„Каква непоносима уязвимост”

85 години от рождението на Минко Николов 

Гипсовият бюст на Минко Николов, който стоеше на витрината на книжарницата под гимназията

СТАРИЯТ троянски прогимназиален учител Минко Шейтанов, в един разговор с Йордан Василев през 1967 г., изрича за учителите Николови: „Лятос им казвах – вие сте най-щастливите хора. А сега няма по-нещастни хора от тях на земята”.

САМОУБИЙСТВОТО на Минко Николов през 1966-та, когато успелият литературен критик и историк е на 37 години, е шок за всички и неразгадана и до днес тайна. В спомените си тези, които са го познавали, подчертават колко видимо спокоен, рационален, уравновесен човек е бил. Но мнозина признават някакво усещане за криза и болест в последните месеци от живота му. Стремежът към смъртта трябва да е бил много силен, защото след първия опит за самоубийство с голяма доза сънотворни, след борбата за живота му в токсикологията на „Пирогов”, след решението да се отиде на почивка в Банкя и впечатлението у посетителите му, че вече е добре, Минко Николов прерязва вените си в последния ден на годината. Поради някакво чиновническо недоглеждане няколко от съболезнователните телеграми, изпратени до родителите му и запазени в архива на троянския музей, са върху празнични бланки с поздравление „Честита Нова година”.

ПРЕЗ ГОДИНИТЕ, в опитите си да разберат какво се е случило, приятели и колеги на Минко Николов прибягват до литературни аналогии. Исак Паси вижда у него „нещо чеховско: приглушеността на една човешка деликатност”. Йордан Василев пише: „В страниците, посветени на „Малкия принц”, могат лесно да се открият много от чертите на самия критик”. Цветанка Атанасова посочва, че подобно на творци като Лилиев и Константин Константинов, Минко Николов притежава „душа благородна и деликатна, сдържана и леко ранима”, търси причините за драмата му във „фаустовските пориви на ума” и „лутаниците на една хамлетовска душа”.

ПОЕТИТЕ търсят истината чрез стихове. На погребението Блага Димитрова, която същия ден има рожден ден, чете в своето посвещение на Минко Николов:

Роден за красота и благородство,

от нашите несъвършенства ти

пронизан цял си бил в кървящи рани.

Да бъдеш сам от нежност изтъкан,

от честност и от прежадняла доблест –

каква непоносима уязвимост!

В Стихотворение си „Съсед”, посветено на Минко Николов, Първан Стефанов казва:

И чак когато същия насрещен

наш вятър те отне в нечакан час –

почувствахме, че с нещичко по-честен

и по-чувствителен си бил от нас.

Поетическа идеализация? Или вечната история за сблъсъка между духа и реалността, родила толкова много литература…

Некрологът на Минко Николов от неговите колеги

СЛЕД ВРЕМЕ върху фасадата на софийското жилище на Минко Николов, на булевард „Христо Смирненски” 32, е поставена паметна плоча - случва се така, че опредметената градска памет символно събира поета и неговия тълкувател. В Троян, върху родната къща на литератора на улица „Охрид”, през 1979 г. също е поставен барелеф. Много троянци си спомнят и една голяма гипсова статуя на Минко Николов, която стоеше на витрината на книжарницата под гимназията. Статуята е изработена от скулптура Дочо Терзиев. Не е ясно къде е попаднала, след като в началото на 80-те години целият инвентар на книжарницата е върнат на вече несъществуващата структура „Книгоразпространение” - Ловеч. Един троянец разказваше как като дете се впечатлил от това, че очилата на бялата фигура са счупени, и попитал книжарката защо. Тя отговорила, че е така, защото човекът се е самоубил. Допускаме, че е било поради крехкостта на гипсовия материал. Но усещането за трагизъм е способно да роди градска легенда.

Н. Г.

Обратно

Tweet