И дето щеш го ти пусни

Чети, за да се смеем двама
на баш културата голяма!

 ЛИНА БОРДЖИЕВА – преподавателка по литература в троянската Художествена гимназия, авторка на няколко поетични книги и поетеса с име (отгоре на това член на Съюза на българските писатели) – ни изпрати поредната си актуална стихотворна закачка. Този път под перото й е попаднало сливовото нещо (т.нар. Фестивал на сливата), който се случва тия дни в Троян (21-29 септември). Лина е насмешливо-иронично-саркастична, но и добродушно-щадяща към въпросното сливово нещо. Четете, заслужава си. 
Т21
 
Здравей, приятелю Генади!
Не знам за теб, но ме извади
извън хармонията тая
безкрайна сливова омая
из китния ни град Троян.
От сливи и от фолк аман!
Чети, за да се смеем двама
на баш културата голяма!
И дето щеш ти го пусни
и името ми напиши
под текста. Аз не се срамувам,
че в региона съществувам.
Ако ли ти това не можеш
и нещо в текста те тревожи,
то дай го на жена си Нели
от смях да се поразтрепери.
Пийни си слива със салата
и мятай се за сън в кревата!
А мойта муза веч кандиса,
чак лирата ми замириса,
защото здраво ме из-бива
на „култ”, на „ура”, и на „слива”.

***

ИСТОРИЯ СЛИВ(Н)ОТРОЯНСКАЯ

Рано рани ми стопана –
да си напълни казана
с каша димяща, шуплива
от ферментирала слива.
Хукна след него жената
(да си намери белята).
В кухнята тя се завтече –
още нощя му се врече
да го нахрани, насити
с дъхави утринни пити.
Че много трудец положи
докато сливата сложи
в делви, бурета, бадъни,
каци и други такъми –
кротичко да ферментира
и алкохол да събира.
Щом през тръбичката текне,
околия цяла ще екне
от пирове страшни троянски
и песни баш най-пиянски.
Леко е днес махмурлия
нашият стар ракиджия:
леко натежва главата,
ще му се: бам във кревата.
Ама нали е свещена
кашата дъхава, ценна,
как ритуал да зареже,
с лека ръка да отреже
стихията на дестилата?
Няма ни капка в мазата.
Огънец кротък си стъкна,
всичките дупки затъкна
с глина и пепел стопана
и заклеча край казана.
Тихичко каша завира.
Как ракиджия примира!
Тоз ритуал по висене
край чучура, знаеш, свещен е.
Щом потече Същината,
ще се отпусне душата.
Течност ще има от слива –
морен стопан да опива,
сърце широко да пее
и като цар да живее.
Ето я – баш на вратата,
поруменяла, жената
носи любов на мъжа си –
пуска я тя чрез гласа си:
„Давай бе, мъжо, софрата!
Сядай до мене – горката!
Питки опекох, кюфтета
и най-отбрани мезета,
да си налеем ракия!...”
поетът:
       нататък – все тия.

Лина Борджиева

Двете снимки от Фестивала на сливата са дело на председателя на 
троянското фотографско дружество "На фокус" Тони Петров

От същия автор:

8 коментара:

Нели Генкова каза...

Мерси, че си ме споменала,
възпявайки го Фестивала.
Наистина се смях, когато
прочетох как витиевато
(без злоба и без простотия)
за слива, сливова ракия
и за троянските мегдани
слова си писала отбрани.
Тез практики иновативни
с мероприятия наивни
е по-добре така, човешки,
да коментираме със смешки.
Традициите уважавам,
но много тайно се надявам,
че може нявга и тъдява
да стане по-модерна врява.
Но – стига врели-некипели.
Наздраве! Ген(ч)овата Нели.

Анонимен каза...

Paese mio che stai sulla collina
disteso come un vecchio addormentato
La noia l'abbandono sono la tua malattia
Paese mio, ti lascio vado via.

Che sarà , che sarà , che sarà
che sarà della mia vita, chi lo sa?
So far tutto o forse niente ma domani si vedrà
e sarà , sarà quel che sarà .

Amore mio, ti bacio sulla bocca
che fu la fonte del mio primo amore
Ti dò l'appuntamento come e quando non lo so
Ma so soltanto che ritornerò

Che sarà , che sarà , che sarà .
che sarà della mia vita, chi lo sa?
Con me porto la chitarra se la notte piangerò
una nenia di paese suonerò

Gli amici miei son quasi tutti via
e gli altri partiranno dopo me
peccato perche' stavo bene in loro compagnia
Ma tutto passa, tutto se ne va.

Che sarà ...

Генадий Маринов каза...

До Лина: "Пийни си слива със салата"?! Как да го разбирам, че е образно, образно е, ама някак много еротично/неприлично ми звучи? Не че е лошо, напротив! В този празник открай време имаше един закачлив "блажен" привкус, имаше и пиперливи злободневни закачки и други работи имаше, сега сухоооо, макар и "иновативно" :)

Анонимен каза...

Има и мисъл, има и чувство - ето това е изкуство!!! Браво, дами!

Lina каза...

Абе Нели, абе мила
и твойта муза е избила.
За ГенадиЙ луд късмет
(сливи ли е дал за смет),
че такваз те е намерил -
на татовите твои двери?
Дай комбина да направим:
конкурса сливов да прославим -
не таз, а другата догодина!
Приветствам те!
Поетът Лина

Към приятеля Генадий:

Що ли питаш реторично,
мой колега? Неприлично
смяташ, че е тази слива
със салата да отпиваш.
Знаеш ти, че е в главата
мисълта ти – най-крилата –
има тя полета много,
щом нареди и се Слого,
Всичките ги премини
ти с отворени уши!
Ако липсва ти „салата”
скоро тичай при жената:
мъдро тя ще разтълкува
словото, без да умува!

А на тоз, дето ни хвали:
точно две такива хали
да му дойдат на главата!
Слово вадя много сладко,
мъдрост давам ти аз, братко:
Ако муза ти се трясне -
като мен и Нели - свястни,
да не идеш в механата
при свойте анонимни братя!
Скъп и драг ти мой Смехурко,
мож да нямаме ний хурка,
но пък имаме си лира -
тя умей да рецитира -
на юнаци баш таквизи
смъкваме акъл и ризи.

Анонимен каза...

Сливово нещо ли???????? По-добър празник не е ставал до сега! Браво на организаторите! Браво!

стрина Пена от мегденя каза...

Сбъркано е 6ти не е "сливово нещо" а "сливово нищо"

Анонимен каза...

Малко закъснял,но все пак поздрав към всички троянци:ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!Стихотворението по долу изпратих преди и сигурно е прочетено на тържеството.Ето го наново за тези,които не са го чули,вече с допълнение.
БАШ СЛИВОВА,100%
Реших аз тайна да разкрия,
нали съм майстор на ракия,
как правя питие вълшебно,
обичано,на всички ни потребно.
Узряла слива,отвън синя,вътре жълта,
гърлото да дращи тя кога се гълта,
почистена добре и без костилка,
захар и вода,бъркане с точилка.
Помага дядо Боже със ферменти,
традицията следвам,без експерименти
и всичко тръгва,майко мила,
ферментация със пълна сила,
а после във казан бакърен,
класиката следвам,да не съм кахърен,
първак отделям,патоки накрая,
точен съм,не искам да се кая,
а огъня е лек,дъното той гали,
материала ценен,да не се провали.
И тук ме осени идея гениална,
лесно изпълнима и реална,
сливовата искам да е истинска и баш,
най-важното ще кажа,идва ми кураж:
ЩОМ МАТЕРИАЛА ЗА РАКИЯТА Е СЛИВА,
ЗА ВАРЕНЕТО СЛИВОВИ ДЪРВА ОТИВА!
СТАВА ИСТИНСКА И СТО ПРОЦЕНТА,
ОТКРИХ И ПРОВЕРИХ ГО И ТОВА МИ Е ПАТЕНТА!
P.S.След като дървото се обира,
и материала в кацата превира,
не трябва ти да го сечеш,
ракията със него да печеш.
И от друга слива да са ти дървата,
считай,спазен тук е табиата,
плод е дало,сечеш ли го,сторваш грях,
занаята срамиш,ставаш и за смях,
богу не е драг светеца прекален,
истина това е,запомни от мен!












































разкрия, нали съм майстор на ракия, как правя питие вълшебно, обичано,

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |