* Тя: „Ние не се гнусим от никакъв труд. Запряташ си ръкавите и работиш.
Той направи сам пода в американския ни дом“ * Той: „В американския
начин на живот е точно обратното. Вътре в твоя дом може да бъде
вили-мотовили, но отвънка, в общата част, трябва да е идеално“ Тя:
„Троян е богат град, чист е, запазил е работни места“ * Той: „Жените
преобърнаха имиджа на Троян. Както се казва – пешкин жени!“
Интервю
 |
| Людмила и Тихомир, вкъщи, Троян, 2022 г. |
ТЕ СА Людмила и Тихомир Ковачеви. Над 30 години вече, от 1992 г., живеят в Америка, Филаделфия, американски граждани, успели, отскоро пенсионери, работили здраво и по специалностите си – тя психолог, той мениджър в хотелиерството, с прекрасен дом, солиден статут, син, дъщеря и четири внучки, непоправими пътешественици. Двама българи, сбъднали американската си мечта. Това бе едната причина за това интервю – сбъднатата американска мечта.РАЗГОВАРЯХМЕ в троянския дом на Людмила и Тихомир в жк „Лъгът“, разбира се – на ти.
ВТОРАТА е по-важна – Людмила и Тихомир са наши съграждани, троянци, родени в Троян и някак изначално и завинаги свързани с троянското, влюбени в троянското, то е в ДНК-то им, идва от корените и е неразривно, не е някаква патриотична поза, те са си българи и троянци, обичат се като такива и се гордеят като такива, а сега (след пенсионирането) може да се каже, че живеят по равно тук, в България, и в Америка, което не означава безкритичност – нито към американското, нито към българското/троянското. Наскоро Ковачеви подкрепиха преиздаването от Музея на занаятите (Троян) на една знаменита троянска книга – диалектоложкото изследване „Речник на троянския говор“, написано от техния баща и свекър Стоян Ковачев, подкрепяли са и подкрепят и други местни каузи.
ИМА и трета причина – Людмила и Тихомир са светли хора, забавни, любопитни, находчиви, страхотни купонджии и е удоволствие да разговаряш с тях. И емпатични, за подкрепените каузи стана дума, умеят да се вгледат в другия, да го разберат, насърчат, подкрепят. Това интервю с двамата за Т21 го направихме през зимата на миналата година (м. януари 2023 г.), бяха си тук и се готвеха да отпътуват за Америка, но то някак си поизостана – като „траен материал“, който не губи стойност, и през лятото (м. август 2023 г.), броени дни преди поредните „на повратки“ на Ковачеви в Троян, следвайки и ритъма на техните троянски пребивавания, му дойде времето в печатното ни издание, в три поредни броя. От тогава мина доста време, но за последвалото повторно „електронно“ забавяне има значима и много специална причина – един юбилей, 70-годишнината на г-н Ковачев, навърши я преди дни, на 4 март 2024 г. ЧРД!
– Въпрос и към двама ви – лесно ли се става началник в Щатите?
Тихомир: Не. Но пътят е един: отдолу нагоре. И да се учиш от хората.
Людмила: Ако си началник, имаш повече отговорности да запряташ ръкавите и да си там.
Тихомир: Америка ни научи на труд. Труд, лишения, не бих казал унижения, но да приемаш живота такъв, какъвто е.
Людмила: Докато нашите деца бяха в университети и ги издържахме, а в същото време пращахме пари и за болни родители в България, за да можем да се справим, Тихомир тичаше още на две-три работи. Като си свършеше работата в „Хаят“, имаше възможност да работи някаква почасова работа в други хотели. В тези години той е спал по 3-4 часа на ден. Но така беше и преди в София, когато имахме възможност да купим един апартамент: на работа в „Интерхотели“ до 17:00 ч. и после – в един сладкарски цех да прави петифури, връщаше се в 1:00-2:00 ч. през нощта.
Тихомир: Но това беше хубав период, научи ме с честен труд да си изкарвам хляба. Искам да се върна и по-назад в моето детство. Когато бях малък, 1-ви - 2-ри клас, си изкарвах цялата лятна ваканция на село, в Орешака. Там тоя суров селски труд ме кали.
Людмила: Ние не се гнусим от никакъв труд. Запряташ си ръкавите и работиш. Той направи сам пода в американския ни дом.
Тихомир: И не само вкъщи. Не да гледаш през прозореца, че е мръсно навън, а да направиш нещо. В американския начин на живот е точно обратното. Вътре в твоя дом може да бъде вили-мотовили, но отвънка, в общата част, трябва да е идеално.
Людмила: Когато помагахме тук, в музея, да се почисти, и аз метях навън, някои хора, които минаваха, не разбираха защо го правим.
– Как виждате българите в Щатите, и троянците в частност? Има ли български общности там?
Людмила: Само един троянец познаваме във Филаделфия, живее на няколко пресечки до нас. Виждаме се с него и семейството му.
Тихомир: Събираме се с други българи.
– Вие сте и невероятни купонджии. В Америка върви ли купонът?
Тихомир: Да. Ние много обичаме гости.
– Ние обичаме да поддържаме представата, че тук повече се веселим, а западният човек е по-студен и животът там е по-сух.
Тихомир: Не е така. Но понеже всеки там е зает, няма я тази непринуденост в срещите.
Людмила: И разстоянията са по-големи. Но ние много обичаме гости, обичаме да готвим, да се събираме с приятели. Макар че години се разминавахме в работния си график – моята работа повече е била през деня, неговата повече вечер и в събота и неделя.
Тихомир: Чак сега, като пенсионери, се „събрахме“.
– Кажете как запазихте троянофилството си и то е толкова силно и искрено? Защото съм виждал у хора, които живеят навън, един имитативен патриотизъм.
Людмила: При нас е много дълбоко. Идва от родителите може би.
Тихомир: И още нещо – ние сме длъжници на Троян. Тука сме израснали. Тук съм получил основно и средно образование, тук срещнах моята голяма любов, тука сме създали семейство, тука се родиха децата ни, тука започнах първата си работа. Тази връзка е много силна. Не можеш да я прекъснеш. Много си обичаме Троян.
– А тази връзка необходима ли е там, или може и без нея?
Тихомир: Ние живеем в Америка, но разговорите ни много често ни пренасят на троянска територия.
Людмила: И всеки ден си говорим с тукашни приятели.
– Затова е толкова важен за вас и троянският говор (диалект).
Тихомир: Аз използвам много такива думи и изрази.
– Дали не уголемяваме в представите си значението на троянския говор? Или наистина е нещо много ценно, някакъв бисер?
Тихомир: Аз живея с тази идея.
Людмила: Връща ни към детството. По тоя начин се държи връзката с баба, с дядо, с леля, с вуйчо… Моето детство аз не си го давам, защото баба тъй ни е говорила – чувала съм го като дете и не искам да го дам, искам да го чувам, искам да живее. Ние малко романтично гледаме на Троян – това е обяснимо, защото носталгията е много силна.
– Троян сега, в момента, как го оценявате? Вие го познавате от десетилетия, не сте прекъснали връзката, наблюдавали сте го. Може ли да се каже, че Троян е един малък европейски град?
Людмила: Бих казала – да.
Тихомир: Да.
– Много категорично го казвате.
Людмила: Абсолютно! Още като пристигнахме, на 27 декември (2022 г.), празнувахме у приятели Стефановден, после си тръгнахме пеша и аз с възхищение попивах Троян. Имаше светлини, елхата на центъра…
– Оценявате троянската управа?
Тихомир: Не. Но пътят е един: отдолу нагоре. И да се учиш от хората.
Людмила: Ако си началник, имаш повече отговорности да запряташ ръкавите и да си там.
Тихомир: Америка ни научи на труд. Труд, лишения, не бих казал унижения, но да приемаш живота такъв, какъвто е.
 |
| Людмила в офиса си, броени дни преди пенсионирането, Филаделфия, м. юни 2021 г. |
 |
| Тихомир на представянето на „Речник на троянския говор“, Троян, м. януари 2023 г. |
Тихомир: Но това беше хубав период, научи ме с честен труд да си изкарвам хляба. Искам да се върна и по-назад в моето детство. Когато бях малък, 1-ви - 2-ри клас, си изкарвах цялата лятна ваканция на село, в Орешака. Там тоя суров селски труд ме кали.
Людмила: Ние не се гнусим от никакъв труд. Запряташ си ръкавите и работиш. Той направи сам пода в американския ни дом.
Тихомир: И не само вкъщи. Не да гледаш през прозореца, че е мръсно навън, а да направиш нещо. В американския начин на живот е точно обратното. Вътре в твоя дом може да бъде вили-мотовили, но отвънка, в общата част, трябва да е идеално.
Людмила: Когато помагахме тук, в музея, да се почисти, и аз метях навън, някои хора, които минаваха, не разбираха защо го правим.
– Как виждате българите в Щатите, и троянците в частност? Има ли български общности там?
Людмила: Само един троянец познаваме във Филаделфия, живее на няколко пресечки до нас. Виждаме се с него и семейството му.
Тихомир: Събираме се с други българи.
 |
| Някъде по света |
Тихомир: Да. Ние много обичаме гости.
– Ние обичаме да поддържаме представата, че тук повече се веселим, а западният човек е по-студен и животът там е по-сух.
Тихомир: Не е така. Но понеже всеки там е зает, няма я тази непринуденост в срещите.
Людмила: И разстоянията са по-големи. Но ние много обичаме гости, обичаме да готвим, да се събираме с приятели. Макар че години се разминавахме в работния си график – моята работа повече е била през деня, неговата повече вечер и в събота и неделя.
Тихомир: Чак сега, като пенсионери, се „събрахме“.
– Кажете как запазихте троянофилството си и то е толкова силно и искрено? Защото съм виждал у хора, които живеят навън, един имитативен патриотизъм.
Людмила: При нас е много дълбоко. Идва от родителите може би.
Тихомир: И още нещо – ние сме длъжници на Троян. Тука сме израснали. Тук съм получил основно и средно образование, тук срещнах моята голяма любов, тука сме създали семейство, тука се родиха децата ни, тука започнах първата си работа. Тази връзка е много силна. Не можеш да я прекъснеш. Много си обичаме Троян.
 |
| На джаз феста Jam on the River край с. Дебнево, Троянско, 2023 г. |
 |
| В чудния параклис в мах. Мачковци, с. Велчево, Троянско, 2023 г. |
Тихомир: Ние живеем в Америка, но разговорите ни много често ни пренасят на троянска територия.
Людмила: И всеки ден си говорим с тукашни приятели.
– Затова е толкова важен за вас и троянският говор (диалект).
Тихомир: Аз използвам много такива думи и изрази.
– Дали не уголемяваме в представите си значението на троянския говор? Или наистина е нещо много ценно, някакъв бисер?
Тихомир: Аз живея с тази идея.
Людмила: Връща ни към детството. По тоя начин се държи връзката с баба, с дядо, с леля, с вуйчо… Моето детство аз не си го давам, защото баба тъй ни е говорила – чувала съм го като дете и не искам да го дам, искам да го чувам, искам да живее. Ние малко романтично гледаме на Троян – това е обяснимо, защото носталгията е много силна.
– Троян сега, в момента, как го оценявате? Вие го познавате от десетилетия, не сте прекъснали връзката, наблюдавали сте го. Може ли да се каже, че Троян е един малък европейски град?
Людмила: Бих казала – да.
Тихомир: Да.
– Много категорично го казвате.
Людмила: Абсолютно! Още като пристигнахме, на 27 декември (2022 г.), празнувахме у приятели Стефановден, после си тръгнахме пеша и аз с възхищение попивах Троян. Имаше светлини, елхата на центъра…
– Оценявате троянската управа?
Тихомир: Имам едно наблюдение. Част от политическия, икономическия, културния живот в Троян попадна в женски ръце и получи един възход: кмет и зам.-кмет, двама директори на болници, „Калинел“, Хлебозавода, галерията и музея, доста от училищата, дори строително предприятие…
– Значи жените ще оправят Троян?
Тихомир: Да. Жените преобърнаха имиджа на Троян. Както се казва – пешкин жени!
Людмила: Възхитени сме от това, което правят Елеонора (Авджиева), Мариела (Шошкова).
Тихомир: Има неща, които се виждат и никой не може да ги отрече.
Людмила: Троян е богат град, чист е, запазил е работни места.
– По какви мерки го мериш като чист. По филаделфийски?
Людмила: В някои райони на Филаделфия е страшно мръсно.
Тихомир: За чистотата малко се разминаваме в преценките си.
Людмила: Централната част е чиста, хубава и е удоволствие да излезеш на разходка. Ако българинът обърне внимание на външния вид пред къщата си, както го прави вътре в къщата – защото, като влезеш в български дом, е чисто, нагласено, – ще е друг цялостният облик.
Тихомир: Ние сме оптимисти за Троян. Тук потръгнаха много работи.
– Подкрепата на хора като вас, включително чрез духа, е много важна.
Тихомир: Любопитни сме да общуваме с троянци, и с млади, и с по-възрастни.
– Още за вашите биографии?
Тихомир: В Троян завърших основно и средно образование – в ОУ „Димитър Благоев“ и гимназията ПГ „Васил Левски“. Сред казармата завърших ВИНС – Варна, специалност „Икономика на туризма“. Разпределиха ме в Бюрото по туризъм в Ловеч. След това откриха Бюро по туризъм и в Троян и аз го завеждах до 1981 г., помещаваше се в хотела, имаше едно малко магазинче до него, до тунела. След това станах шеф на „Балкантурист“ (в Троян). През 1986 г. се преместихме в София и шест години работих в управата на „Интерхотели“. Една германка, представител на бирата „Гулденбург“, откри хранителен магазин, покани ме да го управлявам – тогава ги нямаше сегашните хипермаркети и това беше нещо ново. След това, през 1992 г., дойде Америка, където сме вече 31 години. Живеем между Америка и Троян. Целта ни е да бъдем половин година там и половин година – тук. Там имаме деца, внуци. През юли (2023 г.) ще си дойдем отново за четири месеца (това вече бе факт – бел. ред.). И така ще бъде. Тука ни е хубаво, тук си зареждаме батериите. Научаваме нови неща, виждаме различни хора.
– Има ли сигнали, че тук нещо може толкова да ви ядоса, че да се откажете от този план?
Тихомир: Не. Човек трябва да бъде реалист. И в Америка не всичко е идеално. Има икономически, расови и етнически проблеми.
– А дали ние не вървим по същия път на етнически проблеми? Имам познати в САЩ и Канада, които предупреждават за това.
Тихомир: Жалко, ако е така. Допреди 7-8 години този процес не беше така ярко изразен в Америка. Но Тръмп го отпуши.
– Тръпм го е отпушил, но той е зреел.
Тихомир: Да.
– А тукашния проблем с неинтегриране на малцинствата виждате ли го?
Тихомир: Виждаме, че този процес е доста занемарен. В национален мащаб нищо не е направено, няма никакъв модел.
– Нещо и за СV-то на Людмила?
Людмила: Аз съм завършила Английската гимназия в Русе, след което педагогика в Софийския университет със специалност „Дефектология“. След като завърших, пет години бях логопед в училище „Иван Хаджийски“ в Троян. Тук се омъжих, тук се родиха децата. С Тихомир се познаваме от 1978 г., оженихме се през 1981-ва.
Тихомир: Сватбата ни беше „полукриминална“, с 37 човека, и то – в събота, което взриви местните пуритани. По това време сватбите бяха само в неделя. А ние направихме едно събиране с най-близките роднини, беше в ресторант „България“.
– Това демонстрация ли беше?
Людмила: Не. Просто не искахме голяма сватба. Даже искахме да отидем в „Етъра“ да се разпишем. Искахме да сме си само ние.
Тихомир: Някои роднини се разсърдиха. Но така решихме и така го направихме. После започна одисеята на живота. И двете ни деца обичат много Троян, особено дъщеря ни, която поддържа силни връзки с приятели тук.
Людмила: 45 години сме заедно.
– Не сте си омръзнали?
Тихомир: Не. Имало е и перипетии, но това е нормално за едно семейство.
Людмила: Може би ще е интересно за хората да кажем и това, че Америка ни е дала и възможността да обиколим цял свят.
Интервю на Генадий Маринов
 |
| Тихомир с една троянска „пешкин жена“ – директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева, Троян, 2021 г. |
Тихомир: Да. Жените преобърнаха имиджа на Троян. Както се казва – пешкин жени!
Людмила: Възхитени сме от това, което правят Елеонора (Авджиева), Мариела (Шошкова).
Тихомир: Има неща, които се виждат и никой не може да ги отрече.
Людмила: Троян е богат град, чист е, запазил е работни места.
– По какви мерки го мериш като чист. По филаделфийски?
Людмила: В някои райони на Филаделфия е страшно мръсно.
Тихомир: За чистотата малко се разминаваме в преценките си.
Людмила: Централната част е чиста, хубава и е удоволствие да излезеш на разходка. Ако българинът обърне внимание на външния вид пред къщата си, както го прави вътре в къщата – защото, като влезеш в български дом, е чисто, нагласено, – ще е друг цялостният облик.
Тихомир: Ние сме оптимисти за Троян. Тук потръгнаха много работи.
– Подкрепата на хора като вас, включително чрез духа, е много важна.
Тихомир: Любопитни сме да общуваме с троянци, и с млади, и с по-възрастни.
– Още за вашите биографии?
Тихомир: В Троян завърших основно и средно образование – в ОУ „Димитър Благоев“ и гимназията ПГ „Васил Левски“. Сред казармата завърших ВИНС – Варна, специалност „Икономика на туризма“. Разпределиха ме в Бюрото по туризъм в Ловеч. След това откриха Бюро по туризъм и в Троян и аз го завеждах до 1981 г., помещаваше се в хотела, имаше едно малко магазинче до него, до тунела. След това станах шеф на „Балкантурист“ (в Троян). През 1986 г. се преместихме в София и шест години работих в управата на „Интерхотели“. Една германка, представител на бирата „Гулденбург“, откри хранителен магазин, покани ме да го управлявам – тогава ги нямаше сегашните хипермаркети и това беше нещо ново. След това, през 1992 г., дойде Америка, където сме вече 31 години. Живеем между Америка и Троян. Целта ни е да бъдем половин година там и половин година – тук. Там имаме деца, внуци. През юли (2023 г.) ще си дойдем отново за четири месеца (това вече бе факт – бел. ред.). И така ще бъде. Тука ни е хубаво, тук си зареждаме батериите. Научаваме нови неща, виждаме различни хора.
– Има ли сигнали, че тук нещо може толкова да ви ядоса, че да се откажете от този план?
Тихомир: Не. Човек трябва да бъде реалист. И в Америка не всичко е идеално. Има икономически, расови и етнически проблеми.
– А дали ние не вървим по същия път на етнически проблеми? Имам познати в САЩ и Канада, които предупреждават за това.
Тихомир: Жалко, ако е така. Допреди 7-8 години този процес не беше така ярко изразен в Америка. Но Тръмп го отпуши.
– Тръпм го е отпушил, но той е зреел.
Тихомир: Да.
– А тукашния проблем с неинтегриране на малцинствата виждате ли го?
Тихомир: Виждаме, че този процес е доста занемарен. В национален мащаб нищо не е направено, няма никакъв модел.
– Нещо и за СV-то на Людмила?
Людмила: Аз съм завършила Английската гимназия в Русе, след което педагогика в Софийския университет със специалност „Дефектология“. След като завърших, пет години бях логопед в училище „Иван Хаджийски“ в Троян. Тук се омъжих, тук се родиха децата. С Тихомир се познаваме от 1978 г., оженихме се през 1981-ва.
Тихомир: Сватбата ни беше „полукриминална“, с 37 човека, и то – в събота, което взриви местните пуритани. По това време сватбите бяха само в неделя. А ние направихме едно събиране с най-близките роднини, беше в ресторант „България“.
 |
| У дома в Троян |
Людмила: Не. Просто не искахме голяма сватба. Даже искахме да отидем в „Етъра“ да се разпишем. Искахме да сме си само ние.
Тихомир: Някои роднини се разсърдиха. Но така решихме и така го направихме. После започна одисеята на живота. И двете ни деца обичат много Троян, особено дъщеря ни, която поддържа силни връзки с приятели тук.
Людмила: 45 години сме заедно.
– Не сте си омръзнали?
Тихомир: Не. Имало е и перипетии, но това е нормално за едно семейство.
Людмила: Може би ще е интересно за хората да кажем и това, че Америка ни е дала и възможността да обиколим цял свят.
(следва)
Интервю на Генадий Маринов
Още по темата:
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)