И пак: Защо бе, Мире!

Преди точно 8 години, на днешния ден, ни напусна, по нелеп до абсурдност начин, един голям мъж, голям троянец, голям дух, голям. Човек, който толкова обичаше да живее и умееше да живее – за себе си, своите и другите. Див, рошав, силен, луд, сърцат, шарен, неукротим, непримирим, светъл, неидеален, уникален… Световният пътешественик Миро Нанков. Приятелят! Почивай в мир, Мире, ще се видим. Сигурно вече си изръшкал и оная земя и ще разказваш, а… Тогава, на онзи 14 юни 2015 г., казах през сълзи няколко думи, мисля, най-искрените и верните, ще си позволя да ги кажа пак.

In memoriam

НЕ Е ВЪЗМОЖНО! Миро Нанков! Великият български пътешественик, човекът, изръшкал целия свят – двете Америки от игла до конец (Латинската бе неговият континент и постоянно го теглеше натам), Тибет, Африка, Близкия Изток, непознатите Балкани и още, и още, и още – си отиде. Без предупреждение, след нелеп инцидент тази нощ, в Троянския Балкан, на най-любимия му Зелениковски манастир при леля Дана, където бе завел поредната си група, само на 54. Нелепо до невъзможност. Но е истина.

МНОГО ГО ОБИЧАХ! Не само защото сме заедно от деца, съученици и си останахме приятели завинаги, а с неговата прекрасна Мария ми бяха кумове. И това. Но друго е важното – Миро наистина бе необикновен. Не познавам друг с такава енергия, с такава стръв към живота, толкова шарен и неукротим. Чудил съм му се – вчера се е върнал от джунглите на Амазония или ледниците на Огнена земя, или космическия Тибет, Килиманджаро, карнавала в Рио, а сякаш се е разтъпкал до Къпинчо над Троян; и пак тръгва, търси, не спира. Щур човек, уникален, неподражаем.

И ДРУГО, стотиците, които са били някъде с Миро, в неговите пътешественически групи или другаде, ще ме разберат – той бе душата, живецът, моторът на случващото се, неспирен, холерик, атрактивен, едно вечно „one man show”. Имаше ли го Миро, нямаше скука. А това не става насила, не се учи, това бе рядка дарба, Миро-Нанкова. И още – той бе директен до болка, прям, рязък, което можеше да разсърди някого. Но му се прощаваше – защото бе с голямо и много добро сърце, защото бе готов да подаде ръка всекиму. Един само пример – чудесният му апартамент на пъпа на София бе като страноприемница, кой ли не закъсал и нуждаещ се не е приютяван там, на моменти Миро бе като Странджата…  

И ОЩЕ – той бе борец, човек на каузата. Последната му голяма битка бе за спасяването на гората в Троянския Балкан. Трудна битка, и не бе спечелена, но той направи много.

НЕ НА ПОСЛЕДНО – той бе световен пътешественик, но наред с това умееше да разказва за пътешествията си. Невероятно красиво и забавно, много от пътеписите му излизаха „по новинарски” още от мястото на събитието, разбира се – във фейсбук, а читателите и почитателите му бяха хиляди. Навивах го да издаде книга, със сигурност щеше да стане бестселър, канеше се, не му стигна времето… Не можа да дочака и голяма титла на своя любимец в спорта Григор Димитров, на когото бе неистов фен.

НАИСТИНА не е възможно! Миро не може да го няма. И го има. В Павко – неговия син, одрал кожата на баща си, със същия пътешественически дух  и тръгнал по същите стъпки. В прелестната Криси, щерката, която живее в САЩ, любимката на тате, и необикновена като него. В неговото дело.

ЗАЩО БЕ, МИРЕ! Обичам те! Поклон, ще се видим.

 

14 юни 2015 г.

Генадий Маринов

Начало
 

Още за и от Миро Нанков:

• Директно от Тибет
• Миро Нанков: За Бога, братя и сестри, не пийте повече от 3 маргарити...
• Миро Нанков като Дядо Коледа, прави кастинг за Снежанки
• В Албания и Босна - непознатите Балкани
• Миро Нанков show в Хималаите
• Миро The Best 
• Миро Нанков: "Няма край на света, драги зрители!" 
• Адреналинът скача на Огнена земя
• Там са и моите цветя за него...
• Миро Нанков награди спортист №1 на България 
• Пътешественикът Миро Нанков помага на дома в Дълбок дол 
• Реквием за Троянския Балкан 
• Защо бе, Мире!
• Време съборно 
• Душата му обичаше това място
• Посмъртна номинация за Миро Нанков
• Книгата за Миро - премиерата е утре
• Миро също бе тук 
  

Tweet