Стефан Цанев в Троян

* Писателят не скри яда си от предложението на Театъра на армията да заличи думите „Който ни освободи, той ще ни пороби” в пиесата
 „Тайната вечеря на дякона Левски”

Срещи

Стефан Цанев

ОТКРОВЕНИ, мъдри и човечни думи чуха троянци на срещата със Стефан Цанев в Информационно-културния център (5 април, вторник). В залата се усещаше респектът на публиката към госта – тя партнираше ненатрапчиво и благодарно се остави на неговото слово.

РАЗГОВОРЪТ беше рамкиран от две признания, които сами по себе си казват много за днешния ни живот. В началото Стефан Цанев сподели, че мисълта „Който ни освободи, той ще ни зароби“, заради цитирането на която президентът Плевнелиев беше атакуван наскоро, всъщност е от пиесата му „Тайната вечеря на дякона Левски“.  Драматургът сподели, че го е ядосало получено през деня предложение от Театъра на армията тия спорни думи да се махнат. Г-н Цанев обясни на троянци, че навремето е перифразирал биографа на Левски, самия Захари Стоянов, и припомни каква е идеологията на Левски, а също  – каква е разликата между историография и изкуство. Той, разбира се, отказал да осакатят драматургичния му текст. Но в залата остана едно неизречено усещане за днешна България на страха и автоцензурата.

ДРУГОТО признание дойде в края на срещата, като отговор на пожелание от публиката авторът на „Български хроники“ да напише учебник по история. Стефан Цанев каза, че е имал такива планове и е обсъдил с предишен образователен министър желанието си да се яви на конкурс с проекта си. Получил откровен отговор, че няма никакъв смисъл, защото учебниците се пишат от едни и същи хора, определяни от едни и същи комисии. Толкова по въпроса за образователната грижа.

СТЕФАН ЦАНЕВ говори кротко, но категорично по щекотливи теми като вечната руска потребност от самодържец, нищожния български исторически опит на живот в демокрация, манталитета на хората в успешните северни европейски държави. Отрече някои популярни клишета, заяви, че вярва на младите и че медийният им образ не е точен, назова тв продукти (като „Комиците“), които изкривяват зрителската представа за сценично изкуство. Граници на неговата откровеност бяха границите на неговата човешка деликатност – попитаха го защо спря при темата за религиите и той отговори, че това е много лична територия, където човек може неволно да обиди някого.

ДУМИТЕ му бяха и обяснение в любов към изкуството. Разказа, че като малък е мечтаел да бъде музикант и че когато пише, слуша класическа музика или джаз. Заяви, че винаги е търсел да бъде достъпен за публиката си и не опитва да играе на криеница с нея. Спомни си за периода, когато е живял в Пловдив, град с особена енергия, и за големите си приятелства с пловдивски художници. Призна, че изкуството всъщност винаги е било забавление, една голяма радост. И съобщи, че за предстоящия двоен юбилей – неговата 80-годишнина и 70-годишнината на съпругата му Доротея Тончева – е написал пиеса с дългото заглавие: „Възражение на възрастна дама срещу художника, който ѝ рисува портрет“. Това ще е един монолог на Доротея, а той по някое време ще се яви на сцената като въпросния художник.

Нели Генкова-Маринова

Начало

Още от същия автор:

• Време съборно 
• "Усмивка" - 40 години срещи с песента  
• Право на отговор
• Ученици се опитаха да видят настоящето през очите на Апостола 
• Момчето в света на книгите  (за Минко Николов)
• Невяна Николова: С обич. Към Троян (интервю)
• "Глава на учен, а усмивка на дете" 
• "Каква непоносима уязвимост"
• Момичета с красиви имена 
• Втори места за дебатьорите от "Климента"
• Ивайло Иванов: Важен е самият жест на купуване на книга (интервю)
• Венета Кузманова: Най-продавана е "Бит и душевност на..." (интервю)

Tweet