На 72 за 54 минути – никак не е зле

* „Не бързай, дядо Лимоне, още си тръпен от двете претърпени операции, пък и нямаш бас тази година“
„По стъпките на Левски“
Финишира Стефан Генков-Лимона
ТАЗИ ГОДИНА над 250 участници от 8- до 72-годишна възраст, сред тях (за четвърти път)  и моя милост, бяхме готови за старт в кроса „По стъпките на Левски“ – събота, 16 февруари, 11:30 ч. Времето се затопли и бе приемливо за бягане. Отново стартирах на любимата си дистанция 8 км и в компанията на около 70 участници . За приветствените слова, резултатите и класиранията оставям думата на други, а аз като пряк участник ще се постарая да ви разкажа каква бе атмосферата на състезанието.

КАКТО на старта, така и по снежния и кален маршрут, с изкачвания и  спускания по хлъзгави пътеки цареше всеобщо приповдигнато настроение. Моята група се разкъса още в началото, по асфалта пред Художественото училище, и докато се усетя, бях останал почти последен. „Не бързай, дядо Лимоне, още си тръпен от двете претърпени операции, пък и нямаш бас тази година (миналата имах, за бутилка уиски с председателя Тодоров, дадох по-добро време и  го спечелих). Важното е да завършиш!“. Но, спортният хъс, въпреки годините ми, ме човъркаше и постепенно набирах самочувствие и увереност.

КЪМ ЦОНЕВСКОТО вече се бях справил с около десетина участници ,  дори на едно приятелско семейство, задминавайки ги, подхвърлих: „Най-обичам да изпреварвам тук!". Към Дрянското, по нанагорнището, „налапах“ още пет-шест души, а на поредната „жертва“ й викам: „ Давай, младеж, че дядо ще те изпревари!“. „Ааа, сигурно. За първи път ми е, идвам направо от запой, да прочистя комина и да уважа Апостола!“, бе отговорът. Малко преди Калчовското дете, чудейки се да тича ли, да ходи ли, ме предизвиква и скоро го настигам, точно пред купчина хора излезли на припек да наблюдават състезанието. „Хей, момко, на колко си години?“, питам малчугана. Отговори ми – на 12. Почти сме спрели да тичаме и му казвам:  „Аз съм на 72 години, колко ни е разликата?“. Въпросът го затрудни, ама отсече – 58. Публиката прихна да се смее. „Сбърка  – викам, - 60 години съм по-възрастен, дано поне ме надбягаш!“ Но не го видях на финала.

Със Стела и Румен Георгиеви преди старта
А КОГАТО се спуснахме от Калчовското по калните и страшно хлъзгави пътеки, където имаше и падания, за щастие без последици, и излязохме на асфалта, вече бе по-лесно. Старият мотор работеше бавно, ритмично, следях си графика и се ядосвах , че ще дам време по-слабо от миналогодишното. Една групичка от около десетина човека пред мен ме предизвикваше да ускорявам, но знаех, че не бива. И тогава приятелското семейство Стела и Румен Георгиеви, които бях задминал по нанагорнището, сега ме изпревари с лекота и увеличи дистанцията помежду ни. Личеше си, че са добре тренирани, оставаше ми само да ги следвам колкото си може по-отблизо в оставащите два километра до финала. Следвайки тази си цел, успях да изпреваря още няколко участника. Финиширах прилично за своята възраст - 54 минути.

КАКТО на старта, така и на финала имаше много хора , награждаване на победителите, приветствия, поздравления и разбира се настроение. Ясно е – догодина пак!

От мястото на събитието: Стефан Генков-Лимона
Снимки: Мариян Каридов

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |