Иван Христов: „Терминът „културен туризъм” е само на книга”

* „Грижите и поддръжката на Состра ще е едно предизвикателство за тези, които ще управляват община Троян след изборите”

Землякът ни – археологът д-р Иван Христов от Националния исторически музей (НИМ), представител и на Института за научни изследвания, организация, управление и защита на културно-историческото наследство към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), е добре познат на троянци от вече десетилетната си работа (от 2002 г.) на римската крепост Состра, античния предшественик на днешен Троян. Поводът за разговора ни – започващите в края на м. септември, малко по-късно от обичайното, археологически разкопки на Состра за тази година.

*****

- Поредното горещо археологическо лято. Разкажи ни за твоята работа, знаем, че има с какво да се похвалиш?
- Това лято започна твърде рано, а сезонът ще продължи и през есента. Нещо не прецених броя на дните… Човек в днешно време трябва да се радва, че има работа, а що се отнася до нашата - наистина работихме на важни обекти. Причината чак сега да говорим за археологически проучвания на Состра е, че екипът на Националния исторически музей (НИМ) бе ангажиран с тракийската царска резиденция на връх Кози грамади цели три месеца. А от 1 септември започнахме подводна експедиция в акваторията на остров Св. Кирик и нос Скамни край Созопол (Аполония). В края на септември идва редът и на Состра. Отделно бях включен като консултант към европроект за Асенова крепост в Асеновград.

- Какво предстои да се случи през м. септември 2011 г. на Состра?
- Тук трябва да направя уточнение, че на Состра, от гледна точка на стопанисване на обекта, се работи още от началото на лятото. 1000 лв., събрани от ротарианците на Троян, се използваха за назначаването на екскурзовод и закупуване на материали за обезтревяване на големи площи от крепостта и раннохристиянскатата църква „Св. Георги” в съседство. Музеят на занаятите подготвя на 23 септември сред естествените декори на Состра поредния спектакъл „Искри от вечността”, който може да се смята за начало на археологическите разкопки 2011 г.; организатор на разкопките е Музеят на занаятите в партньорство с Община Троян и НИМ. Ако всичко приключи навреме в Аполония, от 26 септември ще започваме археологическите разкопки на Состра. Тази година в програмата на експедицията е предвидено да открием част от войнишките помещения на укрепения лагер. Ще продължим разкопаването на най-старите съоръжения на кастелите Состра от втората половина на 2. век. Казвам кастелите (крепостите) в множествено число, защото на нашата римска старина има натрупване едно върху друго на три укрепления с една и съща функция, строени в различни година от 2. до 4. век. Пропуснах да кажа, че вече се прави организация студенти от два университета да прекарват практиката си на Состра, ползвайки туристическата база в околностите.

- Неведнъж си казвал, че Состра има потенциал да се превърне в туристическа атракция от национален мащаб и че това е голямата цел – твоята и на институциите, ангажирани с каузата (Община Троян, Музеят на занаятите, Националния исторически музей). Направи ли се крачка напред в тази посока през 2011 г.?
- В България много трудно стават нещата от „национален мащаб”.Терминът „културен туризъм” е само на книга, а обектите, които имат добра визия, се броят на пръстите на едната ръка. Успокояващото е, че Состра е запазила своя потенциал от началото на мащабното разкопаване през 2002 г. насам и заслуга за това имат споменатите от теб институции. Изключително приятно ми стана тази пролет, когато директорът на Националния археологически институт доц. Людмил Вагалински се обади и каза, че включва крепостта Состра в туристическата програма на Международния лимес конгрес (форумът за границите на някогашната Римска империя /лат. Limes – лимит, граница/, обединяващ водещи специалисти по римска археология от целия свят – бел. Т21), който ще се проведе в България през 2012 г. Това означава, че прекрачваме българските мащаби. Нашата задача е да запазим крепоста в добър вид и занапред, защото причината 400 мастити учени от цял свят да разгледат старината е добрият й външен вид (консервирани и реставрирани части от крепосните стени и кулите, чистота и лесен достъп от главен път).

- Каква се пак беще конкретната ангажираност на троянските институции тази година? Често си бил критичен към общинската администрация.
- Първо, ангажираност имаха всички институции, свързани с проекта „Состра”. Общинският съвет в Троян гласува 10 000 лв. за разкопки. НИМ заяви 35 000 лв. пред Министерството на културата още през 2010 г. Преди да замина за Старосел ме извика зам.-министърът на културата Тодор Чобанов, който ми каза, че е включил Состра в списъка на финансиране за тази година с около 25 000 лв. Сгреших, като побързах да се обадя на кмета на Троян Минко Акимов, надявайки се, че наистина ще имаме сериозно финансиране. В началото на летния археологически сезон г-н Чобанов се отметна, оправдавайки се, че Состра остава за втория транш на министерското финансиране. При една от последните ни срещи със зам.-министъра направо ми беше казано да говоря с вицепремиера Дянков, който давал парите.Така много бързо изтрезнях от мисълта, че ще работим с повече хора на Состра през този сезон. За спектакъла на 23 септември очаквам много гости и сериозно съдействие от отдел „Култура” в общинската администрация (нали има такъв – бел. Ив. Хр.) и дано този път национални медии да бъдат докарани на място, за да покажем, че сме прескочили нашенската летва на значимост. Трябва да спомена, че тази година кметът съдейства да се асфалтира навреме, преди началото на туристическия сезон, отбивката към Состра от главния път Ловеч - Троян. И още - г-н Акимов се разпореди хора от програмата за временна заетост да дойдат хора на археологическия обект, които да помагат в подръжката и почистването от трева и храсти през целия летен сезон.

- Застрашен ли е нашият най-значим археологически обект от иманяри и други посегателства? Тази тема не сме я коментирали отдавна?
- Причината да не говорим последните две години за иманярска интервенция на Состра е, че такава просто няма. Не че по съседните ниви не се разкарват хора с металотърсачи - но поне в пределите на крепостта не съм регистрирал незаконни изкопи. Радостен е фактът, че в специализираните структури на МВР в София работят отскоро много млади и напористи хора, които помагат по места в страната, за да се неутрализират иманярските групи. В поправка и измение на закона за културното наследство вече се изисква и целогодишна охрана на проучваните обекти с ясно финансиране за тази дейност. Разчитам на новото ръководство на троянската полиция да продължи традицията патрулиращите коли в общината да „хвърлят по едно око” и към крепостта. Но по-страшна от иманярските набези е опасността да спрем да подържаме обекта и тя не е нереална. Грижите и поддръжката на Состра ще е едно предизвикателство за тези, които ще управляват община Троян след изборите. А догодина, както казах, ще посрещаме гости от цял свят.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Состра ще „възкръсне” на 15-ти (2009 г.)
  
• Каква находка
• В Состра - "графити" на 1800 години
• Шоуто на Состра (2009 г.)
• Ново сериозно откритие на Состра
• Состра - един от най-добре стопанисваните археологически обекти...
• Иван Христов: Бъдещето на Троян е в културния туризъм
• Иван Христов: Малко са алтернативите пред Троян днес

Tweet