Финта

* Над 20 години бе лицето и емблемата на баскетболния „Чавдар”
 * Така и никой не разбра на какво се дължи тайната
 на успехите му сред жените
Троянският баскетбол - архивите са живи 

Стефан Генков
„Троянският баскетбол – архивите са живи” е новата баскетболна рубрика на нашия спортен коментатор, дългогодишен треньор по баскетбол и една от знаковите фигури на троянския баскетбол Стефан Генков-Лимона. В нея специалистът ще припомни значими, но позабравени и/или незаслужено пренебрегвани събития и личности от над 60-годишната троянска баскетболна история.

И ДНЕШНИЯ си разказ започвам с малко отклонение. И ще напомня, че разказите ми за троянския баскетбол нямат за цел да предават едно към едно историческите моменти, а по-скоро да напомнят за някои събития и участниците в тях, както и за многото весели и любопитни моменти. Дори, тук-там, с помощта на художествената измислица се старая да разнообразя времето на излежаващия се на плажа летовник и потящия се до компютъра чиновник. По отзивите, които получавам, изглежда успявам донякъде. Така че да започваме с днешния наш троянски баскетболен герой.

„АХ, ТОЗИ ВАШ ФИНТ!”

Минко Лалев-Финта днес, Троян, 2016 г.
КОЙ НЕ Е ЧУВАЛ за Финта, кой не знае за него - рибар ли по язовир „Сопот” и река Видима, грънчар ли от бившата фабрика „Изкуство” или партийни и градски величия, баскетболни играчи, съдии, треньори и президенти на баскетболни клубове?! Долавям снизходителните, недоверчиви и леко саркастични усмивки на част от читателите, но това остава в миманса; а на голямата сцена от 70-те и 80-те години на миналия век Финта бе голям актьор и незабравим играч, разплаквал не един треньор на противников отбор, разкъсвал баскетболната мрежичка с далечен  шут (сега се нарича стрелба от тройката), с феноменални бързи пробиви или изкусни пасове към централния нападател (примерно Доктора, Сико, Климбо). 

Финта и Иван Христов-Ицата
ФИНТА изцяло е творение на треньора Ицата (Иван Христов), създаден по негов образ и подобие, комуникативен, общителен и винаги зареждащ с позитивна енергия съиграчи и всякакъв род компании. Над 20 години бе лицето и емблемата на баскетболния „Чавдар” (Троян). Награждаван за принос към родния баскетбол на местно и национално ниво с множество грамоти, плакети и поздравителни адреси, печелил медали от спартакиади, първенства и международни турнири. След една незабравима победа над „Академик” (София), в който мач Финта блести над всички, заслужилият треньор Кирил Семов възкликва: „Ах, този ваш Финт!”; и му стиска ръката.

ФИНТА почват да го наричат още при детските му баскетболни изяви, заради лъжливите движения, които пръв прилага на терена, а името се затвърждава и с финтовете, които прави после в живота (лично мен ме е финтирал три пъти, сменяйки ме от поста треньор на мъжкия отбор на „Чавдар” - ветровито място за ония години, но и сега сме си приятели и не му се сърдя; напротив, това ми помогна да се изградя като специалист и да подготвя местни кадри, защитавали дълги години името на града ни – бел. Ст. Г.).

ТАЛАНТИ СЕ ТЪРСЯТ ПО УЧИЛИЩАТА

СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ на състезателната си кариера Минко Лалев, както е истинското му име, остава задълго свързан с баскетбола и мога да твърдя, че той, Стефан Вълов-Мънтата и Георги Шейтанов-Шели са с особени заслуги баскетболът в Троян и днес да го има на баскетболната карта на България. По време на управлението на кмета Дилян Енкин Минко Лалев-Финта бе назначен в Общината на длъжността „Специалист по масова физкултура и спорт”, като същевременно води два отбора подрастващи с доста впечатляващи изяви на регионално ниво, и то без допълнително заплащане, просто от любов към играта. Споделял ми е, че никога не е събирал такси за тренировки на децата и, каквото е и моето становище, че високоръстови играчи и таланти се търсят по училищата, а не се чака да дойдат сами в залата; пък и в тези времена много родители на талантливи деца не могат да си позволят да плащат за спортното им обучение.

Със Стефан Генков на благотворителен коктейл в подкрепа на троянския баскетбол, 2010 г.
ЕТО И ЕДНО откровение, което ми е правил: „Генков, аз не съм специалист, не съм учил за треньор, давам им толкова, колкото знам и мога, после да се развиват нагоре, при по-големи специалисти, при истински треньори”. Учил е на баскетбол Диян Иванов, играл за „Балкан” (Ботевград), Ради Кочев, който сега играе в този именит отбор, Цанко Краев, играч на „Академик” (София), Георги Боянов, подвизаващ се в колежанското първенство в САЩ .

А СЕГА НЕКА припичащият се на плажа да се обърне на другата стана, да избърше потта и се пренесе на лека морска вълна. Разказвам ви случка с нашия герой в град Лодз, Полша, на която бях жив свидетел.

„МАЯ КОМНАТА ТРИСТА И ВТАРАЯ СТАЯ”

И ТОЗИ ПЪТ, както обикновено, около Финта беше най-оживено. Току-що пристигнали в чужда страна, след настаняване по стаите се бяхме събрали във фоайето на хотела и разговаряхме за какво ли не. В един момент вниманието ни беше привлечено от три страхотни руси мадами с мини полички. Не си спомням кой беше, но така или иначе някой се провикна: „Финт, я ги ги скивай тия лъвици, полският ти е като роден език, можеш ли закова някоя от тях?”.

ВЪПРОСЪТ още висеше във въздуха, а Финта вече се беше изнесъл към рецепцията, където въпросните мадами нещо си говореха. Естествено, по-голяма част от групата ни „незабелязано” се придвижи към сцената на предстоящата свалка. Наострили уши, успяхме да доловим следния разговор:
     - Яз българский играчов, очин харошива баскитболистава!
     - Из якие мяста въй хлапака? (От кой град си младежо?) - пита едно от момичетата.

ПИТАНЕТО малко затрудни нашия герой, но само мимолетно - от какви по-трудни ситуации беше излизал. В репертоара му имаше отговор на всякакви въпроси при общуването с представителки на нежния пол.
     - Мая горада София (да си столичанин бе за предпочитане, добре знаеше това - бел. Ст. Г.). Ний тук пришли, дошли… - така на цветущ българо-руско-полско-патагонски език близо половин час ги заливаше от смях.

НАКРАЯ най-търпеливите подслушвачи дочуха феноменалната фраза: „Мая комната - триста и втарая стая. Вечорем я чакаю теб в десет часов!”. Всички избухнахме в необуздан смях, а целия ден Финта беше засипван с подигравки относно познанията му по полски език, но… вечерта, вечертааа, точно в десет, когато най-лъскавото полякинче от трите почука на стая №302, където я очакваше троянският Казанова, смехът замръзна по лицата на неверниците, скупчили се в края на коридора. Така и този път никой не разбра на какво се дължи тайната на успехите му сред жените.
С ФИНТА СКУКА НЯМА

Финта на 70-годишнината си с големия приятел Владо Младенов
ОЩЕ ЕДНА съвсем прясна история. С група троянци сме на финалния мач (2016 г.) между „Балкан” и „Лукойл” в зала „Арена Ботевград”. „Лукойл” стана шампион, аз отивам (за интервю с нашите Острев и Кочев, играли фантастично) на игралното поле, което е заградено с въжета и само акредитирани журналисти, състезатели, треньори и официални лица се допускат. Полицаи, униформени и цивилни, кметът на Ботевград връчва сребърните медали на „Балкан”, а босът на „Лукойл” Валентин Златев държи купата, оторизиран да я връчи на победителите. В този момент се появява Финта, дърпа Златев за ръкава и се провиква: „Здравейте, г-н Златев!”. Оня се обръща, казва „Здравей, Финт!” и продължава да се готви за церемонията. Финта ме съзира в навалицата и ми вика: „Генков, ела да ме снимаш с г-н Златев!”. Но един от цивилните бодигардове ме съветва: „Не може, не е разрешено...”. Едва убедих нашия човек да не го правим, но разочарованието му остана. Такъв си беше, такъв си и остана - с една дума, с Финта скука няма!

Стефан Генков, треньор по баскетбол
Още по темата:

3 коментара

Явно на тези не им пукаше

* Ни от знаци, ни от правила, ни че вършат нарушение на пъпа на Троян, буквално под носа на кмета
Хубава работа, ама троянска
СНИМКАТА е от вчера следобед, 29 юни 2016 г., сряда. Два автомобила – вишнево „Пежо” и червен „Ситроен" съответно с ловешка и пловдивска регистрация, се бяха цопнали на единствените места за инвалиди на паркинга на Община Троян. Инвалидните места са обозначени пределно отчетливо – със специалния знак и оцветени в синьо, но явно на тези не им пукаше ни от знаци, ни от правила, ни че вършат нарушение на пъпа на Троян, буквално под носа на кмета. Проверихме - двете возила нямаха стикери, че са на хора с увреждания.

КАКТО СЕ КАЗВА – коментарът е излишен. И все пак две думи. Някои ще кажат – какво толкова. Как какво! Това е изплюване срещу реда, срещу обществената порядъчност, срещу, ако искате, цивилизоваността. Изплюване срещу онова, което прави държавите бели и успешни.

Т21

22 коментара

Първият Джулай на Балкана – тази вечер при Карцовия бук

* Откриването е в 19:40, от 20:00 до 2:00 след полунощ – рок на живо с групите „WetRock”, „Engineer of death” и „Novo 5” от Троян и столичаните „Черно Фередже“ (с Фънки) и „Аналгин” (със Звезди)
 * Посрещане на Джулая – в 5:46 с „July Morning” на „Юрая Хийп”
Начало
Христо Ангелов
ПЪРВИЯТ Джулай на Балкана няма да е под Арката на свободата (Чорапогащника) навръх Беклемето (Троянския проход), какнито бяха първоначалните намерения на организаторите от Община Троян, а до Карцовия бук в подножието на ски пистата. Това съобщи вчера следобед инициаторът на събитието Христо Ангелов, специалист по туризъм в общинската администрация. Причините за свалянето в „ниското” са обективни – променливото време и грижата за сигурността на голямото количество апаратура на групите, които ще свирят през цялата нощ (от 20:00 ч. на 30 юни до 2:00 ч. след полунощ на 1 юли).

В 5:46 Ч., когато е астрономическият Джулай (изгрева на слънцето), над Балкана ще прозвучи култовото парче - July Morning (Джулай морнинг, юлско утро) на британската рок банда „Юрая Хийп”. За всички присъстващи е осигурен паркинг, а за желаещите да се изкачат до Арката – автобусен транспорт, съобщиха организаторите.

И НЕЩО любопитно - затвърдена бе новаторската практика значими троянски събития да бъдат рекламирани из страната, основно в големите градове, със специално изработени чаши за вендинг автомати с логото и съответната информация. Джулайските чаши са факт и бяха пуснати в употреба преди дни.

Т21

Програма на Джулая на Балкана 2016
30 юни (четвъртък) - 1 юли (петък)

19:40  – откриване на Джулай морнинг, Троян 2016 г., приветствие на кмета на Троян Донка Михайлова

20:00 - 21:00  – изпълнения на  училищните банди  „WetRock” и „Engineer of death” от Троян
21:00 - 22:00 – концерт на група „Novo 5” от Троян, участник в троянската Рок академия
22:00 - 23:30 – концерт на ъндърграунд групата „Черно Фередже” с Фънки
23:30 - 01:00 – концерт на рокаджиите от„Аналгин” и Звезди
01:00 - 02:00 – концерт на група „Defacement” от Троян
02:00 - 05:30 – фонова музикална програма.

05:46 ч.  –  метеорологичният Джулай морнинг ще бъде посрещнат с емблематичното парче „July morning” на „Uriah Heep”

18 коментара

Випуск 2016 получи дипломите си

* Връчиха ги бивши възпитаници – отличници тогава, успели днес
 * Първенецът на випуска Калина Нанкова: „Вече не сме ученици, но винаги ще си останем съученици” * Директорът: Бъдете смели и дори неразумни * Кметът: Не преставайте да обичате Троян
СОУ „Св. Климент Охридски” 
Страхил Камарашки връчи дипломата на първенеца на випуска Калина Нанкова
БИВШИ ВЪЗПИТАНИЦИ на СОУ „Св. Климент Охридски”, постигнали сериозни професионални успехи днес, бяха поканени да връчат дипломите на завършващите от Випуск 2016 на най-младото троянско средно училище. Те бяха: председателят на училищното настоятелство и бивш зам.-директор на училището Страхил Камарашки, златен медалист от Випуск 1991, друга златна медалистка от същия випуск – служителката в Първа инвестиционна банка Марияна Радоева, известният троянски бизнесмен Валентин Бечев, и той от Випуск 1991, пълната отличничка от Випуск 1996 и носителка на национална диплома д-р Кунка Танкова, актрисата от столичния Сатиричен театър Надя Стефанова от Випуск 2002, инж. Полина Павлова от Випуск 2003, сега главен експерт по строителство в общинската администрация. Церемонията се състоя в залата на Община Троян (21 юни), а сред гостите бе и кметът Донка Михайлова.

И КАКТО се полага, церемонията започна със слово на вр. и. д. директор Татяна Младенова. „Днес 40 момичета и момчета ще получат своите дипломи за средно образование. Дипломирането е толкова вълнуващо, защото то е не само край на един важен етап, но и поставя началото на нови предизвикателства, нови върхове за покоряване… Скъпи зрелостници, предстоят ви редица важни избори. Изберете това, което наистина искате, което ще осмисли живота ви и след години, когато направите равносметка, да кажете гордо: „Аз избрах правилния път“, обърна се към най-важните хора в този ден, момчетата и момичетата от Випуск 2016, г-жа Младенова. 

Татяна Младенова: "Бъдете смели, дори неразумни"
А ОСНОВНАТА й препоръка към тях бе – какъвто и път да поемат, да не забравят, че трябва преди всичко да бъдат добри хора. Отправени бяха и няколко важни пожелания към випускниците – да не се отказват да следват мечтите си, колкото и невъзможни да изглеждат понякога, да бъдат смели и дори неразумни, жадни за приключения и нови емоции; и последно, но не по значение – да не позволяват друг да чертае пътя им и сами да определят съдбата си.

КЪМ ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ на СОУ „Св. Климент Охридски” се обърна и г-жа Михайлова. „Сега за вас е един финал, но след него остава поне един любим учител и поне един верен приятел. Но е и начало – затова вярвайте в мечтите си, имайте смелостта да променяте света, задавайте си трудните въпроси”, бе кметското послание към завършващите. Имаше и едно специално пожелание – никога да не забравят Троян, дори ако мечтите и животът им ги заведат другаде, да не престават да обичат Троян и да му помагат.

ОТ ИМЕТО НА ЗРЕЛОСТНИЦИТЕ на микрофона застана първенецът на Випуск 2016 на СОУ „Св. Климент Охридски” Калина Нанкова – с общ успех от дипломата за средно образование 5.99, пълно 6.00 на матурата по математика и 5.96 на матурата по български език и литература, четирикратен носител на наградата „Бризби”, 16-та на национално състезание по математика; „отговорна, добронамерена, уважавана и обичана от съучениците си”, както я определи водещият на церемонията – 11-класникът Иван Лучев.

„КОЛКОТО и да не ни се иска да го признаем, ученическият ни път вече е приключен. Вече не сме ученици, но винаги ще си останем съученици. Но мисля, че всички сме силни и борбени и ще се справим с предизвикателствата. И желанието ми е всеки път, когато се срещаме занапред, всеки един от нас да е по-щастлив”, обърна се към съвипускниците си Калина. Тя не пропусна да благодари на своите най-важни учители, като особено открои математичката Веселка Борджукова; а думите й бяха: „Тя ми показа красивата страна на математиката”.

ДИПЛОМИТЕ бяха връчени с много настроение, но и сълзи, с много аплодисменти и с много цветя и благодарности за любимите учители.

Т21

Още по темата:

11 коментара

Първият Джулай навръх Балкана

Предстоящо, в нощта на 30 юни срещу 1 юли 2016 г., Беклемето

2 коментара

СОУ „Св. Климент Охридски” - обява

СОУ „СВ.  КЛИМЕНТ  ОХРИДСКИ”
ОБЯВЯВА
ИЗБОР НА ФИРМА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕКУЩ РЕМОНТ НА ОБЕКТ „ЗАКРИТ ПЛУВЕН БАСЕЙН“

1. Извършване на следните СМР:
• Подготовка и шпакловане на стени – 100 кв. м;
• Грундиране на стени – 100 кв. м;
• Боядисване с блажна боя по цокъл -70 кв. м;
• Боядисване с латекс – 430 кв. м;
• Изваждане на врати от зид - всички видове – 12 бр.;
• Доставка и монтаж врати от алуминиев профил с влагоустойчив пълнеж   съгласно спецификация – бяла - със секретна брава – 12 бр., 21 кв. м;
• Обръщане страници, вкл. алуминиев ръбохранител, шпакловка и боядисване с латекс – 117 м;
• Изработване, боядисване и монтиране на 2 бр. метални решетки на прозорци  по 5 кв. м – общо 10 кв. м.

2. Изборът ще се извърши на основание подадени ценови оферти. Всяка оферта трябва да съдържа:
• Предложение за цена на СМР с включен в цената ДДС;
• Валидност на офертата.

3. Критерий за оценка на офертите:   
• Предложена най-ниска цена.

ОФЕРТИТЕ ЩЕ СЕ ПРИЕМАТ в запечатан плик в канцеларията на училището в срок най-късно до 15:00 ч. на 12.07.2016 г.

ОГЛЕД НА ОБЕКТА може да се извършва всеки работен ден от 10:00 до 12:00 ч.

ИЗБРАНАТА ФИРМА ще бъде уведомена писмено в срок до 14.07.2016 г. на посоченият в офертата адрес.
За контакти:
СОУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” – ТРОЯН, ЖК „ЛЪГЪТ”
ТЕЛЕФОНИ: 0670/6-46-49, 0670/6-42-24, 0670/6-25-56
www.svetikliment.com e-mail: skobg@abv.bg

Празникът на билките – за 14-ти път

* Водещата Пепи Ялъмова пристигна с 30-годишна „Калинка”
 * ВИП-ът Красимир Каракачанов: „На хубав човек и рога му приличат, та така и на мене”
На Айдушкото сборище
Жегата не уплаши многобройните гости на 14-тия Празник на билките, планината и туризма
Организаторът Даниел Сираков и водещата Пепи Ялъмова
Варненката Цветанка Марашлиева разливаше чая от 22 билки
И ТАЗГОДИШНИЯТ 14-ти Празник на билките, планината и туризма на Айдушкото сборище под Беклемето стана (25 юни, събота). Въпреки сахарските температури този ден и „засечката” с други събития в района; но празникът вече е доказал, че ни жега, ни дъжд (както бе миналата година), ни друго може да го уплаши. А гостите от близо и далеч и десетината автобуси с различни регистрации и безбройните автомобили, „задръстили” импровизираните паркинги, са убедителното доказателство. И голямата награда за инициатора и основния организатор от началото до днес Даниел Сираков, неговата съмишленичка Стела Карамфилска и троянското сдружение „Съвет по туризъм”.

ВОДЕЩА на билковия празник за поредна година бе столичанката Пепи Ялъмова, бивша адреналинка от ТВ шоуто „Господари на ефира” и щерка на председателя на споменатото сдружение „Съвет по туризъм” Николай Ялъмов. Тя, разбира се, спази десетилетната вече традиция водещата да пристига по необичаен начин. Чаровната Пепи този път бе возена от моторна триколка, тип „Калинка”, която по нейните думи била над 30-годишна.

Зам.-председателят на Парламента Красимир Каракачанов на опашката за билковия чай
СПАЗЕНА бе и друга традиция, превърнала се в своеобразна емблема (бранд) на празника – да се лее на корем (и безплатно) ароматен билков чай. И сега чаят бе приготвен от 22 билки (организаторите ги имаха записани, но ще ни е трудно да ги изброим всичките), а доставчик, а още по-точно дарител на това вълшебство бе фирма „Билек”. Но в „чаената церемония” имаше любопитна новост – основният разливач бе една… варненка, Цветанка Марашлиева, главен организатор на Държавния куклен театър в морската ни столица, пристигнала специално за събитието.

Неизменното партньорство на "Орифлейм", вляво - Теодора Дудева
И ОЩЕ ЕДНА традиционна екстра заслужава да се отбележи – партньорството на „Орифлейм”, осигурено от троянката и директор във фирмата Теодора Дудева и нейните момичета. Козметичната фирма отново раздаде награди и бе организатор на конкурса за най-пъстър букет и най-дълъг билков венец, създадени на място – от набрани на Айдушкото сборище цветя и билки.

"Амазонката" Нина Янкова ни събра очите с майсторската си езда
КОЕ БЕ РАЗЛИЧНОТО на 14-тия? Ще започнем с „гвоздея” в програмата – изпълненията на ансамблите за песни и танци „Чинари” и „Гоце Делчев”; заслужават внимание не само защото момчетата и момичетата в невероятно пъстрите си носии се раздадоха докрай на зелената сцена, но и защото професионализмът си е професионализъм и си личи. Конните изпълнения – и друг път е имало атракции с коне (което е обяснимо – организаторът г-н Сираков има собствена конна база и обича тези неща), но за пръв път конната трупа, „Сива” от Мъглиж, бе изцяло женска; а предводителката „амазонка” Нина Янкова ни събра очите с майсторството си в ездата и стрелбата с лък.

На зелената сцена излизат танцьорите от ансамбъл "Чинари"
На входа
КАКВО ДРУГО? За дългите хора, настроението, скара-бирите е излишно да говорим, те се подразбират. Ще споменем само за един ВИП гост, идвал и в предишни години – зам.-председателя на Парламента и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов. Той бе поканен на сцената и се появи с лилав цветен венец на главата, подарила му го бе жена от публиката, а словото си започна с шеговита автозакачка: „Както казват шопите – на хубав човек и рога му отиват, та така и на мене”. След това политикът похвали събитието, посланията му и организаторите: „За 14-ти път на тази поляна се провежда един изключително патриотичен събор на билките, на планината и туризма. Присъединявам се към призива „Пийте чай!”, гледам, че някои вече са преминали на сливов „чай”, това също е хубаво. Но най-важното е – нека не забравяме, че трябва да пазим природата и че тя е най-голямото от всичко”. Такова бе и мотото на Празника на билките, планината и туризма: „Да опазим природата!”.

11 коментара

17-тото „Балканче крос” в Голяма Желязна

* Участниците – 17, от Троянско, Тетевенско и Велико Търново
 * За трета поредна година титлата грабна черноосъмецът Пламен Попов; Иван Тошков от Добродан се окичи с
 приза „Най-калпав състезател”
Моторетки
В бокса
Моторът на мотокушията Тотьо Христов
17 ЕНТУСИАСТИ участваха в 17-тото за 14 години издание на мотошоуто „Балканче крос”, като наред с местните ездачи (от Троянско и Тетевенско) в кушията с култовите соцмоторетки участваха и гости от Велико Търново, научихме от водещата Ралица Бенчева. Надпреварата бе на обичайното трасе до с. Голяма Желязна, същият бе и основният организатор – железненският бизнесмен Тотьо Христов. Нямаше промени и в регламента – „Балканче”-тата трябваше да са с оригинален двигател (да няма подсилване), а състезателните кръгове бяха три: за прецизна езда, за техничност и масов старт. Моторджийската проява бе организирана с подкрепата на Община Троян и редица спомоществователи, сред тях по традиция бе настоящият депутат и собственик на автосервиз Иван Миховски от Троян.

ЗА ТРЕТА поредна година победителят бе един и същ – Пламен Попов от с. Черни Осъм. До него на почетната стълбичка се качиха Павел Павлов (Тетевен) и Георги Станев (Троян). За поредна година и доайенът в надпреварата бе същият – железненският „рокер” Николчо Мирчев (62 г.), а Петьо Цонев от с. Абланица получи наградата за най-млад участник. Най-големият карък пък бе Иван Тошков от с. Добродан, който напълно заслужено грабна приза „Най-калпав състезател”. Както е от няколко години, в „Балканче крос” имаше съпътстващи състезания – с моторни четириколки (АТВ) и с кросови мотори.

РАЗБИРА СЕ, за най-добрите бяха подсигурени награди – купи, грамоти и медали и наред с тях парични премии и моторджийски аксесоари (гуми, части и др.). Веселата част на мотореткатжийското шоу пък бе поверена на троянската духова музика „Заедно”, която се справи на ниво; а от „Балканска скара” имаше безплатни кебапчета за участници и гости.

Т21

Още по темата:

4 коментара

Дарителска акция на Иван Миховски за „Искам бебе”

* Вместо подаръци за рождения ден на депутата – дарения за каузата „ин витро”; със събраните 3050 лв. ще се подкрепи троянска двойка
 с репродуктивни проблеми
Кауза
Иван Миховски обявява събраната дарителска сума
ТРОЯНСКИЯТ депутат Иван Миховски отпразнува рождения си ден с благотворителен жест към фондация „Искам бебе“. Гостите му бяха предупредени, че рожденикът не приема лични дарове, а всеки, който желае да го зарадва, може вместо подарък да дари средства за каузата на фондацията. Така се събраха 3050 лв., които народният представител прие като щедър жест по повод неговия празник и символично връчи на основателя на фондацията Радина Велчева. Средствата ще бъдат преведени по сметките на „Искам бебе“, а волята на дарителя е да бъдат предоставени на двойка от Троян за процедура ин витро.

МИХОВСКИ, който навърши през седмицата 36 години, и съпругата му Даниела са родители на малката Кристияна, зачената ин витро. След като стана татко и сбъдна най-голямата си мечта, депутатът се зарече да бъде вечен поддръжник на каузата и да помага на двойки с репродуктивни проблеми. „Сигурен съм, че с тези средства ще се роди още едно троянче, убеден съм в това, защото Бог вижда с колко любов даряваме средствата за ин витро процедура на хора, които жадуват да станат родители”, сподели г-н Миховски след празника си.

„ЕДНА от най-важните ни битки, когато създавахме „Искам бебе“, бе да променим начина на говорене на обществото за хората с репродуктивни проблеми. Струва ми се, че в тази битка с предразсъдъците вече не търсим победител…Благодаря на Иван, на неговите гости”, коментира г-жа Велчева, също гост на тържеството.

Елка Баръмова

12 коментара

Откриха воинския паметник в Попишка

* Мечтата на Георги Цонковски и кап. Дочо Николов стана реалност; монументът е в памет на 21 млади мъже, паднали за Майка България
 * Министър Ненчев: „Прекланям се пред техния героизъм, пред подвига им, всички вие сте горди наследници на тези хора”
Памет
Министър Ненчев и кметът Михайлова откриха монумента, 24 юни 2016 г., Троян, кв. "Попишка"
МЕЧТАТА – на нашия съгражданин Георги Цонковски, Бог да го прости, чиито корени са от кв. „Попишка” и на неговия съмишленик кап. Дочо Николов, офицер от Военно-географския център в Троян, понастоящем комендант на Ловешкия гарнизон и активен член на патриотичното дружество „Традиция” – се сбъдна. Навръх Еньовден, 24 юни 2016 г., петък, изключително тържествено и в присъствието на най-високи гости бе открит паметникът на попишчаните, паднали за Майка България във войните за национално обединение; „21 млади мъже”, както обяви водещата на церемонията Маргарита Генкова.

Георги Цонковски, 2011 г.
ДА ПРИПОМНИМ. Идеята е паметникът да е готов през 2012 г. за отбелязване на 100-годишнината от Балканската война; „Те (загиналите от Попишка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война) са 20 души, издири ги преди години баща ми Минко, негова беше идеята за подобен паметник”, разказа ми година по-рано г-н Цонковски, който заедно с кап. Николов бе започнал да работи по реализацията. Най-напред е осигурен теренът – дарение от наследниците на богатата местна фамилия Оряшкови. После се създава и Сдружение за изграждане на паметник на загиналите във войните за освобождение и обединение на България от троянския кв. „Попишка”, а 37 души излизат с подписка в подкрепа на каузата на сдружението. Следващата стъпка е доставянето на един основен елемент за бъдещия паметник – автентично 37-калиброво оръдие от 1937 г., осигурено от Плевенския гарнизон.

ПРЕЗ 2012 Г. след тежко боледуване моторът на делото Георги Цонковски си отива от този свят, но оставя цялата документация на своя човек кап. Дочо Николов със заръката да завърши започнатото. През 2014 г. кап. Николов от името на тукашния Регионален клон „34-ти пехотен Троянски полк” (Априлци - Троян) на НД „Традиция” и с подкрепата на троянската структура на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва кандидатства за финансова помощ от Комитета за честване на 100-годишнината от включването на България в Първата световна война, чийто патрон е военният министър.

Почетният караул, на преден план е групата от РК "34-ти пехотен Троянски полк"
ПРЕЗ 2015 Г. средствата са осигурени и делото се довършва. Автор на идейния проект на монумента е кап. Николов, а архитектурният проект е безвъзмездно дело на троянеца арх. Пенко Терзиев. Допълнителен терен е предоставен от Община Троян и РПК „Стара планина”, строителството се извършва от Общинското предприятие „Комунални услуги – Троян”. Сред дейните помагачи са още: Поля Димова – зам.-кмет на община Троян, Елеонора Авджиева – директор на троянския Музей на занаятите, Елена Вълчева от отдел „Култура” в общинската администрация, Радостина и Стефан Йонкови, Диляна Дикова, Мая и кап. Георги Моневски, РК „34-ти пехотен Троянски полк”.

Поклон за загиналите за България 21 млади мъже
Дядо Гавриил и отец Марин осветиха новия паметник
Полк. Румен Димитров (вдясно), до него - полк. Лъчезар Марковски
Областният управител Ирина Митева поднася цветя
Венец от военния министър
ЛЕНТАТА прерязаха пристигналият специално за откриването военен министър Николай Ненчев заедно с кмета на Троян Донка Михайлова. А сред присъстващите бяха Негово високопреосвещенство Ловешкият владика Гаврил, който заедно с отец Марин Божков от троянската църква освети и благослови новия паметник, областният управител на Ловеч Ирина Митева, председателят на Общинския съвет Николай Тодоров, депутатът Иван Миховски, началникът на политически кабинет на военния министър Валерия Кардашевска, директорът на дирекция „Управление на човешките ресурси” във военното министерство и наш земляк Антон Ластарджиев и директорът на дирекция „Социална политика” Иво Антонов, полк. Румен Димитров, началник на националната Военна географска служба (София), полк. Лъчезар Марковски, началник на Военно-географския център (Троян), о. р. полк. Тотю Ангелов, председател на общинската структура на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Румен Тодоров, председател на подразделението на Съюза на ветераните от войните в Троян, Ганка Христова, председател на местното Дружество на военноинвалидите и военнопострадалите и др. Сред гостите бяха много местни хора и земляци от близо и далеч, а на почетен караул бяха застанали група от РК „34-ти пехотен Троянски полк” в униформи от войните за национално обединение и военна рота, ръководена от кап. Дочо Николов. И всичко се случваше под звуците на военните маршовете и химна на България, изпълнявани от Общинския младежки духов оркестър на маестро Илиян Тодоров.

Кметът Михайлова: "Днес откриваме един паметник, за който мечтаеха доста хора от Попишка"
„ДНЕС ОТКРИВАМЕ един паметник, за който мечтаеха доста хора от Попишка в един доста дълъг период. И ние сме тук поне по две причини”, започна приветственото си слово кметът г-жа Михайлова. „Първата причина е – продължи градоначалникът, - за да изразим своето уважение към бойците от българската армия, загинали за свободата на отечеството, за да отдадем почит на тези 21 момчета и мъже от Попишка, които пренесоха своя живот в олтара на България. Но ние сме тук и по една друга причина – защото търсим в днешното сложно време поводи да се гордеем, че сме българи. И този паметник ни напомня, на нас и на тези след нас, че ние имаме такива поводи. Не само защото нашите хора са воювали и печелили тежки битки и нямаме предадено българско знаме, можем да бъдем горди с нашите деди, дали живота си за България. Днес е Еньовден и се сбъдва една магия – на все по-голямата гордост, че сме българи и троянци”.

Министър Ненчев: "Всички вие сте горди наследници на тези хора, които почитаме днес"
Министърът поздрави групата на "Традиция"
РАЗБИРА СЕ, думата взе и Николай Ненчев. „За мен е изключителна чест – каза министърът, - да бъда днес тук, пред този паметник, за който положихме толкова много усилия, вече пета година, да се осъществи. Най-напред искам да изкажа благодарност на хората, които поставиха началото, инициаторите – защото те днес ни връщат назад във времето, да склоним глави пред тези герои в истинския смисъл на думата. Много често използваме думите героизъм и патриотизъм, когато се връщаме назад в историята, когато си спомняме за славните български битки на бойните полета. Тук има и нещо повече – Дойранската епопея, едно прекрасно съчетание на геройство и висок дух. И на още нещо изключително важно – стратегически подход; защото тези малцина (на Дойран, сред тях и земляците ни от железния 34-ти пехотен Троянски полк – бел. Г. М.) успяват да устоят срещу хиляди и показват не само силата на българския дух, но и стратегическото мислене на българите. Аз научих повече, подготвяйки се за днешното откриване, колко достойнство и сила има у хората от Троянския край. Прекланям се пред техния героизъм, пред подвига им, всички вие сте горди наследници на тези хора, които почитаме днес, поздравявам ви!”

Генадий Маринов

Още по темата:

7 коментара

Така ли ще я караме?!

* Днес, около 13:20 ч., банда роми нападна голямата, красива и отрупана с цвят липа до магазин „Фина” на ул. „Стара планина” в Троян – един се качи, обрули дървото, други двама сметоха „билката” и напълниха 4-5 чувала * Сигнализирахме, дойде полицейска патрулка – и нищо и половина
Хубава работа, ама троянска
Акцията е в разгара си, брулачът е приключил, а метачите събират "билката" и пълнят чувалите
СЛУЧИЛОТО СЕ не е грозен инцидент, то е грозна практика, всяка година, навсякъде из Троян. Вероятно се случва и на други места из многострадалната ни държава, но нас ни интересува нашия град, където живеем ние, децата ни, роднините и приятелите ни; и където отговорността е наша.

ДНЕС, НЕДЕЛЯ, 26 ЮНИ, около 13:20 ч., група, без притеснения ще я нарека банда, чевръсти млади роми спря с един очукан вишнев „Опел” на ул. „Стара планина” в централната част на Троян (а какво ли се случва в крайните квартали?! – бел. Г. М.), до магазин „Фина”, на метри от кръстовището с ул. „Любен Каравелов”. И се започна – единият от мургавите пъргаво се покатери на голямата, прекрасна, отрупана с цвят липа и започна да… брули липовия цвят. Да брули и кърши (скършеното оставаше по дървото, замаскирано, да не личи). А отдолу другите двама от бандата наизвадиха метли, лопати и чували и започнаха да събират обруления по шосето липов цвят. Купчините бяха огромни, метачите – толкова съвестни и работливи, че за нула време натъпкаха няколко чувала. Координираха си действията на някакъв чужд език, различен от българския, вероятно майчиния им.

Добре се вижда сметената купчина липов цвят, която вероятно ще се превърне в липов чай?!
ИЗЛИШНО Е да казваме къде отива всичко това – сметеният от улицата липов цвят с пепелта и цялата останала мръсотия?! Отива в някой от приемателните пунктове, оттам в някоя билкова фирма, а после в магазините и на масата ни, на нашата маса, в чашите с липов чай на нас, децата, роднините, приятелите ни. Нямам думи за тази грозна вандалщина и наглост. Ще припомня само, че има заповед на Община Троян, която забранява беритбата на липов цвят в града. За хигиената и другите неща – нека това да лежи на съвестта на изкупвачите, прекупвачите, преработвателите, продавачите, печелещи от мръсния липов цвят мръсни пари.

Двамата метачи действат ударно и необезпокоявано от никого, патрулката намина приятелски
ЩЕ КАЖА САМО, че около 13:25 ч. подадох сигнал за случващата се на метри от дома ми вандалщина на тел. 112. След около 20-тина минути на мястото пристигна полицейски патрул – мургавите тъкмо бяха напълнили чувалите, четири-пет големи чувала, натовариха ги на очукания си вишневочервен „Опел Астра” с ударена предна дясна врата и ловешка регистрация. И преспокойно, необезпокоявани от униформените и видимо доволни от урожая, отпрашиха нанякъде, вероятно към някой пункт за изкупуване на липов цвят и други билки. Ще кажа/повторя и друго – че има общински нормативни документи, и то цели два (виж Наредба №1 за обществения ред на територията на община Троян, Раздел III, чл. 7, т. 9 и Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Троян - бел. Г. М.), забраняващи подобни действия. А накрая ще си позволя да се обърна към новоназначения шеф на РУ на МВР – Троян гл. инсп. Радостина Петкова: Така ли ще я караме?!

Генадий Маринов

24 коментара

Гостите от Германия: Заслужава си да се видят много неща

* Ръководителят на групата Мартин Кайзер: Научих да казвам
 „добър ден”, „благодаря” и „шопска салата”
Взето назаем
Домакините от Троян и гостите от Елванген на пикник при заслон Орлово гнездо навръх Балкана
Според подписания през 2014 г. договор за сътрудничество и ученически обмен с гимназия „Хариолф” в Елванген (провинция Баден-Вюртенберг, Германия) и тази година троянското СОУ „Св. Климент Охридски” посрещна ученическа група от побратимения ни немски град. Учениците, водени от младия преподавател по рисуване и природни науки Мартин Кайзер, гостуваха в домовете на свои троянски връстници и прекараха тук близо седмица – от 29 май до 3 юни.

Програмата на престоя, подготвена от преподавателките по немски и английски език Пенка Острева и Цветанка Босева, беше твърде богата. Гостите и техните троянски домакини посетиха Националното изложение в Орешак, влязоха в учебни часове, бяха посрещнати от училищния настоятел инж. Марин Радевски във фирмата му „Калинел” и от кмета Донка Михайлова в Общината; разгледаха Музея на занаятите и гостуваха в Националната гимназия по приложни изкуства, направиха преход по билото на Балкана до заслон Орлово гнездо, пътуваха до Пловдив. Отделно семействата бяха организирали различни екскурзии до Ловеч, Плевен, Велико Търново, Шипка. 

Румен Илиев
Тези дни на споделено приятелство бяха наситени не само със събития, но и с много настроение. На четвъртия ден от гостуването Румен Илиев от 8.а клас разговаря с трима от немската група – 15-годишната Лаура, 16-годишната Дилара и ръководителя Мартин Кайзер. Вижте какво си казаха в това интервю, осъществено с преводаческата помощ на г-жа Острева.

***

- Какво знаехте за България, преди да пристигнете?
Лаура: Бях чувала за Черно море.
Дилара: Че времето обикновено е хубаво.
Мартин Кайзер: Знаех много малко – за Черно море, за Балкана и че е имало римски селища.

- Кое до момента ви направи най-голямо впечатление?
Лаура: Най-голямо впечатление ми направи планинската природа.
Дилара: Впечатлих се много от приятелски настроените хора и от готовността им да помагат.
Мартин Кайзер: Най-силно се впечатлих от прекрасната природа, гостоприемните хора, богатата и разнообразна храна и това, че тук яденето е като празник.

Един от немските ни гости се пробва на керамичното колело в Националното изложение
- Ако ваш приятел тръгне към Троян, какво бихте го посъветвали?
Лаура: Непременно да направи поход в планината като нашия днес.
Дилара: Задължително да посети художественото училище (НГПИ „Проф. Венко Колев” – бел. ред.), където ще има възможност да види как се изработват керамични изделия и даже сам да си направи такова. Да си вземе слънцезащитен крем.
Мартин Кайзер: Ще го посъветвам да си вземе туристически обувки, за да направи поход в планината. Също - да отдели повече от една седмица, защото си заслужава да се видят много неща.

При посещението в "Калинел"
- Какви прилики и разлики откривате между българските и немските ученици?
Лаура: При нас се учи и след обед. Видяхме някои български ученици да закъсняват за час и да вадят мобилните си телефони по време на занятие, което в Германия се наказва.
Дилара: В България не е толкова строга атмосферата, като при нас.
Мартин Кайзер: Макар че идваме от различни култури, учениците си приличат – по  любопитството и по непрекъснатото бърборене. За краткото време, в което съм тук, не съм открил съществени разлики. Силно съм впечатлен, че във вашето училище има топло отношение между учители и ученици.

В уникалния за България Музей на занаятите, Троян
- Какво ще си отнесете за спомен от България?
Лаура: Керамика и бутилка вино за подарък, защото научих, че българските вина са хубави. Искам да опитам и български шоколад.
Дилара: Искам да почерпя приятелите си в Германия с български сладкиши и да им подаря гривни. Купих си също едно наргиле.
Мартин Кайзер: Задължително ще взема бутилка ракия и много страхотни спомени. Освен това, обмислям пътуване до България и поход в планината с приятели догодина.

- Какво успяхте да опитате и намирате ли тукашната храна за много различна?
Лаура: Всичко, което опитах, ми хареса, но ми направи впечатление, че тук хората се хранят много бавно.
Дилара: Аз съм от турски произход, вкъщи се готви турска кухня и ми направи впечатление, че има много общи неща.
Мартин Кайзер: Аз вече споделих - тук яденето е като ритуал. Продължително е. Различна е и културата на пиене, задължително със салати.

Мартин Кайзер
- Какво научихте за България след престоя си тук? 
Лаура: Вече знам много повече - от различните посещения и от разказите на семейството, в което съм отседнала. Научих за вашата история и култура и че сте източноправославни християни.  
Дилара: Най-много се впечатлих от природата, затова и най-много неща разбрах за нея. Когато се качиш нависоко в планината, виждаш невероятни гледки. 
Мартин Кайзер: Разбрах, че българският народ е гостоприемен, отворен към другите, с чудесни обичаи и интересна история. Въпреки стотиците години, прекарани в робство, вие сте успели да се съхраните. Голямо впечатление ми направи, че държите на занаятите си, които се практикуват от млади хора. Като учител по природни науки ми беше интересно да разбера, че имате вековни широколистни гори.

- Научихте ли някои български думи?
Лаура: Научих „обичам те” и „ям”.
Дилара: И аз мога да казвам „ям”, както и „здравей”.
Мартин Кайзер: Научих да казвам „добър ден”, „благодаря” и „шопска салата”.

Интервю на Румен Илиев, 8.а клас,
СОУ „Св. Климент Охридски”, www.svetikliment.com

2 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |