Александър Петров: Това е една голяма манипулация

* „След като са го преценили още тогава, че е бомба със закъснител, трябваше проблемът да се реши още тогава по категоричен начин: Христов, път имаш ли, път №17? Имаш. Достъп имаш ли? Имаш. Затваряме страницата“
Право на отговор Интервю
Александър Петров
Бизнесменът Александър Петров е родом от Троян, но е израснал в с. Добродан, откъдето е майка му. След 2000-та година започва бизнес, свързан с дървопреработка. В момента фирмата му е специализирана в производството на маси и столове и изнася продукцията си в девет държави на три континента. Има изградени пет производствени бази, всичките в Добродан; три от тях са в бившия стопански двор, в съседство с производствената база на друг мебелист – Красимир Христов.

„Когато дойдох в стопанския двор – сподели г-н Петров, – имах комшия и приятел, Красимир Христов. Към този момент той разполагаше с една сушилня и произвеждаше въглища. Започнах преустройство на едната си фабрика – тогава беше овчарник, към този момент и той започна преустройство на своя сеновал в цех. Всички бази се обслужваха от един единствен път – път №17, който е общински. Подходът към него е от главния път Добродан - Врабево, отдясно, влиза се в стопанския двор, от него се отива и към имотите на братята Иван и Дидо Данчеви, които гледат крави, след това продължава на запад и минава покрай складовата база на Иван Дулев, после между моите два цеха прави заход към третия ми цех, продължава, прави един 90-градусов завой и стига до имота на Красимир.“

Въпросният път е ябълката на раздора между двамата бизнесмени, това бе и поводът за скорошното ни интервю с г-н Христов (виж „Красимир Христов: Притиснат съм до стената и съм готов на всичко“ – бел. ред.) и доведе до отговора на г-н Петров, който ще прочетете по-долу. В разговора ни участва и братът на Александър - Петко Петров, собственик на два цеха в съседство и също страна в спора.
– Това е пътят, за който г-н Христов твърди, че е тесен, че не дава нормален достъп до имота му и иска промяна?

– По този път, за който г-н Христов до ден днешен твърди, че е тесен и иска промяна, аз съм натоварил може би над 1200-1300 камиона и контейнера. Камион си минава, направил съм клипове и снимков материал. По този път минава комбайн с хедер, 5 метра. На всички ще стане ясно, че е една голяма лъжа. Аз също мога да попитам г-н Христов – сеновала, след като го преустрои в цех, всички строителни техники и бетоновози по кой път минаваха? По този същия път. С кой път му беше дадено строително разрешение? С път №17, въпреки че не отговаря на ЗУТ (Закон за устройство на територията). В ЗУТ пише, че за селските райони лицето на имота трябва да е минимум 12 м на път или на улица, а той има едва 4 м. Същата тази Община, която той вини и плюе по нея толкова години, му е направила голям компромис. Но той го е забравил.

– Красимир твърди, че Общината го ощетява, като лансира по някакъв начин Вас. Горе-долу това личи от казаните неща. А Вие казвате друго – че всъщност Общината е направила доста компромиси на г-н Христов?
– Четири години той твърди точно това. Аз нищо не твърдя, има документи, които доказват. Всеки един може да погледне скица към днешна дата, имам скици и от 2010 г., пътят си стои до ден днешен и той е 4 метра. С този 4-метров път на него са му издадени три строителни разрешения и три въвеждания в експлоатация.

– Тоест не е имало никакви проблеми, пътят е законен? Да оставим клипа, на който видяхме, че по същия този път минава ТИР?
– Минава ТИР. Вчера два камиона спират на този път, вади се тежка машина с голям, тежък автокран – никакъв проблем. По пътя спокойно се разминават два буса. Всеки божи ден този път се използва от г-н Христов и от негови клиенти, които влизат в неговата фабрика.

– Но той говори за ПУП (подробен устройствен план), поръчан от Общината, одобрен, публикуван в „Държавен вестник“, който предвижда друг път. И този път ще даде по-добър достъп. Но явно минава през Ваш имот. Как стоят нещата?
– Г-н Христов иска да вземе друг мой частен имот, да му бъде изграден път през него, който имот няма нищо общо със стопанския двор. Той е на 300 м от стопанския двор. Става въпрос за съвсем друго нещо. В този ПУП, който беше изготвен, първия, имаше път, минаващ зад складовата база на Иван Дулев и влизащ при имотите на г-н Христов. Иван Данчев, Диян Данчев, Александър Петров – всички бяхме съгласни. Единствено и само г-н Христов не беше съгласен. Този път беше само за него – а той не е съгласен.

– Но защо?
– Защото иска да вземе моя имот. Иска на всяка цена да го вземе

– Вие не се запъвате, за да му правите напук, а защото имате инвестиционни намерения и ако се направи този път през Вашия имот, ще блокира мащабни бизнес проекти, така ли е?
– Да обясня на всички. Никога не съм имал нищо против г-н Христов. Той не ми е конкурент. Работим съвсем отделни изделия. Нямам никакви лоши чувства и намерения към него. Просто не искам да се взема мой личен имот, който е в процедура по смяна на предназначението, на който ще бъде изградена нова производствена база от около 3000 кв. м. Ще започнем и изграждането на една модерна екоферма, в която ще отглеждаме 50 майки Абърдийн ангъс – това е шотландска порода месодайни крави, за стекове; в момента изграждаме кланица и кланичен пункт заедно с фирмен магазин, надяваме се преди Нова година всичко да бъде завършено. И как да разцепя този имот и да дам път на Христов? Няма как да стане. А той си има път, който ползва всеки ден и по който се движат камиони. Това е една голяма манипулация и четири години никой не иска да дойде на място и да я констатира.

– Но всеки би се запитал защо са тези енергии, битки, нерви, при положение, че всичко се решава лесно или е решено. Той нещо срещу Вас ли има?
– Може и да има нещо – завист, злоба, не знам. Аз не мога да отговоря на тези въпроси. Най-добре е да попитате него. Аз и моят брат нямаме никакви лоши чувства и намерения към г-н Христов. Просто не искаме нашите частни имоти да бъдат пипани в негова полза.

– Тука сте напълно в правото си.
– Разбира се. Никой не може да отчужди частен имот в полза на друго лице.

– Как се е стигнало до оня ПУП, който предвижда този път през Вашия имот по задание на Общината?
– Не знам. За този ПУП също се събрахме всичките седем ползватели и казахме пред Донка Михайлова и пред арх. Боян Кръстев (главния архитект на Община Троян), 2014-2015 г. някъде беше, че не желаем да бъде изработван нов ПУП, защото моите пет производствени бази имат ПУП-ове, на брат ми производствената база също има, и няма смисъл да се прави ПУП върху ПУП. Това е една пълна измислица и излишно харчене на държавни пари.

– А какви са отношенията Ви с Общината? Питам в по-общ план. Питам голям инвеститор, който произвежда и дава хляб на доста хора – на колко хора всъщност?
– Към момента поради пандемията персоналът ни е намален на около 35 човека, но в хубавите години бяха над 70 човека. Много съм доволен от Общината, също от кмета – може би един от най-успелите ни кметове. Никога не са били пречупвани някакви мои намерения или на мои познати, когато са поискали да инвестират или да правят нещо. Само подкрепа. В момента изграждаме кланица с колбасарски цех, беше ни оказано пълно съдействие. Просто съм възхитен от цялата общинска администрация.

– Значи – едни мащабен бизнесмен като Вас се чувства комфортно в община Троян, с това ръководство на общината?
– Абсолютно вярно.

– Не се страхувате да инвестирате в България днес, и в община Троян конкретно?
– Не, не се страхувам от нищо. 20 години не сме спирали да инвестираме, всичко, което го изкараме, го реинвестираме. Нямам и кредити, освен един оборотен кредит от около 140 хил. лева, който не ни притеснява, тъй като това е половината от месечния ни оборот. Също сме съвестни данъкоплатци. Може да се провери какви данъци плащаме – всяка година са в порядъка на няколкостотин хиляди лева. Това всичко е документално, всеки може да влезе и да провери в статистиката. И да ни занимават с една нелепица четири години...

– Но Красимир Христов също е порядъчен бизнесмен.
– Не знам. Не мога да коментирам нищо, не му знам нещата и бизнеса. Като бизнесмен ако е порядъчен, като човек не е. Манипулира четири години и лъже всички институции, че няма път. Път има, имало е и ще има! Той е там този път.

– Значи проблемът е измислен?
– Абсолютно измислен.

Автокран и друг голям камион на „тесния“ път, 30 март 2021 г.
– А може ли да се допусне хипотетично, че цялата тази битка да мине пътят през Вашия имот е някакъв чисто личен удар срещу Вас? Защото това ще провали разширението Ви.
– В последно време тези мисли ми влизат и на мене в главата. Не може толкова настойчиво да иска нещо невъзможно и да пуска всички тези клевети, ако няма нещо лично. А бяхме приятели, децата ни играеха заедно, събирахме се. В началото сме му помагали, той и жена му са идвали при мен и при брат ми да питат за нещо как се прави, как се боядисва, как се лакира. И изведнъж манията за път го погуби този човек. Неговата единствена цел е само това. Ако има нещо против мен, против брат ми – няма лошо. Но това да клеветиш цялата общинска администрация и този действащ и успял кмет, че са корумпирани – това е нагло.

– Тук има нещо друго и аз в някаква степен съм склонен да се съглася с него. Донка Михайлова е честен управленец, некорумпиран, това е факт и е нещо много важно за всички ни. Но това не е цялата Община. Защото там може би има някакви други хора, не говоря за конкретния случай, а по принцип, които са готови да играят разни нечисти игри?
– Може да е така, аз нямам информация. За това, което е свършено към моите фирми и към мен, твърдя – никой никога не ми е поискал нещо в замяна.

– Възможно ли е в цялата тази работа да е набъркана и политика?
– Абсолютно е възможно! За себе си казвам: бил съм безпартиен и в момента съм безпартиен. Никога не съм участвал в листата и в кампаниите на нито една политическа партия. Тука ще спомена и покойния Марин Радевски, който е от Добродан, който е помагал на всички, включително на мен. Многократно ме е молил да мина към тяхната партия. Винаги съм казвал: бат’ Марине, не; ако искате – ето фасадата, слагайте тука рекламни материали. Също се е опитвал да ме вербува арх. Пенко Терзиев, когато беше към ВМРО. И на него: бат’ Пенко, братовчеди сме, ето тука фасада – слагайте календари, слагайте рекламни материали, идвайте, правете си пропагандата във фабриката. Но никога не съм заставал зад някоя политическа сила.

– И докъде ще продължи този сблъсък, който на сегашния етап е много остър?
– Г-н Христов сам знае какви ги е надробил. Сам знае как е купил имотите, които е приобщил към първия си имот. Това е старо корито на река, там беше направена корекция на реката, беше изместена с около 25 м южно. Няма как да са честни имоти, по какъв начин ги е купил, кой как ги е урбанизирал, не знам. Защото един имот, за да бъде със сменено предназначение, трябва да има достъп на път – 12 м за селския регион, предварителен договор с ВиК доставчика, предварителен договор с ЧЕЗ. Цялата документация отива в Областната дирекция, там от Министерството на земеделието дават зелена светлина да започнат процедури по изработването на УПИ (урегулиран поземлен имот), след това и на ПУП. Той няма никакви такива договори и не е имал, нито има път.

– Вие намеквате, че той е, който е получил подкрепа от институциите?
– Да. Много добре знае г-н Христов какви подкрепи от кого е получил и колко хора са си затворили очите, но не ми е работа да ги търся тези неща.

– Добре, но как ще обясните това писмо „Усещане за корупция“, което е много остро. То е разпратено, както каза г-н Христов, до всякакви институции, включително до Главна прокуратура, до Общината също. За това трябва голям кураж.
– Аз имам направени 16 или 17 проверки от всякакво естество. Като почнем: Ловеч, ДНСК, Враца, София, РИОСВ и т. н. На брат ми Петко Петров са му направени 27 проверки. Нито една инстанция не е констатирала някакви нарушения. Питам: Мога ли да подкупя 12 институции и те да напишат положителни отзиви за мен? Не съм Ал Капоне, нямам такава сила да купя всички. И последната проверка от прокуратурата приключи положително, няма никакви, по селски казано, мушенгии. Само г-н Христов твърди, че всичко е задкулисно направено. Има документи, пак е назначена проверка и пак ще се потвърди същото.

– Смятате, че каквито и проверки да има, те не могат да доведат до друга констатация?
– Абсолютно. Най-лошото е, че през годините никой не дойде да констатира и малко ме е яд на ДНСК (Дирекция за национален строителен контрол). Да дойдат да констатират има или няма път. Но го има и на скица, и в кадастъра, може да го види всеки.

– А те работят само по документи ли? Никой не идва на място? Чиновникът е опасно нещо.
– Но пътят го има и на скица, и в кадастъра, може да го види всеки. И ако няма никакъв път, как ще му бъдат издадени строителни разрешения и ще влезе в експлоатация?! Как ще минат бетоновози – ще летят през Белиш ли?! Пълна манипулация!

– Значи с този път г-н Христов спокойно може да си работи, да си разшири фирмата и да няма никакви проблеми?
(отговорът бе на Петко) Да. Този път си му е законният път. С него са му дадени всички строителни разрешения. Той казва, че тежки, големи камиони не могат да влизат до неговия имот. А има снимки, които държа да бъдат публикувани, включително от вчерашния ден, 30 март, когато тежък камион автокран и друг камион на фирма „Ослар“ влязоха по този път, застанаха до неговия имот и натовариха тежка 6-тонна машина. Как това може да стане, а камионите, които снабдяват г-н Христов и вземат готовата продукция, не могат? Той прави един цирк. Слиза на центъра на Добродан да си товари камионите оттам. Защо? Да внушава на хората, че има някакъв проблем и няма път. Път има. Но този път, ако го използва, се налага да бутне един свой незаконен трегер, за който има второ предписание да бъде бутнат.

Братята Александър и Петко Петрови, с. Добродан
– Значи една безсмислена война? Как ще завърши?
– Искам да използвам възможността и да сезирам институциите, да дойде една комисия, която да констатира по пътя може ли да минава камион, или не може. С мои средства ще подсигуря контейнер, ще подсигуря ТИР. Няма значение откъде ще е комисията, може и от София да дойде. Проблемът на г-н Христов е следният. Той път до неговия имот има. Просто камионите вътре в неговия двор не могат да се движат поради негова глупост. Не че няма място, но с неговото незаконно строителство няма как да влезе камионът. Ако е нисък – да, но ако е по-висок от 2,5 м, не може, тъй като той не иска упорито 3 години вече да премахне незаконния си строеж.  

– Г-н Христов говори за незаконно баластриран земеделски имот, взет от Вас под аренда?
– Този имот го ползвам 10 години под аренда от Общината. Самият имот е земеделски, 6-та категория, ливада. Там е било старото корито на Малката река, както я наричаме всички доброданци. Няма как в корито на река да няма камъни и баластра! В неговото интервю казва, че на земеделската земя, взета под аренда, Александър държи тежка селскостопанска техника. А пък иска там да маневрират негови камиони. Той за земеделска земя ли ще го ползва, или за камионите си? Има ли голям капан тук? И капанът за кого е? Стига сме се подигравали един на друг! Главният архитект на Общината Боян Кръстев, при срещата на Красимир Христов с Донка Михайлова, заявява, че когато преди четири-пет години ни е събирал, е казал, че това е бомба със закъснител. След като са го преценили още тогава, че е бомба със закъснител, трябваше проблемът да се реши още тогава по категоричен начин: Христов, път имаш ли, път №17? Имаш. Достъп имаш ли? Имаш. Затваряме страницата.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |