Пижо на 80 години – честито!

* „Футболните запалянковци от ония години помнят набезите на късокракия, но много бърз нападател по фланговете на атаката, виртуозните му финтове и реализаторски умения, колко пъти Пижо е изправял на крака хилядната публика на стадиона“

Илия Стаевски-Пижо

Цар Футбол

 

ЕДНА от най-колоритните фигури на славния някога футболен отбор на „Чавдар“ (Троян) безспорно е тази на Илия Стаевски-Пижо. Всеки ден може да го срещнете по улиците на Троян, яхнал любимото си колело, все така общителен и разговорлив както на младини. Видяхме се миналия четвъртък на Малкия пазар и използвах случая да го поздравя с предстоящия юбилей – 80 години, навършва ги на 21 август, и същевременно го попитах има ли нещо против да направя същото и на страниците на вестника. Остана поласкан, дори ми позира с колелото.

КОЙ е Пижо? Четири деца, три момчета и момиче в бедно работническо семейство; братята са Илия (Пижо), Ценко и Митко (Мутко, както го знаят троянци), и тримата носили екипа на „Чавдар“ през различните периоди и оставили диря след себе си. Футболните запалянковци от ония години помнят набезите на късокракия, но много бърз нападател по фланговете на атаката, виртуозните му финтове и реализаторски умения, колко пъти Пижо е изправял на крака хилядната публика на стадиона.

И на 80 – с колело, Малкия пазар, Троян, 17 август 2023 г.

А СЛЕД мача, влезеше ли в „Рила“, ресторанта, в който се хранеха спортистите, „Рила“ – нашата закрила“, както го бе кръстил един местен зевзек, и там Пижо вдигаше публиката на крака. Щом се появеше, всеки футболен запалянко скачаше да го черпи, но в интерес на истината и тримата братя бяха режимаджии, имаха мяра и такива си останаха. За Пижо, този голям колорит на терена и извън него, има много интересни истории и при сгоден случай ще опиша някои от тях. За сега толкова.

ЧЕСТИТ юбилей, Илийчо! Да си ни жив и здрав още (поне) толкова и с все същия дух и хъс!

20 август 2023 г.

Стефан Генков-Лимона, треньор по баскетбол

Как Пижо вкара „Чавдар“ в „Б“ група

Още, както се казва, не изсъхнало мастилото от репортажа на Лимона и получихме още едно поздравление към юбиляря, от Калчо Христов, припомнящо твърде любопитен момент от футболната биография на Пижо, публикуваме го с незначителна редакторска обработка.

   
Като жив участник в тези отминали събития искам да подчертая дебело – историята е истинска и досега свидетелите си я спомнят с много усмивки и доволство. За какво иде реч? Не си спомням коя точно е годината, но някъде в началото на 70-те, „Чавдар“ (Троян) като първенец на Северозападната „В“ група доби право да участва в квалификация за влизане в „Б“ група. Еуфорията в града от този факт бе много голяма, по фабрики и кръчми само за това се говореше. Противник в баража ни беше отборът на „Свобода“ (с. Милковица), завършил на първо място в Софийската „В“ група, а мачът трябваше да се играе в Милковица.

В уречения ден и час над 1500 върли запалянковци от Троян, с автобуси от ДАП-а, превози от фабриките и лични превозни средства, се изсипахме на стадиона в Милковица, ако изобщо това селско нещо можеше да се нарече стадион – неокосена голяма ливада, по която едва личаха очертанията на игрището. Публиката на домакините също беше многобройна и многогласна като нашата . Изобщо атмосфера като за мач от висшата група.

Славната агитка на славния някога „Чавдар“ (Троян), 70-те години, снимка Васил Балевски

Срещата започна и протече под непрестанната доминация на троянци, голът се печеше, но все не падаше. А по крилото Пижо не бе така убедителен, както се очакваше, нямаше я характерната му бързина, често „забравяше“ топката във високата трева. Полувремето завърши 0:0. На почивката треньорът му се кара: „Какво правиш бе, Илия, къде губиш топката?“. „Голяма тревата, тренер, не мога да я прегазя!“, бе отговорът на Пижо. И как ще я прегази, та тя му до коленете.

Така вървеше и второто полувреме - нашите нападат, но домакините вкараха един случаен гол, който се оказа и единствен и тури край на мечтите ни за „Б“ група. Прибрахме се в Троян в минорно настроение, а на другия ден – злополучният мач в Милковица основна тема, всички ядосани, падна и производителността на труда, а шефовете бяха бесни.

 В същото време отговорните футболни хора бяха привикани в Партията (тогава БКП-то колеше и бесеше, а секретарят на градския партиен комитет бе по-главен от кмета) и им бе поставен ребром въпроса – да се прави и струва, но отборът на „Чавдар“ да се вкара в „Б“ група, където вече се подвизаваха „фламингите“ от Ловеч.
И се сбира футболно ръководство при председателя на дружеството (ДФС „Чавдар“), четат и препрочитат футболната наредба, умуват, спорят часове наред и накрая стигат до решение – ще подадат контестация до футболната централа за преиграване на мача. Основен мотив – неокосена трева на селския стадион, съгласно наредбата тревата трябва да бъде до 20 см, а тя била по-висока, което попречило на един от лидерите на нашия отбор, „ръстовия“ Пижо, да развие потенциала си.

И – разбира се не без дебелите връзки на началството на ДФС „Чавдар“ в Българския спортен съюз (БСФС) и Българския футболен съюз (БФС) – контестацията ни е приета и е насрочен втори мач на неутрален терен. Нашите печелят и така „Чавдар“ става участник в Северната „Б“ футболна група, където дълги години играе водеща роля. Заслуга за това начало, а и за след това безспорно има Илия Стаевски, троянският футболен любимец и голаджия Пижо, който тия дни навършва 80 години. Да му е честито!

Калчо Христов, Троян

Начало

Tweet