Легендата Дан Колов

* Троян, пролетта на 1939 г. - всички се мъчели да се проврат да видят отблизо великия Дан Колов

120 години от рождението

НА 27 ДЕКЕМВРИ 2012 Г. се навършват точно 120 години от рождението на нашия земляк Дончо Колев Денев, познат по целия свят като Дан Колов. Роден е в севлиевското село Сенник (тогава Чадърлий) през 1892 г. И до днес Дан Колов е смятан за най-великия състезател за всички времена в свободната борба кеч и легенда в бойните изкуства.

ЕДВА 17-ГОДИШЕН, заедно с група българи, той отива в САЩ, където живее и работи 30 години (1905-1935 г.) – като миньор, строителен работник и след това професионален борец. В този период Дан Колов покорява най-силните кечисти от целия свят – САЩ, Канада, Япония, Китай, Франция, Австралия, Нова Зеландия и т.н. Пред мощта на българина се предават най-именитите силови бойци от онези времена като Джеф Лоурънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан „Човекът светкавица”, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други.

ПАМЕТНА ОСТАВА победата му в Япония, където в жестока битка надделява над японския идол Джики Хиган „Удушвача” - кумир на японските самураи, при това  племенник на император Микадо; след срещата от тълпата правят опит да убият с нож легендарния българин. През 1936 г. в Париж Дан Колов мачка наред всичките си противници, а на финала тръшва „Човека с хилядата хватки” Анри Деглан, който е европейски и олимпийски шампион. Тази победа му носи диамантен пояс и титлата „Европейски шампион”. Почти три десетилетия колосът от Сенник жъне победи, като сред „жертвите” му на тепиха са и тибетски майстори, китаецът Уан Фу и други „непобедими” шампиони. В края на кариерата си, вече болен от туберкулоза, излиза срещу далеч по-младия от него световен шампион Ал Перейра от Португалия и успява да го победи.

КРАЛЯТ НА КЕЧА, наричан още Кинг Конг и Балканският лъв, легендата Дан Колов умира на 26 март 1940 г. в собствената си къща в родното село Сенник, Севлиевско, като до последния си миг очаква да се види със своя най-добър приятел и също голям български борец Хари Стоев.

ВИНАГИ - и в Америка, и където и да е бил по света, до края на дните си - големият Дан Колов си остава български гражданин, независимо от многобройните съблазнителни покани. Неведнъж българинът е получавал предложения да приеме американско гражданство, някои подплатени с оферти за милиони долари, но той отказва. Ето какво споделя самият Дан Колов: „Защо ми е американско гражданство, когато винаги съм мечтал да живея в България. Не зная дали някой е изпитвал такава мъка към родината си, както аз. Напуснах България като момче, и макар да не зная нищо за нея сега, тя ми е свята повече от всичко на света”. И не може да не вярваме на тези думи на големия шампион – четвърт век той жъне успехи по световните тепихи, световни знаменитости се натискат за неговия автограф, ухажват го най-големите красавици, парите текат като река през пръстите му, но той отхвърля всички предложения да замени родината си с друга държава.

ЗА НЕГО съселяните му от Сенник и до днес говорят: „Дан Колов е в сърцата ни, вече 120 години!”. Особено вълнуващо за всички е, че славата и парите не го променят, остава си същият добряк с благ поглед и благородно сърце, откликващ на всяка протегната ръка за помощ. А за признателността на поколенията говори издигнатият внушителен паметник на „българския Херкулес” в центъра на Сенник, както и превръщането през 1968 г. на родната му къща в музей.

ТРИ ГОДИНИ преди смъртта си Дан Колов присъства на един лов в Нова Зеландия, където простива и започва да храчи кръв. Разбирайки за болестта му, земляци от Троян веднага му отправят покана за лечение в открития наскоро Държавен санаториум за лечение на белодробна туберкулоза в края на града. Дан Колов идва на преглед, лекарите го диагностицират и му предлагат да постъпи веднага на лечение. По онова време все още е много трудно да се накарат болните да се лекуват от тази коварна болест, затова световноизвестният борец отказва да постъпи в троянския Санаториум – надява се, че неговият здрав организъм и чистият въздух в родното село Сенник ще му помогнат да оздравее, уви…

СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО СИ в България през 1935 г. Дан Колов организира редица състезания в София, Пловдив, Русе, Стара Загора и в много други селища. Не остава назад и нашият Троян, още повече че е близо до Сенник; през пролетта на 1939 г. Троянското колоездачно дружество „Буря”  организира състезание за популяризиране на своя спорт и канят на откриването прославения българин Дан Колов и неговите прочути приятели борци Хари Стоев, Мустафа Кабака, севлиевския славей Борис Машалов („Заблеяло ми агънце”), който бил член на Клуба на българските борци аматьори, има десетки схватки у нас и в чужбина, а през 1934 г. печели шампионска титла…

С ЧЕРНА МЕКА ШАПКА и черен марков костюм лично Дан Колов пуска колоездачите по маршрута Троян – Лешница и обратно. Следобед на същия ден в троянското училище „Константин Хаджикалчев” (сегашното ОУ „Иван Хаджийски”) се провеждат демонстративни свободни борби с участието на прославените български борци. Самият Дан Колов вече е прекратил по лекарска препоръка състезателната си дейност и участва като главен съдия. Очевидци споделят, че след свършването на крайно интересните борби и излизането на борците от училищния двор е имало страхотна блъсканица – всички се мъчели да се проврат да видят отблизо великия Дан Колов.

• Роден е на 27 декември 1892 г. в с. Сенник, Севлиевско, умира от туберкулоза на 26 март 1940 г. в родния си дом

• В спортната си кариера, продължила 25 години, има над 1500 официални срещи и около 700 неофициални, като загубите му се броят на пръсти

• Дан Колов е европейски шампион за 1936 г. и 1937 г., носител е на преходните награди „Европейски пояс” и „Световен пояс” (1937 г.)

• От 1962 г. у нас се провежда международен турнир по свободна борба „Дан Колов”

• През 1933 г. Кралят на кеча дарява 2000 долара в подкрепа на Георги Димитров, който се бори за свободата си в съда в Лайпциг; „Аз съм бьлгарин и не мога да ocтaнa paвнодyшeн към съдбата на който и да е бьлгарин в опасност!”, обяснява Дан Колов

• За петте години в България, от 1935 г. до смъртта си, Дан Колов отделя много време за срещите си с хиляди жадни да общуват с него, кум е на не една сватба и почетен гост на не едно народно веселие - и изключително щедър навсякъде. По този повод Иван Хаджийски пише: „Той засрами мнозина, макар че спокойно можеше да сложи парите си в джоба”

• През 1937 г. купува за половин милион лева първия самолет на Гражданската ни авиация и първата електрическа турбина за българска ВЕЦ

Матей Бояджиев

Начало

Tweet