100 години от рождението на маестро Владимир Парушев (2)

* „Това е най-темпераментният диригент, когото съм виждал някога” *:„Вълнува ме апостолската мисия на Парушев в малкия Троян. По всичко личи, че той е един сърцат музикант, отдал  се изцяло на музиката”

Пенка Чернева

Юбилейно

Авторката Пенка Чернева (р. 1953 г.) е ловчалийка, дълги години работи в Държавния архив – Ловеч, изминавайки професионалния път от редови специалист до директор на важната културна институция. Има стотици публикации в специализирани издания и местния печат, тематично насочени към историята на Ловешкия край, именитите местни личности, различните институции. Автор е на книга за първия български космонавт – земляка ни Георги Иванов, и на книгата „Непубликувани писма на Антон Страшимиров“, посветена на кореспонденцията на писателя с ловчалията Иван Цанков. Член е на Съюза на учените в България и е в ръководството на Клуба на дейците на културата в Ловеч и на Общинския комитет „Васил Левски“. Т21

(продължение)

ПРЕЗ 1972 Г. Центърът  за художествена  самодейност в Ловеч  гласува  на троянския  духов  оркестър голямо доверие – изпраща го на  Международния  фестивал  на духовите  оркестри в гр. Щети, Чехословакия. На гастроли в Полша и Чехословакия  през  1979 г., 1985 г. и 1987 г. акордеонният и духовият оркестър предизвикват огромно впечатление. 

 

Дирижира маестро Парушев

За участията  в международните  фестивали в гр. Щети през 1972 г. и в гр. Хеб, Чехословакия през 1987 г. в пресата се пишат само суперлативи. Концертите на нашите два състава се провеждат в световноизвестния курорт Марианске Лазне. Пред Колонадата, шедьовър на архитектурата, до пеещия фонтан, втори след Парижкия, на който музиката и водните струи се сливат в една приказна хармония, троянските музиканти очароват всички с вълнуващия си концерт.
 
ЗА БЛЕСТЯЩОТО представяне на духовия оркестър му е присъдено званието „Представителен” и е удостоен с лауреатско звание. Чешки музикален специалист пише в пресата: „Досега не съм виждал в Колонадата оркестър да постигне такъв успех. Около вас бяха  300 души, които забравиха да се движат и се заковаха от вашата музика. Огромен успех. Свирите  перфектно, а Парушев е прима”. Люксембургският диригент Аска Рампини възторжено възкликва: „Това е най-темпераментният диригент, когото съм виждал някога”. А диригентът на представителния духов оркестър на Прага добавя: „Голям темперамент, плюс хладнокръвие.”

ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО му представяне в чешкия  курортен град тогавашният председател  на читалището Станьо Бороджиев разчувствано им благодари: „Много съм видял през живота си, но тази вечер в Казиното очите ми се  навлажниха. Почувствах се горд, че съм българин, че съм троянец. Повярвайте, вече 18 години следя вашия оркестър, но такова изпълнение не съм слушал. Беше неповторимо! Благодаря Ви!”. Същата  година  оркестърът получава званието „Отличник” на Комитета за изкуство и култура и почетен плакет на Центъра за художествена самодейност. На петия републикански фестивал в Кърджали през 1979 г. председателят на журито Николай Тонев казва: „Представителният духов оркестър на Троян е уникално явление в оркестровата художествена самодейност”, а членовете на журито проф. Драгомир Ненов и Лина Терзиева допълват: „Оценката може да бъде само една – блестяща. За работата си диригентът  Владимир  Парушев  заслужава  поклон до пояса”. Председателят на журито на фестивал в Ямбол з. а. Алипи  Найденов казва: „Вълнува ме  апостолската мисия на Парушев в малкия Троян. По всичко личи, че той е един сърцат  музикант, отдал  се изцяло на музиката”. А присъствалият на фестивала в Ямбол преподавател  в консерваториите в Брюксел и Антверпен проф. Гастон Ньорт възкликва: „Удивлявам се, че такъв малък град като Троян може да има толкова  добри  оркестри. Особено силно впечатление  ми направи „Серенадата  за тромпет и оркестър“… не мога  да повярвам, че солистът е дърводелец, а не професионалист. Великолепен беше. Изненадани сме от българските ритми”.    

СТОТИЦИ са  неговите  успели  ученици, реализирали се не само като самодейци, но и като големи професионалисти. В архивния  фонд на Владимир Парушев, съхраняван  в Държавния архив в Ловеч, са запазени снимки и писма от ученици на маестрото, изпълнени с много любов и благодарност.
      
ГЕРГИНА ПАВЛОВА, негова ученичка по акордеон, пише от Мексико, където живее със семейството си: „Здравейте, скъпи учителю! От много време насам желая да имам възможността да Ви напиша едно дълго, дълго писмо за всичко, което видях и изпитах... Истината е, че за мен Вашата помощ и знанията, които ми предадохте, са ми много полезни за работата, която извършвам. Често си спомням за Вас със сърдечна благодарност и изпитвам гордост, че бях ваша ученичка. Обичам Ви и си спомням за Вас с дълбоко уважение !”

МАРИЕТА РАЛЧОВСКА, също ученичка на Владимир Парушев, си спомня: „Неговата душевност излъчваше не само  музика, но и голяма природна интелигентност. Бих го нарекла човек – енциклопедия, носещ в себе си една изключителна трудоспособност, съчетана с невероятната му обич към всички нас – неговите ученици. Той имаше и малки и големи приятели, защото на всички имаше какво да каже. Неговата стая не оставаше никога празна. Уроците ни по акордеон бяха два пъти седмично, но  ние изпитвахме необходимост да го виждаме всеки ден, макар и за малко. Като че ли той стана нашият талисман. Ако не можехме да бъдем непрекъснато с него, ние го носехме в себе си. И той ни даряваше настроение и ентусиазъм във всяко наше начинание. Винаги знаеше какво ни боли и как да ни излекува. Работният му ден беше 12-часов, но никога той не каза, че е изморен. Подари си почивния ден на Акордеонния оркестър – най- блестящата му перла, родена от неговата страст и професионализъм. Не се забравят годишните концерти през слънчевия месец  май, на който той се сбогуваше с порасналите вече свои момичета и момчета. Колко  обич и болка се четеше тогава в очите му! Ние си тръгвахме, поемайки своя път в живота, отнасяйки със себе си частица от него и неговата музика. Подари ни себе си – и колко непринудено го направи. С любов работеше и твореше, защото  създаваше човеци - музиканти, които го обичаха. Показа ни как да живеем. Той горя  без да тлее! Дали всички успяхме да си вземем от неговия  огън?.....Щастие беше да свирим на сцената с него, щастие беше  да гледаме сълзите в очите на нашите приятели и почитатели от Полша, Чехия, Германия!”               

Изпълнения на Младежкия духов оркестър (1974 г.) и на Акордеонния оркестър под ръководството на Владимир Парушев

НА ТЪРЖЕСТВОТО по случай 60-годишния му юбилей през 1983 г., когато грейва светлината на ослепителните прожектори в притихналия от аплодисменти салон, пред очите на стотиците почитатели и на своите оркестранти с развълнуван глас Парушев казва: „Обещавам Ви, мили мои, че ще работя, докато не предам делото в достойни ръце. Работех с хора – чудесни самодейци. Без тях нищо нямаше да направя, заслугата е и тяхна. Благодаря им от сърце”.

ПО ПОВОД юбилея на троянския музикант в поздравителен адрес на Окръжния съвет за култура - Ловеч се казва: „Кипящата Ви дейност на музикален педагог и диригент възхищава нас и всички, които имат допир до Вашето вдъхновено изкуство. Ярката Ви  магнетична личност е необходима за многобройните изпълнители, ценители и почитатели на голямото Ви възвишено и дълбоко човешко дело. Неуморният Ви труд като откривател на музикални дарования, за тяхната подготовка и включването им в ръководените от Вас представителни оркестрови състави е достоен за подражание. Духът Ви, винаги търсещ и неуморен, не познава и не търпи застой. Постоянното неудържимо движение, непрекъснатото горене Ви води напред и нагоре и Ви нарежда в челните редици на дейците на културата. Вие сте явление в музикалния живот на нашия  край”. За  всеотдайната си дейност и високи постижения в областта на музиката  и културата Владимир Парушев е удостояван със златни медали и лауреатски звания  от републикански фестивали, два пъти с орден „Кирил и Методий”, с орден  „Червено знаме  на труда”, званието „Отличник на Комитета за изкуство и култура“ и много други отличия.

ПОД ДИРИГЕНТСКАТА палка на маестро Парушев ръководените от него формации печелят най-високите отличия на наши и чужди прегледи на художествената самодейност, правят известно името на Троян. Едновременно с това той успява да изгради последователи, на които освен любовта към музиката, професионален усет и майсторство предава и неукротимия си творчески дух. „Един изключителен творчески път, наситен с тежки, богати плодове, един свят неповторим и съзидателен, един пълноценно изживян живот...”, четем в написаните прощални думи за Владимир  Парушев от колегите му от троянското читалище  „Наука” на 30 ноември 1993 г.                    

(край)

Пенка Чернева

Начало

Още по темата:

• Най-високите троянски отличия (2009 г.)
• Джаз през 50-те в Троян – културна или политическа революция? (2018 г.)
  
• Спомен за един културен факт и неговия създател (2019 г.)
• За паметта ми беше думата... Поклон! (2021 г.)
• Тео Шишманов за маестро Владимир Парушев (2023 г.)
• 100 години от рождението на маестро Владимир Парушев (1)
  

Tweet