Защо повдигат улица „Здравец”?!

* „Редно е да се възстанови първоначално заложената строителна кота на пътното платно… Иначе, както е тръгнало, скоро ще влизаме по домовете си като в кокошарници - по стълбички”
 

инж. Георги Стайковски

Читателите ни пишат

Авторът инж. Георги Стайковски живее на ул. „Здравец”, която бе включена в ремонтите по водния цикъл, разкопана бе здраво и след това закърпена, а в момента се извършва мащабното й реновиране с общински сили и средства – преасфалтиране, нови бордюри, нова тротоарна настилка. Миналата седмица инж. Стайковски се обърна към нас с гневното питане: „Защо я караме като кучето на нивата?! Защо старият асфалтов слой не е изгребан и се повдига нивото на улицата, което ще блокира отварянето на входни врати и гаражи?! Защо се променя наклонът, за да пълни дворовете ни с вода ли?!”. И поиска да дадем гласност на неговото мнение като потърпевш гражданин, което, разбира се, направихме.

Потърсихме и становището на други от живеещите на ул. „Здравец” – те изразиха задоволство от факта, че след десетилетия най-после са дочакали ремонт на улицата си (не толкова отдавна имаше протестна подписка с искане за такъв ремонт, виж "Молим за цялостна реконструкция на улицата"), но потвърдиха опасенията на инж. Стайковски от повдигането на уличното ниво. 

Т21 

ЗДРАВЕЙТЕ, съграждани и читатели на Т21! Ето някои мои „наброски” по жизненоважната троянска тема с ремонта на улиците. Похвален е стремежът на общинските и държавните власти за подобряване и модернизиране на градската среда и инженерна инфраструктура, но това не бива да не отговаря на утвърдените стандарти, както и на очакванията и изискванията на гражданите, ползвателите на цялата тази работа.

Големият ремонт на ул. "Здравец" е в разгара си, 10 август 2015 г.

СВИКНАЛИ сме с градска среда, продукт на представи от около преди 50 години, изградена също с лишения и с много по-нетехнологична строителна механизация. И това, което сега се изгражда, не бива като реализация, качество, естетика, ергономия и удобство, да отстъпва на това, което имахме и ползваме досега.Криворазбраната икономия или стремеж да се ремонтират повече улици, не трябва да е за сметка на обема и на качеството на извършваните строително-монтажни работи. Най-малкото - защото ще го ползваме в следващите още поне 50 години. А допуснатите недоразумения, грешки и пропуски ще ни напомнят за този строителен напор дълги години...

И КОЕТО както се направи дефектно, така и ще остане без промяна, поради – да, познахте - Европа, ПРОЕКТА (колко зловещо звучи, като някаква матрица или Параграф 22); и да – с най-сигурното и универсално оправдание: липсата на средства. А народът е казал: „Което както е кройнато, така се къса".Дискусионно е дали всъщност самият воден цикъл, като проект, е най-добрата възможна реализация?! Би трябвало, още миналата година, след като се  планираше преасфалтиране на улици, да се помисли и изгребването на пътното платно за полагането на тръбите от „калибър” ф 800 см и последващото закърпване на настилката по проекта да се съобрази с бъдещата реконструкция на тези улици. Тоест - да се свали старият слой и при новото (окончателното) преасфалтиране да се запази уличното ниво. Казано по-разбираемо – хората да могат да си отварят вратите и гаражите, а не да се чудят какво да правят и от кого да търсят помощ.

ВСЪЩНОСТ, това ли е и европейският и граждански, демократичен подход, при извършване на ремонтите - какво е общественото обсъждане, как се представя идеята за реконструкция/ремонт на дадена улица на гражданите, които я населяват? Пред тях, без обсъждане, само се налага за реализация някакъв проект, проектиран от непознат и неизвестен проектант, с неизвестен практически опит, квалификация и вече реализирани проекти. Всеки резонен въпрос или предложение се контрира с въпроса дали ти си строителен инженер и всяко недомислие се оправдава с универсалното, авторитетно и самодостатъчно оправдание – ПРОЕКТА. Трябва, предвид недостатъчното финансиране за публични дейности и инфраструктура, продължаващата у нас криза и обема на строителните дейности, да има едно по сериозно обсъждане, планиране, диалогичност с гражданите, с местното население, което ще се ползва от подобренията/грешките при ремонтите. И най-вече – да има засилен и наистина независим и обективен фирмен, общински и граждански строителен контрол върху случващото се.

ЗАЩО се вдига нивото на уличното платно  (а така се вдига и нивото на тротоарите)? В случай, че наклонът на изхода на пешеходната ти пътека е към улицата, то ще се образува локва. Ако имаш по-тясна врата за автомобил, която досега си отварял навън, сега това няма да е възможно. Кой ще ти вдигне вратата!? А ако е има покрив над вратата, нали с повдигането се намалява отвора и вече може да не можеш да си вкараш да речем буса. Повдигането на нивото на уличните платна влече и следваща опасна тенденция - при силен порой/снеготопене (което предвид климатичните промени, качеството поддръжката на канализацията и въпреки обновените канализации е твърде възможно), буквално ще доведе водата в двора ти, в магазина ти, в дома ти. Кой ще носи отговорността тогава? Кой ще изгребва водата, калта, тинята, нечистотията? Или ние, гражданите, пак ще бъдем виновни, че не сме се застраховали? Застраховали срещу какво - чиновническо бездушие, счетоводна икономия, техническа немощ или навярно други интереси? Виновни ще сме, че когато трябваше да защитаваме активно своята гражданска позиция и нормалността на случващото се, ние мълчахме... Може ли и оправдано ли е заради икономията или недомислието с несвалянето на старата асфалтова покривка, да се вдигат всички врати?!

ТРОЯН е полупланински град със силно начупен релеф. Има дворове с подходи за гаражи, които и без това са силно наклонени към по-ниско разположен от улицата двор. Изливани са подходи не само да можеш да си вкараш автомобила (за да не задръства улицата), но и да не обляга по „корема” си. Какво ще се случи, когато уличното платно се вдигне с цяло стъпало - 15-20 см, всеки може да се досети.Предложението разликата в нивата да се компенсира със „счупването” на последните редове плочки към двора е абсурдно. Пример - по ул. „Симеон ” под кръстовището с ул. „Радецки”. Там явно има необитаеми къщи, в които стъпалата пред гаражите след ремонта не пречат. Такива случаи на отстъпления бяха допуснати и по многострадалната като патрона си ул. „Македония”. Сега същото ще се реализира вероятно и по улицата на „живота” - „Здравец”. Ще ни трябват крачещи автомобили, за да можем да ги изкараме от гаражите си. Това ли е нашата европейска представа за достъпна градска среда?! Как едно трудноподвижно лице ще се движи с бастун или количка по този нов тротоар, превърнал се във воинска „пътека с препятствия”?! А майки с колички за деца (дай Боже повече), а самите тичащи, каращи велосипеди, играещи по тротоара (а не между автомобилите по пътното платно) деца? Колко счупени носове и крайници ще има и кой ще се чувства отговорен за тях? Или пак „водачът ще се е движил с несъобразена с пътните условия скорост”?! Явен е стремежът и интересът към офроуда и екстремните спортове, но защо трябва да превръщаме градската си среда в такова изпитание?! Децата обаче, както е добре известно, „нямат спирачки”, а и шофьорски книжки... Особено, след като години наред бяхме свикнали (и съвсем естествено) на равни тротоари. А от друга страна, реконструкциите на кръстовищата с ниски бордюри и парапети за трудноподвижни лица изглеждат на този фон лицемерно гротескно.

Ще блокира ли повдигането на уличното ниво входни врати и гаражи?

УЛИЦИТЕ вече са асфалтирани по няколко пъти. Редно е да се възстанови първоначално заложената строителна кота на пътното платно. Защото цялата инфраструктура е съобразена с това ниво. Това е базова и критична дименсия, спрямо която е ориентирано всичко. Вярно е, че това е разход, но все някоя власт трябва да поеме това финансово бреме, както и човешка благодарност и признателност, и да отнеме наслоенията, натрупани във десетилетията. Иначе, както е тръгнало, скоро ще влизаме по домовете си като в кокошарници - по стълбички.

НЕОБХОДИМО Е да се спрем, да се сепнем и в един равнопоставен и продуктивен диалог (Община – проектант – фирма изпълнител - граждани) да се огледаме какво всъщност се случва. Да бъде по-взискателни и по критични към разходването на публичните средства. Да се стремим към компетентност, ефективност и дългосрочност при реализацията на инфраструктурните дейности. Не е необходимо да си доцент, професор или академик по ВиК например, за да видиш евентуални пропуски, слаби места или неоптимални решения и изпълнения. Майстор Колю Фичето например не е бил академичен кадър, но сградите и съоръженият му още стоят и са символи на нашето Възраждане! И ако има допуснати явни простъпки и пропуски, те да не се реализират ревностно, на всяка цена, а да се поправят. И ако има виновни - Община, проектанти, консултанти, изпълнители и прочие, то те да си поемат вината. Другото - някой от някъде си да налага собствения си мироглед, с поне привидно благи намерения, неумолимо проектно и недиалогично е нонсенс, рецидив от времена, които уж бяха отминали и които нямат нищо общо с гражданското общество, морала и строителния майсторлък. Знае се, че „пътят към ада е осеян с добри намерения”. А в нашия ад, който се опитваме, вероятно, да си реализираме в Троян, няма нужда от лукавия...

ОСНОВНИЯТ смисъл на целия строителен напън би трябвало да е: построеното ново да не е по-лошо от определяното за лошо старо. Да няма отстъпления от постигнато и от завоюваните стандарти от нашите деди и бащи. И най-сетне - да има усмивки, споменаване с добри думи и благославяне от живущите и ползващите инфраструктурата граждани десетилетия напред, а не само дежурни, симулирани PR-и, мимолетни усмивки от официалните лица на неизбежното официално откриване и прерязване на лентата от местни или „вносни” политико-обществени функционери и първенци.

9 август 2015 г., Троян

Инж. Георги Стайковски, ул. „Здравец”

Начало

 Още по темата:

• Молим за цялостна реконструкция на улицата
• Кметът отговори на жалбата за ул. "Здравец"

Tweet