* Над 200 експоната включва изложбата в София, посветена на 50-годишнината на Музея на занаятите – Троян * На откриването (14 юни, 11:00 ч., Етнографския музей при БАН) – почерпка с троянски ракии и блажено жито Предстоящо
„ЗАНАЯТИ И НРАВИ ОТ ТРОЯНСКО” е озаглавена мащабната изложба, която троянският Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства (МНХЗПИ) организира в Етнографския музей при БАН в София. Събитието е по покана на домакините и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Троян и „Винпром – Троян” АД, а поводът е 50-годишният юбилей на троянския музей, който ще се чества през м. октомври т.г. Идеята на изложбата е да представи Троянския край като място със съхранена специфична материална и духовна култура. Откриването е на 14 юни (четвъртък) от 11:00 ч. в залите на Етнографския музей в София на пл. „Княз Александър I” №1.
ЕКСПОЗИЦИЯТА включва над 200 движими културни ценности от различни раздели на народното изкуство – керамика, художествено дървообработване, металообработване, художествен текстил. Сред тях са безспорни образци на местните занаяти като настолния кръст, изработен от братята Илия и Кирил Тотеви – майстори златари от Троян; кръстът е подарен от братя Тотеви на църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник и за своята работа Илия Тотев е отличен на Балканското изложение в Лондон през 1907 г. с диплома и сребърен медал.
СПЕЦИАЛНО Е МЯСТОТО в изложбата на светицата покровителка на град Троян – св. Параскева-Петка. Църквата „Св. Петка” в Троян е съградена през 1835 г. на мястото на стар параклис със същото име. Много са свидетелствата за почитта към светицата в нашия край още от периода на турското робство. Официално с решение на Общинския съвет през 1993 г. 14 октомври – Петковден, е обявен за празник на Троян. Показаните в изложбата две икони са от фонд „Изобразително и приложно изкуство” като едната датира от края на 19-ти век. Създателката на втората икона – Борислава Кацарова, печели с творбата си конкурса на Община Троян, посветен на 135-тата годишнина от обявяването на Троян за град. Място в изложбата са намерили и изображения на светците покровители на занаятите – св. Атанас, св. Антон, светите равноапостолни Константин и Елена, св. Спиридон. Иконата на св. Атанас епископ Антиохийски е дело на братята Наум и Ненчо Илиеви от Дебърско и е от църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник, където братята са работили.
ПРОИЗВЕДЕНИЯТА на майсторите грънчари също заемат подобаващо място в експозицията. Посетителят ще се удиви на изкуството на майсторите Баю Добрев и Стойко Шошков и на техните чинии с рисувани „Захариеви китки”. И, разбира се, на голямото разнообразие от стомни, правени само в Троянския край – „Троянка”, „Динченка”, „Ловчанка”, „Шейтанка”, „Булка”, „Рогачка”. Делви, ръкатки, бардуци за ракия, чинии от края на 19-ти и началото на 20-ти век показват разнообразието от форми, изработвани от троянските грънчари. Със своята старинност и изящна естетика ще ни впечатлят пукал за вино от 1860 г. и чиния от 1852 г.
КРАСОТАТА на троянските тъкани и плетива ще открием в даровните пешкири, църковни месали, плетени вълнени чорапи, както и чергите „на ножове” и на „колела”, в които е втъкано усещането за красота на балканджиите. От празничната женска носия ще привлече вниманието ни престилката „на гюлове”, слагана само по специални поводи. Другата слава на Троянския край са дървообработващите занаяти – горянство, стругарство, бъднарство, бъчварство, пирография и дърворезба. Техни произведения са овчарските чаши, бакъли за вода, бъклици, гаванки, паници, пирографирани кутии, детска люлка и иконостас.
В ИЗЛОЖБАТА ЩЕ ВИДИМ изписани и основните житейски принципи, от които се ръководи общността на еснафите, правила, направляващи цялото им съществуване. Например „От чирак, който прави сметка на чорбаджията си, човек не става”. Особено внимание заслужават и екземпляри от първите издания за историята на град Троян – книгата на учителя Власи Илиев „Град Троян” в 2 части (1933–1934), „Град Троян” на Игнат Пенков (1941), „Популярни исторични бележки за Троян и околността” от Найден Шейтанов, „Спомени и очерки из българските революционни движения” от Минко Ив. Марковски, „Развой на учебното дело в Троян” на Найден Чакъров (1904), „През Троянския балкан” на ген. П. П. Карцов (1965), „Балканджийска летопис” на Ганко Цанов. Чрез издания представяме и няколко по-малко популярни троянски автори: Петко Топалов, Димитър Гимиджийски, Никола Габърски, Пейо Дулев–Пейдулини, както и известните – Ламар, Минко Николов, Христо Дудевски. Специално място сме отделили и на материали, рекламиращи и популяризиращи дейността на Музея на занаятите по страниците на периодични издания.
В ИЗЛОЖБАТА ПРЕДСТАВЯМЕ първите издания на трудовете на прочутия ни съгражданин Иван Хаджийски: „Бит и душевност на нашия народ” (1940), „Психология на нашето иманярство” (1940), „История на нашите нрави” (1938), „Психология на военната дисциплина” (1940), „Върху бита и психологията на нашето еснафство” (1937), „Оптимистична теория за нашия народ” (1938), „Нашите затвори” (1937), „Авторитет, достойнство и маска” (1933). Показваме също така документи от личния архив на – карта за самоличност, визитна картичка, свидетелства за зрелост от Търговската гимназия в Свищов и Втора мъжка гимназия в София, студентски книжки и дипломи от двете специалности висше образование, които е завършил – философия и правни и държавни науки, лична кореспонденция. Сред документите е и единственият предметен експонат, принадлежал на Иван Хаджийски - неговият ръчен часовник.
ЧРЕЗ БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ зрителят изгражда своята представа за селището - типично занаятчийско, с главната улица, с дюкяните, пазара, Марковския мост, но и неочаквано различно (с театъра, оперета, джаз състав). Проследено е превръщането на занаятите в индустрия чрез фотографии и разказаната история на електрификацията на града, построяването на ж.п. линията и на няколко от големите промишлени предприятия – „Елпром”, „Машстрой”, „Георги Димитров”, „Болшевик”, които днес не съществуват или са в променен вид и статут.
НЕ Е ПРОПУСНАТО и представянето на Троян чрез един от знаковите домашни занаяти – производството на сливова ракия. „Винпром - Троян” АД като съвременна структура, която институционализира една много важна за троянци традиция, също има своето място в изложбата. За пръв път се прави опит в подобно представяне на региона да се покажат усилията от 20-те и 30-те години на ХХ в. Троян да стане курорт. Чрез статии от вестник „Хемус” (1928-1932 г.) се илюстрират грижите на местните власти и обществени организации за курортните селища в региона, за неговото рекламиране.
ВСЕКИ ПОСЕТИТЕЛ на изложбата ще може да види чрез видеоматериали и технологията на занаятите, които са практикувани в Троянско. Организаторите са подготвили за гостите в деня на откриването на изложбата възможността да дегустират от ракиите на „Винпром - Троян” АД и блажено (сватбарско) жито – два от характерните за Троянския край специалитета. Заповядайте! Ще повторим - откриването е на 14 юни (четвъртък) в 11:00 часа в залите на Етнографския музей в София на пл. „Княз Александър І” № 1.
ЕКСПОЗИЦИЯТА включва над 200 движими културни ценности от различни раздели на народното изкуство – керамика, художествено дървообработване, металообработване, художествен текстил. Сред тях са безспорни образци на местните занаяти като настолния кръст, изработен от братята Илия и Кирил Тотеви – майстори златари от Троян; кръстът е подарен от братя Тотеви на църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник и за своята работа Илия Тотев е отличен на Балканското изложение в Лондон през 1907 г. с диплома и сребърен медал.
СПЕЦИАЛНО Е МЯСТОТО в изложбата на светицата покровителка на град Троян – св. Параскева-Петка. Църквата „Св. Петка” в Троян е съградена през 1835 г. на мястото на стар параклис със същото име. Много са свидетелствата за почитта към светицата в нашия край още от периода на турското робство. Официално с решение на Общинския съвет през 1993 г. 14 октомври – Петковден, е обявен за празник на Троян. Показаните в изложбата две икони са от фонд „Изобразително и приложно изкуство” като едната датира от края на 19-ти век. Създателката на втората икона – Борислава Кацарова, печели с творбата си конкурса на Община Троян, посветен на 135-тата годишнина от обявяването на Троян за град. Място в изложбата са намерили и изображения на светците покровители на занаятите – св. Атанас, св. Антон, светите равноапостолни Константин и Елена, св. Спиридон. Иконата на св. Атанас епископ Антиохийски е дело на братята Наум и Ненчо Илиеви от Дебърско и е от църквата „Св. Николай Летни” в с. Гумощник, където братята са работили.
ПРОИЗВЕДЕНИЯТА на майсторите грънчари също заемат подобаващо място в експозицията. Посетителят ще се удиви на изкуството на майсторите Баю Добрев и Стойко Шошков и на техните чинии с рисувани „Захариеви китки”. И, разбира се, на голямото разнообразие от стомни, правени само в Троянския край – „Троянка”, „Динченка”, „Ловчанка”, „Шейтанка”, „Булка”, „Рогачка”. Делви, ръкатки, бардуци за ракия, чинии от края на 19-ти и началото на 20-ти век показват разнообразието от форми, изработвани от троянските грънчари. Със своята старинност и изящна естетика ще ни впечатлят пукал за вино от 1860 г. и чиния от 1852 г.
КРАСОТАТА на троянските тъкани и плетива ще открием в даровните пешкири, църковни месали, плетени вълнени чорапи, както и чергите „на ножове” и на „колела”, в които е втъкано усещането за красота на балканджиите. От празничната женска носия ще привлече вниманието ни престилката „на гюлове”, слагана само по специални поводи. Другата слава на Троянския край са дървообработващите занаяти – горянство, стругарство, бъднарство, бъчварство, пирография и дърворезба. Техни произведения са овчарските чаши, бакъли за вода, бъклици, гаванки, паници, пирографирани кутии, детска люлка и иконостас.
В ИЗЛОЖБАТА ЩЕ ВИДИМ изписани и основните житейски принципи, от които се ръководи общността на еснафите, правила, направляващи цялото им съществуване. Например „От чирак, който прави сметка на чорбаджията си, човек не става”. Особено внимание заслужават и екземпляри от първите издания за историята на град Троян – книгата на учителя Власи Илиев „Град Троян” в 2 части (1933–1934), „Град Троян” на Игнат Пенков (1941), „Популярни исторични бележки за Троян и околността” от Найден Шейтанов, „Спомени и очерки из българските революционни движения” от Минко Ив. Марковски, „Развой на учебното дело в Троян” на Найден Чакъров (1904), „През Троянския балкан” на ген. П. П. Карцов (1965), „Балканджийска летопис” на Ганко Цанов. Чрез издания представяме и няколко по-малко популярни троянски автори: Петко Топалов, Димитър Гимиджийски, Никола Габърски, Пейо Дулев–Пейдулини, както и известните – Ламар, Минко Николов, Христо Дудевски. Специално място сме отделили и на материали, рекламиращи и популяризиращи дейността на Музея на занаятите по страниците на периодични издания.
В ИЗЛОЖБАТА ПРЕДСТАВЯМЕ първите издания на трудовете на прочутия ни съгражданин Иван Хаджийски: „Бит и душевност на нашия народ” (1940), „Психология на нашето иманярство” (1940), „История на нашите нрави” (1938), „Психология на военната дисциплина” (1940), „Върху бита и психологията на нашето еснафство” (1937), „Оптимистична теория за нашия народ” (1938), „Нашите затвори” (1937), „Авторитет, достойнство и маска” (1933). Показваме също така документи от личния архив на – карта за самоличност, визитна картичка, свидетелства за зрелост от Търговската гимназия в Свищов и Втора мъжка гимназия в София, студентски книжки и дипломи от двете специалности висше образование, които е завършил – философия и правни и държавни науки, лична кореспонденция. Сред документите е и единственият предметен експонат, принадлежал на Иван Хаджийски - неговият ръчен часовник.
ЧРЕЗ БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ зрителят изгражда своята представа за селището - типично занаятчийско, с главната улица, с дюкяните, пазара, Марковския мост, но и неочаквано различно (с театъра, оперета, джаз състав). Проследено е превръщането на занаятите в индустрия чрез фотографии и разказаната история на електрификацията на града, построяването на ж.п. линията и на няколко от големите промишлени предприятия – „Елпром”, „Машстрой”, „Георги Димитров”, „Болшевик”, които днес не съществуват или са в променен вид и статут.
НЕ Е ПРОПУСНАТО и представянето на Троян чрез един от знаковите домашни занаяти – производството на сливова ракия. „Винпром - Троян” АД като съвременна структура, която институционализира една много важна за троянци традиция, също има своето място в изложбата. За пръв път се прави опит в подобно представяне на региона да се покажат усилията от 20-те и 30-те години на ХХ в. Троян да стане курорт. Чрез статии от вестник „Хемус” (1928-1932 г.) се илюстрират грижите на местните власти и обществени организации за курортните селища в региона, за неговото рекламиране.
ВСЕКИ ПОСЕТИТЕЛ на изложбата ще може да види чрез видеоматериали и технологията на занаятите, които са практикувани в Троянско. Организаторите са подготвили за гостите в деня на откриването на изложбата възможността да дегустират от ракиите на „Винпром - Троян” АД и блажено (сватбарско) жито – два от характерните за Троянския край специалитета. Заповядайте! Ще повторим - откриването е на 14 юни (четвъртък) в 11:00 часа в залите на Етнографския музей в София на пл. „Княз Александър І” № 1.
По-нова публикация
4 коментара:
Абе тук защо няма коментари? Няма какво да се плюе май??? Браво на Общината, Музея и "Винпром"!
Браво!!!
Защо станахме такива? Не искам да вярвам, че Троян е само мрънкане и плюене. Защо не се израдваме на новини като тази? Защо не подкрепим добрите идеи?
Може би позитивните и разумни хора са просто по-тихи. Както и в реалния живот - първо ще се сблъскаш с простака, той е лесно забележим. С написаното, разбира се, не искам да омаловажа стойностните коментари в сайта - кратки и остроумни, или по-изповедни и лирични, или критични, но по същество. Но те са все по-голяма рядкост и аз взех да се отегчавам от това троянско виртуално място. За успокоение - самото интернет общуване в своята анонимност генерира лоша човешка енергия. Скоро четох в статия на Бойко Василев, която засягаше и поведението на хората от форумите, следното: "Дали днес Айнщайн нямаше да бъде самотен и тъжен дописник на сайт за летящи чинии?". Въпрос на комуникационна среда и нейните правила. А що се отнася до музея - аз вярвам на това, което се прави в него, и мисля, че е едно от малкото троянски места, от които можем да очакваме качествен продукт.
Поздрави за Нели Генкова. Хайде да не бъдем толкова тихи! Само че аз пък не мисля, че местата с качествен продукт в Троян са толкова малко.
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)