Има и такива хора

* Мончо: „Който от малък се е научил да работи, цял живот го прави!”
 * Брат`чедът: „Един брат`чед имам, тача го, тачех тате докато беше жив, тача и мама и се грижа за нея” * Манчев: „Взимай лаптопа, тренер, и си пиши репортажите”
Репортажите на Стефан
МОНЧО

Награждават нашите на фестивала "Морски вълни", Златни пясъци, м. юни 2015 г.
КАТО ПОЧНА да пече в средата юни ката ден, ама пече, пече и до днес се не спира. А то пек ли е като пек - един се крие под ореха на сянка, друг надул климатика до дупка, а ние на село (Дебнево) в Нанков вир се спасяваме от горещините, в хладните води на река Видима. И когато дойде поканата от Мончо до самодейците от читалището, училището и СК „Регионал” да му гостуваме на Златни пясъци, знаете какво е радост, нали? Безплатно три дни на море - кой ще откаже, а децата бяха на върха на щастието. На обяд, на 25 юни, групата ни от 30 човека беше вече пред „Дана Палас” на Златните. Нашият човек беше се погрижил за всичко – ол инклузив, а за нас, ръководителите, и „бар свободен”, колкото ти душа сака! Всички бяха въодушевени, не се изложихме и на сцената по време на фестивала „Морски вълни” - съвсем достойно представяне на групата самодейци наред с професионалните изпълнители от Грузия и други български участници. Донесохме грамоти и медали. А сутрин наред с плажа, спортистите от „Регионал” (а те са и артистите и певците на селото) бягаха по пясъка и плуваха в морето.

В НАПРЕГНАТИЯ график на домакините успях да си побъбря с Мончо - боса и нашия благодетел, с чаровната му съпруга Галя и сина им Преслав, достоен заместник и приемник на бизнеса на баща си. В разгара на сезона за тях няма минутка покой - движение, телефонът не слиза от ухото, имейли, разговори с чужденци, решаване на проблеми в движение. „Нали виждаш, Лимончо, няма спирка... и така вече колко години, но ако искаш да си на гребена на вълната, ще почиваш като се пенсионираш!”. И продължава: „Колкото и ти си почиваш, ха-ха. Който от малък се е научил да работи, цял живот го прави!”. Благодаря му от името на всички за големия жест (и това не е за първи път), а Мончо ми казва: „Майка ми дълги години работеше в читалището в Дебнево, прожектираше кино в салона, старите помнят леля Пеша (помня я и аз - блага и усмихната жена), нека и учениците от училището, където и аз съм учил, да знаят да тачат родителите си, както аз го правех, докато бяха живи. Ето и хотела си на нея съм кръстил. И знай, приятелю, където и да съм бил - в града, в чужбина, никога не забравям корена си! Някой ден може и да се върна на село, вярвай ми!”.

БРАТ`ЧЕДЪТ

С Брат`чеда (вляво) на яхтата му в Комотини, Гърция, м. юли 2015 г.
ОХЛАДИХМЕ се на морето, после пак в Дебнево, а слънцето пече ли пече, взе да свършва водата и в реката, и в герана, а имам голяма образцова зеленчукова градина - домати за износ, гледани с мерак, екологично чисти - по 4-5 часа съм в нея и едва смогвам. Но щом звънна брат`чедът и рече „Тръгваме за Комотини” - зарязах всичко, на мен път ми дай; пък и офертата е примамлива - с колата до „Къщата” край Пловдив и от там той отговаря. Сметнах набързо - петдесет лева ще отделя от пенсионерския си бюджет за пет дни да поплувам из Средиземно море, да се доизпържа, да половим риба с новата му моторна лодка. В сряда на обяд съм паркирал в „Къщата” в  Белащица (по-точно казано - имение в Пловдивския „Бевърли Хилс”). Любезно ме посреща жена му Льонката, предлага ми кафе, а после правя няколко дължини в басейна, докато чакам Ицо и Тони да дойдат от Пловдив. В два следобед потегляме по маршрута Асеновград - Кърджали – Маказа - Гърция - крайна спирка Комотини. 270 километра по новия път за мощния джип е шега работа. На ГКП-то без проблеми, пресичаме като европейци. За четири часа сме там - отсядаме в две модерно обзаведени просторни каравани с климатици, хладилници, телевизори и посуда за готвене в къмпинг досами морето. Веднага отивам и се топвам, а то е топло, приятно, много солено и с кристално чиста вода. И за разлика от презастроените Златни пясъци, сиви и навъсени, тук усещаш истинската красота на девствената природа. Затова не е чудно, че 80 % от говорът, който чувам наоколо, е на нашенци.

В СЕДЕМ вечерта Капитана (брат`чедът) отлепя от кея и подкарва умело моторната лодка по гладката морска повърхност; вълните на два ферибота, насочващи се към остров Тасос, ме карат да потръпна, но Капитана се усмихва: „Споко, споко!”. След около десетина мили уредът, показващ температура на водата, дълбочина и наличие на рибни пасажи, започва да сочи плуващи ята риби. Рибарите се разбързват, Капитана спира лодката и припряно подготвят такъмите - модерни въдици с много кукички и изкуствена стръв. Започва и истинският риболов. Скоро по два, по три сафрида и някоя скумрия огъват пръчките. Моята задача е да откачам улова - справям се отлично. Незабелязано, улисани, не усещаме, че се е стъмнило. „Огладнях”, изломоти Тони,  „Хайде да се прибираме”, допълни Капитана и запали лодката. Акостирахме след половин час, завихме лодката с брезент и я оставихме на кея. Няма ли да открадне някой такъмите, запитах аз обезпокоен. Няма, тук не се краде, отговори брат`чедът. После в бивака, аз съм по салатите, Тони изпържи кюфтета и започна моабетът. Присламчи се и Ванката, набеден рибар от Кържали, ама веселяк и кодошлия, в съседната българска компания засвири музика, от близката таверна пък се чуваше ритъмът на сиртаки, а от дискотеката на плажа ехтяха весели гласове и музика, музика... Така до два през нощта - имаше и песни, и рецитали, и танци. Неусетно се изнизаха четири дни и в неделя следобед чер като асфалт, а моите приятели без един час на плажа - бели като ханъми, потеглихме по обратния маршрут. Разговаряме по пътя, благодаря отново на брат`чеда, питам го как да се реванширам. А то не е веднъж, не е дваж - за юбилейна годишнина кола ми подари; други роднини, братя, сестри за имот се карат, а той пълномощно ми даде да вземам рентата му от Кооперацията и да храня кокошките и зайците. „Един брат`чед имам, тача го, тачех тате докато беше жив, тача и мама и се грижа за нея - знаеш! Докато мога, ще помагам - не искам нищо в замяна”, отговори ми.

МАНЧЕВ

С Американеца (Манчев) на турнира по тенис на маса в с. Дебнево, м. август 2015 г.
АВГУСТ е вече и пак пече ли пече, ще ни стопи това слънце, ама и „луд умора няма”. В тая жега по календар СК „Регионал” провежда Втория летен турнир по тенис на маса (за него в следващия репортаж). Да ви припомня - не ни спря големият октомврийски сняг и проведохме Регионалния футболен турнир в сняг до коленете, че сега ли 40 градуса жега ще ни уплашат. Но за друго ми е думата. Тъкмо съм привършил с участието си в турнира и се ядосвам на слабото си представяне; въпреки голямата подготовка, която проведох, необяснимо защо не успях да прескоча груповата фаза и остана задачата ми само да отразявам събитието. И в този момент на входа на салона „цъфна” Американеца - Стефан Манчев, мой баскетболист, бизнесмен, собственик на верига магазини, оборотен български ресторант в Лас Вегас, единственият износител на българската бира „Загорка” в САЩ. „Какво правиш бе, тренер, какво си се оклюмал, гемиите ли са ти потънали?”, хили се моят човек и веднага ми качи настроението, с него, с тях, с моите момчета винаги съм се чувствал добре. Разказах му за болката си. „Няма нищо, тренер, сега ще те зарадвам! Нося ти нов лаптоп. Оня не можа и софиянеца да го оправи, троянският специалист яко го е бастисал”.

ОЩЕ КАТО бях в Канада, Манчев ми изпрати от Лас Вегас последен модел таблет „Нокия” (повечето от канадските ми репортажи в Т21 са писани на него). Лягах и ставах с този таблет, но за зла участ нещо му стана, а после ядове... „Аааа, не, не искам, стига, достатъчно е, че ми подари „Нокия”-та, като не мога да я опазя?! Знаеш, само чушки и домати мога да ти дам в замяна”. „Стига бе, тренер, знаеш ме, аз давам, ама и вземам, безплатен обяд няма, но ти си ми се изплатил и изплатил. Че ти ни беше майка, ти ни беше баща, аз вкъщи не съм бил толкова, колкото с теб, помниш ли татю Андрю какво викаше: „Генков, вземи, че ги осинови по-добре бе, човече, те все на тренировки, все на състезания, няма училище да завършат?!”. „Не само че завършихме, ами спортът ни направи силни, корави и упорити и то благодарение на теб. Постоянно го повтарям на близките си. Така че взимай лаптопа, тренер, и си пиши репортажите. От какво още имаш нужда?", продължи Манчев. „Стига, достатъчно ми е уважението - пак ме ощастливи, приятелю! Бъди здрав и лек полет утре!”, бе отговорът ми.

 10 август 2015 г., с. Дебнево

Стефан Генков, треньор по баскетбол

Репортажите на Стефан:

18 коментара:

Grammar nazi каза...

Е, сега за какво точно беше тази статия? Да се похвали Лимона, че ходил безплатно на Златните, братовчед му му купил кола и му давал рентата си, а друг му подарил два лаптопа един след друг? Завиждайтииииии!
Хвала на такъви журналисти!
Между другото, пак имаше граматически грешки.

Анонимен каза...

Картицата : Къртиш,къртиш 1-ви

Анонимен каза...

Приятелски настроен :На мен винаги ми се нравят репортажите на Лимона , независимо от къде ги праща. Има неподражаем стил човекът, чете се на един дъх. Що се отнася до първи , явно ограничен и завистлив човек си , а и граматиката на която много държиш също ти куца. Замисли се "такъви" ли се пише или такива.

Анонимен каза...

Евала на Мончо, евала и на Лимончо......ама колкото ученици отишли на Златните, толкова и учители с тях.......та за децата или за учителите е това?

Анонимен каза...

3-ти, замисли се дали не си глупав. "Хвала на такъви..." е израз от популярно предаване.
Мен са ме възпитавали да не приемам скъпи подаръци, ако нямам финансовите възможности да отвърна с ответен жест. Много ми е грозно и циганско подобно поведение.

Анонимен каза...

Извинявам се, че пиша тук на неподходящо място, но защо ли адв. В. Ангелов не е съгласен да има коментари под неговата статия!!!!!! Абсолютни страхливци!!!

Анонимен каза...

Венко е страхливец. Лошото е че се е обградил и с крадливи същества. Също така че Ники тъпото му е съветник.

Анонимен каза...

Венко е обграден от банда престъпници, които го използват, за да влязат отново в общинския съвет. Точно заради тях, аз и повечето хора няма да го подкрепят на изборите.

Анонимен каза...

При останалия избор който имам (Дона ДКМС-то и Митко Шишков) категорично ще гласувам за Внко. А за съветници като видя листите, ще реша. Имам право на преференциален глас, ще гласувам за свестен човек, без значение на това от коя партия е.

Анонимен каза...

Разбира се, че за Венко. Особено след като прочетох интервюто. Все пак за пръв път в Троян се издига непартиен кмет, сериозен и отговорен троянец, живеещ и работещ в Троян и за Троян.

Анонимен каза...

Единственото ясно от интервюто на В.Ангелов е, че хабер си няма къде е тръгнал. Общи приказки и много разтегнати локуми. Нещо като посредствена адвокатска пледоария . Поредният въздухар

Анонимен каза...

Хахаха, Венко на малкия пръст на Дона къртицата не е по локуми. За разлика от нея, той определено може да си изкарва хляба без да е кмет. А тя горката, освен да лъже троянските селяндури и за това да получава пари, друго не може. Или може? Подсети ме, ако греша. Да не би да може да прави нещо друго, освен да е активистка на ДКМС и БСП? Е, може да обслужва и ДПС. Видя се в този мандат.

Анонимен каза...

Адвокатските тарикатлъци на Венко няма да минат - ще създава действено местно самоуправление, само че се страхува да отвори за коментари интервюто си. Такъм мераклия за управленец Трлоян не е имал. Айде стига!

Анонимен каза...

Според Ангелов излиза, че някой ПР ми е размътил погледа и ми е създал илюзията, че в последните години в Троян е имало воден цикъл, ремонтирани са училища, улици, детски площадки, бе създаден адекватен културен живот. И че е добре Акимов още да ни е кмет. Мислех го за малко по-интелигентен.Жалко за начина, по който позволява да го употребяват.

Анонимен каза...

Имах илюзия, че Ангелов е интелигентен и стабилен човек. След това интервю вече нямам.

Анонимен каза...

Лошо е това, че В. Ангелов не е зависим от партии. Защото е зависим от партийци - Ангел Балев, Ники Тъпото, Милко Станчев, Ив. Църова. Не дай боже тези да се докопат до власт. Ще ни изядат ушите и то чрез Венко.

Анонимен каза...

Опазил ни господ от Балев, Ники Тъпото и къмпани.

Анонимен каза...

Цинично е Ангелов да казва, че иска за управлява с гражданското общество и да се крие от мнението на гражданите, както прави при всяка своя платена публикация. Евтини адвокатски номера - не ме гледайте какво правя, а какво говоря!

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |