Троянският Гергьовден

* Троянски гергьовденски основания за гордост и празничност напомни водещата Елена Вълчева * Подп. Светослав Църовски: „Във военната ни история безславни страници няма“

Велик е нашият войник

Троянският Гергьовден, 6 май 2019 г.

Почетният караул пред паметника

Духовият оркестър

Официалните лица

Водещата Елена Вълчева

ТРОЯН обича своя Гергьовден, доказа го и сега, на 6 май 2019 г. Обича го и защото е Гергьовден – един от най-личните български празници, денят на св. Георги Победоносец и ден на българската войска. И заради троянската воинска слава, изключителната троянска воинска слава – кой не е чувал за Дойран и за стоманения 34-ти пехотен Троянски полк. И заради мястото, където го честваме – най-личния, горд и истински троянски паметник, открит на 2 юни 1938 г. в памет и прослава на падналите за Майка България троянци (сега в градинката при Вила „Ванна“, но някога, в началото, извисяващ ръст на мегданя/централния троянски площад).

ЗА ВСИЧКИ тези троянски гергьовденски основания за гордост и празничност напомни водещата Елена Вълчева от общинската администрация. Подчертаваше го и почетният караул на момчетата от местния клон на „Традиция“ – РК „34-ти пехотен Троянски полк“, стегнати в старинни български бойни униформи. И представителната рота от Троянското поделение (Венния географски център на Българската армия),  духовият оркестър на маестро Марин Цочев с гордите български военни маршове, изпълнени „на живо“. Официалните лица – ветерани от войните (все по-оредяващи, но все тъй изправени), кметът и заместниците му, председателят на Общинския съвет, двамата ни народни представители, общински съветници. Гражданите и сред тях дечицата с развети български трибагреници. Десетките венци и цветя, поднесени в памет на троянските герои, паднали за България и националните ни идеали.

Троянският Гергьовден – поглед отстрани

Словото на подп. Светослав Църовски

На колене за падналите за Майка България троянци

И, РАЗБИРА СЕ, празничното слово на началника на Троянското поделение подп. Светослав Църовски. „Днес отбелязваме един от най-светлите български празници – ден на храбростта и на българската армия. Празникът на българската армия започва да се чества още с нейното създаване – с Указ №1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява воинския орден за храброст, с който се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. С Указ №5 от 9 януари същата година за празника е избран денят на св. Георги Победоносец, 23 април по тогавашния Юлиански календар, а от 1916 г., когато Българската църква въвежда Грегорианския календар – 6 май. Образът на св. Георги Победоносец е символ на силата и мощта на българската армия. А първото българско бойно знаме с изображението на св. Георги е принадлежало на българските доброволци в Кримската война (1856 г.) и днес се пази в Ермитажа в Санкт Петербург“, припомни подполковникът. И подчерта, че „във военната ни история безславни страници няма“, а днес българската армия е „добре подготвена и изпълнява задачите си в динамична, сложна и бързо променяща се среда за сигурност“.

Т21

Начало
 

Още по темата: 

• Велик е нашият войник! (2010 г.)
• Гергьовден в Троян (2011 г.)
• Троянският Гергьовден (2013 г.) 
• Честит Гергьовден! (2014 г.)
• На Гергьовден в Троян - винаги е хубаво (2015 г.)
• Троянският Герьовден (2017 г.)  
• Троянският Гергьовден (2018 г.)

Tweet