Отворено писмо до г-н Ярослав Кукерски

* „Иди после казвай, че няма „писано“, съдба – катастрофираш с колата си (в Троян), зад теб кара млад мъж, който се втурва да ти помага и ти помага така, сякаш си му роден брат… а за капак научаваш, че е с корени от златна Прага“

Ярослав Кукерски

Лично

 

СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ (няма как да те нарека другояче след случилото се)! Мина време, месец и горница, и сигурно си мислиш, че съм забравил. Не съм, няма как! Защото доброто не се забравя, то е смисълът, същината на всичко.

СЕГА да кажа на другите какво се случи. Връщахме се от София с жена ми, бях поуморен от купона до късно с приятели и кръстосването (зад волана) из (полу)европейската ни столица, бързах за една среща в Троян и вече пристигнахме, бяхме при подстанцията в Мондешкото, на метри от кръстовището при новия мост, когато съм затворил очи, може би за частици от секундата, отворих ги от удара и трясъка, колата бе пълна с някакви пушеци (оказа се от въздушните възглавници, добре че се задействаха, иначе може би нямаше да мога да напиша това писмо), гледах неразбиращо, жена ми също, нейната врата заяде, на мен пък предпазния колан, доколкото виждах през дима предницата бе купчина намачкано желязо… Причината – колата губи управление и кривва вдясно, удря се в бетонен електрически стълб, оттам в бордюра и спира на тротоара (ударът бе откъм жена ми, а тя, малко по-късно, като се поокопити, намери сили да се пошегува с репликата „Този път не успя!“, весело и в тъжното, така е по-добре – бел. моя).

И ТОГАВА се появи ти, приятелю! Помогна ни да излезем от димящия автомобил, успокои ни, усмихна се, даде ни кураж. След това намери „Пътна помощ“ и помогна да натоварят (за скрап) потрошения и неставащ за нищо автомобил. Остана час и горница с нас на пътя. Попитах те, сигурно помниш, не си ли загуби много време, отговори ми – майната му на времето, важното е, че вие сте добре! Тогава, така се получи и то бе като терапия за нас, се поразговорихме – научих, че си от Троян, по-точно от Бели Осъм, и работиш като автомеханик, което бе много ценно в случая. А необичайното ти име идва оттам, че майка ти е чехкиня, че и пражанка (от Прага), нейната майка, баба ти, съвсем мъничка я довела в Троян (Бели Осъм) и останали тук.

ИДИ после казвай, че няма „писано“, съдба – катастрофираш с колата си, зад теб кара млад мъж, който се втурва да ти помага и ти помага така, сякаш си му роден брат, а дори не те познава, после се оказва, че младежът с голямото добро сърце е автомеханик, довежда ти и пътната помощ, помага да се натовари автомобилът, губи си час и горница с теб, дава ти кураж, а за капак научаваш, че е с корени от златна Прага, любимия чужбински град на жена ти, с която сте заедно в премеждието…

ВПОСЛЕДСТВИЕ разбрах, че наред с автомонтьорството Ярослав се занимава и с биоземеделие, пътува много и т. н. Един млад и готин троянец, на когото свалям шапка! При инцидента ни се притекоха на помощ и няколко човека от съседния голям блок (мисля, че се казва „Строител“), за съжаление не им запомних имената, чули трясъка и излезли веднага, една жена ни донесе вода и неспирно говореше мили думи, а едър мъж, с мустаци и блага усмивка, не спря да ни успокоява, помня, че каза „Аз съм турче“. Свалям шапка и на всички Вас, добри хора!

16 декември 2023 г., Троян

Генадий Маринов

Начало

Tweet