Иван Хаджийски е сред малцината автори

* Димитър Димов-Datim: „Мога да нарека Иван гений в стихията си да бъде творец и автор, а не имитатор на чужди идеи и умения“

Иван Хаджийски

Отзвуци

Съгражданинът ни Иван Хаджийски откри своя самостоятелна изложба в столичната галерия „Интро“. Озаглавена е „The way back“ (Пътят наобратно), или, както е казано в анотацията – по-скоро завръщане към живописта и самия себе си. Десетки приятели и ценители на изкуството на живописеца бяха на вернисажа на 21 май, а по-долу ви представяме словото на художника Димитър Димов-Datim при откриването; и наше кратко интервю с автора. Т21

ИЗЛОЖБАТА на Иван Хаджийски е един сакрален творчески акт с необикновен смисъл и съдържание. Събитие, което ще породи различни мисли, емоции реакции и внушения в нас. Значимостта на работите, представени от Иван в тази експозиция, надхвърля както способността ни да ги разберем напълно, така и вероятността да предвидим тяхното значение и роля във времето. Но безспорното и важното е тяхната истинност, чистотата на един завършен творчески език и изказ. Категоричността, позицията на автора до която се стига, и за която жертвата е посвещение и изминат дълъг път в пространството на Духа.

Словото на Димитър Димов-Datim

ФИНЕСА, лекотата, нежността, с които Иван Хаджийски ни отвежда в своя магичен свят, разкрива пред нас големия талант и способност, характерна за хората, които наричаме гении. И наистина, колкото и силно и невероятно да изглежда за някои, мога да нарека Иван гений в стихията си да бъде творец и автор, а не имитатор на чужди идеи и умения. Освободен от желанието да се харесва и нагажда към лъжедуховни среди в името на мнимо забогатяване, фалшива слава, кариера и успех на всяка цена, Иван Хаджийски е сред малцината автори, устоявали и продължаващи да са строги съдници към себе си. В името на истината, до която се стига трудно или ако някой има доблестта да премине през Ада, но да не отстъпи от правото ни на избор да бъдем свободни и истински.

ХАРЕСВАМ в него този характер на непримирение и дори гняв, примесен с ирония към всичко фалшиво, бездарно и неадекватно в обозримия свят като цяло и в нашето ежедневие. Но точно затова искам да го помоля да не се превръща в жертва на своя героизъм, защото нашата битка е предимно в сферата на Духа, а не в тленния свят. „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“, както се казва в Светото писание (Ефесяни 6/12).

 

На откриването

НАКРАЯ искам да пожелая на Иван да запази тази концентрация, с която е създавал и ще продължава да създава голямо изкуство. И да не забравя никога, че на планетата ни има много угнетени хора и други видове, които всеки миг се надяват на избавление и право на живот. И да приеме като заповед думите: Остани жив в здрав, защото има достатъчно много хора, които те обичат, а и светът има остра нужда от автори, връщащи ни на пътя на откровението, който ние в бързината на времето сме изгубили. Иване, Бог и вярата да те водят и да бъдат с теб. Амин!

21 май 2019 г., София

Димитър Димов-Datim

Иван Хаджийски: Истинското изкуство трябва да провокира

„Котки“

– На откриването те нарекоха гений, как ще коментираш?

– Като нещо, което е по-скоро пристрастно, отколкото сериозно. Приемам го като отношение на приятел и колега. Гледам на изкуството като на нещо естествено, подразбиращо се, неотделимо от реалния живот, работата и мечтите. Аз съм човек, който много добре си върши работата. Не се смятам за гениален, но смятам, че имам собствен почерк и че съм разпознаваем. Знам и че свободата си остава първа от стотиците ми зависимости!

Но няма да отрека, че ми е приятно от сравнението.

– Картините ти по принцип, но в последно време – особено, са заредени с провокации. Защо и към кого са насочени?

– За мен истинското изкуство е и трябва да провокира. Разбира се, за да се осъзнае тази провокация, е нужно усилие, а не обикновено разглеждане на картините ми. Съвременното изкуство е такова, че иска по-широк и многостранен прочит. Т. е. не е достатъчно единствено само гледане и наслаждение, а и усещане, мислене, осъзнаване. Изкуството, което правя, е просто повод за диалог. Но в България, когато си честен и открит, някои много удобно те считат за провокатор. Една картина трябва да интригува, да предизвиква чрез изразните си средства, да провокира съзнанието и възприятията, но едновременно с това трябва да бъде носител на естетически стойности.

Когато обаче провокацията е неподплатена от естетика, се превръща в самоцел и превръща изкуството в едностранчиво, лишено от естетизъм явление, което от своя страна го обезсмисля. Когато изкуството е лишено от всичките фактори, рекламата е тази, която го облича в стойност и го продава на пазара. Тя е и причина за заличаване на собствените ни естетически критерии и превръщането на зрителя  в роб на лъскавото и привидно съдържателното. Комунистите пропагандираха, че изкуството трябва да се доближи до народа, което си е чиста утопия, защото един творец влага в картината себе си и колкото е по-висока неговата подготвеност и страст към истинността, толкова е по-голяма трудността да бъде разбран от народния зрител. Той не разбира много неща, но трудно си го признава. Изкуството се проявява публично и по тази причина народният зрител е склонен да му предявява повече претенции.

„Ходене по водата“

Заради затворените времена, в които живяхме, се създаде една изолация от света, която е като капаци на очите, внедрен страх, стадно мислене, липса на проявяване на характер и индивидуалност. Културата и духовното са подценени, хората нямат нужда от тях и затова не виждат по далеч от кебапчето си. Но нали изкуството е създадено, за да провокира реакции, мисли, чувства, а заедно с това – да предизвиква и дискусии. Това е така още от Ренесанса.

– А сега накъде?

– Напред и нагоре, та чааак до... края!

Интервю на Т21

Начало

Още по темата:

• Срещнаха се, но не се познаха
• Съвместна изложба на Иван Хаджийски и Стела Василева
• Иван Хаджийски: В храма искам да се чувствам спокоен и озарен
• Иван Хаджийски в столичната галерия „Интро“

Tweet