Владислав Кардашимов: Да има поминък и живот в Черни Осъм (1)

* „Това е най-хубавото място в Централна Стара планина, най-хубавото място в света за мен. Доста пътувам в чужбина по работа – трябва да ти кажа, че като мина Манастира и ме лъхне течението, което се усеща след завоя, като видя гората, все едно нещо се отваря“

Владислав Кардашимов

Интервю Юбилейно

 

Владислав Кардашимов. На 39 години, баща на двама синове, черноосъмец, женен за черноосъмка и живеещ в Черни Осъм. Икономист, завършил Икономическия техникум в Ловеч, бакалавър по счетоводство и контрол и магистър по счетоводство и одит на нефинансови предприятия от Стопанската академия в Свищов. През 2005 г. кара студентския си стаж в „Обнова“ (Черни Осъм) и през м. юли същата година постъпва на работа в кооперацията като специалист по търговската дейност, през 2008 г. оглавява търговския отдел, а на Общото събрание през 2018 г. е избран за председател. През 2022 г. е преизбран на председателския пост. „Консенсусен, справедлив, понякога и кибритлия, но бързо ми минава, не гоня излишен инат, и най-вече – директен“, така се самоопределя като ръководител и професионалист г-н Кардашимов. А в началническия му кабинет се чете надписът „Хората с кураж и характер винаги ужасяват другите“ (Херман Хесе), дообяснява ни го с думите: „Харесвам хората, които са директни, както се казва – право куме в очи“. Поводът за разговора ни е големият юбилей – 100-годишнината от основаването на Кооп „Обнова“. Говорим си на „ти“ по желание на председателя.

– Един млад човек на село – мислил ли си го, съжаляваш ли, смяташ ли, че има достатъчно перспектива?
– В никакъв случай не съжалявам. Аз съм родолюбец, никога не съм мислил да ходя да работя в чужбина, в София или в друг голям град. Аз съм от Черни Осъм, живея на около 500 м от фабриката. Роден съм в Плевен, майка ми е плевенчанка, но винаги цялото семейство сме живели в селото. Съпругата ми също е от Черни Осъм, работи в счетоводна къща в Троян. Имаме двама синове, на 14 и на 7 години – големият учи в СУ „Васил Левски“, малкият сега ще бъде първокласник в НУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Троян. Моето разбиране е, че трябва да развиваме нещата на местна почва, за да създаваме поминък за населеното място, каквато е и първоначалната идея за създаване на кооперацията.

– Кажи ни за селото, Черни Осъм – то е специално, гушнато в най-красивата част на Стара планина.
– Точно така е. Будно място, живо село. Хората са темпераментни и находчиви. Това, че са успели да създадат тази стопански структура (кооперация „Обнова“), да я отвоюват през бурите, през които е преминала – и одържавяването, и като част от РПК „Стара планина“ – и да я развиват толкова години, само по себе си подсказва, че имат необходимия манталитет и разум.

– Кооперация „Обнова“. Как е да си начело на нещо, което е на 100 години, има ли притеснения?
– На първо място това е отговорност. Притесненията са свързани с доста неща, най-сериозното от които е липсата на работна ръка, но то е всеобщ проблем за колегите в района.

– Още повече, че все пак сте на село. Сигурно е още по-трудно?
– Да, все пак на село, въпреки че ние сме направили постъпки да облекчим желаещите да работят при нас – предложили сме транспорт, на други поемаме част от разходите по транспорта.

– Колко човека работят в кооперацията сега?
– Към днешна дата (10 август 2022 г.) средносписъчният състав е от 139 души.

Лицата на Кооп „Обнова“

– Това прави едно сериозно предприятие.
– По смисъла на търговския закон сме средно предприятие. Работата е организирана на двусменен режим. Понеже говорихме за проблемите, другият основен проблем е недостигът на дървесина – основният материал, с който кооперацията работи. Това дойде от една наредба, влязла по време на едно от служебните правителства, за намаляване добива на дървесина, което оказва доста сериозно влияние върху дейността ни. Правихме постъпки на една научно-практическа конференция преди месец в Чифлик, на която бяхме поканени да участваме и където имаше специалисти от различни институции, области, министерства, Изпълнителна агенция по горите. Нещата бяха поставени директно на масата и се опитахме да изготвим протокол с правилните според нас решения. Имаше обещания от зам.-министъра, който също беше гост на конференцията, че се работи в тази насока, но засега наредбата не е отменена.

– Докосваме се до много болезнена тема – тази за дървесината. В България има усещане, че се сече безотговорно. Как стоят нещата?
– За съжаление, първото нещо, което изниква в съзнанието на обикновените хора, е кражби и незаконна дейност, което не е точно така. Според мен дървесината би трябвало да се свързва с това, че тя е основен материал – немалка част от промишлеността в България. Тя е възобновяем ресурс, който, когато се стопанисва правилно, би трябвало да бъде достатъчен и да захранва всички дървопреработващи предприятия.

– Това, че дърводобивният бизнес се контролира и управлява добре, е твоята гледна точка, ти си страна в тоя процес и виждаш нещата отвътре.
– Нямаме толкова поглед върху контрола, но че се контролира, е факт. Ние, като дървопреработващо предприятие, също подлежим на контрол. Има достатъчно добре изградена система, която да контролира движението на дървесината от момента на нейното добиване в гората до крайния преработвател и даже до продажбата на готовия продукт.

– А стига ли ни тази стратегическа суровина? Знаем, че имаше недостиг на дървесина в страната.
– Продължава да го има този недостиг. В момента, понеже е летен период, има едно относително успокояване, но съм сигурен, че с навлизане в есенно-зимния период този проблем ще се изостри отново, както беше тази зима и през януари се наложи да работим с намален капацитет.

– Откъде купувате дървесината?
– Купуваме от цяла България. От чужбина – не, засега нямаме такава практика. С надеждата да успяваме да подсигуряваме необходимата дървесина за капацитета на производството.

– Цената расте, това сигурно ви притеснява?
– Скокът в цената на дървесината е доста голям, притеснението идва оттам, че този ръст ни принуждава да повишим нашите цени и това създава опасност в един момент да престанем да бъдем конкурентоспособни. В т. нар. балкански държави има фирми, които произвеждат аналогични изделия. Ръста в цените го обуславя дефицитът и ако това не спре, има опасност да излезем от пазара. В последно време неясната политическа обстановка в Европа и по целия свят прави нещата непредсказуеми. Постоянно сме в някакви кризи и село Черни Осъм не прави изключение от световната конюнктура на пазара. Ние вървим след случващото се – каквото за всички, такова и за нас.

– Отвореният европейски пазар помага ли? Имате ли износ?
– Да, кооперацията е експортно ориентирана, като също имаме и вътрешен пазар. Стремим се да обслужваме желанията на всички клиенти.

Председателят с началника на производството Калин Атанасов

– И откъде са ви външните контрагенти?
– Имаме от доста държави – Италия, Турция, Гърция, Холандия, Испания, Израел.

– Спомням си, че на скорошната важна среща по проблемите на бранша, състояла се през м. юли 2022 г. в троянското с. Чифлик, сериозният мебелопроизводител Христо Йовчевски („Рико Стил“ ООД) каза, че имаме голям шанс на европейския пазар, защото са се опразнили ниши от китайски и други далекоизточни производители, и ако сме гъвкави, упорити и точни, можем да се настаним в тези ниши. Така ли е?
– По принцип е така, има го това нещо, но то не бива да ни успокоява, защото ще дойде момент, когато тези мощни икономики ще се завърнат на европейския пазар и ние трябва де сме подготвени за него. Работим, стремим се да бъдем коректни към клиентите си, да поддържаме необходимото качество, да спазваме сроковете.

– Можеш ли да кажеш, че „Обнова“ (Черни Осъм) днес е едно модерно предприятие на средно европейско равнище? И ако седнеш на една маса с европейски производители от този мащаб, няма да се чувстваш като „момчето от село“?
– Няма да се чувствам като „момчето от село“, въпреки че технологично Европа е доста по-напреднала от нас. Усвоила е доста повече средства и по-доста по-правилен начин, отколкото ги усвоихме в България.

– Но като външен вид нашите фабрики не стоят така подредено, включително „Обнова“. А това също има значение в днешния свят, в който дизайнът, пиарът, външният вид са много важни. Тука има какво да се желае.
– Едно външно обновление е желателно и при нас, знаем го. Но всичко опира до средства. Освен това, ние сме дървообработващо предприятие и самият характер на дейността не предполага много чистота и подреденост.

– Да се върнем към този 100-годишен извървян път и големите препятствия, които кооперацията е преодоляла.
– Кооперацията е преминала през много перипетии. Буквално след периода на основаването тя е оцеляла и е вървяла напред благодарение на находчивостта на местните хора, които са поели инициативата за направата на производствена структура в селото, за да подсигури работа на черноосъмци – такъв е първият замисъл. После преминава под шапката на разни структури, била е одържавявана, но все пак е имало работа, въпреки промените в собствеността, даже е имало периоди, когато списъчният състав е бил доста по-голям. Спомням си, че когато започнах работа, сме имали периоди – тогава работехме като подизпълнител за „Икеа“, – когато е надхвърлял 200 души.  

– Кажи ни малко повече за контактите с „Икеа“, световна мегакомпания.
– Според мен, благодарение на работата за „Икеа“, макар и като подизпълнител, „Обнова“ израсна технологично и като манталитет. Макар че този период от 5-6 години в крайна сметка не приключи добре като краен резултат, тъй като предприятието („Никром Тръбна мебел“ АД, Ловеч – бел. ред.), за което работихме като подизпълнител, приключи дейността си и ние претърпяхме съответните сътресения.

– Какви се параметрите ви днес?
– Кооперацията, слава богу, работи на печалба. Годишният оборот за миналата година е около 5 милиона и половина лева продажби. Тази година, ако няма някакви извънредни сътресения, се надяваме да увеличим този показател. Мене ме притеснява този есенно-зимен период, или както казват анализаторите – „ще бъде трудна зима“. Едно евентуално спиране на големите предприятия в Европа повлича след себе си всичко останало. Както казахме, и ние сме точка на икономическата карта. Допълнително в България политическата ситуация е изключително сложна и неясна. Споменатата наредба за добива на дървесина не е нещо, което зависи от ЕС или друга страна, това си е решение на нашето правителство. Тя е въведена от гледна точка на запазване на екологичните норми и равновесие. Аз страшно обичам природата. Но когато говорим за дървесината, нещата трябва да се погледнат двустранно, да се помисли и за икономическите ефекти от подобно решение.

– Заплатите?
– Трудовите възнаграждения се изплащат навреме. Стремим се да поддържаме нивото на заплащане в общината. Дивидентът, който разпределяме, се капитализира. Който акционер иска, си го взема, но повечето се капитализира.

– Какви инвестиции са ви нужни, за да вървите в тон с новото време?
– Инвестиции винаги трябва де се правят. През предишния мандат, който изтече през март, направихме доста сериозна инвестиция по реконструкция на паровото стопанство. Това ни е основна дейност за работа, свързано е с пропарване на дървесината, сушене на материалите, пресовото отделение, отоплението на цялата фабрика през зимния период. Една част от тази голяма инвестиция направихме с кредит, другата – със собствено финансиране. Тая година, живот и здраве, до септември трябва да изчистим кредита.

– Каква е производствената ви номенклатура, какво произвеждате в момента?
– Основната дейност на предприятието е свързана с производство на изделия от огънато слепена дървесина – седалки, облегалки и други части за столове. През 2015 г. пуснахме малко производство на готови столове. Другото, което правим, са детайли от масивна дървесина, заготовки за мебелопроизводството – идеята е да оползотворяваме всичката дървесина, която закупуваме. Не може да отидеш при един доставчик и да му поискаш само най-хубавите трупи. Детайлите се правят от малко по-нисък клас дървесина.

Лицата на Кооп „Обнова“

– Износът от готова продукция ли е, или от детайли?
– Износът е изцяло от изделия от огънато слепени детайли – и полузавършени, и завършени. Те са гръбнакът на производството на кооперацията. Развиваме фурнира от трупите, изсушаваме го, след това го налепваме под съответната форма, изрязваме, шлайфаме, лакираме, опаковаме и продаваме. Процесът при нас е от начало до край – от дървото до готовия продукт.

– А шперплат?
– Шперплат не произвеждаме, въпреки че кооперацията в един период, в 1938 година, е разширила и модернизирала дейността си с линия за производство на шперплат. Тогава е било така, но след навлизането на страните, които коментирахме пред малко, и цените, които те предложиха на европейския пазар, ние станахме неконкурентоспособни с тази дейност

– Повторното ти избиране за председател на кооперацията говори, че хората оценяват всичко това, което правиш като ръководител и което е „Обнова“ днес.
– Никога няма да са доволни всички. Ако е така, значи нещо не е наред. Винаги има недоволни, винаги има критикуващи. Аз приемам критиката градивно. Човек не бива да играе обиден, а да се вслуша – може би там има неща, които пропуска.

– Такава икономическа структура, кооперация, вероятно има някои специфики при ръководството.
– Кооперацията се доближава като органи на управление до акционерното дружество, но не напълно. Като председател на кооперация не разполагаш с абсолютната власт. Председателят има пълната власт да управлява пряко дейността, но не може да разполага с кооперативното имущество – това става с решение на Управителния съвет и на Общото събрание.  

 

(следва)

Интервю на Генадий Маринов
Снимки: Цветан Тончев

Начало

Още по темата:

• Кооперация „Обнова“ на 100 
• Владислав Кардашимов: Да има поминък и живот в Черни Осъм (2)
  
• Кооп „Обнова“ празнува 

 

Tweet