Има ли излизане от „мъртвата хватка“?

* Този път големият играч е друг – „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков, а не „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, и шансовете това да се случи са далеч по-големи

 

Генадий Маринов

Следизборно Лично мнение

 

В ОБЩИ линии резултатите и на тези трети парламентарни избори за тази година (14 ноември 2021 г.) са ясни. Накратко – паритет, равновесие, „мъртва хватка“, блокаж между партиите на статуквото (ГЕРБ, ДПС) и на промяната (ПП, ДБ), колкото и условни да са тези понятия. Както бе и на предишните избори на 11 юли, че и на по-предишните на 4 април. И със същия балансьор (БСП), който колкото и да е разклатен и ударен, пак получи привилегията от него да зависи накъде ще тръгнем; и дали изобщо ще тръгнем, защото и след тези избори сянката на следващите тегне със страшна сили и нищо чудно рано догодина отново да сме пред урните.

ИМА обаче една сериозна разлика, която би могла да охлаби „мъртвата хватка“ и да даде по-друга, по-оптимистична перспектива. Този път големият играч е „Продължаваме промяната“ (ПП) на Кирил Петков, а не „Има такъв народ“ (ИТН) на Слави Трифонов. Разликата е, че ПП търси диалога и насериозно мисли за правителство и шансовете това да се случи са далеч по-големи. Докато ИТН играеше господарски, което нямаше как да доведе до успех и което, колкото и те, и лидерът им да го отричат, си бе факт и основен фактор за безрезултатността. Какво ще стане обаче и дали възможностите за ново парламентарно мнозинство и ново правителство ще се реализират, е рано да се каже.

И ПАК да кажа – зависи от балансьора. БСП отрано усети тази си роля и това като че ли й даде енергия и увереност за сегашните избори, за разлика от предишните, при които в червения лагер бе от вяло по-вяло (една троянска вметка: за пръв път от толкова години кметът Донка Михайлова, която има много тънък политически усет, се ангажира толкова активно със своите – участия в срещи, постове в личния профил във фейсбук, явно повлияна от новата печеливша роля на партията й – бел. моя). Но реалността бе по-различна – допълнителен срив в процентите и допълнително пропадане в класацията; което обаче би могло да има положителен ефект в общ план, по-голяма сговорчивост на червените.

ПОДОБНА е ситуацията и при „Демократична България“ (ДБ) – и те се сринаха. Донякъде очаквано заради преливането на гласове към съотборниците от ПП и донякъде неочаквано/несправедливо, защото те дадоха старта на промяната (от Росенец насам) и нещата тръгнаха в сегашната посока, това не може да (им) се отрече. Но и при ДБ може да има същият положителен ефект в общ план – повече сговорчивост и възможност да се преглътне неизбежното, т. е. че новото парламентарно мнозинство и новото правителство на промяната ще включва четири партии (сред тях и изначалния враг БСП).

ВЪЗМОЖНО ли е мнозинство и правителство на статуквото? ГЕРБ – въпреки че на противниците му им се привиждаше и искаше тотално „изчегъртване“, това не се случи. Бойко Борисов и партията му и след тези избори, въпреки всичко, продължават да стоят доста здраво на българската политическа карта. Но пък колкото и да им се иска пак да влязат във властта, шансовете клонят към нулата. И въпреки че евентуалният партньор ДПС, който на тези избори мобилизира всичко и постигна сериозен резултат, като че ли е готов, само той не стига. Не стига дори червените да минат в този отбор, и тук ще са нужни четирима, което изглежда непостижимо.

ВЪЗМОЖЕН ли е някакъв трети вариант – с колаборация между двата лагера, по-точно между някои от участниците в двата лагера. В политиката, която, както се знае, има много общо с най-древната професия, всичко е възможно (и още една троянска вметка: на няколко пъти в последните години станахме свидетели как „невъзможното“ партньорство между ГЕРБ и БСП тук се превръща в реалност – бел. моя). Но не го допускам, поне на този етап колаборацията изглежда невъзможна, невъзможна до абсурдност, по много причини, включително междуличностни, за принципните да не говорим.

ЗА НОВИЯ парламентарен играч – „Възраждане“ на Костадин Костадинов, познат и с един руски монетен прякор. Виждали сме нещо подобно, ранната „Атака“, но голямата разлика е в харизмата, а харизмата (и) в политиката е важно нещо. Тъй че едва ли „възрожденците“ ще играят някаква съществена роля, каквато и шумотевица да вдигат и колкото и да се опитват да яхат медицинските и други страхове на българите.

И ТЪЙ – „мъртвата хватка“ ще я преодолеем ли или вървим към поредните извънредни парламентарни избори. Надявам се да е първото, такова е и усещането ми. Макар че рисуваната от някои апокалиптична картина на „избори до дупка“ изобщо не е толкова апокалиптична. Имало я е и на други места и нищо тъй страшно не се е случило. Дори обратното, пречистващо е.

Генадий Маринов 

Начало

Tweet