Долу ръцете от кирилицата - тя е българска, не славянска

* Историческата истина, че кирилицата е българска азбука, е призната от най-авторитетните европейски учени

Предизвикано

Ана Кочева vs Путин

След изцепката на руския самодържец Путин на 24 май, че славянската писменост дошла у тях (Русия) от македонската земя, добрата приятелка на Троян доц. д-р Ана Кочева от Института по български език (му) напомни как стоят нещата. С една своя статия с многозначителното заглавие „Долу ръцете от кирилицата – тя е българска, а не славянска“, писана през 2014 г. по повод на тогавашни поредни руски опити да се преиначи истината, че именно България е дала четмо и писмо на славянския свят, включително на Русия. На 11 май – деня на братята просветители св. св. Кирил и Методий по стар стил, доц. д-р Кочева бе в Троян по покана на тукашното СУ „Св. Климент Охридски“ и изнесе пред ученици от горния курс лекция за разпространението на българския език и диалектната му делитба. Т21

ГОДИНИ наред продължава борбата за международното признание на нашата азбука и срещу опитите на руснаци да изопачат истината. Кирилицата, като най-трайното и ценно постижение, което България е дала на света, предстои да влезе в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тъкмо това е най-подходящият момент да се подчертае категорично нейният български характер, настояват водещи български медиевисти и историци. Необходимостта това да стане е продиктувана от факта, че преди всичко в науката отдавна се извършават спекулации и подмяна на характера на Кирило-Методиевия език. Всички славянски народи посягат на делото на светите братя и го приписват за свое.

Българските книжници Кирил и Методий, икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянския манастир

ОБЕКТИВНИТЕ учени по света, независимо от разнообразното назоваване на езика ни като старославянски, църковнославянски, староцърковнославянски, винаги влагат едно и също съдържание в термините и фактически отчитат старобългарския им езиков характер. Отклоненията от това положение дълги години бяха редки. В Русия обаче беше създадена група от медиевисти, която целенасочено се опита тотално да ревизира схващането за българската народна основа на Кирило-Методиевия език. Тази основа бе максимално разширена, като в нея бе включен на първо място и руският език. Понеже групата прояви изключително шумна активност и създаде цяла школа от последователи, вече не е за пренебрегване фактът, че отново започна да се хвърля сянка на съмнение върху научната истина за родината на Кирило-Методиевия език.

ТЕНДЕНЦИОЗНОСТТА им, вероятно случайно, но много точно е формулирана в един от руските сборници, посветени на т.нар. древноруски език: „Да се откаже на древноруското общество самостоятелен литературен език – значи то да бъде превърнато в някаква византийско-българска сянка – нещо, което не намира никакво потвърждение във фактите и се основава на лъжливата представа за ниската култура и изостаналост на Древна Рус”, огорчено признават руските учени. Явно историческите факти се преглъщат трудно от руските езиковеди, независимо че много висококултурни нации по света и днес използват чуждестранни книжовни езици, без това ни най-малко да накърнява техния престиж и самочувствие.

СЪЩЕСТВУВА още един важен аргумент, на който обикновено не се обръща достатъчно внимание от днешните изследователи. Става дума за употребата на естественото име на Кирило-Методиевия език през Средновековието от безпристрастните и незаинтересовани чуждестранни неславянски автори, пишещи за Солунските братя и за техните ученици. Неизкушени и необременени от национални ангажименти за измисляне на специализирани термини от типа на старославянски, църковнославянски, староцърковнославянски, източнославянски, рускославянски и пр. през вековете след Кирил и Методий (10.-18. век) гръцките книжовници използват две ясни етнични названия – славянски и български като абсолютни синоними. В гръцкия вариант от Климентовото житие на Теофилакт се говори за „род славянски, т. е. български”. В пространното житие на Климент Охридски на гръцки също е отбелязано, че първите преводи са направени „от гръцки на български”. Същата мисъл е налице и в „Краткото житие на Климент Охридски” от Димитър Хоматиан, а тя е, че Свещеното писание е било „преведено на тукашния български диалект от Кирил”. Българският етноним се открива в латински, арменски и др. Така Кирило-Методиевият език, възникнал върху българска народна основа (говорите в Солунско), след опита за изпълнение на културната си мисия в Средна Европа (Моравия и Панония) отново се завръща в своята родна среда (България), където създава своя златен век и утвърждава истинското си етническо име.

„АЗБУКАТА, наречена „кирилица”, е оригинално българско явление”, казва историкът проф. д-р Пламен Павлов. „Определянето й като „славянска азбука” е неточно. Тази дефиниция се дължи най-вече на славистиката от първата половина на 19. век, повлияна както имперските амбиции на тогавашната руска държава, така и от слабото познаване на балканските славянски народи по същото време. Още по-неприемливо е кирилицата да бъде наричана „руска”, „сръбска” и т. н., независимо от широкото й навлизане в културата на тези и други страни и народи. Неслучайно руският император праща в края на 40-те години на 19 в. Юрий Венелин по българските земи, за да разбере защо кирилицата е българска азбука и що за държава (и държавна история) са имали българите, та великата империя пише на техния език! Така че официално признаване на кирилицата за българска азбука в Европейския съюз не трябва да се възприема като акт, предизвикан от патриотични подбуди и емоции. Историческата истина е призната от най-авторитетните европейски учени. Обективният подход изисква научните постижения да получат официална санкция – признаването на кирилицата за български принос в европейската и световната цивилизация”, заключава Павлов.

Кметовете на Троян и Елванген – Донка Михайлова и Карл Хилзенбек, подписват договор за побратимяване на двата града в присъствието на президента Росен Плевнелиев, 26 май 2013 г. Всяка година Елванген (Германия, провинция Баден-Вюртемберг) почита св. Методий, който бил заточен в тамошния Бенедиктински манастир между 870 г. и 873 г. като реакция на немското духовенство срещу славянския мисионер.

ВСЪЩНОСТ инициативата да се подчертае веднъж завинаги, че трите азбуки в Европа са гръцката, латинската и кирилицата, т. е. българската азбука, като трета богослужебна азбука в средновековна Европа, е идея на председателя на Фондация „Българска памет“ д-р Милен Врабевски с инициативен комитет проф. д-р Пламен Павлов и евродепутата д-р Андрей Ковачев. Борят се за тази кауза вече две години. „Тъкмо сега е най-подходящият момент идеята да получи и по-широка подкрепа, за да си извоюваме заслуженото признание и по линия на ЮНЕСКО и в Европейския парламент. А историческите факти са повече от красноречиви – самият държавнически култ към делото на Солунските братя е доказателство за произхода и съхранението на делото на светите братя”, заяви Милен Врабевски, чиято фондация направи пътуващата изложба „Старобългарската азбука и държавата на духа”. Тя обикаля не само страната и българите от диаспората, но вече и цяла Европа и САЩ. Остава още съвсем малко в лицето на държавното рамо, за да може България да се легитимира по достойнство така могъщо, както и през Средновековието.

Доц. д-р Ана Кочева

Начало

 Още по темата:

• Доц. д-р Ана Кочева за българския 
• Доц. д-р Ана Кочева: "Моля, аплодисменти за българския език!"

Tweet