Бележки за името на село Дебнево

* Името вероятно е свързано с укрепения хълм/крепост и произлиза от старинния български глагол „дебна“

Павлин Стойнов

Нашето троянско

Рубриката ни „Нашето троянско“ бе „предизвикана“ от няколко краеведски материала във фейсбук, написани с много любов и изследователска вещина; и с една чаровна доза носталгия по нещо, което си е отишло/отива си, но което е в нас и без което няма да сме ние. Авторът бе нашият съгражданин Павлин Стойнов и той с удоволствие се съгласи да пренесе/развие нещата във вестника ни. Г-н Стойнов е роден през 1948 г. в с. Велчево (сега в община Априлци), по-точно в живописната махала Мачковци. Живее в Троян от 1969 г. „Техник, нумизмат, топонимист и краевед“, го определят приятели историци. Ще добавим – автор с изящен стил и ерудиция на учен.

Поредният епизод на рубриката търси отговор на въпроса за името на троянското село Дебнево, имащо средновековни и по-дълбоки корени, известно и с много други стари и нови неща, а напоследък добило допълнителна популярност чрез своята Вероника Тодорова – световноизвестната акордеонистка, и организирания от нея в местността Лъката край селото мащабен музикален фест „Jam on the River“, чието трето издание е след броени дни (7-8 август). Т21

СЕЛО ДЕБНЕВО (община Троян, област Ловеч) се разстила по двата бряга на река Видима, в долното й течение, на границата с община Севлиево. Землището му е плодородна леко хълмиста равнина, на граница с землищата на селата Врабево, Дамяново и Бериево. В миналото селото брои над 1200 жители и макар днес да е сведено до 650, селото все още носи следи от жизнения си период и спомен за плеада забележителни личности. То е едно от малкото селища в региона, които са организирани около средновековна крепост, която в момента се проучва археологически от специализиран екип на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН - София. В тази връзка са и бележките за името на селището, исторически дошло до нас като Дебнево. Хипотезата за името на с. Дебнево може да се изведе от синонимите на глагола „дебна“ - вардя, наблюдавам, чакам, причаквам, бдя (Любен Нанов, Български синонимен речник, 1968, стр. 90).

ИЗГЛЕЖДА в своето начало селището е развито около укрепения хълм, издигащ се над него, в местността Калето. Името вероятно е свързано с предназначението и възможностите на въпросното укрепление и произлиза от старинния български глагол „дебна“, изговарян в миналото меко, като „дебнья“ и от там „Дебньово, Дебнево“. Така погледнато смисълът на името Дебнево е „дебнещата“, тоест контролиращата и пазеща крепост. Впрочем възрастните хора от района доскоро му викаха Дебньоу, а някои околни поселения, свързани с него, го наричаха „Дебнюски Таласън“ (в с. Патрешко) и „Дебнюски колиби“ (в днешното с. Велчово). В „Топонимията на Троянско“, излязла през 1969 г., проф. Николай Ковачев (на стр. 124) дава само „Дебнева – турски облик на селищното наименование Дебнево“. Тогава крепостта все още не е била проучена и така той негласно приема, че селището има предосмански произход. Такива са и резултатите от неколкократните проучвания на крепостта през последните десетилетия. Първите разкопки прави софийският археолог Иван Захариев в края на 80-те и началото на 90-те години. От две години проучванията продължават под ръководството на младия, но опитен археолог и наш съгражданин гл. ас. д-р Стилян Иванов. Резултатите показват наличие на българско средновековие в рамките на останките от крепостта, а началото на живота на хълма все още се уточнява.

Панорамен изглед към крепостта на хълма в местността Калето, с. Дебнево

Крепостта отблизо

МЯСТОТО е важен възел на пътища, идващи от запад, от с. Добродан на река Осъм, от север от Старо Стефаново (с. Враца), минаващ през прохода Генето, и от изток от с. Градница, при устието на река Боазка. И трите споменати селища са разположени край древни крепости. След Дебнево се оформят два пътя, изтеглящи се най-общо на юг – единият тръгва на югозапад в посока към „Траяновият път“, през теснината Прибой в края на равнината Лъка, а другият на югоизток през билното снижение на хълма Церовица при мах. Лъкарево на с. Гумощник. След Лъкарево трасето продължава по един старинен подход към Русалийският проход през с. Скандало и Ново село. Тъкмо това разположение е създало предпоставката за укрепване на хълма и създаване на селището край него. От древни времена мястото е било удобно и стратегически подходящо да контролира и охранява споменатите пътища и подходи, от и към планината. В подкрепа на тезата стои един топоним в околностите на с. Терзийско, Троянско.

ЩЕ СЕ ПОЗОВЕМ отново на „Топонимията на Троянско“, на стр. 126 е споменат топонимът „Дибня“ (Дибн’ъ), Терз. СЗ 2,2, склон с ливада, път и превал. Пътят води към малко позната средновековна крепост и мястото е удобно за аванпост, контролиращ пътя към крепостта и подсигуряващ възможност за светлинна комуникация с околните укрепления. Проф. Ковачев извежда топонима от Дибньо, но дава паралел с румънското селищно наименование Дибешти (Dibesti). Освен споменатия в началото „Български синонимен речник“ на Любен Нанов в подкрепа на хипотезата за произхода и значението на името „Дебнево“ могат да бъдат приложени следните български езикови източници: 1. Андрейчин Л. , Л. Георгиев, Ст. Илчев и др., Български тълковен речник, София, 1969, стр. 130, дебна, дебя (гл.) – причаквам из засада, чакам скрито удобен момент да се намеся;  2. Стоян Буров и екип, Съвременен тълковен речник на българския език, изд. „Елпис“, 1995, стр. 199, дебна, дебнеш, мин. св. вр. дебнах (гл.) – следя, наблюдавам тайно и внимателно; изчаквам момент, за да направя нещо; заплашвам постоянно. 

Павлин Стойнов

Начало

Още от същия автор:

• За паметника на Левски и паметниците в Троян
• Учебното дело  Мачковци в миналото 
• Аянската кула във Велчево
  

Tweet