Един проект – много приятелства, усмивки и... сълзи

* Бяхме домакини на втората среща по проекта „Моят европейски герой” (22-29 май) * Италианци, поляци, румънци и турци пяха български песни и представяха нашия герой Хитър Петър

ОТ 22 ДО 29 МАЙ ОУ „ИВАН ХАДЖИЙСКИ” (ТРОЯН) беше домакин на втората среща на участниците по проекта „Моят европейски герой”, изпълняван по програма Коменски („Учене през целия живот”). Една седмица, наситена с изключително много срещи, разнообразни съвместни дейности, изложба, общи уроци, екскурзии, игри и песни и най-важното – представяне на нашия герой Хитър Петър. Освен предварително подготвените рисунки, кукли и обемни проекти, децата от всяка страна участничка в проекта изигра направо професионално драматизация по различни сюжети, погледнати през съответната национална култура.

ИТАЛИАНЦИ, ПОЛЯЦИ, РУМЪНЦИ И ТУРЦИ ни изпяха „Боряно, Борянке” и „Садила баба леща”, полско дете беше съчинило стихотворение в рима, а всички интерпретираха с много интересни подходи остроумието и находчивостта на Хитър Петър. Радващо за всички е, че не само учениците от Клуб „Коменски”, но и цялата училищна общност прие радушно работата по проекта. А такава е и неговата цел – колкото може повече хора да бъдат въвлечени в различните акции и инициативи. Тогава наистина резултатът ще бъде забележителен и в крайна сметка проектът ще бъде успешен.

ПРОЕКТЪТ „МОЯТ ЕВРОПЕЙСКИ ГЕРОЙ” е отворен прозорец към Европа и до голяма степен ще допринесе за повишаване на уменията за боравене с новите технологии, ще улесни културната размяна и ще подобри комуникативните умения на английски език. Той е насочен също към усвояване на някои фундаментални ценности като: солидарност, уважение към човешките права и достойнство, равенство, толерантност... Други очаквани резултати са ученици и учители да разберат как личностите могат да направят различен живота на хора, които не познават. Ще разберат, че като служат на другите, могат да научат повече за самите себе си, за своята персонална сила, за своите дарби и таланти.

УЧЕНИЦИ И УЧИТЕЛИ от нашето училище имат идея да сътворят песен на проекта, като всяко училище ще преведе припева на своя език и песента ще се изпълнява по време на следващите работни срещи. А за всичко интересно, което се случи през тази наситена със събития седмица, ще научите в следващите броеве на вестника. (Следва)

Стефан Мичев,
директор на ОУ „Иван Хаджийски”

13 коментара

Петима наши на партито на президента

* Напливът за кадро с Първанови – много голям, вила се опашка * Сред гостите – живият класик на българската литература Валери Петров

ПЕТИМА ТРОЯНСКИ УЧИТЕЛИ получиха покани и присъстваха на традиционния прием, даван от държавния глава Георги Първанов и съпругата му Зорка Първанова за дейци на образованието, науката и културата по случай 24 май. Удостоените с президентското внимание троянски педагози са: директорките на СОУ „Васил Левски” и на Професионалната гимназия (ПГМЕТ) съответно Розалина Русенова и Радка Бончевска-Атанасова, Нели Генкова (преподавател по български език и литература) от СОУ „Св. Климент Охридски” и Мариета Жекова (преподавател по музика) и Таня Лингорска (преподавател по английски език) от СОУ „Васил Левски”.

ПО НАША ИНФОРМАЦИЯ напливът на поканените да се снимат с каращия последния си мандат президент Първанов и съпругата му бил много голям, извила се и дълга опашка. Но му съперничел интересът към един друг човек, присъстващ на партито и вдъхващ необикновен респект – живия класик на българската литература Валери Петров, който, освен великолепните си стихове, ни е дал и пълния превод на произведенията на гениалния Шекспир.

Т21

2 коментара

Въдичарска надпревара за деца преди празника

* Победа за Тони Атанасов, следван от Кремена Минкова и Николай Копанов * Цветан Чавдаров (извън класирането) извади най-големия шаран * Най-сърдечни благодарности към Калоян и Игнат - стопаните на яз. „Каля черква 1”

ПО СЛУЧАЙ 1 ЮНИ - Деня на детето, в неделя (29 май) на язовир „Каля черква 1” в с. Врабево се проведе детско състезание по спортен риболов. Това е едно от трите ливадни язовирчета на селото, които дълги години стояха бездействащи. Сега „Каля черква 1” се стопанисва от Калоян и Игнат и е превърнат от двамата ентусиасти в чудесно място за отмора и риболов. Водните удоволствия са съчетани и с „рум сървиз”, което прави язовира наистина предпочитана дестинация за риболовците.

НАШАТА ГРУПА включваше 5 деца от кръжока по спортен риболов към Общинския педагогически център с треньор Кирил Илиев (Бат` Киро) плюс 2 деца, водени от многократната републиканска шампионка Таня Чавдарова и състезаващи се за троянското Ловно-рибарско дружество (ЛРД).

ТАНЯ НАПРАВИ ЗАХРАНКА за всички, теглихме жребий за места, хвърлихме тежката захранка и започнахме риболова. Двамата от тима на ЛРД (синът на Таня – Цветан Чавдаров, и братовчед му Тодор Чавдаров) действаха с щеки, докато риболовците от кръжока - основно с директни и от време на време с обикновени телескопи с макари.

РИБАТА КЪЛВЕШЕ доста вяло, някои от състезателите дори останаха „капо”. Въпреки това Цветан Чавдаров реализира един сериозен шаран от 2,5 кг, а останалите се отчетоха с по няколко каракуди. По регламент състезателното време бе два часа, но го удължихме с още час по желание на децата. И така крайното класиране, важащо само за риболовците от кръжока, доби следния вид: победа за Тони Атанасов, следван от Кремена Минкова (втора) и Николай Копанов (трети). Разбира се, имаше и хубави награди - рибарски пръчки, живарници и стойки за стръв, осигурени ОПЦ.

Кирил Илиев (Бат`Киро),
ръководител на кръжока по спортен риболов към ОПЦ - Троян

П.П. Искам да изкажа нашите най-сърдечни благодарности към стопаните на язовира Калоян и Игнат. Изключително сме доволни от тяхното топло посрещане и от извършената отлична предварителна подготовка на терена за малките състезатели - тревата беше окосена, а местата захранени. За довиждане домакините ни връчиха и специална покана да ги посетим отново, в удобно за нас време. Благодарим ви от сърце!

Начало

0 коментара

Троянци участваха в прочутия Габровски карнавал

* „Троянски сливайвър” бе заглавието на живата ни картина, водена от шефа на ОТШЧ Христо Белевски * "Групата ни не бе многобройна, но за сметка на това - много атрактивна" * Маргарита Мондешка стигна до големия финал в националното наддумване „Благолаж 2011”

ОБЩЕСТВОТО НА ТРОЯНСКИТЕ ШЕГАДЖИИ И ЧЕШИТИ (ОТШЧ) към Народно читалище „Наука – 1870 г.” получи колегиална покана – и, разбира се, откликна – за участие в традиционния Габровски карнавал, който се провежда в чест на празника на Габрово, българската столица на хумора (21 май). Нашите, водени от баш чешита (председателя на ОТШЧ) Христо Белевски, се включиха в дефилето с тематичната и криеща разни социално-еротични смисли жива картина „Троянски сливайвър” – компилация от читалищната сценка от Празника на сливата и „Яловата сватба” от Заговезни.

ТУК МУ Е МЯСТОТО ДА КАЖЕМ – че Габровският карнавал е истинско родно чудо, няма аналог у нас и мери ръст с европейските и световни образци в „жанра”; тазгодишният пък бил рекордите по масовост – 78 групи с над 3000 дефилиращи и чуждестранно участие от Бразилия, Шотландия, Англия, Испания, Турция, Белгия, Пакистан, Либия, Швейцария, Русия и Литва.

„ГРУПАТА НИ НЕ БЕ МНОГОБРОЙНА, но за сметка на това – много атрактивна. А табелите ни с ефектните надписи обраха точките”, коментира пред Т21 секретарят на троянското читалище Станка Марешка. Читалищната шефка подчерта още - мащабността на феста, перфектната организация и участниците от абсолютно всички възрастови групи („от бебета до старци”).

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН (22 май) в Дома на хумора и сатирата в Габрово се проведе 14-тото национално наддумване „Благолаж 2011”. В необикновеното състезание, провеждащо се само в нечетни години, участват шегобийци от цялата страна, които разказват историите си пред авторитетно и компетентно жури; тази година изпитващата 3-членка се оглавявала от директора на АЕК „Етъра” доц. Ангел Гоев, а останалите били етноложката Татяна Цанкова и популярната психоложка Мадлен Алгафари. До финалния кръг на наддумването, след предварителен подбор и със специална покана, стигат около 20-тина души; и за наша слава Троян за пореден път имал свои участници сред най-добрите – Христо Белевски и Маргарита Мондешка от ОТШЧ. Христо вече има награда от предишен Благолаж, но този път Маргарита го наддумала и се класирала за втория кръг (големия финал), което си е сериозен успех. И от нас – браво!

Т21

8 коментара

Възкресението стана!

*„Това изисква управници мъжкари, смелчаци и рисковачи, а не дребни душици и самодоволчици”
Лично мнение

НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ – нашият мъжки баскетболен отбор възкръсна от кьошето на забравата и участва успешно за втора година в първенството на „А” РБГ срещу отбори основно от областните градове. Приключихме първенството с 6 победи и се наредихме на 9-то място от 11 отбора; отлично представяне за нашите момчета, които са чисти аматьори – работят на смени, плащат си спането, храната и т.н. Това направо е равно на подвиг и героизъм.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СТАНА ВЪЗМОЖНО благодарение на баскетболната искра, тлееща в душите и сърцата на нашите състезатели и техните организатори и вдъхновители братята Димитър и Никола Пиронкови. Всички те заслужават да им козируваме от 100 метра с маршова стъпка. Браво на момчетата и организаторите, вие сте героите на нашето време в тази спортна година и заслужавате гърдите ви да бъдат окичени с най-високия знак на победата. Същата оценка давам и на нашата темпераментна публика, напълнила залата със своите бурни аплодисменти и ангажирано присъствие, което говори, че нашият град има нужда от този отбор. Друга по-ниска оценка би била неадекватна и проява на късогледство и безплоден максимализъм – което не помага и е спирачка за развитието на всяка човешка дейност, спортна и др.

ТОВА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ИЗИСКВА нова концепция за развитието на баскетбола в нашия град: 1. Пълна преоценка и прецизиране на преподавателския и треньорския състав. Всичко, което е пошло и негодно, трябва да отпадне и да не се допуска в залата. Типичен пример в това отношение е Иван Макариев, тежащ четвърт тон и станал преподавател на деца срещу заплащане от 15 лв. месечно на човек; това е срамен куриоз и не бива повече да се търпи; 2. Задължително провеждане на годишно отчетно събрание на клуба с цел обновление на клубното ръководство, тъй като цели 8 години не е провеждано такова събрание; 3. Пълна финансова ревизия и приемане бюджета на клуба за една година; 4. Реконструкция и модернизация на спортната зала – това включва удължаване с 10 м и разширяване от източната страна с ниша за публика плюс премахване на допотопното обзавеждане с дървени пейки от 50-те години на миналия век.

ВСИЧКО ТОВА Е ВЪЗМОЖНО при добро желание и убеденост на кметската управа и бизнесмените в нашия град. Една нормална спортна зала ще обнови облика на нашия град и ще му даде европейска посока на развитие. Като пример посочвам Самоков – градчето стана международен спортен център с движение на спортисти, капитали и култури. Това е пътят, по който нашият град ще се измъкне от блатото на застоя и категоризацията на град от селски тип. Всичко това изисква управници мъжкари, смелчаци и рисковачи, а не дребни душици и самодоволчици от това, което сме сега. Това е целта, която е постижима и чрез която можем да пробием, а не да се приказват глупости от завеждащия спорта в общинската администрация Кольо Стоименов, че конструкцията на спортната зала няма да издържи подобно разширение.

Г-Н ЗАВЕЖДАЩ СПОРТА В НАШИЯ ГРАД, това не е футбол на малки вратички и футбол за купата на кмета, а е спортно строителство, трябва да се мисли и тогава да се приказва и да се дава акъл. Удължаването и разширяването на спортната зала няма да натовари конструкцията й. Другото се нарича надстрояване, но натоварва конструкцията. Г-н началник, ти заемаш много важна длъжност в общинската администрация. От теб зависи развитието на спорта и физкултурата в близките 15-20 години в нашия град и селата на общината. Ти трябва да забиеш жалоните на това развитие, а не да се занимаваш с несвойствени задачи и работи. Футболът на малки вратички остави на футболните сътрудници от по-малък ранг. Ти си най-доверения сътрудник на кмета по спортните и физкултурните въпроси, твоите съвети трябва да са обосновани и компетентни, а не да му разправяш небивалици, че конструкцията на спортната зала не може да издържи удължаване и разширяване. Това мнение може да бъде само на инженер конструктор, завършил на запад от Балабанското.

Г-Н СТОИМЕНОВ, ако ти трябва да дадеш отчет за свършеното от теб за тези 4 години, ти няма какво да отчетеш, освен футбола на малки вратички и футбола за купата на кмета. Тичането по награждаването на Цона (Маринчевска) и нейната защита, че много е дала. Дала какво – много за разсипията на спорта, спортните кадри и спортното имущество. Всичко е на кота нула. Дала конски мухи на магарето под опашката, да не скучае и да хвърля къчове и после да отчита дейност.

ГОСПОДА И ДРУГАРИ, повярвайте си, че можете. „Недейте се отказва от боя, преди да сте влезли в боя”, казва Суворов. Бъдете живи и здрави и само напред в изпълнение на единствената задача – реконструкция и модернизация на спортна зала „Чавдар”, без излишно разпиляване на силите по други задачи. Пожелавам успех на новата общинска администрация и новото ръководство на баскетболния ни клуб. Бъдете живи и здрави и Бог да ви пази!

Иван Христов, дългогодишен учител и
треньор по баскетбол, заслужил деятел на физкултурата

От и за същия автор:

11 коментара

Започва строителството на ново стрелбище за биатлонистите

* 250 хил. лв. за първия етап обеща спортният министър Свилен Нейков, помага и Общината * Куршума: Ще посрещаме стартове от Световната купа по летен биатлон

СПОРТНИЯТ МИНИСТЪР СВИЛЕН НЕЙКОВ е обещал категоричната си подкрепа за изграждането на стрелбището за летен биатлон на клуба по биатлон и стрелба „Аякс” (Троян). Това научихме от човека-биатлон – селекционера на „Аякс” Цветан Цочев-Куршума, а при скорошното си посещение в града ни за закриване на спортния сезон на биатлонистите в разговор с кмета Минко Акимов министърът е потвърдил ангажимента си. Съоръжението ще се изгради на общински терен (13 дка) в съседство с мотополигона в началото на Троян (на разклона за с. Калейца). Общината вече е задвижила процедурата за преотреждане на терена, който в момента е със статут на земеделска земя и скоро строителството ще може да започне. 250 хил. лв. е обещаната държавна субсидия за първия етап на стрелбището – изграждането на стрелковите коридори.

„МНОГО ДОБРО СЪТРУДНИЧЕСТВО се получава между мотополигона и базата по биатлон – при наши състезания ще можем да ползваме техните помещения, пресцентъра, комуникациите и т.н., те пък ще разполагат с терена ни за разширяване на паркинга си при големите стартове по мотокрос”, коментира г-н Цочев. Любопитното е, че новото спортно съоръжение ще може да се използва и от граждани – за практикуване на спортна стрелба в свободното време. С други думи – освен че ще разшири значително домакинските възможности на Троян за организиране на големи състезания, придобивката ще осигури още една възможност за развлечение на троянци и гостите на града ни.

ТРОЯНСКОТО СТРЕЛБИЩЕ за летен биатлон ще е изцяло според световните стандарти и ще може да приема състезания от най-висок ранг – например стартове от Световната купа. Съоръжението ще разполага с 30 коридора, отговарящи на изискването за минимална ширина от 2,65 м и снабдени с нужните съвременни екстри. Всичко това трябва да е готово до есента; догодина ще се изгради останалото – ролбанът (асфалтовите трасета) за състезателите, и ще се извършат някои допълнителни работи по цялостната инфраструктура. За този втори етап също очакваме държавна подкрепа

Т21
Начало
Още по темата:

19 коментара

На 24 май в Троян – беше много хубаво

* „Това е истинският български ден, затова е толкова хубаво”
* Манифестацията – заслужаваше си; празникът – многолюден и оптимистичен както никой друг троянски празник


НА ПРЪВ ПОГЛЕД оспоримата „ретро” идея за възобновяване на 24-майската манифестация се оказа повече от печеливша. И направи тазгодишния троянски 24 май наистина общоградски празник. Още нещо – вдъхна оптимизъм, тъй като в продължение на половин час по троянския площад дефилираха млади хора: ученици от 7-те троянски училища и Общинския педагогически център и възпитаници на спортните клубове по джудо, баскетбол, колоездене, футбол, карате, биатлон, ориентиране, планинско колоездене. А шествието бе „рамкирано” от изпълнения на прелестните троянски мажоретки (малките и големите) под акомпанимента на Общинския младежки духов оркестър на маестро Илиян Тодоров. Специална похвала заслужава и ефектната украса, допринесла в немалка степен за празничната атмосфера.

НЕ БЕ ПРОПУСНАТ и един важен ритуал, който подчерта изконния смисъл на празника – зачитане на двамата солунски братя св. Кирил и св. Методий и тяхното световно дело. В самото начало на тържеството малчугани от едноименното троянско школо (НУ „Св. св. Кирил и Методий) заедно с директора Борис Йовчев поднесоха венци и се поклониха пред икона на светците просветители под благословията на председателя на троянския храм отец Марин Божков. След края на дефилето присъстващите бяха поздравени от кмета на община Троян Минко Акимов, а директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева припомни същината на стореното от св. св. Кирил и Методий.

МНОГОЛЮДЕН КАКТО НИКОЙ ДРУГ ПРАЗНИК бе този 24 май в Троян. „Това е истинският български ден, затова е толкова хубаво”, коментира мъж от публиката и, струва ни се, това бе най-точната оценка. И от нас – поздравления за организаторите от общинската администрация.

Т21

*****
Бележка на редактора

Всичко бе много хубаво. Още веднъж – поздравления! Едно нещо обаче никога няма да ми стане ясно – защо на всеки троянски празник тъй ярко избива един рецидив от соцвремената. И сега – на метри от изнесената икона на светите братя – бе издигната т.нар. официална трибуна, на която се покачиха предимно директорки на детски градини и някои др.?! Какво точно искаха да ни покажат другарките директорки – празничните си дрешки (между впрочем, сред троянските учителки наистина има много елегантни и стилни дами, спор няма – бел. Г.М.) или началническия си статут, или пък сериозната си духовност, тъй и не се разбра. Чудно обаче как на трибуната този път не се бяха изтъпанили лидерите на местните партийки и тем подобни?!

Генадий Маринов

39 коментара

„Ако сега носехте шапка, на какъв учител бихте я свалили?”

Празник е! Да свалим шапка на учителя!

АНКЕТА

НАВЯРНО НА МНОГО ХОРА заглавието ще се стори странно. И ще са прави. Та кой днес носи шапка, а още по-малко би я свалил на учител. От известно време този въпрос ме вълнува все по-осезателно.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ сме свидетели на потресаващи факти, случващи се в българското училище – засилваща се агресия, завършваща с жестоки побои, дори със смъртни случаи, бити учители, сексуални извращения между ученици, учители педофили, разпространение на дрога и детска порнография... Подмяната на ценностната система на младите хора доведе до редица негативни промени в българското общество.

И В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ ми хрумна идеята да проведа анкета с ученици от средните училища в града с един-единствен въпрос: „Ако сега носехте шапка, на какъв учител бихте я свалили?”; с кратко предисловие, че някога на учителите се сваляше шапка в знак на уважение.

БЯХА АНКЕТИРАНИ 151 УЧЕНИКА на възраст от 13 до 19 години от двете най-големи троянски средни училища – СОУ „Васил Левски” и СОУ „Св. Климент Охридски”. Много голям процент от тях дават изчерпателен отговор на въпроса, от което се вижда, че днешният ученик, тийнейджърът на 21. век, има много точно виждане за образа на учителя, застанал пред него. Тук искам да благодаря на анкетьорите - учителите Цветанка Босева и Бонка Русенова от СОУ „Св. Кл. Охридски” и Ивайло Йорданов, Иванка Карамфилска и Мариета Жекова от СОУ „В. Левски”

ЩЕ ПОСОЧА САМО НЯКОЛКО ОТГОВОРА на ученици на различна възраст, за да илюстрирам тяхното виждане, без редакция – едно към едно. Коментар няма да правя. Оставям на всеки, четейки тийнейджърските отговори, сам да си прави изводите. По този начин дава пълна свобода на тълкуванията на анкетата.

ИЗПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ да поздравя всички колеги учители от община Троян с най-българския празник 24 май. С пожелания да се вслушват в гласа на хората, с които работят и да им отдадат своите сили и възможности безрезервно. Въпреки че анкетата бе анонимна, един ученик отправя към един конкретен учител следното послание: „Не шапка, а безброй звезди бих свалил за вас”. И аз бих пожелал на колегите – не безброй звезди да свалят за тях, но поне няколко, които да озаряват пътя им в тази въпреки всичко благородна професия.

Тодор Гладков, дългогодишен учител

*****

„Ако сега носехте шапка,
на какъв учител бихте я свалили?”

(извадки от анкетата)
• „Свалянето на шапка е жест на уважение. Но уважението трябва да е взаимно! Учител, който уважава своите ученици, който общува с тях и преподава достъпно, разбираемо, заслужава ученическото уважение…” (19 г.)

• „Аз бих свалил шапка на учителите, които имат собствено мнение и не се страхуват да го защитят; на тези, които държат на своите ученици и се раздават…” (19 г.)

• „Свалям шапка на учителя, който идва на работа не само заради заплатата…” (19 г.)

• „Бих свалил шапка на учител, който е добър, с който ще мога да говоря и като приятел” (19 г.)

• „Аз бих свалила шапка на учителя, намерил правилния път към нас, с когото имам обратна връзка. На този, който е успял да провокира нашето мислене, намерил е интересен подход за преподаване на учебния материал, а не по „сухарския” начин…” (19 г.)

• „Повечето учители влизат нервни в часовете и започват да изпитват и си изкарват злобата на нас” (13 г.)

• „Мразя учителите, които се правят на много важни” (13 г.)

• „На учител, който има чувство за хумор и се отнася добре с учениците” (16 г.)

• „Който влиза в положение на учениците, който е строг, но справедлив… Такъв, който ти показва новостите в науката, а не да преразказва урока от учебника…” (16 г.)

• „Бих свалила шапка на учителя, който върши работата си професионално… Бих свалила шапка на учител, при който влизам в часа му с удоволствие, а не с омраза” (16 г.)

• „В днешно време останаха много малко хора, на които можеш да свалиш шапка” (16 г.)

• „Сдържан, забавен, да си разбира от работата, малко строг, но не винаги, да има чувство за хумор и да разбира учениците си” (14 г.)

• „Според мен трябва да се има уважение към всеки учител, но истинско уважение заслужава само достойният учител” (14 г.)

• „Не шапка свалям, а звезди безброй за вас” (18 г.)

• „Бих свалила шапка на учители, с които мога да споделя всичко” (17 г.)

• „Днешният ученик, според мен, не би свалил шапка на когото и да било, защото учениците вече нямат респект към учителите” (14 г.)

• „Който те кара с желание да отвориш учебника, който не влиза в час да си „изпее” урока…” (16 г.)

• „Бих свалила шапка на учител, който е оставил следи в моя ученически живот” (16 г.)

• „Днешните ученици биха свалили шапка на учител, който е безотговорен, пуска ги от часовете, не ги товари с много работа и в повечето случаи опрощава незнанието им в часовете..” (19 г.)

• „Аз бих свалил шапка единствено на човек, доказал се като добър човек. Може учителят да си преподава урока блестящо и никога да не отсъства, но да не е достоен, не уважава ли седящите пред него като хора, не бих му свалил шапка” (16 г.)

58 коментара

Свилен Нейков и Катя Дафовска – на закриването на сезона в Троян

* Плакети и премии за тримата големи на „Аякс” (Троян) – Емилия Йорданова, Владимир Илиев и Стефани Попова * Дафовска: „Троянският клуб заслужава да бъде даван за пример” * Министър Нейков похвали кмета Минко Акимов
Биатлон

ТРИМАТА ГОЛЕМИ ШАМПИОНИ на троянския клуб по биатлон „Аякс” – лидерката на българския женски биатлон в момента Емилия Йорданова (преди седмица тя бе обявена от федерацията за биатлонистка №1 на България за сезон 2010/2011 г.), националът Владимир Илиев и младата ни надежда Стефани Попова – бяха удостоени с плакет и парична премия на партито за закриване на сезона (13 май, петък). Награда получи и международният съдия Стефан Илиев – ръководител на троянската съдийска бригада, тези „невидими” лица по трасетата, без които нито едно състезание по биатлон не би било възможно.

ПЛАКЕТИ ИМАШЕ и за най-големите спомоществователи на клуба и изобщо на биатлона, а и на спорта като цяло в Троян – известните троянски бизнесмени инж. Светослав Дочков („Сима”), инж. Марин Радевски („Калинел”), Христо Йовчевски („Рико стил”) и президента на „Аякс” инж. Минко Топалски („Вектор”). Г-н Топалски получи и още едно отличие – от името на Българската федерация по биатлон (БФБ), за успехите на „Аякс” през изминалия сезон и изобщо; а му го връчи не кой да е, а златната ни олимпийска шампионка и председател на БФБ Катя Дафовска.

Г-ЖА ДАФОВСКА СПЕЦИАЛНО ПОЗДРАВИ състезателите, треньорите и ръководството на „Аякс” (Троян), подчертавайки, че това е един от малкото български клубове, „натискащ” там, където е най-трудно, но и най-важно – в работата с подрастващите. По-късно за Т21 Катя Дафовска сподели, че повечето водещи клубове у нас – включително нейният (Чепеларе), са загърбили работата с децата; за разлика от троянския „Аякс”, който заслужава да бъде даван за пример.

ОТ СВОЯ СТРАНА ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ Г-Н ТОПАЛСКИ благодари на шефката на БФБ и потвърди думите й – че голяма цел на треньорския щаб и на ръководството на троянския клуб е развитието на детско-юношеския спорт. В шеговит стил обаче г-н Топалски разказа една действителна случка от някогашната си „елпромска” трудова биография, прозвучала многозначително и като че ли съдържаща известни критични нотки. След някакво събитие в някогашния троянски промишлен гигант „Елпром” направили събрание и наградили организаторите. Тогава директорът попитал защо за него няма награда, а един се престрашил и казал – защото не сте сред организаторите. Директорът се усмихнал и отвърнал: „На мен трябва да ми дадете награда, че не съм ви пречил!”.

ЗА НАКРАЯ, НО НЕ ПО ВАЖНОСТ, оставих да разкажа за ВИП гостите, уважили празненството на троянските биатлонисти. А високото присъствие бе впечатляващо: специално пристигна министърът на спорта Свилен Нейков, заедно с главния секретар на министерството Любомир Василев и финансистката на ведомството Ирена Димитрова, областният управител на Ловеч Николай Нанков и заместникът му Сашо Данков, народната представителка д-р Станка Лалева, разбира се – градоначалникът Минко Акимов и отговорникът за спорта в общинската администрация Кольо Стоименов. За Катя Дафовска вече казахме.

ТУК БЯХА ОЩЕ: генералният секретар на БФБ Васил Сивков, зам.-шефката на федерацията – голямата приятелка на Троян и „Аякс” и едно от златните момичета на българския биатлон Надежда Алексиева, прочутият треньор на Катя Дафовска от златните й години – украинецът (вече с български паспорт) Николай Захаров. И още – треньорът на македонския национален отбор Гьоко Хаджиески, голям приятел на троянския си колега и основно действащо лице в развитието на троянския биатлон Цветан Цочев-Куршума. Всички те – формално и неформално – поздравиха троянските биатлонисти и засвидетелстваха своя респект от постиженията им.

КАКВО НИ КАЗА МИНИСТЪР НЕЙКОВ? Разбира се, най-високопоставеният гост взе думата и наред с обичайните похвали за добрия сезон и изобщо за добрата работа на „Аякс” (Троян), каза и някои „по-особени” неща. Например – че развитието на спорта в един град до голяма степен зависи от местната управа и лично от кмета. Като пример за негативно отношение бе даден Шумен, където тамошният градоначалник изцяло бил обърнал гръб на спорта, а за положителен – Троян и троянският кмет Минко Акимов.

Генадий Маринов
Още по темата:

4 коментара

Троянската завера срещу "английската" философия на матурата

* Калпави даскали се опитват да прикрият калпазанлъка си зад фалшифицираните „високи” резултати на питомците си

ПЛЕМЕННИКЪТ МИ учи в Англия. Завърши елитния лондонски колеж Чигуел (Chigwell School), сега е студент в Лестър, политология. Той е обикновено момче и попадна в колежа някак на шега – учеше в тукашна езикова гимназия, учителката му по английски му каза за един конкурс, яви се и се класира, с пълна стипендия за една година, после директорският борд му гласува доверие (и нова стипендия) да продължи. Питал съм го много за порядките в Чигуел; и една особено ми хареса, повече и от английската ливада пред старинната колежанска сграда.

ТЯ БЕ, ЧЕ МНОГО НЕЩА могат да ти простят – слаби оценки, закъснения и разни изцепки, но едно нещо никога. Дори да си милионерски син, каквито във въпросния колеж (с 30 хил. паунда годишна такса) изобщо не липсвали. За това нещо директно те изхвърляли, без уговорки, без право на помилване. Преписването! Хванат ли те, че си преписал, даже да не е по грубия начин с пищови и подобни, а по-рафинирано – примерно „копнал” си си от интернет и си го представил за твое, свършен си, заклеймен и изритан. Обяснението, струва ми се, не е трудно – онази образователна система се опитва да гради личности, индивидуалности със собствено мнение, а не папагали. Сигурно защото са наясно, че успехът на обществото се прави от личности.

РАЗКАЗАХ ВИ ВСИЧКО ТОВА заради двете матури (по български език и по предмет по избор – на 17 и 19 май), които бяха сред основните събития у нас през изтеклата седмица. Не съм вътре в темата, но знам, че смисълът на матурата, наложена тук след силна съпротива и дълго отлагане, бе същият, като на онова английско нещо, за което говорихме по-горе – да преустанови папагалската практика на зазубряне и преповтаряне на чужди мисли, да лансира мислещите с главата си, да обективизира изпита и изобщо образователния процес. В тази посока бе и въведената, също с много зор, тестова система. Е да, ама не!?

ЩЕ ГОВОРЯ НАПРАВО – из Троян се носят слухове, аз лично ги чух от толкова много места, че е трудно да ги приема за празни приказки, за здраво преписване на матурите. Но не от съседното другарче, а организирано, планомерно, със съучастието на учителите и помощния персонал преписване. Нещо като училищна завера срещу „английската” философия на матурата. И ако е вярно, че в тази далавера са замесени и учители, то става направо безнадеждно (все едно съдиите да са комбина с подсъдимите, не че и това го няма у нас).

РЕЗУЛТАТЪТ: неподготвеният минава за подготвен; вместо да се стимулира грамотността, става точно обратното; дава се шанс на калпазанина да попадне където не му е мястото и разяждащият процес да върви по веригата; идеята да мислиш с главата си се подменя от очакването някой да ти донесе от тоалетните подпъхнатото листче с отговорите… Но в цялата тази матуритетна лъжа се съзира и друго – калпави даскали се опитват да прикрият калпазанлъка си зад фалшифицираните „високи” резултати на питомците си.

ТЕМАТА Е БОЛЕЗНЕНА, и е надтроянска. Затова си позволих да препечатам две безпощадно точни външни статии, на двама ловчалии: преподавателя по география в ГЧЕ „Екзарх Йосиф I” (Езиковата) Иво Райнов, в блога му www.eratosten.wordpress.com; и собственика на сайта „Ловеч днес” (www.lovechtoday.eu) Павлин Иванов, в сайта му.

Генадий Маринов

*******


Матури с привкус на балканска чалга

* Надявам се тази кампания да мине без скандални изцепки, като тази от предходната година

ПАК Е МАЙ. ПРЕДСТОЯТ МАТУРИ. За четвърта поредна година. На 17-ти и 19-ти порасналите момичета и момчета ще държат изпити за зрелост. За да заслужат дипломи за средно образование и правото да продължат във висши училища. Надявам се този път матурите да бъдат добре премислени и разработени, за да дадат шанс на всички. На по-слабите шанса да успеят, а на най-добрите – възможност да покажат нивото си. Иска ми се традиционните гафове да бъдат малко и да не пречат на успеваемостта на зрелостниците.

НАДЯВАМ СЕ ТОЗИ ПЪТ ДА БЪДАТ ЧЕСТНИ, т. е. всеки да получи резултат според знанията си, а не вследствие на внесени или подсказани отговори. Тук нямам предвид традиционната ученическа солидарност. Тя е част от ученическата психология и присъства на всеки изпит. Думата е за зле разбрания учителски хуманизъм, който позволява на откровени бездарници да си вземат матурите. По-късно, дори, да станат студенти.

ИНАЧЕ КАЗАНО, надявам се тази кампания да мине без скандални изцепки, като тази от предходната година, когато изпитният лист на отлична ученичка в едно троянско училище е взет и четен пред всички, за да запишат верните отговори. Или циркът, сътворен в ловешка професионална гимназия, където девойки припадат като след епидемия, за да се доберат до лекарския кабинет, където ще получат материали с верните отговори. Надявам се, че този път най-добрите резултати по матуритетни дисциплини няма да бъдат в периферни училища от Ябланица или Угърчин. Защото знам, че учениците там дори не познават цвета на учебниците, по които да се готвят.

НЯКАК СИ СЕ РАЗМЕЧТАХ тези матури да бъдат истински. Квесторите да не са съучастници в измамите, някой да гледа камерите в изпитните зали. А РИО да дърпа ушите на тези, които нарушават правилата.Въобще матури като в Европа. Само, че живеем в България, където правилата са книжни постулати, а действията на хората са продиктувани от ирационални подбуди. Затова не вярвам, че училищните администрации ще се откажат от хитростите за толериране на незнаещите ученици или инспектиращите органи – от лежерното отношение към фалшифицирането на реалните резултати.

НЯМА СЪМНЕНИЯ САМО В ЕДНО – в успешното представяне на зрелостниците от Езиковата. Без номера и задкулисна подкрепа. Със знания и характер. Както отива на най-добрите! Успех на всички подготвени зрелостници. На училищните администрации и контролиращите органи – повече честност и уважение към правилата! А дано…

15 май 2011 г., Ловеч
Иво Райнов

*******


Матурите – една грандиозна самоизмама!

* Поредната реколта полуграмотни българи вече са на пазара!

“УРОК ПО МАТЕМАТИКА. Учителката дава задача: - Иванчо, представи си че ти дам 200 лева. От тях даваш 50 на Марийка, 50 на Петя и 50 на Елена. Какво ще се получи? - Оргия.” Това се случва и на проведените на 17 и 19 май държавни зрелостни изпити в част от ловешките училища. Е, не в смисъла от вица, но все за същото съвокупление със знанията на учениците става въпрос.

ОТНОВО Е ОБЩЕСТВЕНА ТАЙНА какво се е случило в част от кабинетите, в които се провеждаха матурите:
- масово преписване;
- свободни разговори между учениците и подсказване на воля;
- изключени или насочени в мъртва зона камери за наблюдение, за да не се запише нито едно нарушение.

НО ВСЕ ПАК ТОВА Е НИЩО! Върхът на наглостта е диктуването на верните отговорите от квесторите в поне едно от ловешките училища, което засега няма да спомена. Доволни учители се прибират уморени вкъщи с чувството за добре свършена работа – и тези ги избутахме. Пределно съм наясно, че въпреки факта, потвърден от няколко източника, ще ми бъде трудно, но не и невъзможно да докажа твърденията си. Но не мисля, че това е и толкова важно.

ВЪПРЕКИ, ЧЕ ТАЗИ ГОДИНА матурите са подготвени по всеобщо мнение спрямо по-голямата част от учениците в България, а именно тези, които изобщо нямат и идея да се справят с учебният материал. Откровеното избутване на поредната реколта полуграмотни българи вече е факт. Това се случва с активното съдействие на една част от ловешките учители.

СЛЕД СЕДМИЦА ще излязат официалните резултати и тогава ще мога да ви покажа как държалите изпит в няколко по-обикновени училища, имат почти еднакви резултати с учениците от тъй наречените елитни гимназии. Темата е толкова многопластова, че е трудно от къде точно да се започне. Ще се опитам много схематично да споделя моето мнение.Със сбъркания си модел и начин на мислене, образователната система избута още един випуск с полуграмотни българи, които струват и ще струват на държавата цяло състояние, а това е единственият сигурен път, чрез който следващите 10-15 години няма да бъдат розови за нас.

МОРАЛ, ЧЕСТНОСТ, ЦЕННОСТНА СИСТЕМА. Интересни думи, които останаха без съдържание. Учители диктуват отговорите на откровено слаби ученици. Как бихте обяснили на детето си, че трябва да учи и да се труди, за да успее, когато най-важният човек за един ученик прецаква съзнателно и може би по заповед всички, които са се трудили. Как ще различим днес този, които е умен и трудолюбив от търтея? По резултатите от матурата? Ха хаа? Защо бягат навън децата? Защото правилата НЕ важат за всички! Защото мързеливият е равен на трудолюбивият и можещият, а това на последните ама изобщо не им харесва.

БЪДЕЩЕ. Представете си, че сте учител и сте избутал Иванчо – най-слабия, мързелив и не дотам интелигентен ваш ученик. След 10 години Иванчо се връща като лекар или архитект у дома. Ще му поверите ли лечението на вашето дето или ще поискате ли той да ви построи къщата? Едва ли. Вие го познавате. Е, след 10 години това ще се случи реално. По-големият проблем е, че всички, които са завършили, но не са успели да запишат “Више”, си остават тук. Как ще ги наемете на работа, когато нито могат да си напишат CV-то, нито да ви направят проста сметка с петцифрени числа? Да, но тези хора са си хора. Женят се, раждат си деца, които никога няма да надскочат родителите си. И само след две поколения, ще последва бруталният сблъсък. Всички искат да папат, но няма кой да бачка.

ПАРИ, ПАРИ, ПАРИ… И на неродените днес е ясно, че всичко е ПАРИ! Всеки ученик води пари. Всеки учител чака пари. Всяка сграда иска пари. Всяко нещо струва пари. Едно от най-безумните неща в живота е да се хвърлят пари на вятъра. Не ми се търси информация колко точно струва една учебна година на държавата и на нас като данъкоплатци, но определено цифрата е умопомрачителна. Какво получава държавата срещу вложените колосални средства? 10-15% сравнително образовани български граждани и огромен процент неграмотност, липса на каквото и да била обща култура извън света на поп фолка, съвършен тип незаинтересован от почти нищо човек, лоши работници и служители, хора с почти нулеви комуникационни умения… За какво харчим една камара пари? За да произведем съвършената посредственост? Защо трябва да плащаме и за това, след като можем да го получим без пари? Не е ли по-добре да се инвестира само в тези, които наистина искат и могат? Дълга и сложна тема, но с един кристално ясен извод: Ако днес не променим кардинално образованието, начина си на мислене и отношението си, утре ще бъде един жалък и сив шибан безмозъчен ден!

А ЛОВЕЧ, КАКВО ЗА НЕГО? Град, в който е достойно не да учиш, а да си търтей – това се толерира. Град, в който единственото важно е да дойде денят за заплата, независимо дали трябва да получаваш такава. Град, в който да стимулираш измамата е повод за удовлетворение и спокоен сън. Град, в който посредствеността задушава и малкото останал цвят. Много ми се иска да кажа нещо, което да ви разтърси и да ви накара най-после да се вземете в ръце и да направите нещо, с което да променим града си, но просто… знам, че обичаме да живеем с илюзии и да се самозалъгваме безпределно… Матурите са само едно кристално чисто доказателство за това.

ПОЖЕЛАВАМ УСПЕХ на всички ученици, които сами, със своя труд постигат успехи! Не се отчайвайте от днешната заобикаляща среда! Знайте, че винаги има изход, дори това са Терминал 1 или Терминал 2! Гордейте се със себе си и с вашите знания и умения. Винаги има място, на което те струват много! Не забравяйте да благодарите на добрите учители, на тези, които са дали частица от себе си за да бъдете достойни хора!

20 май 2011 г., Ловеч
Павлин Иванов

36 коментара

Три талантливи троянски момичета с награди от Пловдив

* Виктория, Дебора и Лора са възпитанички на балетно-театралната школа
„Спирит” (Плевен)

ТАЛАНТЛИВИТЕ ТРОЯНЧЕТА Виктория Цвяткова, Дебора Минкова и Лора Радковска - възпитанички на балетно-театралната школа „Спирит” (Плевен) и на известната педагожка и хореографка Ирина-Александра Хаджиева – се представиха отлично на провелия се в началото на м. май в Пловдив традиционен танцов фестивал „Дъга от таланти”.

И ТРИТЕ МОМИЧЕТА ОТ ТРОЯН спечелиха награди, с което допринесоха за комплексното първо място на своята школа. „Спирит” получи и едно специално отличие – за оригинални костюми; любопитното е, че дизайнер на артистичните облекла е хореографката г-жа Хаджиева, а при изработката помагат и майките на танцьорите.

Т21

8 коментара

Клуб „Традиция” в Троян и Априлци

* Ръководител на патриотичната структура е съгражданинът ни Христо Калистерски * Основните цели – популяризиране на Новоселското въстание и победите на страховития 34-ти Троянски пехотен полк; поредните изяви - на 21 и 22 май в Априлци
Българин да се наричам…

На тазгодишното троянско честване на Гергьовден (6 май) – при паметника на падналите за Майка България земляци – имаше един любопитен нов момент, спечелил всеобщите симпатии. Десетина души, сред тях и няколко дами, отдадоха почит на героите, стъкмени в български военни униформи от различни епохи. Ефектът бе двоен – в посока на повече атракция, която винаги е добре дошла за каквото и да е празненство; но по-важното – в осигурената допълнителна доза национална гордост и самочувствие. Полюбопитствахме кои са тези напети „ветерани” – оказа се, че са представители на създадената миналата година местна структура към Националното дружество „Традиция”.
Т21
*****

РЕГИОНАЛНИЯТ КЛОН (РК) „ТРАДИЦИЯ” се създава през месец юли 2010 г. в гр. Априлци. В началото членовете са само седем, а идеята изниква след успешно проведената възстановка на Новоселското въстание на 24 май 2010 г. в местността Дебневски боаз; подсказва я помощник ректорът на Великотърновския университет доц. д-р Милен Михов, след среща с местни патриоти. Тогава - на възстановката в Дебневския боаз – основен организатор е РК „Традиция” (Велико Търново).


НА ПРОВЕЛОТО СЕ УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ за управител на РК „Традиция” (Априлци) избран троянецът Христо Калистерски, зам.-управител стана Стефан Йонков, а Владимир Станев от с. Велчово - секретар. Сред учредителите бяха: Красимир Колев, Красимира Пенкова, кметът на Априлци Младен Пелов, Милка Йонкова, Тошко Топалов, Станислав Гуевски (от с. Бели Осъм), Иван Митилски. За колективни членове бяха привлечени читалищата в кв. „Зла река” и кв. „Видима” и с. Велчово. На 30 октомври 2010 г. - на Общото събрание, състояло се в бунтовна Копривщица - бяхме официално приети в редиците на Национално дружество (НД) „Традиция”; оттогава започва и сериозната дейност на РК „Традиция” (Априлци).

НАКРАТКО СВЪРШЕНОТО ДОТУК. Изготвени са десет униформи за Първа световна война и пет четнически униформи. По инициатива на управителя Христо Калистерски и с активното участие на Антон Сомлев – уредник в троянския Музея на занаятите, през м. март и април 2011 г. за членове са приети и хора от Троян. На 7 април 2011 г. се провежда Общо събрание, на което се взема решение клонът да разпростре дейността си и на територията на община Троян; приема се ново име РК „34-ти Троянски пехотен полк” (Априлци – Троян). Особено ентусиазирано в начинанието се включват троянците Дочо Николов - офицер от поделението в Троян, Иван Пенчев - учител по история в СОУ „Св. Климент Охридски”, Петко Петков и Антон Сомлев. Огромна е заслугата и на Военен клуб - Троян, където бе проведено споменатото Общо събрание, на неговия отговорник Васил Кукенски.

ДОСЕГА членовете на клуба участваха в следните събития: Откриване на паметна плоча на отец Иван Ковашки, носител на четирите степени на военен орден за храброст (27 април 2011 г., кв. „Ново село”, Априлци); Митинг-заря в памет на загиналите за България жители на община Априлци (30 април 2011 г., кв. „Видима”, Априлци); Възстановка по случай 135-години от Априлската епопея (1 май 2011 г., гр. Клисура); Честване на Гергьовден в Троян (6 май 2011 г.).

КАКВО ПРЕДСТОИ? Основната насока в дейността на клуба е популяризиране на събитията около Новоселското въстание – последен и един от най-славните и трагични епизоди на Априлското въстание (1876 г.), и бляскавите военни победи на страховития 34-ти Троянски пехотен полк. На местно равнище – съгласно заявените цели на НД „Традиция” за патриотично възпитание, поддържане на българския дух и опазване на традициите на българското културно и историческо наследство - РК „34-ти Троянски пехотен полк” (Априлци – Троян) възнамерява чрез открити уроци, възстановки и други инициативи да осъществява тези цели в общините Априлци и Троян. Обнадеждени сме и от очертаващото се много добро партньорство с Музея на занаятите (Троян) - както в лицето на директорката Елеонора Авджиева, така и с останалите служители.

РК „34-ти Троянски пехотен полк”
(Априлци – Троян)

*****

Предстоящи участия

• Обявяване на Новоселското въстание – възстановка в центъра на гр. Априлци, 21 май 2011 г., 18:00 ч.
• Събитията в Дебневския боаз – възстановка край Черния паметник в кв. „Зла река”, гр. Априлци, 22 май 2011 г., 10:00 ч.


20 коментара

Инж. Теодор Енев напусна „Елматех”

* Олигархът Банев бесен заради едни пари, с които Енев платил заплатите на работниците * Засега предприятието работи и слуховете за закриване са преувеличени, но запознатите не са оптимисти

ЯВНО ВСИЧКО В ТРОЯН, до което се докосне набеденият за роден олигарх Николай Банев – гърми. След като някогашната гордост на троянската икономика и балкански лидер в производството на асинхронни електромотори завод „Елма” („Елпром”) бе фалиран, нарязан за скраб и на улицата бяха изхвърлени стотици работници (доста от тях още не са си взели дължимите трудови възнаграждения и едва ли някога ще си ги вземат), сега дойде ред на дъщерното дружество „Елматех” АД, в което Банев има дял от 80%.

„ЕЛМАТЕХ” - произвеждащо трифазни асинхронни двигатели, помпи, таблени вибратори, резервни части и различни услуги в областта на машиностроенето - въпреки натиска дълги години устискваше положението. Устискваше го благодарение на един амбициозен и кадърен местен мениджър – изпълнителният директор и акционер в предприятието инж. Теодор Енев. На една среща на троянския бизнес със социалния министър Тотьо Младенов през есента на 2009 г. инж. Енев дори се изказа оптимистично, обявявайки, че „за последните години „Елматех” отбеляза ръст от 4-5 пъти, а „Елма” е затънала до гуша, макар собственикът на двете предприятия да е един и същ”. Причината за срива бе видяна в лошото местно мениджиране на „Елма” и в занижените контролни функции на държавата в промишления сектор, а не в собственика Банев. Но явно тогава г-н Енев не каза цялата истина. А истината лъсна преди няколко дни, когато и в „Елматех” се случи нещо, каквото, по думите на запознати, било редовна практика в „Елма” и е сред главните причини за краха.


ПО НАША НЕОФИЦИАЛНА ИНФОРМАЦИЯ собственикът Николай Банев пристигнал от София (дали с „Майбах”, самолет или друго някакво милионерско возило, нямаме информация – бел. Т21), за да прибере събраните в касата на „Елматех” около 200 хил. лв. оборотни средства. Но изпълнителният директор инж. Теодор Енев, предусещайки накъде отиват работите, побързал с тези пари да плати заплатите на работниците си (около 160 души се трудят в момента в „Елматех”). Когато Банев разбрал какво се е случило, вдигнал лют скандал, а Теодор Енев, вбесен, си тръгнал от завода. Заедно с шефа си тръгнали още десетина души. Слуховете, които пълзят из Троян – че Банев е обявил закриване на „Елматех” и е освободил всички работници и служители, макар и логични на фона на случилото се с „Елма”, не са верни.

ЗАСЕГА ПРЕДПРИЯТИЕТО РАБОТИ; и дано да продължи, макар запознатите да не вярват, че без инж. Теодор Енев „Елматех” би могло да просъществува. В момента изпълнителният директор се води в безсрочен отпуск. Временно за оперативен шеф е назначена голямата щерка на собственика – 28-годишната Мария Банева, която е сред шефовете в холдинговата група на татко си „АКБ - Форес България”, чиито подразделения са и „Елма” и „Елматех”.

Т21

Още по темата:

88 коментара

Таско Тасков стана „Кавалер на честната игра”

* Троянецът спечели реферския приз заради мъжкарски жест и призната грешка след мача „Берое” – „Левски” (2:3) * Таско: „След 5-6 години ще свиря финал в Шампионската лига”
Цар Футбол

ТРОЯНЕЦЪТ ТАСКО ТАСКОВ (31 г.) – един от най-перспективните елитни футболни рефери у нас – получи наградата за спортсменство („Кавалер на честната игра”) на тазгодишната церемония по връчването на отличията „Футболист на футболистите”. Класацията се прави от играчите в родното първенство, които с вота си избират най-добрия футболист на годината, най-добрия млад футболист, най-добър треньор, откритие на сезона и т.н.

НАШИЯТ ЧОВЕК ЗАСЛУЖИ ОТЛИЧИЕТО освен с отличното си съдийство през целия сезон и с един мъжкарски жест, какъвто рядко се среща по родните, пък и не само терени. След мача „Берое” – „Левски” (2:3) г-н Тасков има доблестта да си признае грешка, ощетила сериозно старозагорци; а че признанието не е било артистична „постановка” си личи и от гласовете в класацията – голяма част от футболистите на „Берое” подкрепили именно Таско Тасков.

„ДОВОЛЕН СЪМ, ЗАЩОТО от Асоциацията на българските футболисти са видели, че това е чисто човешка грешка, а не умишлена. Съдиите сме част от играта и грешките също ги има в играта. Доволен съм на 100% от мачовете, които съм ръководил до този момент. Това, което се случи с Антон Генов (саморазправата с рефера в тунела на националния стадион „Васил Левски” след мача „Локомотив” /София/ - „Черно море” /Варна/ - бел. Т21) е много грозно и просто нямам думи. Следващият мач на „Черно море” ще го ръководя аз, но искам да кажа, че тази постъпка от тяхна страна е много грозна”, сподели реферът, след като бе удостоен с наградата.

ПЕРСПЕКТИВНИЯТ РЕФЕР ДЕМОНСТРИРА и завидно самочувствие, споделяйки професионалните си амбиции: „Аз съм така възпитан, че с каквото се захвана, искам да стигна докрай. Аз затова не казвам кой ми е любимият отбор в Европа, защото след 5-6 години ще му свиря на финал в Шампионската лига и тогава ще ме атакуват. Не знам кога ще почна да свиря в Европа, има си съдийска комисия, тя преценява, но аз лично се чувствам готов”***.

ТАСКО ТАСКОВ Е ОТ ФУТБОЛНА ФАМИЛИЯ – баща му е фантастичното ляво крило от най-добрите години на троянския „Чавдар” Цани Тасков. Таско също започва като футболист и е един от обещаващите млади таланти в школата на ЦСКА, където е съотборник на Димитър Бербатов, с когото печеля шампионската титла на България при юношите старша възраст. Уверено навлиза и в мъжкия футбол, но няколко тежки контузии и недотам сполучливи операции слагат край на футболната му кариера. Но Тасков не е окачил бутонките на пирона – в края на миналата година, 27 декември 2010 г., той бе в състава на звездния отбор (Мартин Кушев, Благой Георгиев, Николай Михайлов, Георги Петков, Максим Стойков и Таско Тасков), който игра благотворителен мач с шампиона от троянския предколеден турнир в зала „Куршумите”.


ДВЕТЕ НАЙ-ВАЖНИ НАГРАДИ Н АНКЕТАТА „Футболист на футболистите”, сезон 2010/2011 г. – за най-добър футболист и за най-добър треньор – отидоха при комшиите от „Литекс” (Ловеч). Което е напълно обяснимо – ловчалии са на крачка от поредната си шампионска титла на България и безспорно бяха отбор №1 през годината. За най-добър футболист от колегите си бе избран Дока Мадурейра (изпреварил Спас Делев от ЦСКА и Гара Дембеле от „Левски”); призът за най-добър треньор пък отиде у наставника на „люляците” Любослав Пенев (с подгласници Илиян Илиев /„Берое”/ и Милен Радуканов /ЦСКА/).

Т21

*** Цитатите са от специализирания спортен сайт www.gong.bg

17 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)
 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |