Да си спомним за „Титаник”

* 36 българи загиват в страшната катастрофа, 14 от тях са
от нашия край, а 8 – от с. Гумощник

 100 години от катастрофата на века

ЗА ВРЕМЕТО СИ „Титаник” бил най-бързият и луксозен параход. Английската компания „Уайт Стар лайн” построява през 1912 г. нещо нечувано и невиждано. „Титаник” има водоизместимост 66 000 тона, дълъг е 285 м и е с височина на 11-етажно здание. Развивал е невероятната за онова време скорост от 45 км/час и собствениците му били сигурни, че ще грабнат престижната награда „Синята лента на Антлантика” – за най-бързо пресичане на Атлантическия океан от Англия до САЩ. На „Титаник” - в първия му и последен курс - се качили общо 1316 пътници, сред които и 36 българи, като 14 от тях били от Троянския край. Очаквало се едно луксозно и приятно пътуване през океана, за което се грижили 891 души персонал.

НО ДА КАРАМЕ ПОДРЕД. В ранните часове на 15 април 1912 г. новият и най-голям тогава презокеански лайнер „Титаник” прави първият си рейс – от Саутхямптън (Англия) до Ню Йорк (САЩ). От него именно младият радист на кораба „Карпатия” чува сигнала на отчаянието SOS. Митът „Титаник” приключва преди да е станал мит. Параходът потъва след сблъсък с айсберг в нощта на 15 април 1912 г. в 2:20 ч. на около 41.16 градуса северна ширина и 50.14 градуса западна дължина. В 3-та класа на „Титаник” са и 14 троянски гурбетчии, които никога няма да се завърнат по родните места. По-късно тъжната статистика ще покаже, че в 1-ва класа е имало 350 души и са спасени 310, а в 3-та класа от 780 човека са спасени едва 100. И сред тях няма нито един нашенец…

ПРИ СРЕЩАТА на най-големия за времето си пътнически параход с айсберга в океана загиват общо 1346 мъже, 402 жени и 54 деца. 14 от тези жертви са от Троянско, а още 22 от Севлиевско, Плевенско, Луковитско, Габровско, Тетевенско и Берковско. По последни краеведчески проучвания става ясно, че по един загинал от нашия край има от Троян, с. Дебнево, с. Белиш и с. Балканец, двама от с. Терзийско, а тъжният рекорд се държи от с. Гумощник – 8 жертви.

ОТ МАЛКОТО ТРОЯНСКО СЕЛО ГУМОЩНИК сред пасажерите на „Титаник” са осем млади мъже. Всички те отиват на дъното на океана като оставят млади вдовици и малки дечица да ги чакат дълги години - с надеждата, че ще се завърнат живи и здрави, и богати. Днес от тях е останал само един малък знак, заличен от патината на времето – в двора на църквата в с. Гумощник каменен паметник с кръст на върха е запазил два покрити с лишеи надписи: „Тука почиват останките на Люлю Йонков, Пею Колчев, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов, Недялко Петров, Пенко Найденов и Илия Стойчев”; а на другата страна: „В паметъ на загиналите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 г.”. Под паметника няма кости (това е кенотаф – гроб без тленни останки), има само спомен за едно далечно време…

В ПАМЕТ НА НАЙ-ГОЛЯМАТА морска трагедия се ражда народната песен за удавените от с. Терзийско „Пуста да остане таз Америка”. Текстът и мелодията са обработени от местния гъдулар и народен певец от махала Трапето Илчо Пенчев Дъковски. Той пял и свирил на всички сватби и сборове в Троянския край и вероятно така песента е стигнала до наши дни – 100 години след ужасната трагедия с кораба „Титаник”. За още четирима българи се твърди, че са били на „Титаник”, но имената им ги няма в нито един списък на официалните разследвания в Англия и САЩ. Предполага се, че двамата загинали са били гратисчии (без билет), а оцелелите - че са били на кораба „Карпатия” и с него са стигнали до Новия свят. И четиримата са от с. Сенник, Севлиевско.

ИЗМИНАХА 100 ГОДИНИ от трагедията с „Титаник”, а тя все още не е, а и не бива да бъде забравена. Много думи не са нужни. Само ще споменем, че съдбата на 14-те троянски гурбетчии е съдба на десетки хиляди българи в онова далечно време. Но мнозина от онези, които успяват все пак да се доберат до „страната на неограничените възможности”, след като се насищат на химерните печалби, голи и боси, с пари, получени от близки в България, се завръщат да продължат тук своя тежък житейски път…

Матей Бояджиев

*****

Любопитно за троянската следа
в „катастрофата на века”

• В МОМЕНТА, в който „Титаник” потъва, в село Гумощник часовниците показват 7 часа и 20 минути. Датата е 2 април 1912 г. Тя се различава от официалната, защото Грегорианският календар ще бъде въведен в България четири години по-късно.



• „НА ПАРАХОДА „ТИТАНИК” имало, според сведения на една компания за изпращане на българи в Америка, повече от 30 души из Луковит, Плевен, Троян, Тетевен, Габрово и др. места. От тях надали ще има някой избавен, защото всички са били в третий клас, на който никой в парахода не е обръщал внимание. Дано поне при заминаването си за този дълъг и рискуван път те да са се осигурили при някое дружество, та жените и децата им или родителите им да не останат без подкрепа”. Това пише Констанин Величков от Асеновград, пътешественик и военен кореспондент от началото на века, който по време на своите обиколки е събирал данни за загиналите. Според други проучвания броят на загиналите българи е 50, 36, 38 човека. Официалните данни на „Уайт Стар лайн”, разпространени и по Интернет, сочат, че на борда е имало поне 32 българи.

• ПАМЕТНИКЪТ В ГУМОЩНИК, увенчан с православен кръст, е издялан от гранитен къс, отчупил се от скала край селото. В гранитната колона са изсечени имената на всичките загиналите на „Титаник” гумощнери. Осемте мъже не фигурирали в списъците на застрахователната компания „Лойд” и близките им не получават обезщетения след катастрофата. Сред загиналите нашенци са още Петко Шабанов от с. Белиш, Христо Тотевски и Минко Вълчев от с. Терзийско, Тотю Йонков от с. Дебнево.

• ДРУГИ ДВАМА ГУРБЕТЧИИ от с. Гумощник, които се отдали на сладостта на френския коняк, изпуснали парахода и по случайност избегнали зловещата гибел. Това са Матю Ганков и Петко Глушков. С дамаджана ракия и куфарче вехти дрехи двамата поели с „Ориент експрес” от Цариград за Париж. Там агенти на „Уайт Стар лайн” набързо ги открили и им взели парите - срещу билети за трета класа. Доволни от всичко свършено, нашенците се запили в първата кръчма и ударили по три коняка. Малко след това се сетили, че трябва да гонят влака за Шербур, но закъснели и за влака, и за парахода и сварили на пристанището куп изпращачи да махат с кърпички. Имената на двамата почитатели на френския коняк също били в списъка на загиналите. Жените им в Гумощник ги оплакали както подобава. Но през юни Митювата жена Пена получила картичка със следния текст: „Драга ми Пено, като дойдохме тук в Америка, и чухме, че параходът „Титаник” се ударил в една ледена планина и бил потънал. Ние с Петка Глушката добре, че го отървахме и сме живи и здрави. Сега работим на пещите в една голяма фабрика за желязо и пари печелим. Не са много, както викаха, ала да сме живи и здрави, да се видим и пак добре да живейм. Гледай децата и здрави бъдете, че ми е мъчно веке за вази и за България. Твой мъж Матю”.

• ЛАЗАР МИНКОВ И ПЕЙО КОЛЧЕВ били приятели и взели пари на заем съселяните. Записали се заедно с другите кандидат-гурбетчии при драгоманин от пътническа компания. Оставили голяма челяд и бременни жени. След трагичната смърт на мъжете булката на Пейо родила момче, а на Лазар момиче. Жените кръстили децата на загиналите си съпрузи Лала и Пейо. С времето немотията и общото нещастие свързали младите. Залюбили се те, а когато се заженили, състрадателни комшии напълнили къщата им с дарове. Хората от селото казвали: „И двамата сте сираци от онзи кораб. Като че ли съдбата е решила всичко да ви е еднакво, да сте заедно”. Пейо и Лала са майката и бащата на Петко Чакъров, дългогодишен учител и училищен директор в село Гумощник.

Елеонора Авджиева,

директор на Музея на занаятите - Троян, родом от с. Гумощник

Начало

Афиш за възпоменателното тържество в с. Гумощник по случай 100-годишнината от гибелта на "Титаник" (15 април 2012 г., неделя) - кликни върху картинката за уголемяване.

Tweet