Защо чичо Кино четеше само списание „Пламък“ на Гео Милев

* „Двама постоянни читатели ми правеха впечатление – бръснарят чичо Банчо Влаховски и чичо Кино Акалски, пенсионер,

 работил в Популярната банка“

Троянци

Марин Миревски

Авторът Марин Миревски е „живата история“ на Троян – дългогодишен читалищен библиотекар, видял отвътре всичко, случило се на троянския мегдан през последния половин век и горница, знаещ хора, събития, факти и всякакви тънки троянски подробности.

КОГАТО започна да действа читалнята в троянската библиотека (библиотеката към читалището) първи посетители, читатели, бяха пенсионерите. Те идваха повече сутрин, тъй като след обед имаше ученици. Двама постоянни читатели ми правеха впечатление – бръснарят чичо Банчо Влаховски и чичо Кино Акалски, пенсионер, работил в Популярната банка. Чичо Кино бе учил в софийска гимназия и като открили в Троян Популярната банка, го взели за касиер. Чичо Банчо пък завършил плевенската гимназия и преподавател по литература там му бил Николай Ракитин, известният писател. И когато Банчо се явил в Русенската индустриална камара на изпит, за да вземе майсторско свидетелство за бръснар, бил най-ученият – в комисията нямало нито един, завършил средно образование.

ЧИЧО КИНО ми правеше впечатление, че чете само списание „Пламък“. Попитах го защо и той ми разказа следния случай. Като войник по време на Първата световна война служил в 34-ти пехотен Троянски полк като телефонист. Той бе едър човек, здравеняк и затова го направили свързочник, носел на гърба си две макари с проводници. В полка служел и поручик Пенчо Шейтанов. А в разузнавателната станция на Дойранските височини бил Гео Милев, който знаел английски и подслушвал англичаните. Шейтанов се загубил след едно сражение (дезертирал при врага, виж „Христо Данов: За съжаление е вярно. И дано да носи някаква поука“ – бел. ред.), а на другия ден снаряд ударил подслушвателната станция и Гео бил ранен тежко и изпратен на лечение. По едно време, след години, Пенчо отново се появил в Троян. И ето каква била работата – в плена си той предал позициите на полка и така станцията била разбита, а Гео ранен. По-късно Пенчо Шейтанов избягал някъде в чужбина, казваше чичо Кино.

Факсимиле от първите броеве на сп. „Пламък“, 1924 г.

РАЗКАЗВАЛ ми е чичо Кино, че като ученик в гимназията в София много обичал да ходи в така нареченото Писателско кафене. Там виждал големите писатели, които „познавал“ от учебниците в училище и оттам му останал навикът да чете. А от войнишката си служба с Гео Милев му е останало списанието „Пламък“, което поетът е издавал.

Марин Миревски

Начало

Още от същия автор:

• „Хорошо в Трояне летом, пахнет сеном и говном“

Tweet