За необичайното в обичайния Гергьовден

* „Една по-ярка, различна и запомняща се манифестация на красотата на воинските тържествени ритуали, както и на красотата и традициите към нашата българска военна и железничарска парадни униформи“
 
Георги Стайковски, 6 май 2022 г.
Отзвуци
На тазгодишния, 6 май 2022 г., троянски Гергьовден братята близнаци Георги и Венелин Стайковски бяха нещо наистина необичайно в иначе обичайното празненство (виж „Троянският Гергьовден – обичаен в необичайно време“ – бел. ред.) – с атрактивните си, открояващи се и делящи от общото униформи, безупречната напета стойка, стегнатата воинска маршировка при поднасянето на венеца си пред паметника на падналите за Майка България троянци, цялостното излъчване. Какво бе тази „необичайност“ ни споделя единият от братята – Георги. Красива и ефектна „необичайност“, която би могла да стане обичайна, защо не. Т21   
ВЪВ ВРЪЗКА с 6 май, Гергьовден - Денят на храбростта и Празник на Българската войска, и предвид 100-годишния юбилей на нашето любимо Железопътно училище, българската „ковачницата“ за железопътни, транспортни и военни кадри, железничарската ни „Алма Матер“ - Висшето военно транспортно училище „Тодор Каблешков“ (София) проведе в Троян показателно-представителна „акция“, да я наречем условно „Каблешковци в парадния строй“.

„Каблешковци в парадния строй“, Троян, Гергьовден, 2022 г.
КАБЛЕШКОВЦИТЕ – възпитаниците, випускниците и курсантите от ВВТУ „Тодор Каблешков“ троянците, братята близнаци о. з. лейт. Георги и о. з. оф. канд. Венелин Стайковски, тази година дейно и най-активно участваха в традиционното „тържествено гарнизонно мероприятие“ по засвидетелстване и отдаване на синовната почит, преклонение, признателност и памет с поднасяне на венци и цветя пред Паметника на загиналите във войните троянци, паметника на нашия славен 34-ти пехотен Троянски полк. И нека нашият земен поклон бъде най-свиден израз на светите чувства, що питаем към сияйната слава на героите, отдали живота си за свободата, обединението и независимостта на Майка България!

Георги и Венелин Стайковски поднасят венеца си
ЗА РАЗЛИКА от други години този път нарочно и специално венецът на признателност от името на троянската Общинска организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (председателствана от о. з. подп. Тотьо Ангелов) и Военния клуб - Троян (структура на подчинение на Министерство на отбраната) знаково беше поднесен от представителната униформена Каблешковска група венценосци. Формата ни беше такава, каквато се изисква и полага по устав в днешния празничен ден - пълна парадна, курсантска и железничарска. Разчупи се шаблонът, изневери се на стереотипа и се демонстрира, че в града/гарнизона ни освен топогеодезисти артилеристи има и офицери, действащи и от запаса и резерва, от другите родове и видове войски. Една по-ярка, различна и запомняща се манифестация на красотата на воинските тържествени ритуали, както и на красотата и традициите на нашата българска военна и железничарска парадни униформи.

Пред паметника на падналите за Майка България троянци
С УЧАСТИЕТО си в общоградския празник на Гергьовден проведохме един тържествен „открит урок“ на децата си по родолюбие и воинска доблест! Привлякохме и обърнахме вниманието на обществеността и подрастващите донаборници и кандидат-студенти и към нашето училище, допринесохме за повишаването на престижа и уважението към военната и железопътната професия. Демонстрирахме неразривната връзка между двете важни държавни организации - армията и железниците. Весел празник и наздраве!

6 май 2022 г., Троян
Георги Стайковски
P. S. Винаги ме е учудвало защо в Троян няма дори едно музейно оръдие.
 
 
Още по темата: 

2 коментара:

Троянецът каза...


И докато сме на военна тематика (в периода Гергьовден - Денят на Победата/Европа) и по темата:
Без, разбира се, да се имам и да имам въобще някакви претенции за "последна инстанция", за най-сведущия "гуру" по обществените мероприятия и държавния протокол, в лично гражданско качество, да си споделя наблюденията/препоръките от провеждането на воинските празници през последните десетилетия в страната, включително и в Троян...

Може да се помисли с творческо въображение и да се подработи, тържествата да са по-наситени като програма, по-ярко и по-дълго, като продължителност - не само скромно, с "технологичния минимум" от има-няма 20-тина минути... Паметта и признателността задължават да не провеждаме празника по обичайно и еднообразно, разбира се, доколкото позволяват регламентиращите нормативни документи!
Имаме славна история, в частност и военна, с която се гордеем и няма нужда нито да я крием, да се срамуваме или да я преписваме компютърно подпомагано, по Холивудски, със задна дата. Много други, могат благородно да ни завиждат!
Поне по тези причини, тържествата трябва да са организирани и бляскави, по военному.

Евентуално да има ако не слово, то поне няколко думи не само от старшия командир в съответния гарнизон, но и от местния градоначалник, от представител на родолюбива организация, от историк, учител, музеен работник, ветеран от строя/ мисия и т. н. Много може да се каже и разкаже на този свят войнски празник, за военните ни победи, за делника и за славната ни Българска армия!

Редно е, да има някаква стилизирана тематична художествена, литературно-поетична-музикална програма - дечица, ученици и/или творци от множеството детски градини, училища, читалище и творчески колективи, могат да споделят наученото и да демонстрират и затвърдят възпитания родолюбив Български дух, от малки. Например да изрецитират (художествено слово) родолюбиви и военно-патриотични стихотворения, да се прочете откъс от литературно произведение и да изпълнят такива знакови песни...
Най-малкото, заради самите тях (децата) и тяхното/наше общо бъдеще - Да се възпитават в Българщина и да свикват да се изявяват пред публиката от малки. А не, както имаше скоро случай с млад депутат в нашия Парламент, да се учат тепърва там, да се притесняват, да им се губи мисълта и в крайна сметка, да се излагат.

За разнообразие и обогатяване, могат да се канят (по възможност), например на ротационен принцип, например: членове на НД "Традиция" (което вярно се случва, поздравления!), на ученическите Гвардейски отряди (например най-близкия от Плевен; друг е въпросът защо изоставаме и кога Троян ще има свой), курсанти, изпълняващи строеви хватки с оръжие от висшите военни училища (напр. от Търново, Д. Митропилия, Шумен, Варна), гвардейски разчет от НГЧ и т. н.

Ето, например Троян е "привелигирован" в това отношение, тъй като дълги години офицер в, а от няколко години и Командир на Националната Гвардейска Част е Троянски офицер. Вероятно би могъл да помогне в методическо, протоколно, организационно и друго отношение...

Мероприятията могат да се комбинират и с дислоциране и демонстриране на военна техника, оборудване, въоръжение, например, като част от кампанията "Стани войник!", разбира се с помощта и на Военно окръжие.


Троянецът каза...

Празникът е такъв, какъвто си го направим сами!!!
Празниците освен другото ни и свързват, спояват като нация и общество.
И да, става дума не за чужди, а за нашата армия, военна авиация и военно-морски флот!
Да не се дивим на чуждестранните церемонии и ритуали. Да имаме собствени военни паради!

Добре е някои, например от "протокола" по места, да обясни: как правилно се носят и се поставят венците от венценосците; след полагането на венеца, се поправят лентичките му, правиш поклон и/или се застава мирно до него, а не се тръгва веднага; в минутата за падане на колене, наистина се свалят шапки и се пада на колене...
Отделно, че водещия тържеството, би трябвало да обявява синхронно да обявява от кого/коя организация е поднасяния в конкрентия момент венец.

Да, добре е и да си спомним за парадно-празничните елементи от Българската военна униформа - акселбанд, блях, кортик, бели ръкавици... И "почетния караул" на пост до паметниците да не е без оръжие.

И да, специално в родния Троян, въпреки оскъдната си "магистрална", "транзитна" улична мрежа и липса на истинско околовръстно шосе, не е София или Париж и също носи спиране на движението за половин-един час около район на паметника за времето на провеждането на сакралния тържествен ритуал. Не е нормално, докато се паднал на колене пред героите, пред смелите ни предци, отдали живота си за Майка България, за нас, да бръмчат и преминават, сметовоз, мотоциклети, всякакви други МПС-та...

Всичко това, ако регламентиращите документи - Протокола и Устава допускат!

А оръдие (музейно), специално в Троян, дано се появи...


Българската армия и нашите военни победи не са само в миналото, не са само героична романтика и не са само извор на национална гордост и вдъхновение!
Дълги години, някакви "изплували", новоизлюпени, "модерни", неолиберал-анархист-нихилисти, ни обясняваха важно, замечтано, но утопично, че дори държавата, че не само въоръжените сили, че военната сила са отживелица и са загубили своето значение и в мирно и във военно време и едва ли не са само "разход" и "бреме". Че икономиката, търговията и корпорациите са всичко... Че някой, нов, пореден "голям брат", ще дойде и ще ни пази когато стане "напечено", като свой, а всъщност няма и от какво и от кого... Не, че в историята не са изоставяли и предавали, защото как беше нелицеприятния, но откровен лозунг: "Няма вечни приятели, има вечни интереси!"
Уви, събитията, практиката и историята, особено напоследък, опровергаха безапелационно и тотално либералните идеи... Не достигнахме до "смъртта на историята" по Фукуяма. И "колелото на историята" не спря да се върти" по Димитровски:) А "спасението на давещия се е в ръцете на самия давещ се"!:(

Сега, когато не само пуши "барута" наоколо, а когато откровено гори в непосредствена близост до сухопътните, морските и въздушните граници на Родина, мисля си че дължим повечко на предците си, на миналото, на настоящото и на бъдещето на нашата, Българска армия! Защото, как беше известната максима, в чиято истинност се уверяваме на собствен гръб: "Който не храни собствена армия, храни чужда"?!?

И да, и днес има такава отговорна, горда и славна професия - "Родината да се защитава!!!"
И е важно, особено днес, навсякъде да го почустват и да го разберат, най-вече нашата надежда и опора за утре, нашето бъдеще - най-младите!
И те да не мечтаят, например за Френския чуждестранен легион или за Уестпойнт или Анаполис, а да мечтаят за и да служат в Нашите родни, Български армия, авиация и флот!!!


И накрая, да завършим вдъхновено и устремно с първия абзац от Българския военно-музикален шедьовър, маршът "Балканци" на нашия 34-ти Троянски пехотен полк:

"Балкански чеда на славни деди,

Троянци сме славен полк"

Нали?!?

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |