Почина отец Богдан

* Други свещеници идваха и си отиваха, не можейки да устоят на различните изпитания, но той безропотно носеше своя нелек кръст

 Тъжна вест

отец Богдан

СТАВРОФОРЕН свещеноиконом Богдан Иванов Цанов е роден на 17 юли 1938 г. в с. Румянцево, Ловешко. Там завършва основното си образование, а през 1953 г. записва Ветеринарния техникум в Ловеч, но през следващата година се прехвърля във Ветеринарния техникум в Стара Загора, където отбива и военната служба.

С НАПУСКАНЕТО на родното с. Румянцево и преминавайки в средния курс на обучение, започва духовната промяна в будния юноша. Един слънчев  пролетен ден, разхождайки се из улиците на Ловеч, погледът му бил прикован от цветовете на кестеново дърво и младежът възкликнал удивен: „Такъв прекрасен цвят може да бъде единствено Божие творение”. След този преломен за него момент той започва да посещава Божия храм, скришом и за да не го видят се качвал на балкона да слуша Богослужението, така се ражда желанието му да стане свещеник.

ЗА ОФОРМЯНЕТО на духовния облик на бъдещия свещенослужител определяща роля изиграват двама знаменити архиереи на Българската православна църква – светейшият български патриарх Максим, тогава Ловчански митрополит и Старозагорският митрополит Климент. Под тяхното вещо духовно наставничество юношата възмъжава и поема решително по пътя на духовното служение, като постъпва в Софийската Духовна академия. След завършване на духовното си образование започва работа като снабдител в циментовия завод в Златна Панега, където се запознава със своята презвитера Илинка, с която делят радост и мъка 43 години съвместен живот на благочестиво свещеническо семейство. Неизказана е  радостта им от раждането на дъщеря им Веска, с която Бог ги дарява през 1978 г.

СВЕЩЕНИЧЕСКОТО служение на отец Богдан започва през 1976 г., когато е ръкоположен в дяконски и само два месеца след това в свещенически чин, а от октомври същата година е въдворен за енорийска служба в Троян. През 1978 г. става архиерейски наместник на Троянска духовна околия, която длъжност изпълнява с усърдие и отговорност до юли на 2005 г., когато се оттегля по здравословни причини.

ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ тези години той не жалеше сили, служеше вярно и неуморно на Бога и повереното му духовно паство. Други свещеници идваха и си отиваха, не можейки да устоят на различните изпитания, но той безропотно носеше своя нелек кръст и така на дело заслужи офикията ставрофорен (носещ кръст) свещеноиконом.

8 февруари 2015 г., Троян

отец Марин

***

Дълбок поклон 

И от нас - дълбок поклон към един благ и почтен човек, към един истински православен духовник. Почивай в мир, отче Богдане!  

Екипът на Т21

Начало

Tweet