Ивайло Иванов: Важен е самият жест на купуване на книга

* „Мнозина хора са склонни да надценяват злото, боя се, че ще се окажат сериозно разочаровани”

Интервю

Ивайло Иванов

От известно време на троянския площад има антикварен книжарски щанд. С тази специфична дейност се е захванал Ивайло Иванов, тукашният интелектуалец и особняк, свободен обитател на света на високите думи, поет с 5 издадени стихосбирки и с публикации в централния литературен печат, познавач в детайли на днешния български литературен живот. Докато, непосредствено след 24 май, правехме това кратко интервю, някой се спря, за да сподели впечатления от сутрешния концерт в читалището, друг – за да каже, че ще донесе книги, защото иска да ги подари на „специален човек” като Ивайло, трети потърси специализирано издание, четвърти поиска цигара. Изглеждаше, като на площада да се е обособило още едно социално местенце, и толкова по-добре, че това се е случило около книгите.

- Защо реши да се захванеш точно с това?

- Целият ми живот е минал в литература. Освен нещата около книгите, всички други сфери на деятелност не ми се отдават и не са ми по сърце. Така към днешната дата виждам общата си перспектива за живота.

- Може ли обаче малък днешен Троян да ти осигури житейска перспектива на продавач на антикварна литература?

- Да. Аз имам един афоризъм: „Мнозина хора са склонни да надценяват злото, боя се, че ще се окажат сериозно разочаровани”. Много хора са ме съветвали да не се занимавам с тази търговия. Вярно е, че има закостенялост и „клисавост” на троянската душа, но човекът все си остава човек. Знаех, че и в Троян ще има почва за продажба на книги. Тук съм повече от месец, от Великден насам (в което също виждам някаква символика), и мога да кажа, че не съм се излъгал – случващото се досега е 50 процента от очакванията ми, а и повече.

- Какви хора купуват книгите ти?

- Най-много се спират жените. При тях личи как е важен самият жест на купуване на книга, който е някаква особена грижа към душите и телата. Жест на себеуважение, в който има особена чувственост. Понякога го правят така, както биха участвали в събитие от лайфстайла. Техният избор е художествената литература.

- А мъжете читатели?

- Те са по-праволинейни, карат по прагматиката на живота. Търсят специализирани книги, да речем, за електроника или овощарство, по-рядко – художествена литература. Може би защото удоволствието на мъжа е да се осъществи като стопанин на своя малък свят.

Книжарският щанд на Ивайло на площада в Троян, м. май 2015 г.

- Казваше, че се търсят и детски книжки. Как виждаш децата откъм книжарския си щанд?

- Децата се стремят да увлекат родителите си да им купят нещо. Впечатляват се от външния вид на книгите, от наситеност с образ и цвят. Което е в тях, във вътрешния им детски мир, те се стремят да го открият наяве, като в огледало. Желанията им са най-импулсивни и слепи, бърже поискват нещо.

- Как реагират хората като цяло – минувачите, познатите ти – на твоето присъствие тук, на площада?

- Реагират положително. Имаме запазен народ, който чрез своята традиционалност и досега се бори за социалното си здраве. Вмешателството в личния живот доскоро съм го усещал като нещо грубовато от позициите на своя индивидуализъм и постмодернизъм. Но то има и своя положителен смисъл на елемент от коренището на нещо здраво, на начин хората да се насърчават един друг, защото животът трябва да бъде тикан напред. Чувството за взаимопомощ го има. Има хора, които ми помагат в битово отношение, по същия начин сега ми носят книги. 5-6 човека, личности в този град, са ми оставили свои книги за продажба. В България има запазена структура на интелигенцията по места. Не се съмнявам нито в българския учител, нито в другите представители на местната култура. Тия хора са за вярване. Още повече, че знам колко користни може да са нещата в академичния свят. Тукашната интелигенция е нравствено запазена.

- Сега на площада е много приятно. Но какво ще правиш, когато стане студено?

- Мислил съм си за магазинче, в което да продавам едновременно нови и стари книги, а също и арт изделия. Но за мен ще е трудно да го направя. Засега тук, на площада, са най-добри условията.

- Може ли да се каже, че сбъдваш своя мечта?

- Доколкото имам мечта да вляза в изцелителния ритъм на ежедневието. Но голямата ми мечта е да съм в литературата.

- Тогава да кажем, че си намерил някакъв смисъл?

- Да, има смисъл и има хляб в това, което правя. При продажбата има и елемент на хазарт. Малко е като ходенето на риболов – или ще хванеш риба, или не. Но да не забравяме бонуса на социалните контакти. Ако човек си стои само вкъщи, се губи импулсът на живота.

Интервю на Нели Генкова-Маринова

Начало

*****

БЪЛХАТА
(Старофренска балада)

Ивайло Иванов, 

из "Шарен свят", цикъл сатирични стихове

    Бълхата има ли душа?...
    И ако тя такава няма,
    какво ми пречи да реша,
    че е лишена от душа
    и живинката по-голяма?

    Какво ми пречи начаса
    да почна аз да настоявам,
    че куче, кон, муфлон, оса
    и други тем подобни са
    лишени от душа. Тогава?...

    Тогава, видно е, за мен
    ще трябва също да отсъдя,
    че от душа съм аз лишен.
    Какво остава ми, освен
    смеха студен на гроба бъдещ?...

    Добре, че всяка живинка
    отвъд телесността си има
    от ласка с божата ръка
    неизразима топлинка,
    тъй както асонанс - без рима!...

    „Но де е смешката ти?” - с груб
    критерий някой ще запита.
    Не, няма смешка - всичко тук
    е панихида, всеки звук -
    камбанен звън, отекващ в друг,
    за таз бълха, от мен убита.

    Но ако търсиш ти смеха,
    по домофона позвъни ми!
    Ще сляза. Ще ти дам бълха.
    А ти разсмивай се („Ха-ха!”)
    над трупчето й с тъжни рими. 

Tweet