Ода за махленския ни текстописец

Милена Бончевска

Право на отговор

Даваме правото на отговор на нашата читателка Милена Бончевска – известна и уважавана троянска учителка, усетила се засегната от казаното за нея в „Синджирът си иде, а козата я няма (6)“.

 

 

„Синджирът си иде, а козата я няма“ –
това е една книга,
в която лъжата не стига.
Изпъстрена със простотии,
измислици и шмекерии.
Авторът Досев си позволява
със цинизмите си да ни занимава.
В настоящите Ковид моменти
човекът си трупа дивиденти.
Горкичкият не осъзнава,
че хора наскърбява.
По свое усмотрение,
без да иска разрешение
от героите си главни,
цитира имената им славни,
Без да прави с тях интервю,
си измисля цинично „меню“
и спомените свидни на хора
превръща в кофа боклук от двора.
Нашият велик циник
се прави на комик;
и дори на писател,
но под чужд знаменател.
Случки и традиции опорочава,
а това със закон се забранява.
Троянци не сме хора,
дошли от обора.
Любомирчо,
твоят лъжелетопис
смърди на умрял глист!
Лъжи измисляй до заран,
но не черни мен и любимия Троян!
Кесим не пиши,
а се освести!
Книжката чети си в къщи –
никой няма да се мръщи.
Лъжите си аморални
мисли за гениални.
Те не са дори за маса,
а за хора от твоята „класа“.

14 декември 2020 г., Троян

Милена Бончевска

Начало

Още по темата:

• Синджирът си иде, а козата я няма (6)

Tweet