Нашият Илиян Миревски с бронз от Държавното първенство

* „Повярвайте ми, глупав човек не може да бъде борец. Както е казал олимпийският и световен шампион Дан Гейбъл: „Веднъж борил ли си се, после всичко в живота е лесно“
Свободна борба
Илиян Миревски
НА ТАЗГОДИШНИЯ Държавен лично-отборен шампионат (ДЛОШ) по свободна борба (11-12 юни, Велико Търново) едно троянско момче, 28-годишният Илиян Миревски – дипломиран юрист и служител в ГДБОП (София), спечели бронзов медал в категория до 74 кг, връх в досегашната му спортна кариера. А отборът му - на НСА „Васил Левски“, грабна отборната шампионска титла. Медалистът е единственият троянски състезател в свободния стил от дълги години насам.

ТОЗИ бронзов медал от ДЛОШ 2022 е сериозен успех и за Троян, ако броим медала за троянски, а той е (и) такъв. Илиян се запалва по борбата от учителя си по физическо в троянското СУ „Васил Левски“ Николай Скубарев и започва да тренира джудо, при Николай Матев, тъй като в Троян няма зала за борба, а двата спорта са сходни. Това начало е от огромна полза, когато по-късно, през 2013 г., вече като студент в Академията на МВР в София (след академията завършва право във Варненския свободен университет), започва сериозно да се занимава с борба при треньорите Рашо Макавеев и Илия Илиев. През 2020 г. Илиян също стига до финалните схватки на ДЛОШ, но медалът му се изплъзва и заема 5-то място.

ПОТЪРСИХМЕ за коментар бронзовия медалист и той бе любезен да ни разкаже и за конкретното състезание, и изобщо за пътя си в свободната борба и спорта. Ето какво ни сподели Илиян.

ЗА БРОНЗОВИЯ МЕДАЛ

На почетната стълбичка, ДЛОШ, Велико Търново, 12 юни 2022 г.
„В първия ден от шампионата се проведоха схватките до полуфиналните срещи, като борците, които стигнат до финални срещи, остават за втория ден. След загуба от единия от финалистите, стигнах до финалните схватки. През втория ден имах една среща в повече, репешаж – който победи, продължава да се бори за медал, който изгуби, приключва. Победих съперника си с 10:0 (технически туш). Трябваше да се боря за медала. Борбата започна и в края на първата част съперникът ми поведе с една точка. Започна втората част, а аз губех, но си дадох сметка, че трябва да обърна срещата, казах си, че този път ще оставя сърцето си на тепиха, но ще взема медала. Започнах да вдигам темпото и да търся атаката, целият ми отбор и треньорът ми крещяха. Оставаше 1:50 мин. до края и желаното започна да се случва. Резултатът бе изравнен до 6:6 в моя полза, а оставаха около 15-20 секунди. Противникът осъзна, че губи срещата и започна непрекъснати атаки, а моята задача беше да имам отлична защита и да запазя резултата. В последните секунди той опита последната си атака, която контрирах и гледах как времето изтича, 3…2…1… Победих! Не мога да опиша чувството, което изпитах, всичкият труд, лишения, кръв, пот и сълзи се отблагодариха. Наистина не мисля, че това чувство може да се опише! Благодаря на моето семейство, на моите треньори и съотборници, защото без тях никога нямаше да успея и на всички, които ме подкрепяха и вярваха в мен“.

ЗА ЛЮБОВТА КЪМ БОРБАТА И НАЧАЛОТО

„От малък, както всяко дете, съм минал през повечето спортове, които имаше в града ни, те определено ми се отдаваха, но в даден момент губих интерес и мотивация. Още тогава имах усещането и знаех, че като порасна ще бъда спортист - борец, дори често си го представях. Колкото по-голям ставах, интересът ми към бойните спортове ставаше все по-голям. През 2009 г. започнах да ходя на фитнес, защото бях с наднормено тегло, но отново не бях особено мотивиран. Така през 2010 г., докато гледах спортната емисия по новините, съобщиха, че имаме световни шампиони по борба - Михаил Ганев, Христо Маринов (сегашния президент на Българската федерация по борба) и Станка Златева. Дадоха откъс от схватките и интервюта. Всичко това много ме дозапали и вече бях сигурен, че ще стана борец. Мислех го постоянно. След това имаше предаване за световния шампион по свободна борба Михаил Ганев, за начина по който тренира и се подготвя, начина му на живот и всякакви факти. Изгледах го внимателно и вече знаех, че това е пътят, по който искам да поема. Споделих го с родителите ми, баща ми Гадьо Миревски е майстор на спорта по колоездене, винаги много ме е подкрепял в спорта и ми е давал много ценни и мъдри съвети. Щом разбра, че искам да стана борец, ме насърчи максимално. Майка ми Дора, както всяка майка, беше притеснена.

Медалистът с баща си Гадьо Миревски след награждаването
Тъй като Троян няма зала за борба се насочих към джудото. Започнах да тренирам при Николай Матев и тук е моментът да му благодаря за всичко, на което ме е научил. Участвах на републикански първенства и международни турнири, не бях от медалистите, но няма състезание, от което да съм си тръгнал без поне една победа. През 2013 г. бях приет в Академия на МВР (Симеоново). Първото нещо, щом се установих в София, беше да намеря зала по борба. Но поради стечение на обстоятелствата в началото не тренирах достатъчно сериозно, имах и други занимания и не бях достатъчно отдаден. Сериозно започнах да тренирам през 2016 г. в залата на НСА. Първоначално много хора ми се присмиваха, казваха че е невъзможно, защото съм започнал твърде късно и е по-добре да се откажа, за да не си губя времето. Обаче вътрешният ми глас ми подсказваше, че след години ще постигна целта си, вярвах в себе си, защото знаех какви са възможностите ми. Един от малкото, които напук на всички ме мотивираше, беше треньорът ми Рашо Макавеев, казваше ми, че Петър Киров (двукратният олимпийски и трикратен световен шампион) е започнал с борбата на 21 години.“

ЗА ЛИШЕНИЯТА, ПРЕПЯТСТВИЯТА, БОЛКАТА

„Заради летния шампионат през 2017 г., не отидох на абсолвентския си бал, тъй като бяха по едно и също време, а аз трябваше да свалям килограми. Но дори за миг не съм съжалявал, купоните няма да избягат, а спорните успехи остават за цял живот. През есента на 2017 г. завърших Академията на МВР и започнах работа като районен инспектор в РУ на МВР - Троян. Това означаваше, че трябва да спра с борбата, защото в Троян няма зала за борба. Но нямаше ден, в който да не си мисля за борбата и да съжалявам, че на 23 години, млад и здрав, спирам да преследвам мечтата си и да правя това, което обичам. С всеки изминал ден борбата и приятелите от тепиха ми липсваха повече и повече, чувствах се сякаш оставих всичко недовършено…

През есента на 2019 г. се явих на конкурс, издържах успешно всички изпити и смених работата си, започнах работа в ГДБОП, където работя и до днес. В края на годината се преместих в София и отново започнах да тренирам борба. Всеки ден след работа бях в залата, независимо дали съм изморен, дали се чувствам добре или не. Бях качил килограми и трябваше да сменя категорията, в която се състезавам.

През 2021 г. участвах на държавния шампионат, но отпаднах в първия ден и се класирах на 7-мо място. Продължих да тренирам и постоянно виждах прогреса в себе си, забелязваха го моите съотборници. И така до момента, в който се стигна до фаталната случка. Няколко дни преди държавния шампионат, за който се подготвях си извадих рамото, наместих си го сам на момента, а болката, която изпитах беше неописуема. Всичко мина за секунди като на лента през главата ми, видях как всичко е изгубено. Направих си ядрено-магнитен резонанс и започнах да ходя на прегледи при различни доктори, знаех, че този вид травма се оправя с операция и бавно възстановяване и че е прекратила кариерата на много борци. След операцията д-р Атанас Андреев ми каза, че всичко е минало успешно и че пълното възстановяване е след 10-ия месец, каза ми също, че след такава операция трябва да забравя за борбата. Но аз дори за секунда не си помислих да се откажа, макар да знаех, че възстановяването ще е бавно и трудно.  Шест месеца след операцията отново влязох в залата по борба. Беше ми много трудно, бях качил 10 килограма, а най-сложната част беше психическата - да превъзмогна психическата травма и страха да не се контузя отново.“ 
 
ЗА БОРБАТА И ЗА СПОРТА ИЗОБЩО
 
Железният троянец е приклещил противника
 „Борбата е от най-трудните и най-велики спортове и е един от спортовете, които са донесли най-много медали на България. Необходими са много качества: трябва да си умен като шахматист, защото всяка секунда ситуацията се променя и винаги трябва да предвиждаш с няколко хода напред; да си бърз като спринтьор; силен като щангист; гъвкав като гимнастик; и издръжлив като маратонец. Нужна е съвкупност от всички, качества, не може да си само силен или само издръжлив, но както казах на първо място най-важно е да бъдеш умен, защото победата изисква много повече от мускули. Повярвайте ми, глупав човек не може да бъде борец. Както е казал олимпийският и световен шампион Дан Гейбъл: „Веднъж борил ли си се, после всичко в живота е лесно“. И това е така, от борец можеш да станеш всякакъв, но не от всеки става борец. Примерите са хиляди. На тепиха си сам, няма кой да ти помогне, от теб зависи всичко и една грешка може да е фатална и необратима, това изгражда железен характер.“ 
 
Т21 

1 Коментара:

? каза...

Това показва, че с труд, воля и упоритост, човек може да сбъдва мечтите си. Браво!

Публикуване на коментар

Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |