Троян на два континента

* „Митича, както всички го наричахме, беше изключителен интелект, блестящ адвокат на национално ниво и неподражаем сладкодумец“ * „Ричард, вече успял бизнесмен, построява мотел край Сан Диего и му дава звучното име „Троян“. Очевидно разказите на неговия български колега дотолкова го били завладели и омаяли“

Тихомир Ковачев

Читателите ни пишат

Авторът Тихомир Ковачев е троянец и още повече троянофил, смеем да твърдим и приятел на вестника ни. И въпреки че живее от над три десетилетия в САЩ (Филаделфия), пази здрави връзките си с корените, с троянските си приятели, с нашето. В пространното си интервю, което даде не толкова отдавна за Т21 заедно със съпругата си Людмила, също троянка и троянофил (виж „Людмила и Тихомир: В Америка срещнахме изключително топло отношение“ в бр. 28, бр. 29 и бр. 30 от м. юли-август 2023 г. – бел. ред.), двамата казаха много неща за себе си. Сега г-н Ковачев, веднага след поредното си лятно завръщане в Троян, ни изпрати този свой текст, посветен на неговия (най-)добър и незабравим приятел – известния троянски адвокат Димитър Илковски, и на една любопитна троянско-американска история. Т21

адв. Димитър Илковски (Митича)

ПОВОДЪТ да напиша тези редове е станалото култово сравнение на Троян с Виена на Ваня Григорова (в кампанията й за кмет на София на миналогодишните местни избори – бел. ред.), което предизвика противоречиви коментари в цялата страна. Няма да взема ничия страна в полемиката кой крив, кой прав, но нещо подсъзнателно започна да гъделичка самочувствието ми на непоправим троянец.

ТОВА, което искам да споделя с моите съграждани, има дълга предистория, датираща отпреди повече от 40 години. С Димитър Илковски, известният троянски адвокат от близкото минало, бяхме почти неразделни семейни приятели. Прекарвахме заедно незабравими дни и вечери, изпълнени с много настроение и сърдечен смях.

МИТИЧА, както всички го наричахме, беше изключителен интелект, блестящ адвокат на национално ниво и неподражаем сладкодумец. Дарбата му да разказва, описва, убеждава (не само съдиите!) го правеха винаги център на внимание в различни компании. Често пъти, когато двете семейства се събирахме по комшийски за вечеря и след дълги часове на масата, жените ни отиваха да спят, ние оставахме само двамата на чаша уиски, а аз се превръщах в негов ревностен слушател и събеседник до малките часове на нощта. Още тогава се убедих в истинността на твърдението, че на този свят има два типа хора: хора, с които времето не го усещаш, и хора, с които само си губиш времето! Митича беше от първия тип.

НАРЕД с многото истории, които съм слушал от него, една беше заседнала дълбоко в моето съзнание и желанието ми е да я споделя с троянци. Преди три години помолих главния редактор на Т21 Генадий Маринов да направи интервю с Митича, отразявайки тази история на страниците на вестника. И двамата бяха съгласни и готови, но по това време започна пандемията, което временно отложи проекта. За голямо съжаление здравословните проблеми на Митича по-късно осуетиха интервюто, а през м. февруари 2022 се случи най-страшното – той ни напусна завинаги. Загубата за мен беше огромна и все още не мога да свикна с нея. Тогава се зароди идеята да се опитам да предам атмосферата, духа и иносказанието на тази весела история, граничеща с анекдот. Далеч съм от мисълта, че мога да я предам с цветущия и колоритен език на моя приятел, за което моля да бъда извинен.

ИСТОРИЯТА е следната. Изтерзан и безкрайно влюбен в една красива троянска девойка, в последствие негова любима съпруга, която по това време следвала италианска филология в Букурещ, Румъния, той не можел да се примири с голямото разстояние помежду им. Митича по това време бил студент във Велико Търново, специалност българска филология. Тогава той решил на всяка цена да се премести и да бъдат заедно. Там, в Букурещ! Защото любовта не познава граници, нали? След много перипетии, ходене по мъките в различни инстанции в София, най-после мечтата му се осъществила. Прехвърлил се в Букурещкия университет и записал да следва правни науки. Негови състуденти били хора от различни страни в Европа, Азия и Америка. Попаднал в един поток с американеца Ричард (второто име не си спомням), син на заможни родители, който отишъл да следва право в Румъния повече за разнообразие, отколкото от необходимост. Двамата се сближили в началото на следването и всеки от тях започнал да разказва за своя роден град. Ричард – за Сан Диего, а Митича за Троян. И тук вече нашият човек бил в своята стихия. Умението му увлекателно да разказва и да омайва хората около себе си достигнало своя апогей. Обхванат от непреодолима носталгия по родния град, той описвал Троян като истински земен рай – зелените гори наоколо, буйната река, развиващата се индустрия, веселите и безгрижни хора (предимно лъговчани, от неговия жк „Лъгът“).

СЛЕД всяка ваканция Митича се връщал в Букурещ и с неизчерпаема енергия и вдъхновение отново говорел за прелестите на Троян. Внушавал на Ричард, че  непременно трябва да му гостува и сам да се убеди в уникалността на града. Поканата обаче не се реализирала поради непредвидени обстоятелства. Ричард трябвало да напусне Букурещ и да се върне скоропостижно в САЩ. Но разказите за Троян, за неговата красота, останали трайно запечатани в паметта му. Минали много години оттогава, двамата прекъснали връзката си. Всеки поел по своя път.

Картичката от Ричард от Сан Диего (САЩ) до състудента му Митича от Троян, в която се казва, че „красотата му (на Сан Диего) е единствено след красотата на Троян в света“

ЕДИН ДЕН обаче Митича най-неочаквано получил писмо от Ричард. В него имало две снимки и една пощенска картичка. На две от снимките бил Ричард под високо поставена фирмена табелка Trojan. А на гърба на пощенската картичка от Сан Диего се четял следният текст (на румънски): „Това е един град на 200 км от Лос Анжелис на границата с Мексико, много е красив. Красотата му е единствено след красотата на Троян в света. Не е ли така?” И тук следва обяснението. Ричард, вече успял бизнесмен, построява мотел край Сан Диего и му дава звучното име „Троян“. Очевидно разказите на неговия български колега дотолкова го били завладели и омаяли, че не намерил по-подходящо име за своя мотел. Дълбоко се съмнявам дали Ричард е водил кандидат-кметска кампания в Сан Диего по това време, но историята за името на мотел „Троян“ в Сан Диего остава неоспорим факт.

Указателна табела с надпис Trojan на кръстовище в Сан Диего

Ричард пред мотела си, кръстен на Троян, Сан Диего

ИМАЛ съм удоволствието да посетя Сан Диего и да се убедя в неговите прелести. Градът се счита за един от най-красивите градове на тихоокеанското крайбрежие на САЩ. Виена също е прекрасен град, наскоро за пореден път обявен за най-добрия град за живеене в Европа (и света – бел. ред.). Разбира се, Троян е твърде далеч от реалните параметри за сравнение - икономика, демографски особености, културни традиции. Но когато една българка (Ваня Григорова) и един американец (Ричард) се опитват да правят сравнение с малкия Троян и оценяват неговите достойнства, то това вече е нещо специално. Името Троян е на два континента!

20 юли 2024 г.

Тихомир Ковачев

P.S. Сърдечно благодаря на г-жа Илковска за любезно предоставения снимков материал.

 

Начало

Още по темата:

• Отиде си големият троянски адвокат Димитър Илковски (2022 г.)

Tweet