Девет дена свобода

* Повече от 150 мъже, жени и деца са заклани, изтезавани, грабени и насилвани в дните след погрома на въстанието… Затова да не забравяме тези девет дена на борба. На борба за „Смърт или свобода”!

 

10-те реда на „Традиция”

Постоянната ни рубрика „10-те реда на „Традиция” се води от Регионалния клон „34-ти пехотен Троянски полк” - Априлци и Троян на Национално дружество „Традиция”. Рубриката представя важни събития, личности, факти от близката ни и по-далечна история, които ни карат да се гордеем, че сме българи и троянци.

НОВОСЕЛСКАТА република, 1-9 май 1876 г. Девет дена свобода! Но свободата си има цена. Изгорени са селата Батошево, Кръвеник и Ново село. Всяка къща и плевня щателно са претършувани от черкезите и башибозука. Всичко ценно е ограбено. Всеки опит за защита на имуществото носи смърт от ятаган, куршум или кама. Всеки, останал в селата или не успял да се скрие в гъстите гори, е убит по най-зверски начин, без значение на пол, възраст, социално положение, дали е въстаник или не. Повече от 150 мъже, жени и деца са заклани, изтезавани, грабени и насилвани в дните след погрома на въстанието.

Обявяването на Новоселското въстание, худ. Борис Данков

ПОП ГЕОРГИ ДАБЕВ загива, докато защитава семейството си и Новоселския манастир от черкезките атаки. Монахините Сусана, София, Елисавета, Фросения, Калестина, Христина, Катерина и пак Сусана са изгорени. Манастирът е поруган, ограбен и запален. Майката на Марин Сяров не издала своя син и е „заклана откъм врата”. Старият свещеник Никола Барбулов умира мъченически, докато му скубят брадата косъм по косъм. Стефаница Пищова многократно е поругана от озверелия башибозук, до смърт. Петър Табакът, беззащитен старец, послужил за мишена на Сабдула ефенди, за да пробва пушката си.

НЕ ТРЯБВА да се забравят Гена Станева и Мария Стоянова. Бременни и поради това не могли да избягат. Те стават жертва на облозите на черкезите – какво е детето, момче или момиче. Живи разпрани! Тази участ сполетява и Велика Недялкова. Дъщеря й става свидетел на зверствата, полудява и след седмица умира. Всеки заловен въстаник е посечен, застрелян или изтезаван. Всички заловени жители първо са ограбвани, а после споделят същата злощастна съдба.

НО БОРБАТА продължава. Вече не борба за свобода, а борба за спасение. Геройство всред ужас и смърт! Стояна Драгановска с пушка в ръка защитава бягащите жени и деца и така спасява мнозина от тях. Георги Попски загива в униформата си с оръжие в ръка в бой с няколко черкези. Дончо Фесчията е насечен на късове при боевете под Марагидик. Пенко Попски не побягва, а коленичи и поставя пред себе си малка икона на Света Богородица, и зачева молитва; заради тази си смелост „той бил пушкосан и после посечен на мястото си”.

СТО И ЧЕТИРИДЕСЕТ години от тяхната мъченическа смърт. Смърт, дала началото на края на турското робство, извоюван само две години по-късно. Затова да не забравяме тези девет дена на борба. На борба за „Смърт или свобода”!

НД „Традиция”

Начало

Още в „10-те реда на "Традиция”:

• За водосвета на българските бойни знамена на Богоявление
• За 10-ти Новоингерманландски полк 
• За бойните знамена на 34-ти пехотен Троянски полк
• Когато България и офицерската чест стояха над всичко
• Новоселското въстание - 140 години по-късно
• Първоосновата на всичко - българската жена
• Левски: "Не ги познавам. Сам бях"
• Изпреварил епохата си с векове
• За Берлинския договор
• За Източна Румелия 
• Спомени за капитан Тотю Грънчаров от с. Терзийско
• Черквата "Св. св. Константин и Елена"
• Мостът на Кольо Фичето при Бяла 
• Приписките на свещеник Стефан поп Димитров 
• Кольо Матеев, ковачът на Новоселското въстание
• Спомен за Иван Ковашки - един истински българин 
• Дядо Фильо

Tweet