„Троян 21“ на 20!

* „Когато започнахме на 10 септември 2002 г., не сме се и надявали (на подобно дълголетие), искахме го, но си беше като някакво нереално мечтание, фантазия“ * „Никога не съм си правил илюзия, че сме повече, отколкото сме – малък вестник в малък град. Но също така съм убеден, че малкият вестник може да е голям вестник

10 септември
 
ТОЗИ път ще говорим за нас, „Троян 21“. И не защото се прехласваме по себе си. Имаме сериозен повод. Днес, на 10 септември 2022 г., вестникът ни навършва 20 години. Което си е сериозно нещо – тук, в България, и още повече в малкия град, в Троян. Когато започнахме на 10 септември 2002 г., не сме се и надявали (на подобно дълголетие), искахме го, но си беше като някакво нереално мечтание, фантазия.

КАК стана? Най-напред с много любов – ние, които го правим, обичаме вестника (си), обичаме да го правим, обичаме работата си. Без това щеше да е невъзможно. После – с много инат. Защото само с любов не става. Инат да погасиш поредния заем, инат да влезеш в съда, без да се предадеш, инат да прескачаш постоянните препятствия, инат да се усмихваш, когато боли и не ти е до усмивки. Стана малко като на кино – да обичаш на инат. Но си е точно така. А любовта върви с удоволствието, удоволствието от работата ти, забавление от работата, при нас е така.

ИМА и друго, може би най-важното, най-голямото – да не изгубиш смисъла; защото изгубиш ли го, това е краят. Не че не сме били разколебани, аз лично съм бил, казвал съм си – и какво от това, че го има Т21, земята няма да спре да се върти, ако го няма, пука ли му на Троян за нас, какво даваме, даваме ли нещо и т. н., все големи и трудни въпроси. Но все пак, и винаги, сме намирали основания за смисъл – раздвижването след наши статии, промяната след наши статии, усмивките след наши статии, открояваните личности, открояваните действия и бездействия, отстояваните посоки и позиции, дори съвсем пресните „сърдити“ обаждания, един наш редовен читател дори ни „заплаши“ с глоба, заради двуседмичната ни лятна ваканция и липсата на поредния брой, всичко това дава смисъл. Смисълът го има и ще го има – иначе за какво сме и как изобщо ще сме?!

КАКВО стана? Никога не съм си правил илюзия, че сме повече, отколкото сме – малък вестник в малък град. Но също така съм убеден, че малкият вестник може да е голям вестник – ако е истински, ако е с позиция (вестник без позиция е като айрян без мляко, нищо и половина, в това съм категоричен), ако си знае мястото (без да се самозалъгва, но и без да се самоподценява; а самозалъгванията в малкия град са лесна работа, по-лесно е да си повярваш и да се усетиш голям, без да си такъв). Дали малкият ни вестник е голям вестник – казвали са ни го неведнъж, но по-вярното е, че се опитваме и вероятно на моменти успяваме, дано.

Дон Генадий атакува вятърните мелници, худ. Иван Хаджийски
СЕГА за най-важното. Вестникът е екипна дейност, тези 20 години нямаше да ги има и отдавна да сме изчезнали, ако нямахме екип, малката ни група съмишленици и партньори. Ще кажа по няколко думи за основните. Диана Млазгова (Дида). С нея основахме вестника. Наричам я финансовият министър на вестника и не е лъжа. Колко пъти тя е правила, и прави, невъзможното да ни измъкне от финансовата криза (защото вестникът уж е по-особено дело, не съвсем комерсиално, но едновременно е бизнес, печатницата и всичко останало е с пари), изключителна. И едновременно е верен приятел и съмишленик, човек, на когото можеш да разчиташ и на когото винаги можеш да се опреш. Без нея вестникът нямаше да го има, това не е пресилено. Кирил Йовчевски (Кирчо). Че е компютърджия вълшебник, знаят всички. Аз ще добавя още нещо – изключително отговорен и точен. А вестникът е като конвейер, спомнете си Чарли Чаплин на конвейера, и ако някой пропусне да завърти своята бурмичка, всичко се проваля. Кирчо, с когото сме заедно от 2003 г., никога не е пропускал да завие своята, качествено и сигурно. И без него вестникът нямаше да го има. От 2011 г. с нас е още един компютърджия – той е рейтингов учител по математика, Стоян Борджуков. Но именно той ни „натисна“ да си направим и сайт, и той го направи, и го администрира до днес. Безпощаден професионалист, безпощадно точен. Свалям му шапка, без него нямаше да имаме сайт. Сътрудниците – и без тях няма вестник. Те са много, няма как да изброя всички. Но един не мога да не спомена – железният ни спортен коментатор Стефан Генков-Лимона, той пасна чудесно на вестника ни, с остротата и куража си, със стила си (никой в Троян не пише по-хубаво за спорт от него), с динамиката си, с отговорността. Да си ни жив и здрав, Лимоне! И още един, той е някак „вътрешен“ и се подразбира, но не бива да го пропусна – съпругата ми Нели Генкова-Маринова, учителка по български език и литература. Била е и коректор, и редактор, и автор (многократно), и съветник (за граматика и стил), и човек, с когото си сверяваш часовника за някоя идея – (без)ценна опора. Вестникарската съпруга, целувам й ръка! Накрая, но не по важност – читателите и рекламодателите ни. Те са ни пълноправен партньор, даже партньорът с решаващ глас, коректив, вдъхновител, оценител, радост, сигурност. Поклон до земята за всички вас!

И ДВЕ думи за финал. 20-годишният юбилей ни радва, дава ни самочувствие и кураж, дава ни допълнителна сила. И продължаваме.

Генадий Маринов,
 
гл. ред. на Т21

2 коментара:

Марин Платников каза...

Честит празник! Успех на "Троян 21", живот, здраве и берекет на списващите го, и още много юбилеи!

Стоян Борджуков каза...

Поздрави, Гена!
Аз хем участвам, хем не съвсем...
Представям си какво ще ме сполети, ако сега ми скимне и го затрия сайта... и Т21 изчене от интернет пространството... Ще се почне с Киро и после... Платника и ... не ми се мисли.
Дори ще са сърдити и всички, които уж са на нож с Т21.
Защото, защото със сайта и с журналистическия номер, че безсмислените полемики плащат печата... със всеки ред Гената храни еснафлъка. Защото учението, парите, бизнеса, изобщо живота може да извади троянеца от Троян, но еснафлъка от Троянеца и с операция не можеш да го извадиш. И ако една предна власт смяташе, че еснафлъкът е лошо нещо - аз изобщо не мисля така. Еснафлъкът е отговорът на простичкия въпрос - "К'во ста'а по Троян?". А Гената непрекъснато му отговаря. И то по начин, показващ че духът на Троянеца е жив и ще го има.
Наздраве, Генчо!

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |