Един голям учен, българин и троянец

* На 15 април се навършват 104 години от рождението на акад. Ангел Балевски * Наскоро бе подписан нов договор за оборудване на завод в Китай с български машини за леене по метода на съгражданина ни
 

д-р Марин Миховски

И ний сме дали нещо на света…

Авторът д-р Марин Миховски е троянец, дългогодишен лекар в Троянската болница
(МБАЛ - Троян), бил е и директор на лечебното заведение, сега е пенсионер.

НА 15 АПРИЛ 1910 г. в Троян се ражда един титан на българската и световната наука и голям радетел на българщината – акад. Ангел Балевски. Син е на Тончо Ангелов Балевски, починал от туберкулоза след завръщането си от Балканската война. Майка му Пенка К. Балевска рано остава вдовица и се сблъсква с несгодите на сиромашията. Жени се за словачката Лаура през 1935 г., имат син и дъщеря. Умира на 15 септември 1997 г.

акад. Ангел Балевски

ОСТАНАЛ сирак в най-ранна възраст, той влага всичко, за да завърши с отличие средното си образование, майка му тъче шаяци, за да го издържа. Взема заем и заминава да учи инженерство в Бърно, тогавашна Чехословакия. Завършва машинно инженерство през 1934 г., завръща се в България и работи в различни металообработващи фабрики. Работи и в първата електролеярна в страната, създадена пак от троянец – Стойчо Стоев Керванбашиев, среден техник, родом от с. Патрешко. Същият, виждайки познанията на инж. Балевски и стремежа му към създаване на нови машини, го завежда на техническото изложение в Цюрих (Швейцария), след това го изпраща и на специализация там, като поема всички разноски. Казва му: „Учи, слушай, гледай, купувай и като се върнеш, мисли какво можем да направим тук. Ангеле, без индустрия за никъде не сме, винаги ще си останем беден народ”.

НАТРУПАНИТЕ знания и изследователският подход въвличат инж. Балевски в научното поприще. Интерес представляват разработките му за горещо пресоване и добив на чугун в барабанна въртяща се пещ. През 1945 г., само на 35 години, е избран за професор в новосъздадената Държавна политехника като ръководител на катедрата по механична технология. Още в първите си лекции се представя като блестящ оратор с всестранни познания и винаги при него аудиториите са препълнени както със студенти, така и с млади специалисти. От 1966 г. до 1968 г. е ректор на Висшия машинно-електротехнически институт (сегашния Технически университет) и ръководител на инженерния отдел в Българската академия на науките (БАН), а после директор на основания от него Институт по металознание и технология на металите към БАН.

НАЙ-ГОЛЯМО значение за науката и практиката имат съвместните му разработки с член-кореспондент Иван Димов върху метода за леене с противоналягане – който метод получава световно признание и днес се използва в най-развитите страни, а в световните икономически лидери САЩ и Китай има заводи, работещи по технология и с оборудване от България. При скорошното посещение (2014 г.) в Китай на българска парламентарна и правителствена делегация е бил подписан нов договор за оборудване на китайски завод с български машини за леене по метода на акад. Ангел Балевски.

ПРЕЗ 1967 Г. проф. Ангел Балевски е избран за академик и от 1968 г. до 1988 г., цели 20 години, е председател на БАН. През 1988 г. става почетен председател на академията. Активен участник в Пъгуошкото движение за мир и хуманизъм, в което се включват и видни световни учени като Бертран Ръсел, Алберт Айнщайн, Фредерик Жюлио Кюри и др. Акад. Балевски владее много добре шест чужди езика, има и обширни познания за световната история и култура, което му дава възможност да създава партньорски връзки с други академии в Европа, Азия и Америка.

„АЗ НЕ ВЯРВАМ в успеха на революциите. Аз вярвам в еволюционния преход на развитието”, казва акад. Балевски. В последните години от живота си той написа няколко книги - басни, сатири, поезия, анекдоти и шеги за троянците… В книгата „Тревоги”, издадена по случай неговата 85-годишнина, изразява актуалните си виждания за нашето общество и предрича какво очаква България в следващите години. Той бе мъдър и прозорлив човек и голям родолюбец. „Аз винаги съм обичал историята, литературата и изкуството, но все имах предпочитание към науката и техниката”, казва прочутият троянец, които има над 100 защитени патента.

Столичният кмет Йорданка Фандъкова откри паметник на големия учен в София, 2010 г.

АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ е избран за почетен член на десетки академии и университети по света, носител е на множество престижни световни отличия, сред които е и наградата на фондация „Крьобер” (Германия) от 1985 г., придружена с внушителната парична премия от 800 000 германски марки, която акад. Балевски дарява на българската държава за развитие на металургията. По случай 100-годишнината от рождението му в София, пред входа на Института по металознание, носещ вече името „Акад. Ангел Балевски”, бе открит внушителен паметник на големия учен; издадени в луксозен том бяха и събраните му литературни творби.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ръководството на Троян все още се чуди дали да се постави паметна плоча на мястото, където се е родил акад. Ангел Балевски. Преди това дълго умуваха дали да го направят почетен гражданин, което все пак се случи през 2009 г. Принос имат, че кръстиха една троянска улица на негово име.

м. април 2014 г., Троян

д-р Марин Миховски,
доктор по медицина

 Повече за именития ни земляк акад. Ангел Балевски - виж ТУК

Начало

Още по темата:

• ЧРД: Кольо на 3 х 25, честито!
• ПРЕДСТОЯЩО: Честваме 100-годишнината на акад. Балевски
• Йорданка Фандъкова откри паметник на големия троянец акад. Балевски 

Tweet