Канадски историйки: Целувката

* В чудо се видях, а и управителката на дома, разтърчаха се санитари, персонал и ме освободиха от моята обожателка
 
Канадските репортажи на Стефан (2)
Стефан Генков
Очакваното с голям интерес продължение на „Канадските репортажи на Стефан (2)” вече е факт. След поредната си, този път почти едногодишна „командировка” в далечна Канада авторът – нашият приятел и ценен сътрудник на Т21 Стефан Генков (Лимона), който от доста време живее в родното с. Дебнево – отново е на линия. А перото му – все тъй находчиво, подострено и сладкодумно. Т21

СЛЕД ДЕСЕТ невероятни месеца по Дивия запад (Канада) ето ме отново в родния край, Троян и любимото ми село Дебнево. Когато тръгнах в края на юни миналата година, в Калгари цъфтеше люлякът, а тук - слънчогледът. Още невнесъл багажа и тръгнах да обиколя градинката, кокошките и селото, а сутринта с първи петли и хайде на Дъбравата, за гъби – любимото ми хоби, да си кажа, е брането на манатарки. И още тук първият шамар – горичката, в която десетки години берях най-много гъби, я… нямаше. Нямаше го и пътят, само огромни коловози до кръста, пълни с вода, като военни траншеи, непроходими дори за обикновени товарни коли, камо ли за други превозни средства, животни и хора. А гората - тя беше като от снимките от Виетнамската война, сякаш е бомбардирана с напалм, огромни безразборно разхвърляни купища от клони и съчки. Тъжно!!!

„ЗАЩО се върна?", с пълна сила загърмя в главата ми най-често задаваният въпрос и от близки и познати, – „Голям тъпанар си!? Какво очакваше – че нещо се е променило, че е станало по-хубаво? Някои с години сънуват Американката мечта, а ти се връщаш, и връщаш, и връщаш?!"

Стефан с приятеля си Роби от курса по английски език
КАКВО да правя, от такова тесто ме е замесила майка ми – „шило в торба не седи", на едно място се не задържам. Там (Канада) условията бяха перфектни във всяко едно отношение, но-о-о  „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравняват нито съкровищата, които крие земята, нито тия, които таи морето..." (Мигел де Сервантес, „Дон Кихот”). Там бях като волен врабец, затворен в телена клетка и ако не беше спортът и моята усъвършенствана и изпитана в годините специална програма, включваща йогистки техники и физически натоварвания, едва ли щях да „окрякам” толкова време. В крайна сметка, гордея се, че изпълних достойно задълженията, които бях поел, а те включваха: гледане на деца (на шега от мои приятели бях обявен за най-добрия „бейби ситър” /детегледачка/ в Калгари), домашен прислужник, носач, шофьор, треньор, педагог, журналист и пиар на българската общност и какво ли не още, на 15-часов график.

ПОСРЕЩАНЕТО в Дебнево. Още със слизането от таксито и мъкненето на големите куфари, заработи местната кабеларка ЕЖК (една жена казала) и слухът обходи селото: „Лимона си дошъл, чували с долари домъкнал, ама само жив горкият, няма дълго да ги арчи…”. И наистина, среща ме на моста Дашка, една стокилограмова женица, двадесетина години по-млада от мен, която не ходи, тя просто се клати и вика:
 - Лимончо, маме, ти съ зъвърна, бая време тъ нямаше, а? Ама-а-а, я виж на какво приличаш, само кокали и кости, на голям зор си бил, не си съ ранил, маме. Лошо ли беше в Америката?
 - Мизерия, Дашке, глад и мизерия - рекох да я избъзикам.
А тя:
- Да, бе, Лимончо, и аз тъй чувам по тиливизора, многу бедни ора ималу там, гладували... 
- Вярно, Дашоо, вярно от недояждане, от мизерия като сенки ходят, гътат се, падат по улиците.

НА ДРУГИЯ ден мало и голямо в село разбрало - Лимона си дошъл, ама отслабнал, стопил се, само жив. И ето едно от първите неща, по които се различаваме от американците - представата за здрав човек, за здрав и за болен човек. Втълпено ни е от векове, че колкото по са ти румени бузките, по-голямо коремчето - по си здрав! Да прощавате, казват ония там, ама да ставаш сутрин и да носиш определените ти от Бог килограми или още две торби цимент, каквото представляват за някои хора излишните килограми, не е все едно, нали? И ако тук на въпроса ми „Какво е животът за теб?” баджанакът Синачков отговаря „Ядене и пиене !", дори жените не споменава, камо ли работа, спорт, култура, пътувания - там е друго.

ЩЕ ВИ РАЗКАЖА в тази връзка как е при едни кореняци канадци, моите приятели Ирен и Джим Хуберт. Тя е дизайнерка, той професор по биохимия в най-големия Калгарски университет. Канят ме на печена пуйка в дома си по случай Рождество Христово. Запознали сме се в близката до жилището ми баптиска църква, която посещавах всяка неделя цели 7 месеца и където имах възможност да упражнявам лошия си английски и да се запозная с над двеста интелигентни и образовани хора от всички националности. В поканата за вечеря, изпратена ми по електронната поща и в личен разговор седмица преди това, има и пояснение - че преди вечерята ще пеем в старопиталище. Замислих се сериозно върху офертата, от една страна ми е интересно, от друга - аз не мога да пея, само грача и то най-често след почерпка. Казвам им: „Не мога да пея...”. „Няма значение, ти си смайл (усмихнат) и отличен фон, има кой да пее”, отговарят ми. Потвърждавам поканата, въпреки че шефът ми не е много доволен.

Проф. Хуберт и съпругата му Ирен с голямото семейство на сина си - с двамата им собствени близнаци и осиновените по-малки близнаци и най-голям брат
НА 24 ДЕКЕМВРИ по обяд, точно в 12:00 ч., бял „Роувър” ме понася по улиците на града, спираме на още две места, където вземаме още две семейства и много чанти с подаръци. След около половин час паркираме пред голяма 4-етажна сграда. Събира се група от осем човека и трима души оркестранти - акордеонист, китарист и цигулар. Очаква ни управителката на комплекса, запознаваме се и се качваме на първия етаж. Оглеждам наоколо обстановката, нали и аз някой ден, да се надявам не скоро, ще бъда в такъв „хотел”. Какво да ви кажа - мечта!  В дневната са се събрали около 20 души на възраст 70-90 години. След уводните думи на управителката и на Ирен започваме концерта. Всеки държи в лявата си ръка десет листа с песни, дясната е положена на сърцето, а хористът Стефан (моя милост) е на втория ред отляво. В началото съм малко смутен, само отварям уста, но постепенно се отпускам и се мъча да пригласям на мощния баритон до мен, започвам и да шаря с поглед всред аудиторията. Като виждам, че ни приемат с удоволствие, почвам и да се клатя в такт с мелодията, а на последната песен вече правя и наченки на танцуване. Тихо, но възторжено ни благодарят, раздаваме подаръците и с обещание, че пак ще дойдем, се качваме на втория етаж, после на третия, на четвъртия - за по около час на всеки.

НА ЧЕТВЪРТИЯ етаж имах странно преживяване. Бях добил повече от нужното самочувствие, забравих, че не мога да пея, почти налучквах съдържанието на песните, а след поощрителните думи от страна на Ирен станах доста атрактивен фон, който не само се мъчеше да пее, но и да танцува. И в един момент усещам някакво безпокойство, нервност, вадеща ме от равновесие. Чудя се какво става. И в следващия момент обхождащият ми цялата стая поглед попада на повехналото лице на някогашна хубавица. Втренченият в мен поглед и неслизащата нито за миг усмивка бяха причина за нервността ми. Разсейвам поглед в други посоки, но усещам пронизващия до костите ми неин втренчен поглед. Започвам да се потя, да бъркам текста, пресипвам и ожаднявам, тя все ме гледа и се усмихва любовно. Едва дочаквам края, да се спася някъде навън, но къде ти, оная ти ми бабка като припна, като се увеси на врата ми и ме целува, целува… О, май Год! О, мили Боже! Помогни ми! В чудо се видях, а и управителката на дома, разтърчаха се санитари, персонал и ме освободиха от моята обожателка. Хиляди извинения от ръководството. Какво се оказа - тя не била с всичкия си горката, в мен съзряла възлюбения си на младини. Месеци наред тази случка беше повод за шеги от страна на канадските ми приятели. 

А ПОНЕЖЕ темата беше за яденето и пиенето и поканата за това в дома на семейство Хуберт, продължавам нататък. След 4-часовия концерт и около два часа в път и организация, ето ни най-после на основното - ядене и пиене. Мисля си, след толкова изнурителна дейност и напрежение, едно уиски ще ми дойде доста добре. Просторната и красива стара къща, кацнала на скалистия бряг на Боу Ривър, с чудесен изглед към Даун Таун и небостъргачите на предна линия, ни очаква В гостната се събираме 20 човека от почти всички континенти - християни баптисти. Тук е моят приятел от английския курс, южноафриканецът Роби, мексиканско семейство, чилийка, иранец с бременната си съпруга, китаец и китайка с двете си деца, моя милост - горд представител на България, и десетина кореняци канадци. Сядаме в хола, на приказки, запознанства, на обсипани маси с лакомства и шербети, но аз търся уискито. Напразно, Стефане, няма уиски, няма вино, няма бира, само студена вода и то с лед, чай, сокове и нектари, накрая все пак поне кафе... На дългата обща маса после ядохме какво ли не и колко ли не, но алкохол нито грам. Преди официалната вечеря професорът прочете едноминутна молитва, всички я изслушаха с наведени глави, но без кръстене. Накрая двете китайчета духнаха една свещица на голямата торта по случай Рождество Христово, а присъстващите изпяха „Хепи Бърдей”. Малко разговори и мирно и тихо разотиване. Това е по канадски. Няма хахо-хихи, песни, танци, гюрултия. Къде си, Българийо? Липсваш ми! 

31 август 2014 г., Калгари - Дебнево
Стефан Генков-Лимона

Още по темата:

8 коментара:

Питане до всички каза...

Нова фабрика за столове в Банско

Нова фабрика за производство на дървени столове ще заработи в Банско и ще осигури десетки работни места. Кметът на общината Ге-
орги Икономов няколко месеца преговаря с инвеститор от Троян, кой-
то 20 години се занимава с такъв бизнес. Градоначалникът се ангажира в началото на годината с решаването на тежките проблеми в завода за столове "Пиринска мура", чийто собственик е мериканец.
Стигна се до споразумение с ръководството на дружеството, но над
150 работници напуснаха, тъй като проблемите с плащането на заплатите им останаха нерешени. Затова Икономов започна да търси инвеститори за съживяване на производството на столове. "Длъжни бяхме да помислим за останалите на улицата работници. Цели семейства се оказаха без работа, а това са професионалисти
в направата на дървени столове. Преговорите бяха трудни, но инвеститорът ни увери, че ще открие нов завод. Той се убеди, че ще разчита на квалифицирана работна сила в лицето на освободените работници на "Пиринска мура", както и на достатъчно
суровина за производството - буков материал", заяви кметът на Банско. До Нова година предприятието ще отвори врати, допълни той. Първоначално ще бъдатназначени 70 работници, с тенденция да нараснат до 150 през следващите години.
Владимир СИМЕОНОВ-standart

Анонимен каза...

Пич,добре е че си тук с твоите смехорийки .Релаксирам с тях,право ти казвам брато.Давай нататък.

Анонимен каза...

Давай Генков , пиши по - често. Троянците в Лондон те четат с удоволствие , а сайта е нашата връзка с града ни. В него научаваме почти всичко случващо се в Троян.Поздравления за г-н Маринов.

troyan21 каза...

Лондон, тук Троян, благодарим за добрите думи. Поздравления и от нас (Т21) за вас, късмет и успех в GB! И да живей БГ!

Генадий Маринов, гл. ред. на Т21

P.S. А за г-н Генков (Стефан) - и аз чета с удоволствие и го навивам да пише по-често.

Анонимен каза...

Гена , мисля си, че има и по-млади троянци , бродещи по белий свет , с по-интересни истории.Лимона да си пише , но хайде да намерим и някой по-млад :))

troyan21 каза...

До №5: Прав сте, много млади троянци има по белия свят, и сред тях много интересни, успели, качествени хора. Давали сме думата на някои от тях, сещам се за чудесната Рада Ганкова от Брюксел, която е наш желан автор, има и други. Но препоръката Ви да ги търсим и по-често да са на страниците на Т21 е изключително точна. Сега едно несъгласие - Лимона е ценен сътрудник на Т21, пише много живо, казва важни неща, а пък неговите чужбински репортажи са истински бисер; да е жив и здрав, очакваме поредния епизод от "Канадските репортажи на Стефан (2)".

С уважение: Генадий Маринов, гл. ред. на Т21

Анонимен каза...

AAA,че кой спира някой да ни разтовава с интересни разкази за тук или извън България ?
Троян 21 или
Троянски глас ? Не вярвам !

Анонимен каза...

Ми що си не стоиш там бе тъпанар?!Ами разлайваш селските кучета?!

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |