Донка Михайлова: Дефицитът на демокрация надделя

* Въпреки някои безспорни резултати, постигнати от правителството на ГЕРБ, чашата на търпението преля * Това не е моята работа и не бих се чувствала добре в позицията на вицепрезидент

Интервю

Донка Михайлова

Разговорът ни с кмета на Троян Донка Михайлова е за скорошните президентски избори и за убедителната победа на Румен Радев. А любопитството ми е двойно – от една страна как политик като нея, тясно свързан с червената партия, оценява „червената“ президентска победа. И още – дали след победата няма и доза ревност, тъй като името на г-жа Михайлова се спрягаше за вицепрезидентския пост и сега президентската двойка на България можеше да изглежда по друг начин.

- Г-жо Михайлова, как ще оцените резултатите от президентските избори и убедителната победа на подкрепения от БСП кандидат ген. Румен Радев? Питам Ви като човек, свързан с червената партия.

- Победата, според мен, се дължи по-скоро на наказателен вот. Разбира се – и на фигурата на кандидатите, особено на двамата, които стигнаха до балотаж. Наказателният вот обаче се дължи основно на невъзможността България устойчиво да бъде управлявана еднолично. Мисля, че хората не харесват това, не харесват политиката „на инат“. В този смисъл, въпреки някои безспорни резултати, постигнати от правителството на ГЕРБ, чашата на търпението преля. И ми се струва, че местните структури на политическите партии трябва да направят много сериозен анализ всяка една за себе си; и трябва да помнят този урок, който и България, и Троян им даде.

- Какъв е урокът на Троян?

- Урокът на Троян е същият, какъвто и на България – че политиката на инат, т. е. политиката за себедоказване в името на… себедоказването, несъобразяването с настроенията, желанията, очакванията на хората не води до добро. Политиката на инат означава, примерно, да подчиниш работата на един Общински съвет на комплексите от една изборна загуба.

- Смятате ли, че критиките към управленската политика на ГЕРБ, формулирани като „хляб срещу асфалт“ (т. е. че се строят пътища и друго, а се загърбват социалните потребности на хората), повлияха на президентските избори?

- Аз не мисля, че отрицателният вот е оценка за резултати. Убедена съм, че този отрицателен вот бе по-скоро бунт срещу накърненото усещане за свобода и справедливост на българина и в частност на троянеца. На дефицита на реална демокрация. На отсъствието на правене на политика на диалога. В този смисъл отрицателният вот дойде по-скоро от бунта на нараненото достойнство на българина, отколкото от неудовлетвореност от (не)постигнати конкретни резултати. Аз мисля, че асфалтът има смисъл, че програмата за саниране на жилищата е една добра програма, че имаше определени резултати при управлението на еврофондовете… Но явно че в един момент дефицитът на демокрация надделя над конкретните резултати.

- Но нали знаете как ще коментират някои – социалист да ми говори за дефицит на демокрация?! Как оценявате двете основни партии в момента – ГЕРБ и БСП, през призмата на демократичността?

- Демокрацията е усещане, което хората носят в себе си. Насаденото от първите години на прехода разбиране в българското общество, че социалистите, разбирайте наследниците на комунистите, са хората, които се опитват да налагат тоталитарния режим на мислене, е дълбоко погрешна. Първо, в чисто формален план, днес БСП съществува, защото реално избира и своите лидери, и своите представители по възможно най-демократичните процедури. И си позволява да критикува, дори понякога повече от нормалното, своите лидери. Но пак ще кажа, че усещането за демокрация всеки един политически лидер, а и всеки един представител на местната власт го носи или не го носи в себе си.

- Носи го или не го носи, независимо от партията си, така ли?

- Да. Няма как да бъдеш лидер на една демократична партия, ако се подчиняваш безропотно на лидерите на други партии. Ако позволяваш те да говорят от твое име. Погледнете нещо много интересно – резултатите в Троян на един добър кандидат за президент като Трайчо Трайков. Той спечели едва 200 гласа в Троян, където в първите години на промяната СДС постигна един от най-високите резултати за цяла България. Усещането за демократизъм, за реформаторство е смазано и това не е добре за политическите сили и тук, в Троян, и като цяло в страната.

- Не разбрах какво означава един политически лидер да се подчинява на други политически лидери?

- Да го кажа направо. В троянския Общински съвет един човек формира мненията на хора от различни политически партии. И липсата на реална демокрация в тези партии ги убива, последните изборни резултати го доказват. От което троянците не печелят и това е един сериозен проблем. Казвам го като опонент, но истината е, че всички ние носим отговорност за липсата на реален диалог в органите на местната власт и на реален демократизъм в Троян.

- Мажоритарният момент не бе ли определящ за избора и при троянския кметски вот миналата година, и сега при националния за президент?

- Да, това де юре са мажоритарни избори. Мажоритарният фактор е много силен и фигурите на кандидатите изиграха сериозна роля.

- Нямаше ли едно самозабравяне на ГЕРБ, които и в двата случая се усещаха толкова мощни и безалтернативни, че си позволиха да изкарат слаби кандидати?

- Когато говорех за наказателен вот, имах предвид и това – пренебрежението към вкуса на избирателя. Аз лично храня уважение към Цецка Цачева, работила съм с нея и в ролята си на зам.-председател на Националното сдружение на общините, говорили сме на един език, постигали сме договорености за законови промени в полза на гражданите. Просто в случая г-жа Цачева не беше точният кандидат. В президентските избори значение има и харизмата на кандидата, и това той да излъчва независимост, и да се усеща реалното му самочувствие. Тя е добър председател на Народното събрание, но не бе добър президентски кандидат.

Михайлова и Радев, предизборна среща в Троян, 12 октомври 2016 г.,

- Ще бъде ли независим и надпартиен новият български президент Румен Радев? В някои от предизборните си изяви той демонстрира подобна независимост. Но в други се усети, че лесно могат да го стиснат за гушата. Говоря за Моника Маковей - той много отчетливо и категорично спомена името на бившата успешна правосъдна министърка на Румъния, а след това изведнъж го „забрави“ под видимия партиен натиск?

- Искам да кажа какво е първото ми впечатление от Радев. Когато на заседанието на Националния съвет на БСП той излезе, заедно с другите кандидати, да потърси подкрепата на ръководния партиен орган, му бе зададен въпросът дали е ляв или десен човек. Отговорът му бе „Аз съм българин“. Този отговор чисто тактически в една вътрешнопартийна битка не беше печеливш. Но за мен генералът беше искрен и ми се иска да вярвам, че такова ще бъде и неговото президентско поведение. Да не забравяме, че в хода на кампанията Радев имаше и една друга сложна задача, която някак си остана невидима за публиката – задачата да спечели подкрепата на БСП, съвсем нелека задача. И може би в тази предизборна ситуация той просто потърси балансите.

- Значи не е изключено пак да заговори за Маковей?

- Да, иска ми се да вярвам.

- Новата президентска двойка на България можеше да изглежда по друг начин – Вие до Радев?

- Да, аз имах сериозно предложение от хора, които формират политиката на БСП. И това предложение стоеше до последния момент. Отказах в деня преди заседанието на Националния съвет, което трябваше да вземе решението. Не съжалявам за това си решение. Просто това не е моята работа и не бих се чувствала добре в позицията на вицепрезидент. Мисля, че не съм и най-добрият кандидат за тази позиция, оценявам реално, че имам дефицит от познания и опит в сферата на международните отношения, както и в други някои сфери, влизащи в правомощията на вицепрезидента, например помилването. И пак ще кажа – това не е моето поле на дейност и нито за миг не съжалявам. Със сигурност чрез моята кандидатура се търсеха определени баланси – вътрешнопартийни, но не само. Мисля, че хората, които предложиха кандидатурата ми, съзнаваха, че съм добре приета в левите среди извън БСП и това, вероятно, би позволило за намиране на някакви междупартийни баланси в лявото пространство. Но това вече е минало, аз съм кмет на Троян и вярвам, че тук е моето място.

Интервю на Генадий Маринов  

Начало

Още по темата:

• Донка Михайлова: Троян е над всички нас

Tweet