За синия кит, зеления кон и още нещо

* Никой няма да може да нарани децата ни онлайн, ако имат здрава подкрепа офлайн * Аманда Тод: „Нямам си никого,
 нуждая се от някого“

Свилен Димитров
Гореща тема
Авторът Свилен Димитров се занимава с компютри и програмиране повече от 15 години. Завършил е информатика в Софийския университет. Бил е преподавател по информатика и информационни технологии в СУ „Св. Климент Охридски” (Троян) и системен администратор в кабелния оператор „Оптиспринт“. От няколко години е преподавател по информатика и информационни технологии в най-голямото троянско училище – СУ „Васил Левски“, и ръководи училищната Microsoft IT академия, единствената в Ловешка област. Има сертификат за Master ниво на изпитите за Microsoft Office и сертификат за програмиране и проектиране на интернет сайтове и портали на HTML5. В свободното си време се занимава с театър (член е на любителска театрална трупа), голям фен е и на киното и има собствени преводи на няколко англоезични филма. Т21


ДЕЦАТА са доверчиви. Обикновено в живота си те са заобиколени от хора, които ги обичат – майки, бащи, баби, дядовци, братя, сестри или братовчеди. Затова си създават погрешната илюзия, че всички хора са такива. Разбира се, много бързо този прекрасен балон на мечтите се спуква и идва реалността. Тогава именно хората, които са ги заобикаляли преди им помагат да разберат света и да се приспособят към него. Да се научат как да разпознават различните хора и как да се пазят. Уви, повечето родители имат бегли познания за работа с компютри и когато става дума за хора, които заплашват децата онлайн, повечето нямат представа какво трябва да направят. Затова в тази статия ще се опитам да ви дам няколко съвета, с които смятам, че ще можете да помогнете на децата си да се предпазят от опасностите в интернет.

„Синият кит“ е като „зеления кон“

ВСИЧКИ са чували за него, но никой не го е виждал. Ако сте слушали новините в последните месеци, може би сте попаднали на „новината“ за опасната интернет игра „Син кит“. В нея участниците имат „ментор“, който ги кара да изпълняват определени задачи в продължение на 50 дни, като последният ден завършва със самоубийство. На тази извратена игра се поддават тийнейджъри, които са затворени в себе си и се съгласяват на всички извращения. Част от тях са будени в 4:20 сутринта, за да се самонараняват и т. н. „Менторите“ заплашват децата да не говорят с никого за играта, защото „ще има последствия“, „близките ти ще умрат“, „ще бъдеш изяден“ и т. н. Малка проверка в интернет показва шокиращото незнание и на родните медии. Всъщност такава игра няма и никога не е имало. Обаче е много по-добре да пуснем нещо такова, защото то ще привлече внимание към „новините“, нали? Каква е реалността? През 2016 г. Филип Будейкин – руски младеж, нереализиран психолог, но учил няколко години психология, намира книгата на Стейси Крамър (издадена през 2013 г.) „50 дни преди моето самоубийство“. Сама по себе си книгата е доста интересна, защото показва живота на Глория МакФин, тийнейджърка, която вижда за един ден как целият й свят се срива. Родителите й се развеждат, приятелите й я предават и почти всичко, което може да се обърка, се обърква. Затова Глория решава да се самоубие, но не веднага, а след 50 дни. През това време иска да види дали на някого ще му пука за нея. И както във всяка книга (а и в живота) има дни, които искаш да изживееш повторно, но има и такива, които искаш да забравиш.

Игра няма, но има олигофрени

МАКАР и интересна на пръв поглед, книгата не е нищо особено, не блести с художествена стойност, нито се случва нещо невероятно. Обаче това търсят хора като Филип. Той публикува книгата в няколко форума, където предимно споделят хора, които имат сериозни психически травми или се чувстват изолирани. Чуждата авторка привлича вниманието и много тийнейджъри си купуват книгата. Филип разработва блог, в който публикува различни цитати от книгата и „решаване на проблемите“ чрез самоубийство. За целта той създава уникален хаштаг в Twitter (#F57), който трябва да бъде изписан, ако желаете да научите повече за „играта“. Следват любопитни идиоти, които изпращат този таг и им се препращат цитати от книгата на Стейси – приканвания към самонараняване, ставане точно в 4:20 през нощта и т. н. Истината е, че реални ментори няма и игра няма, но има олигофрени, които пращат информацията на деца, без да се замислят как точно това ще повлияе на техния мироглед. Дарина Валова, една от първите, които са чели книгата, е оставила коментар за другите, който гласи: „Тази книга ме депресира ужасно. Ако бях по-малка и с по-малко опит, сигурно щях да направя глупостите, описани в нея, за да привлека вниманието на родителите си“.

Истината е, че търсим внимание

ВСЪЩНОСТ това е коренът на проблема за съвременното ползване на интернет от децата. Те не искат да ползват интернет, а искат да опознаят света. Едно време това се е случвало на седенки, вечеринки, тлаки и какво ли още не, но и на една истинска семейна вечеря, в която децата са общували с родителите си. Сега в повечето семейства това го няма или ако го има, се представя като старомодно и ненужно. Самите деца след това едва ли не се срамуват, че са говорили или споделили нещо с родителите си. Решават, че външните фактори (блоговете в интернет) ще им помогнат да израснат и да преодолеят трудностите. Натяква им се, че трябва да са модерни. Затова често и родителите може да имат Nokia 3310, но детето е с iPhone X (нищо, че още не е излязъл в продажба, ние сме направили предварителна поръчка). Телефони, които постоянно са свързани с интернет и приложения, които постоянно изискват нашето внимание. Така прочитаме неща, които все още не можем да осмислим, не ги споделяме с никого и започваме да изпълняваме „заповедите“. Докато истината продължава да бъде, че търсим внимание.

Аманда Тод

ЕДНО от първите самоубийства на деца беше на Аманда Тод. Няма да влизам в подробности, а и можете да го прочетете в детайли в интернет, но е показателно как се е стигнало до фаталния край. Аманда е допуснала една-единствена грешка – съблякла се е гола до кръста и си е направила снимка, която е пуснала на един непознат. Оттам насетне кошмарът за нея е бил безкраен. След множество заплахи от този интернет „приятел“, снимката на гърдите й става профилна за Facebook страница, всичките й „приятели“ получават копие, преследванията й обидите я следват на всяка крачка. Тя прави неуспешен опит за самоубийство, като изпива белина, но е спасена по чудо. Вместо обаче „приятелите“ й да й помогнат, грубостите продължават и дори получава постоянно натякващи съобщения, че е крайно време наистина да се самоубие и да спре да привлича ненужно внимание. След едно прочувствено видео в YouTube, Аманда прави точно това на 10 октомври 2012 г.

„Ще дойда в Троян и ще те пребия“

РОДИТЕЛИ, близки и познати на тийнейджърите, смятам, че вече сте разбрали кой е основният проблем и ще се опитам да ви предложа решение. Това решение не включва настройки на профилите и работа с компютър, но включва нещо много по-ценно – разговори с вашите собствени деца, внуци и приятели. И то разговори извън мрежата. Първото и най-важно нещо, което мисля, че трябва да обясните дори на най-малките деца, е фактът, че всеки що-годе добър ползвател на интернет (малко над средно ниво) може без огромни усилия да разбере от кой град пишете. Това става благодарение на вашия IP адрес. Аз си направих труда да стартирам няколко от многото програми, които ми дават т. нар. „географско местоположение“ на IP адреса ми. Почти веднага всяка от тях се справи без проблем и „откри“, че съм в Троян. Сега си представете следната ситуация – едно средностатистическо дете си пише с непознат. Този непознат иска да получи негова гола снимка. Детето отказва. Непознатият пише: „Ако не ми пратиш снимката, ще дойда в Троян и ще те пребия“. Детето е в ужас. Та то не е споменавало на този чичко, че се намира в Троян. Той откъде знае? Ами ако дойде и го пребие наистина? Ами ако пребие братчето или сестричката му? Я по-добре да му прати снимката и да се спаси. Обаче ако детето знае това, което ви споделих, ще е наясно, че въпросният чичко няма никаква друга информация за него, освен града, в който живее. Да не говорим, че подобна кореспонденция без проблем може да се проследи от МВР и не детето, ами някой друг ще трябва да дава обяснения по чл. 142 и чл. 144 от Наказателния кодекс.

Скъпи родители, говорете с вашите деца

ВТОРАТА сериозна грешка на съвременните родители е тоталната забрана за ползване на компютър. „Няма да ползваш компютъра, докато ме няма!“. Детето кима, уж разбиращо, но се прибира в 14:30 ч. от училище и до 17:10 ч. (преди родителите да си дойдат) е на компютъра. Получава заплахата от чичкото, на която хем вярва, хем не вярва, но по-страшното е, че не смее да си признае за заплахата, защото така ще трябва и да признае, че е ползвало компютъра без разрешение. Затова, скъпи родители, говорете с вашите деца. Обяснете им, че макар и да ви стане неприятно, че не са спазили забраната за ползване на компютъра и това да има съответните последствия за тях, двойно повече бихте се притеснили, ако те не са ви казали, че имат проблем и не са потърсили помощ. Защото „Синият кит“ съществува дотолкова, доколкото децата правят някоя глупост, за да проверят дали някой ще им обърне внимание. Най-силното послание в клипа на Аманда е било: „Нямам си никого, нуждая се от някого“. Тийнейджърите никога няма да си признаят, че имат нужда от вас, но истината е, че винаги биха се радвали да ги изслушате, да забележите, че нещо не е наред, да знаят, че могат да разчитат на вас, но в същото време да сте достатъчно „cool” и да не го правите пред приятелите им. Защото ако изградите една такава връзка, можете да сте сигурни, че те ще ви потърсят и няма да се притесняват да споделят какво ги тревожи. От друга страна, децата може и да са прекалено модерни. Тогава нищо не пречи единствено да ги посъветвате да споделят с приятелите си. И това ще е достатъчно, защото подобни пагубни внушения не могат да имат колективна насоченост. Там всичко трябва да бъде индивидуално. Преди седмица излезе „То“ – поредният филм по Стивън Кинг. Брилянтната идея на Кинг не е, че трябва да се боим от клоуни, а фактът, че клоунът разпознава най-дълбоките ни страхове и ги използва срещу нас. Злосторниците в интернет са като клоунът от „То“. Трябва им конкретна цел. При едни заплахата да кажат на родителите им е по-ефективна от тази да кажат на приятелите им. При други е точно обратното. Винаги обаче колективната заплаха няма ефект, защото дори да са две деца, те едно друго ще се окуражат да споделят с някого и да потърсят помощ.

Каченото в интернет остава

КАЖЕТЕ още нещо важно на децата – снимките са нещо съкровено и запазени за тяхно лично ползване. В момента подготвям една сериозна презентация, която се надявам да мога да покажа пред по-малките ученици първо в училището, в което преподавам, а след това и в другите троянски училища. Защото децата също трябва да знаят, че днешните технологии не трият снимки. Една „изтрита“ снимка във Facebook, всъщност се пази и реално се изтрива само от профила ви, но тя вече е качена в мрежата и е там завинаги. Едно просто претърсване от специалист и голата снимка, която пратихте уж само на майтап, става профилна на някоя групата или страница. Защото, за разлика от реалния живот, каченото в интернет остава. Затова всяко действие в мрежата трябва да бъде като поговорката: „Седем пъти мери, веднъж режи“. Или дори 77 пъти. Ако децата ви кажат, че това не е вярно, напомнете им, че почти всички холивудски звезди осъмнаха с откраднати голи снимки, които бяха светкавично разпространени и сега са навсякъде в мрежата.

Здрава подкрепа офлайн

И ЗА ФИНАЛ – нека покажем на младите, че могат да получат внимание тук, в реалния живот, което е много по-силно от 100 фалшиви лайка във виртуалния. Освен воайорите, никой не се „възхити“ на 15-годишната „интернет сензация“, която обяви, че ще качи (и наистина качи) порноклип с нейно участие, ако получи 100 000 харесвания на профилната си снимка. Не мога да кажа, че одобрявам подобно поведение, но го разбирам. Затова следващия път, когато имате разговори с децата си, изберете да им кажете поне основното за предпазването в мрежата – споделянето в реалния живот. Защото никой няма да може да ги нарани онлайн, ако имат здрава подкрепа офлайн.

1 Коментара:

Анонимен каза...

Така е.
На повечето родители не им се занимава с децата. От там и резултатите - агресия в училище и на улицата, сбиване, убийства и много други.
Повечето родители само имат деца, т.е изпълнили са си дълга към обществото. И до там.
Най-лесното решение е: Ето ти таблета или телефона, върви си играй и не ме занимавай.
И какво очаквате да стане от това дете?

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |