Историята на производството на столове в Троян

* Столове се произвеждат в Троян от (поне) 139 години * „Столовете, произведени в Троян, носят уют и хармония във всяко социално пространство, правят живеенето ни по-красиво и комфортно. А известността на града ни чрез тях надхвърля националните мащаби“

И ний сме дали нещо на света…

Елеонора Авджиева по време на презентацията

Работната част на тематичната сесия „Столът като символ“, 22 февруари – организирана от сдружението на троянските мебело-производители „Троян Мебел“ като продължение на откритата десетина дни по-рано в троянската галерия „Серяковата къща“ едноименна изложба (виж „Столът като символ“ си заслужава да се види“ – бел. ред.) и събрала представители на бранша от цялата страна – започна с документален разказ на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева. Разказ за развитието на столарството в Троян, от наченките на столарския занаят до превръщането му в един от водещите промишлени браншове в района и до днес, когато троянското столарство е с позиции и на световния пазар. По-долу ви представяме презентацията на г-жа Авджиева. Т21

Столарско-стругарската работилница на Пенчо Ив. Пазвански, 1880 г., Троян

ТРОЯН е едно от онези градчета, които си имат запазено място както в сърцата на българите, така и на многобройните гости, които го посещават от близо и далеч. И ако някои го свързват за по-лесно само с ракията, луканката и занаятите, една специална разходка може да ни разкрие и къщи с европейска архитектура, стилни мебели и други лица на града. Заселван от занаятчии, градът е родил и възпитал юристи, лекари, историци изследователи, инженери, икономисти, вдъхновил е творци.

ТУК ВЪЗНИКНАЛО тракийско селище още през бронзовата епоха, за което свидетелства археологията. По-късно римляните направили в близост до днешния град пътна станция. При отвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя Ескус - Филипополис, известен с фолклорното име Траянов път, съществувал вероятно още през периода 5-8 век пр. Хр. Но дали името на града е взето от императора или от славянския бог на справедливостта и мира Троян, историческата наука засега няма еднозначен отговор. След завладяването на България от османците започва процес на преселение на български фамилии, главно занаятчии, от Чипровско, Берковско, Разложко, от Охридско. Най-далеч се прочули майсторите грънчари и създали Троянската керамична школа. Дърворезбарството е другият художествен занаят, характерен за  планинския град. Така твърди маджарският пътешественик Феликс Каниц при посещението си в градчето ни през 1871 г.

НАПАДЕНИЯТА с грабежи и жестокости на кърджалиите не отминали и Троян, и то на няколко пъти около 1800 г. Ала духът на троянци надделял и когато Мидхад паша, далновидният управител на Русенския вилает, се съгласил Троян да придобие градски статут в 1868 г. и стане административен център, пътешественици от онова време го описали като цветущ и чисто български град с висока култура и добро благосъстояние. Синовете на занаятчиите заминавали да придобият в чужбина напредничави знания, за да развият в родния град различните производства и изкуства от даровете на щедрата природа.

***

ОСВЕН грънчарството и варенето на ракия в Троянския край е развито твърде много и дърводелството. Още в края на Първата световна война – 1918 г., в Троян е открито Низше практическо столарско училище на издръжка на общината. Към 1921 г. училището започва да се нарича Общинско дърводелско училище. Стара снимка от музейния архив ни препраща обаче към 1880 г. и столарско-стругарската работилница на Пенчо Ив. Пазвански от град Троян. Ако я приемем за автентичен исторически документ излиза, че столове се произвеждат в Троян от (поне) 139 години.

НА 15 СЕПТЕМВРИ 1926 Г. в Троян се открива Държавно практическо столарско училище. Неговата дейност е насочена към производството на столове, мебели и покъщнина. Ежегодно училището открива мебелна изложба. На нея се представят различни столове, маси, канапета, кресла, шкафове, бюфети, рамки с огледала, които се и продават. Известно е, че от тази дейност училището си осигурява около 60 000 лв. Съществуването на училището допринася много за усъвършенстване на дърводелското производство в града и околията. Учениците му стават добри майстори и се устройват на частна работа. Но поради невъзможност на Общината да осигури помещение за практически занимания се налага учениците да отиват в частни работилници в града, при големи неудобства и далеч от контрола на училищната управа. Тези аргументи послужили на висшестоящи органи да решат през 1932 г. училището да бъде преместено в Плевен. Което обаче не било краят на производството на столове в Троян.

Иван Вълчев

СЪЗДАДЕНИТЕ традиции подтикват четирима ентусиасти – Иван Вълчев, Къньо Табаков, Васил Кунчев и Пенко Памукчиев, да основават през 1934 г. фабрика „Хемус”. Иван Вълчев (този изключително предприемчив, заслужил и незаслужено забравен троянец, починал месеци преди да навърши 100 през 2008 г., е прадядо на световния шампион по ски ориентиране Станимир Беломъжев – бел. ред.) оглавява фабриката като директор и години наред изпълнява основните мениджърски и търговски функции в нея. Благодарение на предприемчивостта и борбения си дух той успява да превърне „Хемус” в едно от най- печелившите предприятия в региона. Но след 13 години просперитет идва 1947 г. и национализацията на „Хемус” в полза на държавата. Само след три месеца обаче без своя предприемчив директор фабрика „Хемус” изостава и новата власт му предлага да се върне на управленския пост. За кратко време Иван Вълчев стабилизира предприятието.

СЛЕД НАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА, на базата на фабрика „Хемус“, се създава Държавно индустриално предприятие „Хемус“, което обединява няколко  занаятчийски работилници, за да се превърнат те в по-ефективна структура. През 1959 г. е реализиран първият износ на 15 000 стола. В този период заводът носи името на гръцкия комунист Никос Белоянис. През 1963 г. обемът на продукцията нараства 19,5 пъти спрямо 1948 г. През 1968 г. в присъствието на тогавашния държавен глава е открито разширението. Така завод „Хемус“ е обновен с модерни сгради и технологични линии, предпоставка за високите резултати, които ще постигне. През 80-те години следва нов силен период в развитието му. Дълъг е списъкът на най-известните търговски фирми за мебели в света, които предпочитат продукцията на завода: „Мултико” и „Китчън” (Англия), „Икеа” (Швеция),  „Хескот” и „Ферхом” (Австрия), „Сурбале” (Дания), „Кауфхале” (Германия), „Сокопал” (Франция), „Сторс” (Ирак), „Ал Лахам” (Йордания) и др.

КРАСИВИТЕ и удобни модели са съобразени с най-новите тенденции на международните пазари. Преобладаващата част от столовете са изработени от масивна букова дървесина в различни разцветки байц, които се определят от вкусовете и желанията на клиентите. През 1982 г. са разработени и внедрени в редовно производство десет нови модела. По-голямата част са създадени от конструкторите на предприятието, други са разработени със съдействието на Института за мебели и обзавеждане в София. Заводът произвежда и столове по представени образци от фирмите клиенти. Повече от 80 % от произвежданата продукция е на средно световно ниво, а 6% от нея надминава средните световни показатели. През 1983 г. заводът се представя на традиционния пролетен панаир в Пловдив с 23 модела столове. Новите конструктивни разработки на завода са насочени към олекотяване на конструкциите и максимално използване на дървесината.  Държавното предприятие „Хемус” влиза в частни ръце по време на масовата приватизация в края на 90-те години. През 2008 г. завод „Хемус“ е обявен във фалит (подозренията за умишлен фалит, организиран от тогавашните чуждестранни собственици, не са безоснователни – бел. ред.), дейността е прекратена, а той е обявен за продажба. На 13 март 2009 г. заводът окончателно затваря  врати. През 2014 г. фамилията Мондешки закупува фалиралото предприятие и започва нелеката задача по възстановяването на „Хемус“.

ПРОИЗВОДСТВО на столове в Троян се осъществява и от дребни производители, които след Втората световна война търсят форма за обединение. По инициатива на Кольо Стаевски в работилницата на Добри Борански през 40-те години се учредява Трудово-производителна кооперация „Стол”. Кооперацията започва работа на 15 януари 1947 г. Членовете й бързо нарастват. От 10 човека при основаването си, през 1958 г. те са вече 130. До 1962 г. кооперацията произвежда столове „народен тип” и „виенски”, фладирани легла и шкафчета. През 1971 г. кооперация „Стол” заедно с други сродни кооперации се присъединява към Районна потребителна кооперация „Мебел” със седалище в Троян. С развитието си тя става най-големия производител на кухненски и салонни маси у нас, които изнася в страни от Европа и Близкия Изток.

ДНЕС ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ на столове в Троян са част от Сдружението на дървопреработвателите и мебелопроизводителите „Троян Мебел”. Тази браншова организация е основана през 2015 г. от 21 фирми. В последствие още 13 фирми стават нейни членове. Сред водещите троянски производители на столове днес са „Рико стил”, „Елимекс“, „Елма 13“, „Гадевски“, „Савел”, „Троя Тех“, „Си Ай Експорт Импорт”.  Троянските столове се отличават  с високо качество и уникалност на моделите, а местните производители се налагат на пазара със собствен дизайн и функционалност на произвежданите продукти. Троянските фирми са с утвърдени позиции на българските и международните пазари и троянски столове днес се продават в Израел, Палестина, Гърция, Словакия, Косово, Дубай, Великобритания, САЩ, Германия, Франция, Швейцария, Дания, Белгия, Австрия, Испания, Мароко, Йордания,  Люксембург, Швейцария, Скандинавските страни.

Трима от най-големите днес – Христо Йовчевски, собственик на „Рико Стил“ (вдясно) с инж. Владимир Хаджийски и Милко Стоев, собственици на „Елма 13“

СЛЕД ПРИЕМАНЕТО на България в Европейския съюз фирмите производители на столове успешно участват в  програми за финансиране на проекти за подобряване на качеството, увеличаване на капацитета, обучение и автоматизация на производството. За постигнатите резултати някои от тях са носители на престижни награди: през м. ноември 2018 г. „Гадевски“ ООД спечели приза „Най-добра българска фирма“ (за 2017 г.) в категорията микро- и малки фирми в националната класацията, организирана от Първа инвестиционна банка (Fibank); „Рико Стил“ ООД е износител №1 в бранша за 2015 г. и за 2017 г. и е отличен от Българската камара на дървообработващата и мебелна промишленост; „Елма 13” печели първа награда от списание „Бизнес клуб” за проекта си „Развитие на потенциала за конкурентно и ефективно производство чрез повишаване на производителността и качеството и заемане на  нови пазарни ниши, включително и в Европейския съюз”.

ПОСТИЖЕНИЯТА на троянските мебелисти ни дават основание да наречем производството на столове изкуство. Защото освен своето практическо предназначение, столът и конкретно столовете, произведени в Троян, носят уют и хармония във всяко социално пространство, правят живеенето ни по-красиво и комфортно. А известността на града ни чрез тях надхвърля националните мащаби.

Екип на Музея на занаятите, Троян

Снимките без надпис са от троянските столарски предприятия Кооперация „Мебел” и фабрика „Хемус” („Никос Белоянис”)

Начало

Още по темата:

• "Столът като символ" в троянската галерия
• "Столът като символ" си заслужава да се види
• Срещата на столарите – успешна, навременна, полезна

Tweet