Има и такива хора

* Мончо: „Който от малък се е научил да работи, цял живот го прави!”
 * Брат`чедът: „Един брат`чед имам, тача го, тачех тате докато беше жив, тача и мама и се грижа за нея” * Манчев: „Взимай лаптопа, тренер, и си пиши репортажите”

Репортажите на Стефан

МОНЧО

Награждават нашите на фестивала "Морски вълни", Златни пясъци, м. юни 2015 г.

КАТО ПОЧНА да пече в средата юни ката ден, ама пече, пече и до днес се не спира. А то пек ли е като пек - един се крие под ореха на сянка, друг надул климатика до дупка, а ние на село (Дебнево) в Нанков вир се спасяваме от горещините, в хладните води на река Видима. И когато дойде поканата от Мончо до самодейците от читалището, училището и СК „Регионал” да му гостуваме на Златни пясъци, знаете какво е радост, нали? Безплатно три дни на море - кой ще откаже, а децата бяха на върха на щастието. На обяд, на 25 юни, групата ни от 30 човека беше вече пред „Дана Палас” на Златните. Нашият човек беше се погрижил за всичко – ол инклузив, а за нас, ръководителите, и „бар свободен”, колкото ти душа сака! Всички бяха въодушевени, не се изложихме и на сцената по време на фестивала „Морски вълни” - съвсем достойно представяне на групата самодейци наред с професионалните изпълнители от Грузия и други български участници. Донесохме грамоти и медали. А сутрин наред с плажа, спортистите от „Регионал” (а те са и артистите и певците на селото) бягаха по пясъка и плуваха в морето.

В НАПРЕГНАТИЯ график на домакините успях да си побъбря с Мончо - боса и нашия благодетел, с чаровната му съпруга Галя и сина им Преслав, достоен заместник и приемник на бизнеса на баща си. В разгара на сезона за тях няма минутка покой - движение, телефонът не слиза от ухото, имейли, разговори с чужденци, решаване на проблеми в движение. „Нали виждаш, Лимончо, няма спирка... и така вече колко години, но ако искаш да си на гребена на вълната, ще почиваш като се пенсионираш!”. И продължава: „Колкото и ти си почиваш, ха-ха. Който от малък се е научил да работи, цял живот го прави!”. Благодаря му от името на всички за големия жест (и това не е за първи път), а Мончо ми казва: „Майка ми дълги години работеше в читалището в Дебнево, прожектираше кино в салона, старите помнят леля Пеша (помня я и аз - блага и усмихната жена), нека и учениците от училището, където и аз съм учил, да знаят да тачат родителите си, както аз го правех, докато бяха живи. Ето и хотела си на нея съм кръстил. И знай, приятелю, където и да съм бил - в града, в чужбина, никога не забравям корена си! Някой ден може и да се върна на село, вярвай ми!”.

БРАТ`ЧЕДЪТ

С Брат`чеда (вляво) на яхтата му в Комотини, Гърция, м. юли 2015 г.

ОХЛАДИХМЕ се на морето, после пак в Дебнево, а слънцето пече ли пече, взе да свършва водата и в реката, и в герана, а имам голяма образцова зеленчукова градина - домати за износ, гледани с мерак, екологично чисти - по 4-5 часа съм в нея и едва смогвам. Но щом звънна брат`чедът и рече „Тръгваме за Комотини” - зарязах всичко, на мен път ми дай; пък и офертата е примамлива - с колата до „Къщата” край Пловдив и от там той отговаря. Сметнах набързо - петдесет лева ще отделя от пенсионерския си бюджет за пет дни да поплувам из Средиземно море, да се доизпържа, да половим риба с новата му моторна лодка. В сряда на обяд съм паркирал в „Къщата” в  Белащица (по-точно казано - имение в Пловдивския „Бевърли Хилс”). Любезно ме посреща жена му Льонката, предлага ми кафе, а после правя няколко дължини в басейна, докато чакам Ицо и Тони да дойдат от Пловдив. В два следобед потегляме по маршрута Асеновград - Кърджали – Маказа - Гърция - крайна спирка Комотини. 270 километра по новия път за мощния джип е шега работа. На ГКП-то без проблеми, пресичаме като европейци. За четири часа сме там - отсядаме в две модерно обзаведени просторни каравани с климатици, хладилници, телевизори и посуда за готвене в къмпинг досами морето. Веднага отивам и се топвам, а то е топло, приятно, много солено и с кристално чиста вода. И за разлика от презастроените Златни пясъци, сиви и навъсени, тук усещаш истинската красота на девствената природа. Затова не е чудно, че 80 % от говорът, който чувам наоколо, е на нашенци.

В СЕДЕМ вечерта Капитана (брат`чедът) отлепя от кея и подкарва умело моторната лодка по гладката морска повърхност; вълните на два ферибота, насочващи се към остров Тасос, ме карат да потръпна, но Капитана се усмихва: „Споко, споко!”. След около десетина мили уредът, показващ температура на водата, дълбочина и наличие на рибни пасажи, започва да сочи плуващи ята риби. Рибарите се разбързват, Капитана спира лодката и припряно подготвят такъмите - модерни въдици с много кукички и изкуствена стръв. Започва и истинският риболов. Скоро по два, по три сафрида и някоя скумрия огъват пръчките. Моята задача е да откачам улова - справям се отлично. Незабелязано, улисани, не усещаме, че се е стъмнило. „Огладнях”, изломоти Тони,  „Хайде да се прибираме”, допълни Капитана и запали лодката. Акостирахме след половин час, завихме лодката с брезент и я оставихме на кея. Няма ли да открадне някой такъмите, запитах аз обезпокоен. Няма, тук не се краде, отговори брат`чедът. После в бивака, аз съм по салатите, Тони изпържи кюфтета и започна моабетът. Присламчи се и Ванката, набеден рибар от Кържали, ама веселяк и кодошлия, в съседната българска компания засвири музика, от близката таверна пък се чуваше ритъмът на сиртаки, а от дискотеката на плажа ехтяха весели гласове и музика, музика... Така до два през нощта - имаше и песни, и рецитали, и танци. Неусетно се изнизаха четири дни и в неделя следобед чер като асфалт, а моите приятели без един час на плажа - бели като ханъми, потеглихме по обратния маршрут. Разговаряме по пътя, благодаря отново на брат`чеда, питам го как да се реванширам. А то не е веднъж, не е дваж - за юбилейна годишнина кола ми подари; други роднини, братя, сестри за имот се карат, а той пълномощно ми даде да вземам рентата му от Кооперацията и да храня кокошките и зайците. „Един брат`чед имам, тача го, тачех тате докато беше жив, тача и мама и се грижа за нея - знаеш! Докато мога, ще помагам - не искам нищо в замяна”, отговори ми.

МАНЧЕВ

С Американеца (Манчев) на турнира по тенис на маса в с. Дебнево, м. август 2015 г.

АВГУСТ е вече и пак пече ли пече, ще ни стопи това слънце, ама и „луд умора няма”. В тая жега по календар СК „Регионал” провежда Втория летен турнир по тенис на маса (за него в следващия репортаж). Да ви припомня - не ни спря големият октомврийски сняг и проведохме Регионалния футболен турнир в сняг до коленете, че сега ли 40 градуса жега ще ни уплашат. Но за друго ми е думата. Тъкмо съм привършил с участието си в турнира и се ядосвам на слабото си представяне; въпреки голямата подготовка, която проведох, необяснимо защо не успях да прескоча груповата фаза и остана задачата ми само да отразявам събитието. И в този момент на входа на салона „цъфна” Американеца - Стефан Манчев, мой баскетболист, бизнесмен, собственик на верига магазини, оборотен български ресторант в Лас Вегас, единственият износител на българската бира „Загорка” в САЩ. „Какво правиш бе, тренер, какво си се оклюмал, гемиите ли са ти потънали?”, хили се моят човек и веднага ми качи настроението, с него, с тях, с моите момчета винаги съм се чувствал добре. Разказах му за болката си. „Няма нищо, тренер, сега ще те зарадвам! Нося ти нов лаптоп. Оня не можа и софиянеца да го оправи, троянският специалист яко го е бастисал”.

ОЩЕ КАТО бях в Канада, Манчев ми изпрати от Лас Вегас последен модел таблет „Нокия” (повечето от канадските ми репортажи в Т21 са писани на него). Лягах и ставах с този таблет, но за зла участ нещо му стана, а после ядове... „Аааа, не, не искам, стига, достатъчно е, че ми подари „Нокия”-та, като не мога да я опазя?! Знаеш, само чушки и домати мога да ти дам в замяна”. „Стига бе, тренер, знаеш ме, аз давам, ама и вземам, безплатен обяд няма, но ти си ми се изплатил и изплатил. Че ти ни беше майка, ти ни беше баща, аз вкъщи не съм бил толкова, колкото с теб, помниш ли татю Андрю какво викаше: „Генков, вземи, че ги осинови по-добре бе, човече, те все на тренировки, все на състезания, няма училище да завършат?!”. „Не само че завършихме, ами спортът ни направи силни, корави и упорити и то благодарение на теб. Постоянно го повтарям на близките си. Така че взимай лаптопа, тренер, и си пиши репортажите. От какво още имаш нужда?", продължи Манчев. „Стига, достатъчно ми е уважението - пак ме ощастливи, приятелю! Бъди здрав и лек полет утре!”, бе отговорът ми.

 10 август 2015 г., с. Дебнево

Стефан Генков, треньор по баскетбол

Начало

Репортажите на Стефан:

• До Чикаго и назад: За втори път на мач на "Биковете" (1)
• До Чикаго и назад: На фитнес в Чикаго (2)
  
• До Чикаго и назад: "И в чуждий край стана му тясно..." (3)
• До Чикаго и назад: „Абе, тия американци всичките българи ли са?!” (4)
• До Чикаго и назад: Езерото Мичиган (5)
• Баскетбол или ски - това е въпросът! (2012 г.)
• Надежда Василковска: "Иска ни се бъдещето ни да е в България"
• Да развяваш трибагреника и да дереш гърло: „Давайте, момчета!”
• Хокей на живо от Канада
• Йорданка Христова пя за българите в Калгари
• Българският Великден в Калгари
• Един уикенд в Зоопарка на Калгари
• Разходка в Банф - първия Национален парк на Канада 
• Канадските репортажи (2): Отново в Калгари (1)
• Канадските репортажи (2): Кога и в България ще стане така?  (2)
• Канадските репортажи (2): Първият БГ фолклорен празник в Калгари (3)
• Канадските репортажи (2): „I,m running for my future” (4)
• Канадските репортажи (2): България - далеко, но в сърцата ни! (5) 
• Канадските репортажи (2) Канадски историйки: Целувката (6)

Tweet