Читателите ни пишат: Не съм сигурна кои са по-големите животни

Предизборно разчистване 
 

* Моето куче си замина в адски мъки и сега семейството ми не е на себе си * Като са такъв проблем тези бездомни кучета, няма ли ветеринари, на които да се плати, за да ги приспят безболезнено и тихо

ИЗБОРИ, ТА ИЗБОРИ. Ето как се страда покрай избори. На 7 юли в късния следобед баща ми бе на разходка с кучето ми до ДВОРА НА УЧИЛИЩЕТО. Запомнете това място! Там кучето ми намира нещо и го изяжда. Или по-скоро – гълта го. След това цялата му уста става жълта, малко след това повръщ нещо с формата на картофено кюфте; това мистериозно нещо се оказва отрова. Баща ми и майка ми веднага закарват кучето на ветеринар, който прави всичко възможно да свали вече 42-градусовата температура на животното. И така часове, а навън е порой. Аз научих какво става, веднага отидох до клиниката и за малко да припадна при вида на Блеки. Беше се проснал на земята и дишаше по-тежко от когато и да било. Като последна мярка го сложихме да легне навън в дъжда, за да го охладим заради температурата. После го откарахме у нас и спазвахме заръките на ветеринаря. Като че ли Блеки почна да се пооправя. Но изведнъж пак вдигна страшно висока температура и почти до полунощ бе в това състояние, така си и замина.

ОКАЗА СЕ, ЧЕ ПОДОБНИ ИЗСТЪПЛЕНИЯ не са рядкост преди избори. Общината се свързва с комуналните служби и се договарят ПРЕДИЗБОРНО да изтребят кучетата в кварталите. Съвсем съм се отказал от България като държава от ХХI век, камо ли пък - развита. Но едно не мога да разбера - жестокостта на хората. Как могат да отнемат живот, и то невинен?! Като са такъв проблем тези бездомни кучета, няма ли ветеринари, на които да се плати, за да ги приспят безболезнено и тихо?!

А ДЕЦАТА? Те прекарват часове наред в градинките, заредени с кучешка отрова. Ако едно дете (не дай си боже) пострада, нещата ще се променят; но докато стане това (дано все пак не стане), стотици кучета, при това домашни, ще умират несправедливо. Разбрах, че в столицата София пак така предизборно морят животните, само че пръскат парковете с някакви прахчета и ако кучето ги вдиша, умира на място. За щастие дъждът размивал прахчетата.

МОЕТО КУЧЕ си замина в адски мъки и сега семейството ми не е на себе си. Затова призовавам стопаните на кучета в Троян поне известно време да разхождат животните на каишки или с наморници, за да ги предпазят от „разчистването”. И още нещо: аз реших - никога няма да гласувам на парламентарни избори!

Троян, 11 юли 2009 г.

Джулиано Амат

*****

Не съм сигурна кои са по-големите животни
 

* Виждам Троян, изобразен като купчина кокали * Старият Боби се бори мъжки, но не успя да прескочи трапа

САМО ПРЕДИ СЕДМИЦА РОДНИЯТ НИ ГРАД ОСЪМНА със стотици жители по-малко. Някак си естествено си спомних за скандала от 13 януари т. г., когато България беше изобразена като тоалетната на ЕС (припомням, че това се случи на фестивал в Брюксел, пред очите на цяла Европа). Ако днес бъде направена изложба с картата на България и изображения на градовете - 20 години след падането на комунизма - виждам Троян, изобразен като купчина кокали. Същите кокали, които бяха използвани като оръжие във войната, която местната управа обяви на животинките в нашия град.

БОЖЕ, КАК СЕ ОЖИВИ КВАРТАЛЪТ ни преди месец. Тъкмо се върнах от Пловдив, с надеждата да изкарам едно хубаво лято. Изведнъж се появиха кученцата, котенцата - още непрогледнали, мънички като виенски кифли. Децата толкова се радваха... а възрастните - те също ставаха като деца, сигурна съм! Видях го в очите на майка си!

Родителите ми никога не са разполагали с достатъчно пари и са от онези двойки, които постоянно се карат на тази тема. Това обаче не ги е спирало да заделят по някой лев за котките пред входната врата. Голяма еуфория настъпи след раждането на първите. Постоянно се говореше за тях. Вкъщи даже забравиха да се карат за пари и други глупости.

НО ЗНАЕМ, КРАЯТ НЕ БЕ "HAPPY". Омир написа за Троянския кон, аз ще напиша за Троянския кокал. Гладните четириноги майки се нахвърлиха върху отровната храна, без да знаят, че обричат себе си и малките си на сигурна смърт. Първо падна Линда, едно от децата й беше с нея. Хлапетата от квартала ги погребаха. Още не знаеха, че по-късно ще намерят трупа на Ани, на Маси... Старият Боби се бори мъжки, но не успя да прескочи трапа. Всички те бяха зверски убити! Дали това ще отшуми като повечето показни убийства, извършени в България? Колко от тези убийства са разкрити?

АХ... АКО МОЖЕХА ДА ГОВОРЯТ! Оцеляха тези, които не могат без вече мъртвите. Ето, мина седмица и вече не чувам плача на малките и слепи котенца, които търсеха майка си. Не, не я оплакаха - намериха я. Сега и те са там, при нея … А аз продължавам да заделям от храната си, неволно - по навик, излизам с паничка пред вратата, но вече не намирам никого там. Няма ги. Липсват ми дори и мишките, които те ми носеха - чак до третия етаж, в знак на благодарност за храната си.

ИСКАМ САМО ДА ИМ КАЖА "СБОГОМ" с това писмо. Искам да споделя мъката си. А вас, от вестник "Троян 21 век", вас искам да ви попитам в кой век живее онзи, който е сторил това дело? За финал ще ви кажа, че не съм сигурна кои са по-големите животни в цялата тая история.

Троян, 10 юли 2009 г.

Кръстина Димовска

*****

„Може да има къща без куче, но всяко куче 

трябва да си има дом”

(...) Въпросът е - действително не трябва да има бездомни животни по улиците. Или както казва една английска поговорка: „Може да има къща без куче, но всяко куче трябва да си има дом”. Кучетата не са се появили от нищото на улицата - безотговорни стопани са причината.

И всички ние трябва да се погрижим за животните според християнския морал. А не да ги убиваме според Сталиновата максима „Няма човек - няма проблем” от позицията на по-силния!

16 юли 2009 г., 
коментар в сайта www.troyan21.com

Боряна Гечева

Начало

Tweet