Читателите ни пишат: Троян е прекрасен, но тъне в мизерия и кучешки лайна

* Защитници-еколози протестират срещу насилието върху животни, но освен протести не правят нищо друго * Но не приемам и начина, по който са отровили кучетата

ЕТО ЧЕ ОТНОВО ДАДОХТЕ РЕД НА БОЛЕЗНЕНАТА ТЕМА с бездомните кучета. В последния брой 27 (346) от 15 юли 2009 г. на в-к „Троян 21” става въпрос за това, че кучетата в града се тровят и умират болезнено, и мъничета, и големи. Но Ви пише читателка, живееща от 5 години в Троян, надявайки се това да стане нейният постоянен дом. С годините обаче виждам как прекрасен град като Троян с целогодишен туризъм тъне в мизерия и кучешки лайна и някак си троянецът не се грижи за това, което има, а то е ценно... И хубаво.

ОТ МИНАЛАТА ГОДИНА в новострояща се кооперация един от майсторите започна да храни едно бездомно куче, набито, но по-дребно. С времето кучето се озлоби и се спусна срещу 2-годишната ми дъщеричка, едвам се отървахме, крещейки и удряйки звяра с чанта със сироп за кашлица. Каква самоотбрана, нали? Лошото е, че на следващия ден същото куче нападна бременната жена от първия етаж с по-голямото й детенце – момченце на 4 години. Още по-лошото е, че кучето винаги нападаше, когато така нареченият му „стопанин” е там. При всяка атака той („стопанинът”) се радваше и се хилеше... Вече година всички, които се нанесоха в кооперацията, се озъртат преди да излязат от входовете си.

ДНЕС ИМАМЕ ОЩЕ 3 МАЛКИ КУЧЕНЦА, много им се зарадвахме, но те пораснаха и се оказа, че онзи пес е техен татко, който ги „учи” да нападат възрастни хора и деца. И мнозина се оплакват от нападения, още повече че близо до мястото, където живеем, има голяма фирма с много работници и те също са сред потърпевшите. Естествено, с бездомните кучета дойдоха и бълхите. Но най-важното е – как да заградим, за да са в безопасност децата ни.

ИСКАМ ИЗРИЧНО ДА НАПИША, че аз съм висшист-еколог. Обичам животните, смятам, че да се живее в хармония с природата, е нещо трудно, но не и недостижимо. Моето дете също обожава животните, но когато става въпрос за избор – избирам детето си. И всеки би направил този избор.

ДРАЗНЯ СЕ ОТ СЛЕДНИТЕ ФАКТИ – защитници-еколози протестират срещу насилието върху животни, но освен протести не правят нищо друго; хора хранят бездомни кучета и нищо повече. Нима е достатъчно да изхвърлиш коричка хляб и да кажеш, че се грижиш за животно?! ТА ТОВА Е СМЕШНО! Това не е решение на въпроса, няма изобщо да споменавам за трагедиите на хора, пострадали от „безумна” среща с разярено псе. Грижата за животно, без значение какво е то, не се изразява така... Но не приемам и начина, по който са отровили кучетата, защото покрай това си отиват и домашни любимци; а не дай си Боже да се отрови детенце.

НЕ ТРЯБВА ВСЕКИ ДА СЕ ОПЛАКВА, всички заедно можем да си помогнем. Защото имаме избор – все още.

Троян, 16 юли 2009 г.

 С уважение: Е.С.*

* Бел. ред. Инициалите по-скоро прикриват, отколкото посочват авторството. Но въпреки това публикувахме горното читателско писмо – защото звучи искрено и защото казва важни неща по горещата тема за бездомните кучета в Троян и провеждащата се напоследък кампания за прочистването (избиването) им. Писмото ни донесе в редакцията шеф на голяма троянска фирма, като подсказа, че авторката е негова служителка.

Палачинката винаги има две страни

(коментар по темата в сайта )

Да, аз съм съгласен, че градските помияри трябва да се чистят хуманно. НО... ще разкажа за ТРИ особено гнусни случки, които всеки от нас е виждал:

1. Излизаш от баничарницата срещу турското кафе и ... три огромни помияра се канят да скочат и да дръпнат закуската от ръцете ти. Ако успешно си се промъкнал невредем - стадото бълхи по крата ти продължава за вкъщи;

2. „Бар 12” и чудесните маси на улицата. Може би същите едри помияри са готови да се вдигнат на задни крака и смело да понесат пицата към отсрещния тротоар. Странно, но нито един "природозащитник" в този миг не е наоколо, та да закупи на бедните кученца по пица;

3. Пицария "Маями". Прекрасни маси на центъра под чадърите. И в момента, когато бедният клиент понечва да седне на някоя от масите - 5-6 помияри, налягали под масите, те гледат недоволно и отказват да мръднат. Само стадото им бълхи решава, че бедният посетител е достатъчно сочен и бодро атакува. ГНУС БЕЗОБРАЗНА!

Та искам да кажа само, че палачинката винаги има две страни. И моята страна на палачинката е ПОВЕЧЕ ОТ ОСНОВАТЕЛНА!

неделя, 12 юли 2009

Анонимен

Начало

Tweet