Бална треска в Троян 2010

* Тоалет плюс прическа за 2 бона? * Явлението „автомобил за един ден” – масово * Момичета маскирани като … торти – защо?! * Момчетата – една идея по-стилни * Уж млади, модни, наточени, пръснали сумати пари, а заприличали на лелки и чичковци?! * Чалгата – понамаляла, май

И ТАЗИ БАЛНА АБИТУРИЕНТСКА ВЪЛНА премина като цунами през Троян. Първи бяха схупарите (НГПИ „Проф. Венко Колев”, бивше СХУПИ) и Механото (ПГМЕТ) – тяхната последна средношколска Нощ бе на 22 май, после СОУ „Васил Левски” и накрая „Климента” (СОУ „Св. Климент Охридски”). Както се полага, цунамито си имаше задължителното предисловие – вечерно-нощните абитуриентски шествия, съчетани с гостита у любими учители, яки предбални запои и опълченски скандирания „12, 11, 10, 9…и т.н.” (май тези скандирания се поизносиха и е крайно време да се изобрети нещо друго, пък и втръснаха на всички; а по-редните нашенци дни напред ще се стряскат от гръмогласните денонощни абитуриентски „тегели” из града – бел. Г.М.).

ИМАШЕ ОЩЕ ЕДНО ПРЕДИСЛОВИЕ, от което много майки и татковци се обливат в студена пот и ще продължат да се обливат, докато не изплатят теглените целеви кредити – мащабните бални приготовления, митканията по бутици и молове из страната и чужбина за закупуване на балните тоалети (и сега, напук на кризата, изхвърлянията не бяха рядкост, като говорим за броени за балния тоалет плюс прическата суми от порядъка на 2 бона, отделно бижутата и тоалетите за втората и третата вечер – бел. Г.М.), широкоформатните абитуриентски изпращания и т.н.

ДА НЕ ЗАБРАВИМ ОСИГУРЯВАНЕТО НА луксозен автомобил, който да вози любимото чедо до... ресторанта. Точно тази парвенюшка изцепка с „автомобила за един ден” никога няма да я проумея, утешителното е, че споменатото явление не е троянски патент, а се шири масово. Всъщност абитуриентското послание да джиткаш (за няколко часа) по разнебитените троянски улици с кола, която никога няма да бъде твоя, която по никакъв начин не пасва на статута ти и за която изнемогващите ти родители са се бръкнали на някой "баровец", не е трудно да се разшифрова; "Вижте ме каква голяма работа съм!", иска да ни каже зрелостникът с "автобомила за един ден", лъжейки единствено себе си. За да сме справедливи обаче, трябва да отбележим, че тук-там имаше и (само)иронични закачки с въпросната мания – например една групичка, която се появи с „Волга” от най-старите, тип „капка”, а култовото соцвозило бе в неподражаем яркосин цвят или други няколко, пристигнали с очукан микробус, струващ сигурно по-малко от ноктопластиката на някоя от съученичките им, или трети – на мотори и четириколки (АТВ-та).
.

СЕГА НЯКОЛКО ПО-КОНКРЕТНИ НАБЛЮДЕНИЯ за троянския абитуриентски Бал 2010. Едно нещо бодеше на очи – че момчетата бяха по-стилни от момичетата, макар и двете групи да стояха твърде конвенционално, стандартно, неатрактивно, непровокативно (както не се очакваше или поне както аз не очаквах – бел. Г.М.). И на доста от тях колкото и да им се искаше да изглеждат страшно фешън и страшно хай, цялостното им звучене някак прекалено силно напомняше звученето на абитуриентите отпреди 15-тина че и повече години; казано по-ясно – уж млади, модни, наточени, пръснали сумати пари, а заприличали на лелки и чичковци?!

ВСЯКА ГОДИНА ОЧАКВАМЕ този неприятен феномен с "лелките и чичковците" - не троянски, а общобългарски – да бъде преодолян, но не би. Но точно тук троянските момчета бяха няколко крачки пред колежките си абитуриентки – и наистина имаше добри попадения, които ще се помнят и които издаваха класа (сещам се за Иван Дългия от НГПИ, барнал се като за лондонско арт парти, и то сполучливо, имаше и други на подобно ниво – бел. Г.М.). Сред троянските девойчета също можеше да се видят стилни и по-важното – адекватни на момента и на възрастта на притежателките си бални тоалети; но като цяло остана впечатлението, че повечето са се маскирали на … торти (мисля, свой сериозен принос за "тортения" изглед имат някои "авторитетни" родни модни къщи, сред тях и една от комшийския ни Ловеч, но тази тема - за бизнеса около абитуриентските балове, е отделна и много голяма - бел. Г.М.). Сигурно споменатите абитуриентки (и майките им) са си мислили, че с пищните „сватбарски” одежди, глътнали километри плат и натруфени като кордели, ще се пренесат в салоните на Луи 14-ти; голата истина е по-друга - бяха се окарикатурили. Да оставим настрана „незначителната” подробност, че не са се чувствали удобно, може би дори са се измъчвали от неудобство, и вълшебната им Нощ едва ли е била толкова вълшебна (любопитен съм как се ходи до тоалетна с подобен „тортен” тоалет, но това не е моя работа – бел. Г.М.).

ДРУГО – ЧАЛГАТА. Явно има някакъв цивилизационен напредък от предишни години, когато освен чалга по абитуриентските балове в Троян почти не се чуваше друго. И сега кючеклийските ритми преобладаваха, но като че ли се усети някакъв пробив и делът на чалгарията бе понамалял. А дано. Но ще видим догодина.

До догодина!

Генадий Маринов

Начало

Виж други по същата темата:

• Тайният дневник на една абитуриентка (Фрогнюз)

Tweet