Миро Севлиевски и троянската керамика

* „Музеят на майстор Николай Йовков е пълен с богатства от четири поколения троянски грънчари“ * „Пламен Илиев и дъщерите му Илина и Радина. Всичките изкусни майстори на троянската капка. Търсят ги даже рок звезди от Америка“ * „Минко, Цочо и Дочо са класически троянски имена за грънчари и дърводелци като дядо ми Минко, който е бил кмет“

Срещи

Миро Севлиевски при първомайстора Кольо Йовков, Троян, 6 април 2024 г.

И ПАК за троянската керамика (прочутата съдова керамика с т. нар. „троянска шарка“) – една от най-разпознаваемите, най-популярни, а и най-обичани троянски емблеми, раждаща се от хармоничното единение на кафявата троянска глина и несложната, но ефектна декоративна система, разчитаща на гравитационния ефект на стичащата се ангобна капка и въртенето на грънчарското колело и, най-важното, от златните ръце на троянските грънчари, прочути с майсторлъка си открай време.

ВЕЧЕ бе обявено – съобщи го кметът Донка Михайлова в началото на годината, – че Музеят на занаятите съвместно с Община Троян работят за признаване от ЮНЕСКО на „традиционната изработка на троянска керамика“. Наскоро пък един световноизвестен френски дизайнер – Кристиан Лубутен, чиито обувки носят куп световни знаменитости, ни идва на крака в Троян, обикаля ателиетата на троянските майстори (грънчари), за да си купи троянска керамика и си купува „само“ 6000 чинии (виж „Троянската керамика омагьоса световноизвестен френски дизайнер“ – бел. ред.). Малко след това имахме повод да споменем, че един от най-големите български художници от втората половина на 20. век, Димитър Казаков-Нерон, е работил известно време за троянското керамично предприятие „Троянска керамика“ и е творил авторски неща на база на троянската керамика (виж „Лубутен, Нерон, Цвятко и троянската керамика“ – бел. ред.). Ние пък многократно сме споменавали как в знаменитото старо гробище на баварски град Нюрнберг (същият, в който е процесът срещу нацистите), смятано за най-красивото в цяла Германия, се натъкнахме на троянски керамичен свещник с троянската шарка. И тъй нататък…

В ателието на Пламен Илиев, кв. „Балкан“

СЕГА да говорим за троянската керамика, причина е нашият известен земляк, софийският троянец Мирослав (Миро) Севлиевски – изявен алпинист в ранните си години, една от водещите фигури на Сдружението за честни избори от зората на новата ни демокрация, бивш народен представите и министър на енергетиката в правителството на Симеон Сакскобурготски, днес търсен анализатор на обществено-политическите събития у нас. „Музеят на майстор Николай Йовков е пълен с богатства от четири поколения троянски грънчари“, сподели в профила си във фейсбук тази събота, 6 април, г-н Севлиевски. Като илюстрира посещението си при първомайстора на троянската керамика, поел занаята от баща си и дядо си и го предал на дъщеря си (известната керамичка Ралица Йовкова), със серия снимки. Едната (снимка) е от специалния склад музей на Кольо Йовков на метри от работилницата му – толкова красота и памет рядко се срещат. Г-н Севлиевски гостува и на друга троянска грънчарска фамилия – Илиеви; „Троян, Горното Трапе *, грънчари – Пламен Илиев и дъщерите му Илина и Радина. Всичките изкусни майстори на троянската капка. Търсят ги даже рок звезди от Америка“, е коментарът му към фотосите.

Минко, Дочо и Цочо пред кметския кабинет на

„дядо ми Минко (Севлиевски)“, Музей на занаятите, Троян

ЯВНО същия ден столичанинът с троянски корени посещава и уникалния Музей на занаятите, в чийто фокус, разбира се, е троянската керамика. И това посещение е онагледено със серия снимки, като една е особено впечатляваща – гостът се вглежда в трите шеговити грънчарски пластики, на нашеците Минко, Дочо и Цочо (дело пак на Кольо Йовков, дарени на Музея), разположени пред музейната сграда, под един от прозорците на приземния етаж. „Иначе Минко, Цочо и Дочо са класически троянски имена за грънчари и дърводелци като дядо ми Минко, който е бил кмет зад прозореца от снимката“, коментира внукът. Което пък ни накара да си припомним, че музейната сграда, строена за училище и отворила врати през 1881 г., в един немалък период е била сграда на троянското кметство, а Минко Д. Севлиевски (споменатият дядо Минко) е кметувал там в периода 1952/54 г.  

Генадий Маринов

* По-точно Долно Трапе, днешният кв. „Балкан“ на Троян 

 

Начало 

Още по темата:

•  Троянска керамика в „National Geograрhic” от 1932 г.
• Троянската керамика омагьоса световноизвестен френски дизайнер
• Лубутен, Нерон, Цвятко и троянската керамика
  

Tweet