Идвайки си запъхтяна
от пазара в пет,
Лалка падна, после стана,
щото беше лед.
Няма кой да й помогне
под това небе;
Дончо спря, ама не смогна,
щото пийнал бе.
Друг комшия ги подмина
и изви глава.
Караха се за комина
и една брава.
Ако някой срещне някой
в нашия Троян
и му каже този някой
кой де е видян,
то ще знае скоро всякой
де, кога и как
някого е срещнал някой
в падналия сняг.
***
Кога и кой ще измени -
от старец до дете -
на атрактивните цени
на стоките менте?
О, за пластмасовия рай
на ниските цени
ти чаша нежност ми подай,
край масата седни.
Налей и чашите не брой,догоре ги пълни.
Ядем отдавна, друже мой,
измислени храни.
Ще носим „Прада”, „Вюитон” -
кат’ в „Сексът и градът”,
ще хапнем свински медальон,
но някой следващ път.
И Дядо Коледа - и той
във своята торба
събрал дрънкулки, друже мой,
китайски при това.
За ниските цени – докрай!
За нашия инат!
Ти чаша нежност ми подай
и малко сервилат.
***
Студена бира снощи пих,
ни капка не остана -
с приятели я поделих
ей там, до шадравана.
Минават кротко ден след ден,
тук искам да остана –
съвсем по мяра е за мен
площадът с шадравана.
Мъже, делете си света
от Кипър до Любляна!
На мен ми дайте радостта
да гледам шадравана.
Не искам друго, разбери!
Не знам какъв ще стана.
Най ми се пие до зори
ей там, край шадравана.
А както грейнал е сега
в предколедна премяна,
убива всякаква тъга
в района на Трояна.
Пред Дядо Коледа в нощта
да можех да застана,
ще си поискам три неща -
и все край шадравана! ...
Над оригиналите издевателства: Нели Генкова
По-нова публикация
16 коментара:
Велика песен!Поклон пред Бърнс!
Първото стихотворение е велико!
Много оригинално!И много красив фонтан, не, ШАДРАВАН!Ха-ха-ха!
Браво.
Нещо много забавно и с ирония към нашенския манталитет.
Какво ви е на манталитета? Стига комплекси!
Чудесно, Нели!Продължавай! Стихотворения безброй,смешни случки и нрави- колкото щеш!
Моля Нели Гемкова да "издевателства" и над
"Девойката, която ми постла легло"
По пътя ме застигна мрак,
планински вятър, силен мраз.
Замрежи всичко ситен сняг
и без подслон останах аз.
За щастие във моя смут
една девойка ме видя
и мило в своя дом приют
за през нощта ми даде тя.
Дълбоко й благодарих,
учтиво преклоних чело —
учтиво й се поклоних
с молба да ми даде легло.
Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и „лека нощ“ ми пожела.
Когато до самия праг
със свещ в ръката тя дойде,
девойката замолих пак
възглавница да ми даде.
С възглавницата във ръка
се върна тя при мен завчас.
Със таз възглавница — така
я взех в прегръдките си аз.
Тя трепна в моите ръце
и каза, като в мен се сви:
„О, ако има в теб сърце,
моминството ми остави.“
Тя бе с коси от мек атлаз
и бяло като крин чело.
С уханни устни беше таз,
която ми постла легло.
Бе хладен нежния й крак
и кръгла малката й гръд:
две малки, бели преспи сняг,
навяни в тоя таен кът.
Целувах милото лице,
косите й от мек атлаз.
И тъй, с момичето в ръце,
във сън дълбок потънах аз.
И пред разсъмване почти,
за път когато бях готов:
„О, ти, опропасти ме ти“ —
ми каза моята любов
Целунах скъпото лице,
очите, пълни със тъга,
и казах: „Тия две ръце
ще ми постилат отсега.“
Тогаз тя взе една игла
и дълго ши през тоя ден.
Сама по хладните стъкла
тя риза шиеше за мен.
Години има оттогаз,
бледнее бялото чело.
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Как искам да се върна,как,
там при шадравана!
Но, мога само по веднъж,
в година да го зърна!?
Принудена от бедността,
отрудена и тъжна,
напуснах дом и топлота,
за да спася децата!?
Си казах:– Малко ще стоя,
и после ще се върна!
Но, казаното и до днес
така и не се сбъдна.
Слязох в доста падини,
изкачих върхове,
и продължавам все така
да вярвам в добротата!
Не мразя никой, за това,
че пътят беше грапав.
Гордея се,че имам сили
отново да се върна.
Отново да се върна там,
там при шадравана,
две шепи от студената вода,
и глътка роден въздух!
Да бутна старата врата,
на дядовата къща,
и малко тъжна с ръка,
едно паяче да смъмря!
Да взема сили от това,
да мога да се върна
там, в топлата страна,
а след година...при шадравана!
Поздравления за стиховете!Нели,ти си невероятна!Винаги така "издевателствай" над поезията!Думите са малко!!!
Генадий,ти си щастливец с тази жена!
Защо струи от тези стихове анти-алкохолно настроение? Това съвсем не се връзва с нашето село!
Може да съм от Троян,ама не съм пиян.
А Нели изби рибата с това "издевателство" :)
Честита Нова година! Браво, Нели! Имам едно желание /пожелание/- напиши повече стихове... весели са! Бъди жива и здрава! :) Благодаря ти за усмивката,която ми постави тази сутрин на фона на трещящата канонада отвън! Боже,сякаш бяхме на война, сякаш взривяваха Троян! ужжжжжасссс...голямо село...
Като не можем да напишем нещо собствено /стойностно/, дай да се отъркаме в някой по-известен та дано закачим нещо от неговия талант.
Стихчетата са интересни като местен фолклор.
Дано Бърнс не се обърне в гроба за това безцеремонно нахлуване в неговия поетичен мир.
Сигурно ще се обърне
през нощта веднъж,
после пак и ще завърне-
щом се чувства мъж....
Боже, колко графомани имало в Троянът!
Гдето легнат, гдето станат , с рими се захващат.
Стихосбирки си купуват - иначе не става,
Щото никой не признава „талант” очеваден.
От 8–ми.
Така, дойдоха изведнъж
два стиха на кръст!
За болката можеш да пишеш,
когато те заболи!
За глада можеш да пишеш,
когато си гладен!
За щастието–когато го преживееш!
Щастлива Новата година на всички!
Много здраве за днешния Йорданов ден!
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)