Христо Минков: Краят на пътеката е все още там

* „Опитах да ходя, но болеше. Взех решение да спра и беше странно, бях щастлив и малко тъжен. Определено повече щастлив, защото това е едно изключително преживяване не само за мен, а за всички, които бяха част от цялото това нещо“

Ком - Емине 2022 Маратонецът разказва

Христо Минков, 2022 г.

С Христо Минков, 20-годишният ултрамаратонец и наш съгражданин троянец, се чухме около час след като прекрати бягането си по 560-километровия маршрут Ком - Емине по билото на Стара планина в гонене на рекорден резултат (1 август). Христо обеща да разкаже за читателите на Т21 каква е причината да се откаже (в района на Ришкия проход, 436 км), за подготовката си, помагачите, миналогодишния първи опит, плановете. И спази обещанието си. Т21

НАЛИ знаете – едно дете като се роди не може да ходи.  После постепенно става по-силно. Развива се, прохожда, а ние по цял ден стоим до него и го гледаме колко е енергично, и често се питаме откъде децата имат толкова енергия. Всичко е в главата, аз също се чудя на себе си и не съм си представял, че някога ще правя нещо подобно и то ще ме прави толкова щастлив. Преди около пет години, когато минах Ком - Емине туристически, знаех, че има човек, който го е правил за под 5 дни. Ние тогава изминавахме средно по 40 км на ден и за 15-годишен бях доста издръжлив. Две години по-късно започнах да се занимавам с бягане. Първото ми състезание беше на 8 км, а година по-късно вече можех да завърша състезание на 100 км.

ДОСТА тренировки и състезания изминаха, докато миналата година, 2021-ва, направих опит да измина Ком - Емине без пейсъри (помощни бегачи, наричат ги и темповодещи, които задават темпото, мотивират и така помагат да се постигнат рекордни резултати, използват се от много шампиони в дългите бягания и маратоните – бел. ред.) за рекордно време. Доста добре подготвен бях физически, но имаше доста пропуски, които не зависиха от нас – трудности с помощния автомобил, недостатъчно финанси, слаба подготовка по трасето. Които доведоха до отказване на 345 км.

На Беклемето, в отлична форма и в графика за рекорд, 30 юли

ТАЗИ година, 2022-ра, нямаше как да не опитам отново. Успях да намеря повече средства и да съм една идея по-сигурен. Направих много добра подготовка. От миналата година се готвих за този опит – толкова много тренировки и обиколки из България, беше нещо много интересно и опознах почти целия маршрут, който е общо 560 км. Основен помощник отново беше баща ми Павлин Минков.

СТАРТЪТ беше даден на 29 юли, петък, в 7:00 ч. сутринта. Започна зле, тъй като почти цяла нощ валя дъжд под връх Ком, където спахме на палатка. Първите 40 км бях с мокри крака, което не беше добре, но това е част от играта. Следобед бях добре физически, но пък започнаха проблемите с настинка, която получих дни преди старта. Стомашни болки, температура и сякаш всичко щеше да приключи още на Витиня (100 км), където вече изоставах с 20 мин. от графика на рекорда. Беше ми тежко и едвам се движих. Два пъти повърнах и направо станах нов човек. Странно беше чувството, но се върнах в играта. До хижа „Кашана“ (134 км) всичко беше наред и влязох в рекордното време. Оттам всичко беше супер. Бях в свои води, тъй като това е любимата ми част от трасето, все пак съм от Троян и този край ми е на сърце, както се казва. Просто бях като у дома си – Вежен, Беклемето, Амбарица, Купена, Ботев минаха неусетно.

В РАЙОНА на връх Росоватец обаче стана страшно. Гръмотевици отвсякъде и страшен дъжд. Страшно шоу, което досега не бях виждал и се радвам, че успях да сляза до долу жив и здрав. Гръмотевиците просветваха и трещяха, а аз бързах да се добера до гората, защото там е по сигурно. Доста измръзнал, стигнах за 45 часа на хижа „Партизанска песен“ (245 км). До прохода Вратник, който щеше да е следващото място за спане, се чувствах добре, но малко на приливи и отливи. Преди самия проход се обади контузия. На 68-ия час бях там, бяха изминати 350 км. Спах малко и тръгнах без болки. След Котел обаче болката пак се появи, но се движих добре и бях доста преди рекорда. Между Върбишкия и Ришкия проход доста се обезводних и останах без храна.

Христо с баща си Павлин на маратона „Tarnovo Ultra“, м. април, подготовка за Ком - Емине 2022

ПРИСТИГНАХ на Ришкия проход с аванс от 2:20 часа от рекорда. Имаше болка, но мислех, че ще мога да продължа. Постоях на пункта малко и след като станах, възпалението вече беше много развито. Опитах да ходя, но болеше. Взех решение да спра и беше странно, бях щастлив и малко тъжен. Определено повече щастлив, защото това е едно изключително преживяване не само за мен, а за всички, които бяха част от цялото това нещо. Баща ми ще напише нещо като пътепис за Ком - Емине 2022, където ще може да прочетете абсолютно всичко. Използвам повода да благодаря на хората, които ми помагаха – фирма TSD (Герман Гачевски), Община Троян, Иван Макариев, има и много други, за които ще кажем в пътеписа. Всяка книга има начало и край, а краят на пътеката е все още там. Надявам се, че някои хора ще продължат да вярват в мен и ще се опитам да стана полупрофесионален спортист.

2 август 2022 г.

Христо Минков

P. S. Опитът ми по маршрута Ком - Емине 2022 щеше да приключи още на Беклемето, тъй като нашата 30-годишна кола се счупи. Благодаря на Васил Станев, който ни предостави своя личен автомобил и продължихме.

Начало

 

Още по темата:

• 19-годишният троянец Христо Минков в ултрамаратона Ком - Емине
• Христо Минков: Не се получи, но знам, че след време ще успея
• Нашият Христо Минков спечели ултрамаратона RATCU
• Христо Минков: Дадох всичко от себе си

Tweet