* „Селското дете е в тотално неравностойно положение. То не може да ходи на лятно, зимно и есенно кино в града… За тях няма Извънкласни и Факултативни дейности… Не могат да ходят на занималня. Не могат да ходят на кръжоци, Шошкови къщи и пр.“
 |
| Ангелина Иванова |
Авторката Ангелина Иванова е преподавател по български език и литература в най-голямото троянско училище СУ „Васил Левски“, бивш директор на закритото преди години училище в с. Добродан. Доктор на педагогическите науки. Известна е с острото си гражданско чувство.
ЗАВЪРШВА учебната година. В последния учебен ден искам да ви кажа две-три думи за нещо гадничко. Говоря за абсолютно неравния достъп до образование. Обещавам да напиша още мнооого. Днес ще кажа накратко.
СЕЛСКОТО дете е в тотално неравностойно положение. То не може да ходи на лятно, зимно и есенно кино в града. То не може да общува с другарчета. То не може… И ако много неща можем да преглътнем и просташки да кажем „Ами живеенето на село е въпрос на семеен избор“, то темата за транспорта на селските ученици е отговорност и грях на общините. На темата за безплатния транспорт на учениците от селата с училища (Орешак и Черни Осъм) ще се спра друг път.
ДНЕС искам да кажа две думи за пътуването на децата от няколко села. Накратко. Децата от Добродан (и Белиш, и Дебнево – на първо четене) имат един автобус за прибиране от училище. Да го кажем с други думи. Тези деца нямат никаква, никаква, никаква възможност да участват в каквито и да било извънкласни и извънучилищни дейности. За тях няма Извънкласни и Факултативни дейности – няма нищо. Тези деца не могат да се включат в Целодневната организация на учебния ден (тоест не могат да ходят на занималня)! Не могат да ходят на кръжоци, Шошкови къщи и пр.
НЕКА да посоча щрихи от това престъпно решение. Много отдавна за Добродан (и за Калейца) имаше „втори“ ученически автобус. След първия (сега това е в 14:30 ч.) имаше автобус примерно около 16:30 ч. Този автобус изчезна. Отдавна. Защо. Ти да видиш! Защото тези деца „си намирали свой транспорт и ползвали общинския само „ако не ги приберат“. Тоест – децата са имали възможност да се приберат и общинският транспорт бил „резерв“. Леле, колко престъпно! Хей, те имат право на този транспорт. Имат право! И понеже понякога не ползват това право, хайде да им го вземем!
И ДА ВИДИМ последиците!
МОГА да говоря за неравното положение на селското дете дълго…. Както се казва – следва продължение.
СЕЛСКОТО дете е в тотално неравностойно положение. То не може да ходи на лятно, зимно и есенно кино в града. То не може да общува с другарчета. То не може… И ако много неща можем да преглътнем и просташки да кажем „Ами живеенето на село е въпрос на семеен избор“, то темата за транспорта на селските ученици е отговорност и грях на общините. На темата за безплатния транспорт на учениците от селата с училища (Орешак и Черни Осъм) ще се спра друг път.
ДНЕС искам да кажа две думи за пътуването на децата от няколко села. Накратко. Децата от Добродан (и Белиш, и Дебнево – на първо четене) имат един автобус за прибиране от училище. Да го кажем с други думи. Тези деца нямат никаква, никаква, никаква възможност да участват в каквито и да било извънкласни и извънучилищни дейности. За тях няма Извънкласни и Факултативни дейности – няма нищо. Тези деца не могат да се включат в Целодневната организация на учебния ден (тоест не могат да ходят на занималня)! Не могат да ходят на кръжоци, Шошкови къщи и пр.
НЕКА да посоча щрихи от това престъпно решение. Много отдавна за Добродан (и за Калейца) имаше „втори“ ученически автобус. След първия (сега това е в 14:30 ч.) имаше автобус примерно около 16:30 ч. Този автобус изчезна. Отдавна. Защо. Ти да видиш! Защото тези деца „си намирали свой транспорт и ползвали общинския само „ако не ги приберат“. Тоест – децата са имали възможност да се приберат и общинският транспорт бил „резерв“. Леле, колко престъпно! Хей, те имат право на този транспорт. Имат право! И понеже понякога не ползват това право, хайде да им го вземем!И ДА ВИДИМ последиците!
• Децата от 1. до 7. клас не ходят на „занималня“. Няколко години семействата на две деца от Добродан, за да получат хлапетата подкрепа за подготовката за училище, всеки божи ден си разпределяха задължението да идват да ги вземат около 16:30. Други родители, които нямаха техническа и финансова възможност да се включат във въртележката, лишиха децата си от „занималня“, което никога, ама никога няма да бъде компенсирано.
• Децата от няколко села (Калейца, Добродан и Дебнево) не могат да се включват в извънкласни дейности. От Добродан едно прекрасно (любимо мое откак се е родило) дете, което се записа в професионалната паралелка на СУ „Васил Левски“, не може да се включва в прекрасните и любими занимания по готварство, които се ръководят от страхотната г-жа Мартинова. Решението е просто – аз да си намирам работа в училище, за да може Ребека да ходи на готварство; а тя обожава тези часове и много иска да ги „кара“.
• Най-скандалната икономия на Община Троян е случаят с автобуса за Белиш. Едно момченце, което познавам от хиляда години, няма автобус до селото. Но… Всяка заран татко му го кара чак до Велчевското (разклона за Ловеч). Значи – това ли точно е равнопоставеността? Два пъти на ден да се блъска кола, да се гори бензин и цялото семейство да се организира около отиването на детето до училище. Впрочем децата от Белиш са повече, но ще пиша подробно, когато проуча въпроса…
МОГА да говоря за неравното положение на селското дете дълго…. Както се казва – следва продължение.
30 юни 2022 г., Троян
Ангелина Иванова
Още от същия автор:
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)