* „Ако хората от „Елма” бяха протестирали преди 10-12 години, и то достигайки до най-радикалния вариант – гражданско неподчинение, може би щеше да има ефект”Георги Дренски (р. 1950 г.) е кореняк троянец, от известния Дренски род. Завършва с отличие Троянската гимназия и МЕИ – София (сегашния Технически университет), след това и аспирантура, доктор е на техническите науки. Има и икономическа диплома – по мениджмънт и маркетинг. След казармата постъпва на работа в „Елпром” (прекръстен по-късно на „Елма”), където извървява всички стъпала: конструктор, старши конструктор, ръководител отдел и от 1 януари 1990 г. е назначен за директор на института към завода – развойната част на огромното по това време предприятие (3000 работници), година по-късно вече е зам.-директор по техническите въпроси. За кратко време е и изпълнителен директор на „Елма” – от м. май до края на 1997 г., в началото на приватизацията. Има двайсетина защитени патенти, някои от които са в производство и днес. В момента е изпълнителен директор на фирма „ММоторс” (Етрополе). Политическите му убеждения са десни, активен седесар в първите години на промяната, но сега не крие разочарованието си.
Поводът за разговора ни с г-н Дренски е ясен – „казусът „Елма”, който и днес буни духовете, а над 400 бивши работници на фалиралия промишлен гигант и някогашен №1 в производството на електромотори на Балканите правят безуспешни опити да си получат неизплатените през годините трудови възнаграждения.
*****
(продължение)
- Какво последва след писмата до Иван Костов и разговора Ви с Никола Николов? Налага се изводът, че и те – тогавашното правителство, първите хора в парламента, са били марионетки на някакви по-висши сили?!
- Да, да, да. След писмата – нищо, а разговорът с Никола Николов не искам да си го спомням, защото след него се почувствах омерзен. Тотално се затвори кръгът, стана ми ясно за какво става дума. И оттам нататък логично следваше моето, да го наречем, оттегляме от „Елпром” („Елма”). Аз нямах никакви проблеми да остана; но има нещо, на което повече държа от всичко, от пари, положение, власт и т.н. – личното ми достойнство. Аз разбрах какво става, стана ми ясно какво ще се случи с „Елпром” в не толкова дългосрочен план. А „Елпром” все пак ми е дал толкова много, и аз съм му дал, но той ме е изградил като специалист и човек. Съзнанието ми не можеше да възприеме един ден моето име да се свързва със затварянето на „Елпром”; което затваряне за мен при тази ситуация беше неизбежно, още тогава, през 1997 г., ми стана ясно.
- А какво представляваше „Елпром” тогава, преди разпада? Освен икономически лидер, даващ хляб на една трета от тукашните хора, бе и емблемата на Троян, троянската гордост, нали? И защо от троянската гордост се превърна в троянския срам? Как се стигна до положението тогава директорът да е доктор на науките, а сега – готвачка?!
- „Елпром” беше супер предприятие, ниво. Директор на „Елпром” бе по-висока позиция от кмет на Троян. А за срама? Връщам се пак на приватизацията – имаше и друг, много прост начин на масова приватизация, имаше решение. Да, дават бонови книжки, ОК – на всеки работник според стажа и т.н. Моментално обаче пускат акции, основават фондова борса и пускат акции; и с тези бонови книжки или с пари си купуваш акции. Тогава пазарът веднага ще регулира цените.
- Да, но тогава голямото грабене трудно можеше да стане?
- Да, така е. Вярно е, че честна приватизация няма. Но е вярно и това, че можеше да е що-годе почтена. Пазарът да е регулатор, а не схемите. Николай Банев и другите взеха невероятни богатства срещу, примерно, 1000 чифта маратонки. Колко струваха тези 1000 чифта маратонки – 20 хил. лв., примерно. Че той не е дал за този завод нищо, никакви реални пари! Едно е да си купиш акции на пазарни цени, да нахълташ здраво в играта – с кредити и т.н., да рискуваш; тогава ще си кажеш: „Ей, аз първо трябва да си върна тези пари и после да мисля за печалба”. Тогава ти волю-неволю ще правиш така, че купената фабрика да работи. Тогава няма да правиш готвачка директорка, ще направиш някой, който може да ти движи нещата нагоре. Но като не си дал реални пари, на теб, приватизатора, основната ти мисъл е какво да прилапаш; каквото и да вземеш – все е горница, 5 лв. да вземеш и те са горница. Това е причината за разрухата.
- За „Елма” е ясно и всичко вече е загубено, но ще може ли промишлеността ни като цяло да се съвземе от този „масов” удар?- Тотално съвземане – не. Но има отделни кълнове тук-там, които почват да вървят полека нагоре. Истината е, че тази гигантска комунистическа промишленост на България не й беше нужна; сталинистка промишленост – от типа „Елпром” прави мотори, за да може „Машстрой” да произвежда стругове, а „Елпром” с тези стругове да прави мотори?! Това е безумие.
- Тази формула се крепеше изкуствено, чрез затворения и непазарен Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) на източния блок, нали? Но пък от друга страна „Елма” и тогава играе основно на истинския пазар, т.е. няма логика точно „Елма” да бъде съсипана?
- „Елпром” и „Машстрой” не ги интересуваше СИВ; „Елпром” не е изнасял нито един мотор за соцстрана, нито знам „Машстрой” да е изнасял стругове в това направление.
- Значи по икономическата логика тези две троянски предприятия трябваше да са живи?
- Да, точно така е.
- Излиза, че причината не е в тях, не е икономическа, а някаква друга?
- В случая не е икономическа. Наистина има обективни неща – например цялата ни тогавашна промишленост бе прекалено енергоемка, но това се преодолява, като завъртиш процеса, като почнеш да правиш инвестиции, нещата си идват по местата. Пак казвам – споменатите две предприятия имаха бъдеще! И то сериозно бъдеще. Може би не в този обем, но добро бъдеще.
- Да се върнем в грубата днешна действителност. Какъв, според Вас, ще е резултатът от започналите неотдавна протести на над 400 бивши работници, които има да получават неизплатени с години трудови възнаграждения от „Елма”?
- „Късно е, либе, за китка”, както се казва. Ако хората от „Елма” бяха протестирали преди 10-12 години, и то достигайки до най-радикалния вариант – гражданско неподчинение, може би щеше да има ефект. Сега нищо друго не им остава освен да чакат още 10-12 години, за да получат по някой лев, което хич не е сигурно. Но искам да изясня нещо, което много хора, включително и протестиращите, не го знаят. НИКОЛАЙ БАНЕВ НЕ ИМ ДЪЛЖИ ПАРИ! Задълженията към тях са на „Елма” АД. Нещо повече, „Елма” АД дължи пари и то, предполагам, много пари на самия Банев. На пръв поглед парадоксално: Банев по някаква схема източва фабриката и когато тя стигне до невъзможност да изпълнява функциите си, й отпуска средства; но тези пари ги записва като даден от него кредит, т.е. „Елма” му става длъжник. И нищо чудно, когато се стигне до процедура по обявяване в несъстоятелност, Николай Банев да се яви на събранието на кредиторите като най-големия кредитор и от него да зависи кой ще бъде синдик.
- Има ли местни началници, троянци, които да имат пряка вина и съучастничество в съсипването на „Елма”?
- Има една група местни хора (5-ма на брой), които имат съществен принос за ликвидацията на „Елма”. Няма да споменавам имената им – елпромци ги знаят. Истината е, че те са били хора с ограничени правомощия – трябвало е да слушат „големия шеф” и това до известна степен ги оневинява, но само формално, а не морално. Бъдете сигурни, че тези хора са получавали достатъчно високи заплати, а и бонуси и то регулярно. (Николай Банев не се свиди към хората от обкръжението си). Удобен стол, висока заплата, бонуси – ОК, но когато обикновените работници получават мизерни средства и то нередовно, когато виждаш как „Елма” е водена към пропастта, моралното е да зарежеш удобствата, да тропнеш по масата и да си тръгнеш. Макар по-късно, като ръководител на „Елматех”, единствен така постъпи инж. Теодор Енев и това му прави чест.
(следва)
Интервю на Генадий Маринов
По-нови публикации
