Димитър Гимиджийски – троянецът, изпреварил времето си

* „Унижението и несгодите, които беше понесъл от „народната власт“, не бяха го направили озлобен и отмъстителен човек. Напротив!“  * „Бяха близки приятели с генерал Васил Бойдев и съпругата му Мария, изселени от София в Троян през 50-те години“ * „Беше спокоен и уравновесен човек. Единствения път, когото го видях видимо развълнуван и с повишено настроение, беше когато му се роди внук, кръстен на него“  * „За мен той си остана човек с крещяща скромност, мъдър, любознателен и отзивчив. Истински естет!“

Тихомир Ковачев

Троянци

Поредният много троянски и много важен – за троянската ни памет и самочувствие – текст на добрия приятел на Т21 Тихомир Ковачев. Авторът, знаете, живее от над 30 години в САЩ, но остава дълбоко свързан с родния град, с хората и приятелите си тук, с всичко, което се случва в Троян – успехите и неуспехите ни. В миналия брой г-н Ковачев ни разказа за своя (най-)голям приятел – троянския топ адвокат Димитър Илковски, напуснал ни неотдавна. А сега, в този си материал, припомня за друг голям троянец, една от емблематичните троянски личности, един от (най-)заслужилите строители на модерен Троян, за съжаление, по политически и подобни причини, несправедливо премълчаван и пренебрегван дълги години – Димитър Гимиджийски (1893-1966). Адвокатът, общественикът, вестникарят (издавал и списвал прочутия в. „Хемус“), писателят, авиаторът, стопанският деец, който е в основата на някои от най-значимите дела в града ни (сред тях „Копроиз“/сега „Лесопласт“, Водния синдикат, хижа „Амбарица“ и много други), за кратко и троянски кмет, лидерът на един троянски елит, който, през първата половина на 20. век, прави колкото никой друг за любимия Троян и постепенно го превръща в истински град. Г-н Ковачев има преки впечатления от Димитър Гимиджийски и това дава допълнителна енергия на текста му, четете, заслужава си. Т21

ВИНАГИ, когато минавам покрай къщата на Димитър Гимиджийски на ул. “Славейков” в Троян, в мен оживяват спомените за безгрижното детство, за хората в махалата, за весели и не толкова весели случки. В тази къща живяхме на квартира с моето семейство 14 години (от 1958 до 1972). Въпреки че с течение на времето някои спомени започнаха да избледняват, то споменът за чичо Димитър (както аз го наричах) остава дълбоко запечатан в моето съзнание. Историците може би ще дадат по-точна оценка за неговите качества като обществен деец (кмет на Троян за кратко време), писател, адвокат, преводач, хуманист. За мен той си остана човек с крещяща скромност, мъдър, любознателен и отзивчив. Истински естет!

Димитър Гимиджийски – млад и по-късно

ИМАЛ съм щастието да видя видни български писатели, гости на неговия дом – Чудомир, Ламар, Димитър Димов, Христо Радевски. Въпреки че тогава тези имена не ми говореха нищо (бях 9-10 годишен), то по-късно осъзнах колко уважаван и ценен е бил той сред литературните среди в България. Известни троянски интелектуалци също бяха негови гости – Васил Ганковски, д-р Христо Добрев, д-р Христо Кметски, художникът Петър Хаджиев, Ганко Цанов и други. Бяха близки приятели с генерал Васил Бойдев и съпругата му Мария, изселени от София в Троян през 50-те години на миналия век след 9-ти септември.

КОГАТО чичо Димитър и генералът седяха на кафе в лятната беседка или в северната стая на втория етаж, в тях оживяваха спомените от войните. Аз се присламчвах към тях и затаявах дъх. Понятия като аероплан, военни маневри, авиационни бомби, фортификация, капитулация и други допълнително изостряха детското ми любопитство. Над леглото в своята стая беше закачил своя снимка в авиаторска униформа от Балканската война и аз изпитвах детска завист, че той е летял на „аероплан”, а аз все още не!

С БАЩА МИ и с учителите по литература в троянската гимназия Иван Топалов и Минко Колчевски разговаряха на литературни и краеведски теми, свързани с Троян. Тогава те бяха предимно слушатели и си водеха някакви бележки.

ДИМИТЪР ГИМИДЖИЙСКИ беше запален планинар. Отлично познаваше троянския Балкан и често ходеше на излети с приятели. Брат на неговата съпруга леля Мара беше колоритният хижар на х. „Амбарица“ Кара Кольо. Голям чешит! Двамата оживено разговаряха и коментираха проблемите на старата хижа и трудностите по нейната поддръжка; уточняваха коя пътека накъде води в Соколово стене или Марковата дупка.

Корицата на мемоарната книга на Димитър Гимиджийски „Поглед към три войни“, 2005 г., издание на Музея на занаятите

КАТО страстен рибар негово любимо място беше река Жеравица. В събота или в неделя яхваше синята симсонка и в късния следобед се връщаше с пълен кош балканска пъстърва, която сам почистваше и приготвяше за вечеря. Първите си уроци по рибарлък получих от него и бях на седмото небе от щастие, когато един ден ми подари старата си бамбукова въдица. Купешка! Цяла седмица не спрях да се фукам пред приятелите в махалата, които имаха само дрянови пръчки със забити две пирончета за струното вместо макара… Когато обаче един ден ми я откраднаха на Тънковския вир, трудно понесох загубата. Бях много нещастен и го ударих на рев.

ЧИЧО ДИМИТЪР беше спокоен и уравновесен човек. Единствения път, когото го видях видимо развълнуван и с повишено настроение, беше когато му се роди внук, кръстен на него – Димитър. Щастлив влезе в нашата стая и с отворена кутия бонбони „Лакта“ (много модерни за времето си) почерпи всички ни.

СЛУЧИ СЕ така, че с неговата дъщеря и зет аз и моята съпруга след години станахме неразделни семейни приятели. Чичо Димитър отдавна си беше отишъл от този свят, но спомените и разговорите за него отново оживяваха. Бях силно впечатлен, когато научих от тях, че неговата пиеса „Бойка“ е била поставяна в софийски театри. Понатрупал известен житейски опит, прочел доста от неговите литературни произведения, бях вече в състояние да свържа детските си спомени и да изградя в себе си образа на един голям троянец. Унижението и несгодите, които беше понесъл от „народната власт“, не бяха го направили озлобен и отмъстителен човек. Напротив! Той запази своето достойнство и великодушие – никога не го чух да се оплаква или да хленчи. Полагаше грижи за своята сестра, останала млада вдовица с душевно болния си син, предоставяйки й безвъзмездно две стаи на първия етаж в своята къща.

ТРОЯН е родно място на такива известни личности в България като Иван Хаджийски, Ангел Балевски и други. На тях е отдадено заслужено признание – има паметни плочи, писано е много за тях. Моето скромно мнение е, че до тях може да бъде поставен и Димитър Гимиджийски. Не само като виден интелектуалец, писател и обществен деец, но и като човек с високи критерии, изпреварил времето си и посветил сили и умения за развитието и просперитета на нашия град.

Тихомир Ковачев

Бележка на редакцията

Къщата на Гимиджийски в днешния си вид – 

преди приключването на ремонта, м. май 2024 г.

Научихме, че г-н Ковачев – по своя инициатива и със собствени средства и в партньорство с Музея на занаятите – е подготвил паметна плоча за Димитър Гимиджийски, която е готова и съвсем скоро ще бъде поставена на къщата на именития троянец. Въпросната къща красавица, намираща се на ул „Петко Р. Славейков“, в централната част на Троян, е била сред архитектурните забележителности на града ни, после запада, но преди година бе основно реновирана от новите си собственици, с чието съгласие ще бъде поставен мемориалният знак.

Т21

 

Начало

 

Още по темата:

• „Автобиография и спомени” (2009 г.)
  
• Две нови книги за читалищния юбилей (2010 г.)
  
• Хижа „Амбарица” – едно голямо троянско дело (2012 г.)
• Кратко и величествено (2019 г.)
  
• Троян на два континента (2024 г.)

Tweet