Среща с големия Цочо Бояджиев

* И за малко да забравят калта и суетата на днешния ден – спасение, което философията и изкуството могат да дават на човеците

Троянци

проф. Цочо Бояджиев

НОВИЯТ Информационно-културен център в Троян беше домакин на запомняща се среща (9 декември). Гостува ни нашият съгражданин проф. Цочо Бояджиев – един от малкото днешни истински български интелектуалци, философ, преподавател в Софийския университет, преводач от няколко езика, блестящ познавач на Античността и Средновековието, учен от европейски мащаб. Поводът за поканата беше Голямата специална награда на портал „Култура“ (kultura.bg) за цялостно творчество, която му беше присъдена за Деня на будителите 1 ноември.

ПРОФ. БОЯДЖИЕВ е заставал неведнъж пред троянска публика, но личност от неговия мащаб винаги има какво ново да каже на тукашните си почитатели. Освен това, мнозина се изненадаха да видят у него, освен философа и сладкодумника, две други проявления на търсещата му личност – поета и фотографа. Публиката имаше възможност да се докосне до стройно академично говорене, до емоцията на зряло поетично слово, до откровено обяснение в любов към фотографията като една друга възможност за познание. Да чуе, че философът се е развълнувал при откритието на голямата си научна тема както когато е научил, че ще става баща. Да бъде въведена в духовния свят на средновековния човек - допускащ парадоксалното, мислещ строго йерархично, в непрекъсната тревога за последствията от житейските си избори. Да слуша стихове фини и помиряващи ни с тоя свят. Да научи, че един професор може да пожелае да бъде наново ученик, че светът се открива пред фотографа, доколкото той е готов за това, че всеки снима по различен начин един и същ обект, че най-интересно е лицето на стария човек, разказващо историята на живота му, и че това бързо може да се забрави при вида на млада красива жена. Да разгледа изложените в залата художествени фотографии на проф. Бояджиев.

ЗА РЕШАВАНЕ на трудната задача - в малко време да се вмести много съдържание - принос имаше и водещата Даря Заричинова с непринуденото си, овладяно поведение и с привилегията да говори като ученичка и приятелка на професора. Срещата с право не заложи на формулата „въпроси – отговори“, защото при такава класа на госта присъстващите просто се наслаждаваха на мъдро и в същото време достъпно слово. Новата зала, модерна не само като обзавеждане, но и като концепция за по-свободно общуване, също допринесе за стила на събитието. Въпреки липсата на разгласа, залата беше пълна. Забелязваше се симпатична група съученички на троянски професор, с които той поддържа едно весело, проверено с годините приятелство. Сред присъстващите имаше и млади лица – някой се беше погрижил да доведе троянски ученици. Да се надяваме, че гимназистите са оценили нивото на човека срещу себе си. Млади хора рядко се виждат на тукашни културни събития, а това е важно условие за разчупване на овехтелите нашенски формати.

„НЯКОГА БЯХ…“ беше носталгичният рефрен на поетичен цикъл все още неиздадени миниатюри, които проф. Цочо Бояджиев прочете. Избралите да се срещнат с него в декемврийската вечер имаха шанса да усетят голямо човешко богатство, натрупано през годините. И за малко да забравят калта и суетата на днешния ден – спасение, което философията и изкуството могат да дават на човеците.

Нели Генкова-Маринова

Начало

Още по темата:

• ЧРД: Землякът ни проф. д-р Цочо Бояджиев - на 60!
• Троянецът проф. Цочо Бояджиев с голяма награда

Tweet