100 години от рождението на маестро Владимир Парушев (1)

* „Най-сетне се появи диригент, който е разбрал как да поставя песните. Браво на Парушев! Чудесен  е!”, казва за него либретистът на оперетата „Българи от старо време“ Коста Райнов * Композиторът Димитър Тъпков: „Вашият (акордеонен) оркестър има голяма отговорност пред троянската публика…Той е така да се каже Троянската филхармония” * Иванушка Хаджийска: „Акордеонен симфоничен оркестър! Какво предизвикателство, каква дързост, какъв ентусиазъм!“

 

Пенка Чернева

Юбилейно

Авторката Пенка Чернева (р. 1953 г.) е ловчалийка, дълги години работи в Държавния архив – Ловеч, изминавайки професионалния път от редови специалист до директор на важната културна институция. Има стотици публикации в специализирани издания и местния печат, тематично насочени към историята на Ловешкия край, именитите местни личности, различните институции. Автор е на книга за първия български космонавт – земляка ни Георги Иванов, и на книгата „Непубликувани писма на Антон Страшимиров“, посветена на кореспонденцията на писателя с ловчалията Иван Цанков. Член е на Съюза на учените в България и е в ръководството на Клуба на дейците на културата в Ловеч и на Общинския комитет „Васил Левски“. Т21

ВЛАДИМИР ПАРУШЕВ има изключителен принос за възпитаване на музикален вкус сред троянската общественост. Едва ли някой може да си представи музикалния, а и културния живот на Троян без присъствието на Владимир  Парушев.                  
 

Владимир Парушев

В ДЪРЖАВНИЯ архив в Ловеч се съхранява личен фонд №1269 на негово име, предаден от съпругата му Станка през 1995 г.; съдържа автобиографични и биографични материали – дневници за дейността като ръководител на акордеонния и духовия оркестри при читалище „Наука” в Троян, свидетелства и дипломи за завършено образование, много грамоти от участия в наши и чужди фестивали и прегледи на художествената самодейност, също статии за маестрото и ръководените от него състави в местните троянски и ловешки вестници, запазени са и програми от оперети, музикални комедии и концерти, писма и снимки.

ВЛАДИМИР ПАРУШЕВ е роден на 22 септември  1923 г. в с. Гроздево, Варненско. В  писаните от него автобиографични данни той казва: „Роден съм в с. Кюпрюкьой, после Раковски и след това Гроздево. Записан съм в общината под името  Антон Кирилов Парушев, на името на вуйчо ми. Но кръстницата ми - Иванка Романова от Варна, е настояла за името Владимир и така в кръщелното свидетелство съм записан Владимир”. Баща му Кирил Парушев е фелдшер в селото, а майка му Милица е медицинска сестра. След смъртта  на бащата през 1926 г. семейството  се  установява  във Варна. Още шестгодишен Владимир започва да учи пиано при известния варненски педагог Найден Найденов. В гимназията като много свои връстници се увлича по танцуващата двойка Джинджър Роджърс и Фред Астер, но всъщност това е времето, когато се влюбва в истинската музика и преди всичко в Гершуин. През 1942 г. завършва полукласическия отдел на Варненската мъжка гимназия, а от 1945 г. до 1948 г. е студент в Държавния финансово-стопански институт във Варна, където завършва като първенец на випуска. След това две години се занимава с право –задочен курс. От 1949 г. започва работа като счетоводител в кожарска фабрика във Варна. Но вечерите е пианист и ръководител на оркестър по ресторантите.

СЪДБАТА го довежда в края на 1951 г. като зет Троян (жени се за троянската красавица Станка Таслакова) и целият му жизнен и творчески път по-нататък е дълбоко свързан с най-големите успехи на музикалния живот в този град. В продължение на години безспорният му педагогически усет, изключителната му  творческа енергия, разностранният талант и безкрайното му себеотдаване издигат музикалната читалищна дейност в Троян на завидна висота и правят известно името  на   малкия балкански град не само у нас, но и в чужбина.

ПЪРВОНАЧАЛНО работи като счетоводител в Горско промишленото предприятие и никаква музика. „Една вечер – пише троянецът Георги Ненковски, – приятел го кани да отидат в читалището, чувал, че може да „дрънка” на пиано. Зазвучава „Рапсодия в синьо” на Гершуин, която чуват няколко читалищни дейци. Местният театрал и зевзек Цветан Беца пророчески казва: „Това (х)лапе е опасно. Трябва да се занимава само с музика”. „От тогава – пише Ненковски във вестниците „Заря на комунизма“  и  „Троянски глас”, – са минали 21 години. И тяхното име е труд.”                      

Невероятно, но факт – американски джаз на троянска сцена през 50-те, формацията на Владимир Парушев (вляво на пианото)

ПАРУШЕВ започва като преподавател в музикалната школа по акордеон и има амбицията да докаже, че този инструмент стои наравно с другите. Започват дълги безсънни нощи на упорит и безпаметен труд. През  1954 г. създава естраден оркестър при читалище  „Наука” (Троян), който  участва  във всички читалищни  литературно-танцови  забави. Началото е трудно. Започват от нулата, но пък ентусиазмът е огромен. Любовта към работата  и учениците – също. Над 80 човека от неговите ученици по-късно избират музиката за своя професия.         

ПРЕЗ ЯНУАРИ 1955 Г. и януари 1958 г. подготвя и изнася с оркестъра самостоятелни концерти. Това са първи срещи на троянци с класическата джазова и естрадната музика. Програмата е сериозна – Гершуин, Портър, Елингтън, Милър и съвременна българска музика. Създаден по подобие на софийския „Джаз на оптимистите”, той завинаги печели симпатиите и любовта на младите троянци. В спомените на един от тях – Марин  Миревски, четем: „Владо, с пословичната си енергия и трудолюбие, па и нерви, за да търпи сега започващите, работеше до полунощ. За пари никой не говореше. На всекиго ще помести дори пръстите точно на клапата на  инструмента и то по много, много пъти  на вечер. Мина време. Тогава за първи път чух „Настроение” и  „Подземната  железница”.  

Афиши за първите оперети, поставени от Владимир Парушев, сезони 1957 г., 1959 г.

МЕЖДУВРЕМЕННО, през 1957 г. Парушев поема музикалното ръководство на оперетния самодеен театър. Като музикален постановчик, корепетитор и диригент той поставя десетки оперети на сцената на троянското читалище в периода от 1954 г. до 1981 г. В  едно интервю той споделя за това време: „Като се почне от „Царицата  на чардаша”, та до „Лелята на  Чарли” – петнадесет постановки. И златни медали от всички републикански фестивали. Работех с чудесни актьори, постановчици и гастрольори”.  На Третия републикански фестивал през 1968 г. с оперетата „Българи  от старо  време” троянският самодеен театър печели златен медал, а председателят на журито и автор на либретото Коста Райнов казва: „Най-сетне  се появи диригент, който е разбрал как да поставя песните. Браво на Парушев! Чудесен  е!”.   

ПРЕЗ  1959 Г. той основава и акордеонен оркестър. До 1990 г. акордеонистите на маестро Парушев изнасят 31 премиерни  концерта  и имат стотици публични  изяви  в Троян и други градове в страната и чужбина. На републиканските фестивали на  художествената самодейност от 1969 г. до 1989 г. четири пъти е удостояван със златен медал и един път със сребърен. На окръжен преглед на художествените състави през 1974 г. в Ловеч председателят на журито з. а. Димитър Тъпков споделя впечатленията си за акордеонния оркестър: „Вашият оркестър има голяма отговорност пред троянската публика за развиване на нейния вкус, за приобщаването й към сериозната музика. Той е така да се каже Троянската филхармония”.
 

Концерт на троянския акордеонен оркестър, Троян, 1968 г.

В СПОМЕНИТЕ си за Маестрото неговата ученичка Иванушка Хаджийска пише: „През 1960 г. на сцената в концертната зала в Плевен прозвучава първа част на Пета симфония на Бетовен – „Ударите на съдбата”. Акордеонен симфоничен оркестър! Какво предизвикателство, каква дързост, какъв ентусиазъм! „Ударите на съдбата” Съдбата на способните малки музиканти от Троян и техния голям приятел и вдъхновен учител маестро Парушев! Дълъг и труден, богат и вълнуващ творчески път! Трескави репетиции, концерти – музикални празници, успешни турнета, златни медали от фестивали и... много, много доверие и обич! Благодарим Ви, Учителю! Дари ни света на музиката и голямото си човешко сърце!”.  

А САМИЯТ Владимир Парушев споделя: „Съвсем сериозно бях решил да скъсам с музиката, докато един мой колега обърна с главата надолу добрите ми намерения – заведе ме в читалището да си посвиря. Заведе ме в моето читалище. Не мога да го нарека иначе, не мога да си  представя  живота без него. Беше 1955 г., когато  започнах  в детската музикална школа с амбицията да направя от акордеона сериозен  инструмент. Обичах работата и учениците си. През  1959 г. създадохме акордеонен оркестър – любимото ми дело и голямата ми обич. От 1968 г. ми възложиха ръководството на духовия оркестър. Идеята бе градът да има оркестър за манифестации, народни увеселения. Това стана, но скоро  надхвърлихме тези рамки. И така година след година дойде време да се мисли за бъдещето, трябваше  да се осъществи приемственост – защото заедно с мен остаряваше и духовият оркестър, затова създадохме младежкия”.     

Момент от концерта по случай 60-годишния юбилей на Владимир Парушев, 1983 г.

ПАРУШЕВ е може би единствен диригент, който оркестрира и разписва нотите сам за три оркестъра. Освен това изпълнението на симфонична музика е изключително трудно за акордеонен оркестър. Но благодарение на голямото умение и фин усет на диригента, оркестърът показва, че и акордеонът може да бъде инструмент за такава музика, освен за музика от по-лекия жанр.  

 

(следва)

Пенка Чернева

Начало

Още по темата:

• Най-високите троянски отличия (2009 г.)
• Джаз през 50-те в Троян – културна или политическа революция? (2018 г.)
  
• Спомен за един културен факт и неговия създател (2019 г.)
• За паметта ми беше думата... Поклон! (2021 г.)
• Тео Шишманов за маестро Владимир Парушев

Tweet